Търсят 4 хил. работници за зимния сезон в Банско

Търсят 4 хил. работници за зимния сезон в Банско

Още работни места ще бъдат разкрити в ресторантите, механите и баровете

4 хиляди работници ще търсят Банско и Разлог за предстоящия зимен сезон. Толкова хора са необходими, за да се обезпечи обслужването в хотелските комплекси в региона. Още работни места ще бъдат разкрити в стотиците ресторанти, механи и барчета в двата планински града. Това със сигурност ще доведе до намаляване на безработицата в съседните две общини Белица и Якоруда.

"Ще организираме специализирана трудова борса в Разлог, този път ще бъде доста по-рано - на 15 октомври. Целта е безработните хора да се срещнат с бъдещите си работодатели от туристическия бранш и да имат време да сключат договори. Очаквам поне 200 работни места да се договорят на самата среща. Всеки ще може на място да си подбере подходящ персонал за своята фирма", обясни шефката на Агенцията по заетостта в Благоевград Станислава Поповска, съобщи агенция Стандарт нюз.

Вече започна и подготовката за новия зимен сезон в много от хотелите в най-добрия ни курорт Банско. Над 30 все още са затворени за гости, но ремонтите в тях текат. За да е всичко готово най-късно до средата на месец ноември. Собствениците на хотелски комплекси с над 200 легла, в които има и СПА центрове, търсят масажисти и рехабилитатори.

От Агенцията по заетостта в Благоевград разкриха, че при наемане на работа през зимния туристически сезон с предимство ще бъдат хората, които знаят някои от следните чужди езици - английски, руски, гръцки, румънски. Защото голямата част от гостите в Банско и Разлог в последните 1-2 години са от Великобритания, балканските страни и Русия.

Спас Русев купи "Радисън Блу"

Спас Русев купи "Радисън Блу"

Сделка срещу парламента

Бившият царски лобист Спас Русев взима софийския хотел "Радисън Блу"

На пазара на луксозни градски хотели надали има по-подходящ момент за покупка от сега. Кризата, съпътствана с отлив на клиенти и намаляващи приходи, си каза думата и много собственици вече са по-склонни на компромиси спрямо преди. Не липсват и оферти за продажба: от периодично подновяваните слухове за "Кемпински хотел Зографски" до четиризвездния хотел "Родина".

Случи се и първата емблематична сделка - за Radisson Blu в центъра на София. Почти пет години след като досегашният собственик на хотела реши да го продаде, хотелът зад паметника на "Цар Освободител" мина под контрола на бизнесмена Спас Русев. Продавачът - британецът Хенри Гуин-Джоунс, се разделя с всичките си активи в България и ще се фокусира върху инвестиции в офис площи в родината си.

Сделката е показателна, че чужд интерес към малкия софийски пазар е слабо вероятен: след неслучилата се продажба на Георги Гергов през 2008 г. в крайна сметка хотелът пак преминава в ръцете на български собственик. По-големият въпрос за Radisson обаче е ще бъдат ли направени нови инвестиции, ще се вдигнат ли приходите и ще върне ли мястото позабравения си блясък на истински "Гранд".

Трети на опашката на коня

Сегашната промяна в собствеността е третата за хотела след приватизацията му през 1998 г. (тогава под името "Гранд хотел София"). Първоначално емблематичната сграда с гледка директно към парламента бе собственост на американците Джийн Филипс и Роналд Финли чрез регистрираната в България "Уърлд трейд къмпани". От тях пет години по-късно хотелът бе купен от Gort Securities на Хенри Гуин-Джоунс, чието притежание бе до тази пролет. Междувременно, в бизнес средите не беше тайна, че от няколко години британецът опитва да продаде актива. Запознати с плановете му твърдят, че това е поредната стъпка от изтеглянето му от българския пазар, за да се насочи към по-сигурните води на недвижимостите в родината си. Доказателство за тази теза е, че постепенно през годините Хенри Гуин-Джоунс намери купувачи за почти всичките си имоти в нашата страна (виж карето). Сега след излизането си и от компанията - собственик на хотел Radisson - "Интерхотел гранд хотел София", той ще остане само с дял в мол Burgas Plaza, за който явно просто ще изчака добра възможност.

Според източници на "Капитал" от консултантските среди сделката за "Радисън" вече е в ход. Промените в собствеността още не са видими, тъй като хотелът и земята под него формално са в активите на "И Еф Джи лизинг" заради лизингов договор от 2008 г. При това - най-вероятно е договорено купувачът да придобие не самия имот, а компанията-майка - "Интерхотел гранд хотел София". А в нейната управа вече има промени, които говорят именно за нов инвеститор. Първо - от началото на май като прокуристи са вписани синът на Спас Русев Евгени и румънецът Джордж Миу, който е новият генерален мениджър на софийския Radisson Blu. И второ - на общо събрание на акционерите на 20 юни изцяло бе сменен и съветът на директорите, като в него вече влизат Спас Русев, Евгени Русев и адвокат Мариус Величков.

