Юнкер против изваждането на Гърция от Еврозоната

Юнкер против изваждането на Гърция от Еврозоната

Възможно е кредиторите да се съгласят с удължаването на срока за бюджетни съкращения

Председателят на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер е категорично против излизане на Гърция от Еврозоната и изрази пълно си несъгласие с тази възможност. Това е заявил самият Юнкер, цитиран от световните агенции, по време на срещата си в Атина с гръцкия премиер Андонис Самарас.

Срещата между двамата е първата от серията, която предстои на министър-председателя на Южната ни съседка с високопоставени европейски представители за обсъждане на прилагането на спасителното споразумение за затъналата в дългове Гърция.

Жан-Клод Юнкер допусна и възможността за удължаване на срока за изпълнение на плана за строги бюджетни икономии. Това обаче зависи от доклада на инспекторите на "тройката". В интервю в днешния брой на германския ежедневник "Билд" Андонис Самарас поиска повече време за изпълнение на плана и заяви, че страната му се нуждае от "глътка въздух".

Според Юнкер приоритет номер едно за гръцкото правителство трябва да бъде консолидирането на публичните финанси заедно с ясна и достоверна стратегия за намаляване на дълга в средносрочен план. Председателят на Еврогрупата посочи, че това е последният шанс на Гърция да избегне фалита. Юнкер отбеляза, че гръцкият премиер приема много сериозно проблемите на страната.

Докато Юнкер е против излизането на Гърция от еврозоната , telegraph.co.uk  съобщи,  че  Финладния вече се готви за разпад на еврозоната.

Според електронното издание The Economist излизането на една страна от еврозоната не е позволено според правилата приети при основаването на ЕС, защото страни които са се присъединили към еврото, е трябвало неотменно да изоставят собствената си валута. Правното становище , което е публикувано от ЕЦБ през 2009г. , твърди, че, в европейските договори не са обмислили варианти за възможността за излизане на страни от еврозоната, за изход от еврозоната ще се изисква да напуснат и Европейският Съюз (ЕС). Това ще засили икономическата криза в дадена страна, защото държавата ще загуби достъп до единния пазар и ценни регионални фондове за помощи и подкрепа от ЕС.

Германия, заедно с другите европейски народни кредитори, ще бъдат изправени пред тежки загуби (Виж графика 1) , произтичащи от излизането на Гърция от ЕЗ. 

Първо там са парите които вече са изплатени почти 130 млр.€ . Второ , ЕЦБ все още притежава гръцки държавни облигации на стойност около 40 млр.€. Трето, банката на Гърция дължи на ЕЦБ около 100 млр.€ в така наречените TARGET2 задължения, които са възникнали чрез системата TARGET2 плащания, тъй като местните банки са източвали депозити на Гърция със заеми от централната банка. Това добавя експозиция над 270 млр.€ или 3% от БВП на ЕЗ. 

 Четете още в The Economist за външният дълг на 5-те страни от ЕЗ и  за план "Б" на Ангела Меркел, ще излезе ли Гърция от ЕЗ и какви са последиците за целия ЕС.

25 млн. са безработните в ЕС

25 млн. са безработните в ЕС

За постигането на пълна заетост трябва да се насърчат научните изследвания, иновациите, образованието

25 милиона граждани на Европейския съюз са безработни. Това сочат  последните статистически данни, съобщиха от Българската стопанска камара.

Според BUSINESSEUROPE приоритет в политиката на всички нива трябва да гарантира начин за създаване на нови работни места и подобряване на качеството на пазара на труда.

В писмо на президента на на BUSINESSEUROPE Филип де Бук до председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу се посочва, че ключова цел е

двойното повишаване на темпа на растеж на заетостта в Европейския съюз до 2,5%. Само така до 2020 г. ще има пълна заетост на трудовия пазар.

За да стане това обаче е необходимо да се насърчат всички инициативи на Европейския съюз в областта на научните изследвания, иновациите, образованието, заетостта. Също така трябва да се работи за подобряването на единния търговски пазар и международните търговски връзки.

Експертите на BUSINESSEUROPE посъветваха вниманието на Европейската комисия да се фокусира върху всички сфери на икономиката за създаване на нови работни места. За насърчаване на “зелената икономика”, трябва да се стимулират частните инициативи. В сектор „здравеопазване и социални грижи“ финансирането трябва да се координира с публичния сектор, като се изследват внимателно възможностите за публично-частните партньорства, така че да се избегнат злоупотребите. 

Защо буксува македонското еврочленство?

Защо буксува македонското еврочленство?

