В ЕС няма работа за 25 млн. европейци

Страдащата от икономическа и политическа криза Гърция е сред страните с най-висока безработица в съюза – 21,7%. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Близо 17,5 млн. души в еврозоната са били без работа през април, 3,5 млн. от тях на възраст под 25 години, сочат данните на Евростат за четвъртия месец от годината.

Статистическата служба на Европейския съюз отчете рекордните 11% безработица, предаде бТВ.

Безработицата в България се е увеличила с 0,1% и е достигнала 12,6 % през април.

Испания отново е най-засегната от слаба заетост в еврозоната – близо четвърт (24,3%) от активно търсещите работа в кралството са регистрирани в бюрата по труда.

С най-ниска безработица са Австрия (3,9%), Люксембург и Холандия (по 5,2%) и Германия – 5,4%. За една година безработицата е намаляла в 11 държави, увеличила се е в 15 и се е задържала на едно ниво в Ирландия.

Безработицата в целия Европейски съюз е малко по-ниска от тази в групата на страните, използващи общата европейска валута – 10,3%.

По оценки на Евростат близо 25 млн. мъже и жени в ЕС27 са без работа. С цели 102 хил. са се увеличили безработните спрямо март.

За една година безработните в ЕС са се увеличили с почти 2 милиона, 1,8 милиона от които в еврозоната.

Страдащата от икономическа и политическа криза Гърция е сред страните с най-висока безработица в съюза – 21,7% (данните са за февруари). В същата група попадат Латвия (15,2%) и Португалия с по 15,2%.

Европейската комисия е обезпокоена от повишаващото се ниво на безработицата в Европейския съюз, съобщиха от пресслужбата на ЕК.

„Ние сме сериозно обезпокоени от тези данни, които потвърждават неотложността на ситуацията. Нужно е да се създаде по-динамичен пазар на труда и да се подкрепи създаването на работни места в Европа," казаха от пресслужбата.

Представители на ЕК нееднократно са отбелязвали, че икономическата криза в Европа не е приключила, а регионът се нуждае не само от политика на „затягане на коланите", но и от активни действия по възстановяване и усилване на икономическия ръст.

По този начин властите в ЕС се опитват да преминат от политиката на бюджетна икономика към политика на стимулиране на ръста, без да се отказват от мерките за икономии и нормализирането на бюджетните показатели, в това число и съкращаване на бюджетните дефицити.