Пред "Капитал" Спас Русев даде само писмено изявление за сделката. Според него собственик на Radisson е дружество от групата на EFG Eurobank, а той самият участва в общото събрание само като "представител на група чуждестранни частни инвеститори" с одобрена концепция за обновяването на хотела. Два независими един от друг източника на вестника обаче посочиха именно Русев като собственик.

Емблема за 10 млн. евро

Подобно на повечето бизнес хотели в София и Radisson загуби позиции заради кризата и спада на бизнес посещения. Представители на бранша отчитат най-сериозния отлив през 2009-2010 г., което доведе и до спад в цените и приходите на всички в сектора.

Конкретно във финансовите отчети на "Интерхотел гранд хотел София" най-голямото намаление е за 2009 г., когато приходите са били малко под 11 млн. лв. при 13.9 млн. лв. предходната година. През 2010 г. спадът вече е значително по-слаб (виж таблицата), но заслугата е на по-високите постъпления от наеми, докато тези в графа "нощувки" продължават да изостават – 5.9 млн. лв. при 6.1 млн. лв. година по-рано. Стабилизацията на пазара, която се усети през 2011 г. при някои от софийските хотели, пролича и при Radisson. Финансовият отчет все още не е публикуван, но по предварителни оценки приходите на хотела са се задържали около 10 млн. лв. благодарение на ръста в нощувките.

Като цяло обаче за разлика от годините преди кризата хотелът генерира нисък, макар и стабилен, оборот. Очаквано и договорената продажна цена е значително по-ниска спрямо тази от пролетта на 2008 г., когато Radisson бе оценяван на 50 до 80 млн. евро. Сега според източници на "Капитал" цената е 10 млн. евро плюс погасяване на задължения към кредитори. Колко са били те към момента на продажбата е трудно да се каже. Източник, запознат със сделката, определи размера им на 11 млн. евро, докато в отчетите на "Интерхотел гранд хотел София" от предходни години фигурират цифри между 65 и 70 млн. лв.. Дълговете са основно към две дружества – EFG Private Bank – Luxemburg и "И Еф Джи лизинг". Възможно е обаче част от тях да са погасени покрай сделката. Отделно от това в отчетите на дружеството (отново към далечната 2010 г.) са записани вземания за близо 49 млн. лв. от свързани компании, предимно от групата около Gort Holding.

Пет звезди очаквания

Въпреки че не остана незасегнат от кризата, факт е, че Radisson остава силен с изключителната си локация и утвърден бранд. Фактори, които несъмнено са натрупали точки в негова полза при преговорите по сделката (договорът за управление под марката Radisson е 15-годишен и датира от октомври 2001 г.).

Един от големите минуси обаче остава малката площ. След ремонта и преустройството на последния етаж броят на стаите бе увеличен от 136 на едва 144, докато първоначалните планове на собственика бяха за нови 40 стаи. Разширението е ключово, тъй като броят на леглата е свързан с рентабилността на всеки хотел и с интереса на големите международни вериги към управлението му. А на софийския пазар се броят на пръсти хотелите с висока категория, които разчитат на собствен мениджмънт и не работят под чужд бранд.

Друг недостатък, отчитан от експертите в бранша, са хаотичните ремонти в Radisson, подчинени на разнородни мениджърски визии през годините. Така в допълнение към петзвездния стандарт на стаите хотелът не разполага със съответната категория ресторант, а само с ирландския пъб Flannagans, казино и бар. По различни оценки конгресният му център също се нуждае от модернизация и разширяване, а фитнес центърът – от освежаване.

Иначе през последните месеци хотел Radisson отбелязва относително висока заетост (говори се за 65 - 70%) на фона на средно 57 - 60% при хотелите от този клас в София. В основата на тези показатели обаче определено не е активният делови живот в столицата. Причината е по-скоро ръстът в туристическите групови посещения, при които в много случаи вече се отсяда и в петзвездни хотели. Често те дори са предпочитани, тъй като в първите кризисни години намалиха цените на нощувките си с 15 - 20% и по този показател вече се доближават до четиризвездните хотели, но при по-високо качество на услугата.

Според хотелиери обаче след смяната на собствеността ключово за хотел "Радисън" ще е решението на новия притежател каква стратегия да следва. Първата стъпка, която може би говори добре, вече е направена с влизането на нов мениджър от системата на Carlson Rezidor Hotel Group (собственик на бранда Radisson Blu) - румънецът Джордж Миу. 