Македония

Гърция блокира преговорите на Македония с ЕС заради спора около името. Кипър явно поддържа същата линия. Темата е важна и за българската политика, защото в България също се чуват гласове против македонското еврочленство.

Разширяването на ЕС ще бъде приоритет за Кипър, но президентът Димитрис Христофиас не спомена поименно нито една страна в речта си пред Европейския парламент. Македония пък изцяло отсъства от дневния ред на кипърското председателство. На въпрос на Македонската редакция на Дойче веле от кипърската делегация в Страсбург отговориха, че целите на Кипър по разширяването наистина са свързани с определени страни (Черна гора и Сърбия), но че в програмата имало специална точка за европейската перспектива на целите Западни Балкани, за която Кипър е готов да работи. Дали обаче Македония може да започне преговори за еврочленство по време на кипърското председателство? Кипърският евродепутат от Обединената европейска левица Такис Хаджигергиу казва:

Камъните по пътя

"Вие сигурно знаете, че за целта е необходимо съгласието на всички 27 страни-членки. Това не зависи от кипърското председателство, а от онези страни, които се противопоставят на започването на преговори с бившата югославска република Македония. От наша страна, разбира се, ще положим усилия и ще се опитаме да постигнем споразумение между всичките 27 членки на ЕС, за да могат да започнат преговорите. Но според мен това ще бъде много трудно."

Смесената парламентарна комисия Европейски съюз-Република Македония настоява конкретната дата за старт на преговорите да бъде посочена по време на кипърското председателство. "Напълно съм съгласен с тази резолюция и ние работим за това преговорите да започнат до края на годината или в началото на следващата година", добавя германският евродепутат Бернд Поселт. Според него този въпрос е в дневния ред на групата на ЕНП.

Мъртвата точка

Пътят до еврочленството няма да е кратък, нито лесен

Словенският евродепутат Иво Вайгл говори в прав текст: "И сами можете да се досетите за причините, поради които Македония не е приоритет по време на шестмесечното председателство на Кипър. Няма какво да се лъжем: очевидно има някаква връзка с позицията на Гърция по въпроса. Европейската комисия и Европейският парламент неколкократно заявиха, че е в общ интерес Македония най-сетне да се отлепи от мъртвата точка. Разбира се, необходимо е и Македония да покаже, че няма да поставя на преден план някои проблемни въпроси, свързани с историята и символите."

На ход сега е Гърция

Иво Вайгл не вярва, че преговорите с Македония могат да започнат, преди да се реши спорът около името. Той смята, че на ход сега е Гърция: "В края на краищата трябва да се каже на Гърция, че не бива да затваря вратата пред нови членове на ЕС. В миналото самите гърци получиха доста отстъпки и бонуси, някои от тях незаслужено."

Председателят на групата на социалистите и демократите в Европарламента Ханес Свобода е на мнение, че проблемът с името не бива да пречи на преговорите с Македония. Той се надява, че ако Гърция се окаже в по-добра икономическа ситуация през следващата година, европейските структури ще възобновят усилията си за намиране на изход от задънената улица.

Кой колко плаща на Европейския съюз?

 Кой колко плаща на Европейския съюз?

Знаете ли, че всеки път, когато си купувате нещо от магазина или ползвате дадена услуга, част от вашите пари невидимо отиват в бюджета на Европейския съюз? Но не се притеснявайте - по-малко от 0,5% от ДДС-то, което плащате "отпътува" за Франкфурт, където е седалището на Европейската централна банка. Казано по друг начин ЕС се финансира чрез данък върху потреблението, какъвто е ДДС. Колкото повече консумирате, толкова повече пари ще отидат в Общностния бюджет. 

Освен от ДДС, Общностният бюджет на ЕС се финансира и от два други източника. Единият е начислени мита върху продукти, внасяни в ЕС, включително и селскостопански такси. Те съставляват около 14% от бюджета на ЕС. Третият източник на средства е вноска от всяка страна членка, съобразена с брутният национален доход. Или колкото е по-богата една страна, толкова повече дава. Това е най-големият източник - около 65% от бюджета.  Вноската на България за 2009 г. беше 595 млн. лева. 

Група икономисти са изчислили нещо много интересно. Таблицата вляво показва колко е вноската на глава от населението в Общносния бюджет по държави към 2010 г. Вторият източник - митата и таксите е изваден, защото самият той зависи от географското разположение на страната - примерно Холандия, чрез Ротердам като най-голямо пристанище и въшна граница на ЕС, ще събира много повече такси от Австрия, която няма никакви външни граници. 