"Новият мениджър изглежда енергичен и инициативен. От собственика обаче зависи дали ще инвестира и ще му развърже ръцете, за да разгърне визията си за управление. Или ще е предимно приходно ориентиран с оглед бърза препродажба на актива", коментира управител на конкурентен столичен хотел. Според него първият вариант ще е добър за пазара, тъй като ще се вдигне нивото на услугата като цяло.

Кой е на пазара

Въпреки че сделката за Radisson изглежда като раздвижване на пазара, е малко вероятно тя да бъде последвана от подобни продажби. Секторът е слабо атрактивен, притиснат от ниски цени и приходи, а конкуренцията нараства. След по-малко от година в София се очаква да отворят два нови хотела в средния ценови клас – първият под марката Novotel на строителната компания "Маркан" на бул. "Цариградско шосе", а вторият – инвестиция на НИКМИ в Студентски град. Два замразени проекта – край летището и на мястото на хотел "Сердика" в центъра на София, също чакат рестарт. И двата вероятно ще бъдат управлявани от международни вериги, но инвеститорите са български. 

Горните примери показват и какви са инвестиционните нагласи, доколкото ги има. Според брокери на имоти софийския пазар оглеждат предимно български компании, и такива от Русия и Близкия изток, които като цяло в момента са сред активните инвеститори, докато големите брандове в хотелския бизнес като цяло избягват да се обвързват със собственост. Така че, ако има нови размествания на хотелския пазар, те най-вероятно отново ще са с местен адрес.

Кой е Хенри Гуин-Джоунс

Покупката на Гранд хотел София под марката Radisson SAS (впоследствие Radisson Blu) е първият досег на Хенри Гуин-Джоунс с българския пазар. Сделката бе обявена през пролетта на 2003 г. Купувач бе Gort Securities – дружество за управление на имоти, основано през 1997 г. от британския инвеститор. То придоби хотела през покупка на компанията собственик - World Trade Company, притежавана от Джийн Филипс и Роналд Финли.

По това време Хенри Гуин-Джоунс вече има сериозен опит с недвижимата собственост – преди да основе Gort, е бил управляващ директор на британската Roxylight, специализирана в областта на жилищните имоти. С разрастването на дейността си в Източна Европа през 2005 г. Хенри Гуин-Джоунс продаде портфолиото си от над 250 000 кв.м във Великобритания, оценено на 115 млн. паунда. Същата година създаде Landmark Property Management, през която реализира повечето си имотни инвестиции в България. Дялове в нея първоначално притежаваха и исландецът Тор Бьорголфсон чрез дружеството Samson Properties, както и Altima Partners, управлявана от Георг Цветански. За няколко години Lаndmark натрупа портфолио от 23 имота, което през 2007 г. продаде за 210 млн. евро на "Бриджкорп" - фирма на мениджърите й Ричард Макдоналд и Таня Косева-Бошова.

Междувременно при предишния опит за приватизация на държавната компания АДИС Хенри Гуин-Джоунс бе сред кандидатите чрез Gort Securities. Той беше и сред акционерите в компанията за инвестиции и управление на хотели Sigma Capital.

Кой е Спас Русев

Неговият основен бизнес са телекомуникациите, спорадично и медиите. Бизнес начинанията му датират още от 90-те години. Името му обаче нашумя основно в качеството му на премиерски съветник и лобист при управлението на Симеон Сакскобургготски покрай приятелството му с него. Именно Русев помогна да се създаде икономическият и политически кръг около "царя". Той го свързва с Николай Василев, Милен Велчев, Любка Качакова, Пламен Петров... Той е едно от основните действащи лица и в т.нар. яхтен скандал през 2002 г., когато в Монако бяха засечени в една компания Русев, Милен Велчев, Пламен Петров, Мирослав Севлиевски и соченият за контрабандист Иван Тодоров-Доктора. Спас Русев беше замесен и в скандала през 2008 г. с бизнесмена Пиерпаоло Черани, когато стана ясно, че често гостуващият на лобиста италианец е предлагал пари на членове на правителството, за да печели обществени поръчки в България.

Част от начинанията на Русев се свързват с бизнесмена от ирански произход Ескандар Малеки. С негови средства Русев участва, макар и недотам успешно, в няколко приватизационни сделки. Опита да се включи и в продажбата на БТК през 1999 г. в консорциум с америкaнската GTE. Името му изниква отново при конкурса за лиценз за втора национална телевизия, когато той посредничи за създаването на един от консорциумите - между шведската MTG, фирмата на Кеворк Кеворкян и друго дружество на Малеки - Logic Invest. В крайна сметка обаче и този проект се проваля.

Русев обаче успява да се включи като партньор на "Моторола" чрез фирмата си "Телелинк" при изграждането на мрежата на втория мобилен оператор "Глобул", след като неуспешно медиаторства на собственика й ОТЕ в опитите му заедно с холандската KPN да купи БТК.

Пак през 2008 г. гръцката компания Liberis регистрира смесено дружество с Русев, за да започне издаването в България на женското списание Glamour и на мъжкото GQ, но само първото от тях реално тръгна.

Хостелите и къмпингите също ще получават звезди

Хостелите и къмпингите също ще получават звезди

Апартаментите за гости, хостелите и така наречените апартхотели също ще бъдат категоризирани занапред. Това предвижда новият закон за туризма, който правителството вчера одобри. Досега тези обекти не бяха обхванати от категоризацията, съобщава "Капитал daily". 

С новите текстове също се предвижда категоризацията да важи за пет години, а не да е безсрочна както е в момента. 

Министерството на икономиката ще издава категория на хотелите с категория над 3 звезди както и на апартхотелите, вилните и туристическите селища и на хижите. От общините ще се дават звездите на семейните хотели, хостелите, пансионите, стаите и апартаментите за гости. От местната власт ще се дава категория и на къмпингите и заведенията. 

Законопроектът е обсъждан няколко пъти с браншовите сдружения, като повечето от предложенията в него са дошли именно от бизнеса.

Проектът предвижда още Министерството на икономиката да издава сертификати на СПА хотелите като критериите за това допълнително ще бъдат изготвени в наредби към закона. Обектите, които нямат такъв сертификат, няма да могат да се рекламират като предлагащи СПА процедури. 

В проектозакона е записано също, че туроператорите ще могат да издават електронни ваучери, за които настояваха хората от бранша. 

Икономическото министерство предлага още да се въведат изисквания към работещите като екскурзоводи, планински водачи и ски учители. Те ще трябва да покрият определени изисквания за квалификация, които допълнително ще бъдат изготвени в наредба, съгласувана с образователното министерство.

От закона за туризма се предвижда да отпаднат категоризации на ски писти и плажове, каквито съществуваха до момента.

В новия проектозакон е заложено още и разделение на страната на туристически райони, които ще се управляват от организации за управления. В тях могат да членуват сдружения на хотелиери, туроператори, общини и други свързани с отрасъла организации и ще бъдат доброволни. Сред основните цели на всички региони е да рекламират туризма на територията си по модела на подобни структури в други държави. 

Хотелите в София отчитат ръст при нощувките през първите месеци

Хотелите в София отчитат ръст при нощувките през първите месеци

През първите месеци на годината софийските хотели отбелязват ръст в заетостта, което се дължи основно на ръста при обиколните турове, а не толкова на бизнес пътуванията, показват данните на консултантските компании и бизнеса, съобщава "Капитал daily". 

Цените на нощувките са като миналогодишните, което е с между 20 и 40 на сто по-малко от предкризисните нива. От бранша очакват ръстът през годината в броя на нощувките да достигне 7-8 на сто. При постъпленията от тях прогнозите са доста по-скромни - за по-малко от 1 на сто. 

Средната заетост на софийските хотели през първите четири месеца е била 46.7 на сто, показват данните на консултантската компания STR Global. В сравнение с миналата година е отчетен ръст от 6.9 на сто. В периода януари-април средната цена на една стая е била 130.1 лв., което е по-малко от 2011 г. с 1.2 на сто. Въпреки това хотелиерите са реализирали по-голям приход от една стая заради повечето клиенти. От началото на годината до края на миналия месец той е бил 60.80 лв., или с 5.6 на сто повече от същия период на 2011 г. 

Ръстът идва от обиколните пътувания в региона на чуждестранни туристи, а не от бизнес клиентите, които генерираха ръст през годините преди кризата. "Има сериозно раздвижване при културните турове, повече са групите от Франция, Швейцария, Италия, Испания", коментира председателят на софийския туристически район Витан Иванов. По думите му на този етап не може да се каже, че има някакъв ръст при служебните пътувания спрямо миналата година, като данните са валидни и за чужденците, и за българите.

През летния сезон в софийските хотели очаква да има леко намаление на броя на нощувките от 2-3%, когато като цяло спадат всички пътувания с градска дестинация - и обиколните турове в столиците и командировките, коментира Витан Иванов. Ново раздвижване се очаква през есента. 

Данните на STR Global показват разнородни тенденции в европейските градове. Като цяло столиците на Стария континент са привлекли с 2.1% повече туристи през първото тримесечие на годината спрямо това на 2011 г. Най-голям растеж на средните приходи от хотелска стая има във Франкфурт и Брюксел, като според консултантите той се дължи на търговски изложения и конферентен туризъм. На другият полюс е гръцката столица Атина, където е отчетен спад в заетостта с 13% до 53.4 на сто. Градът е и единственият с двуцифрено понижение на приходите от стая - с 19% до 48.45 евро.