Получават се интересни данни - ако най-големите нетни платци (дават най-много, а получават най-малко) са Германия, Франция, Англия, Испания, Италия и т.н., то на глава от населенито най - много плащат  в Люксембург, Дания, Финландия, Белгия... А на всеки българин му струва средно по около 45 евро на година за да бъде част от Общността.  

Поредната таблица, в която България е на последно място.

Борисов на среща с европейските лидери в търсене на икономически растеж

Тази среща на върха ще се проведе на фона на продължаващи спекулации за предстоящо излизане на Гърция от еврозоната, които все по-често остават неопровергани. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Държавните и правителствените ръководители от Европейския съюз очертават пътищата за стимулиране на икономическия растеж и заетостта и сформират по-нататъшни стратегии за Гърция.

На неофициално заседание в Брюксел в сряда, на което участие ще вземе и премиерът на България Бойко Борисов, лидерите вероятно ще обсъдят и спорните еврооблигации, за които настоява Европейската комисия, а и някои от държавите членки, докато Германия продължава да се противопоставя, предаде БНР.

Тази среща на върха ще се проведе на фона на продължаващи спекулации за предстоящо излизане наГърция от еврозоната, които все по-често остават неопровергани.

В очакване на резултатите от новите избори там, европейските лидери ще обсъдят възможните сценарии след тях и действията, които ще трябва да предприемат занапред.

Официално темата е икономическият растеж и заетостта. Съветът е неформален и няма да взема решения. Ще се обсъжда обаче почти целият спектър от възможни икономически стимули. В това число са европейските проектни облигации за финансиране на инфраструктура, еврооблигациите за преразпределяне на дълга в еврозоната, по-гъвкавата употреба на парите от еврофондовете, както и увеличаването на кредитния капацитет на Европейската инвестиционна банка.

В най-добрия случай след сближаване на позициите днес ще последват конкретни решения в края на юни, когато редовният Европейски съвет се предвижда да бъде посветен отново на работните места и ръста на икономиките в Европа.

Курсът на единната европейска валута падна в навечерието на лидерската среща в Брюксел с близо цент и половина спрямо нивото ден по-рано. Това показва, че инвеститорите не очакват много от брюкселската среща, коментира анализатор пред АФП.

Силно влияние върху обменния курс оказаха и коментари на доскорошния гръцки премиер Лукас Пападимос, че рискът Гърция да излезе от еврозоната е реален. Инвеститорите са обезпокоени, че гръцката дългова криза ще зарази и други от еврозоната, особено Испания, чиито банки са отслабени от лоши ипотечни кредити.

Хампарцумян: България не е в криза отдавна

По думите на Хампарцумян, за да се постигне устойчив растеж, трябва да настъпят промени във всички сфери на икономиката. Снимка: Sofia Photo Agency

България не е в криза от няколко тримесечия, но искаме икономиката да расте устойчиво и да е по-ефективна, заяви председателят на Асоциацията на банките Левон Хампарцумян на финансов форум.

По думите на Хампарцумян, за да се постигне устойчив растеж, трябва да настъпят промени във всички сфери на икономиката, предаде Дарик радио.

За финансовите пазари е нужна повече интеграция – както при фондовите борси, така и в целия Европейски съюз, смята банкерът.

По думите на Хампарцумян основното е „да накараме икономиките ни да растат устойчиво и това предстои да го видим“.

„Защото технически България не е в криза вече няколко тримесечия. Очевидно обаче това, че Българияне е в криза, не ни харесва, искаме повече. Искаме икономиката да бъде по-ефективна и това трябва да бъде общо усилие“, категоричен е той.

Банкерът изтъкна, че в икономиката всичко е взаимосвързано: политиците трябва да свършат своята работа, държавната администрация трябва да свърши своята работа, може би трябва да бъде драматично намалена и да се замести количеството с качество.

„Ако искаме Европа, която да е успешна като регион, също трябва по-висока степен на интеграция, независимо колко се говори днес за национални дискреции, за това как този ще се цепи, онзи ще напуска и така нататък. За тези, които следят, вероятно няма да е новина, но целият западен бряг на Америка – щатите Орегон, Вашингтон, Калифорния, са в технически фалит от няколко години. Да сте чули някой да иска да извади Калифорния от САЩ и да въведе мексиканското песо там? Не сте чули“, коментира Хампарцумян.

България раздавала гражданство заради субсидии от ЕС

България получава от ЕС големи субсидии за своята диаспора, каза посланикът в парламента на Косово Дуда Байле. Снимка ЕПА/БГНЕС

България раздава гражданство не само на българското малцинство в Сърбия заради субсидии от Европейския съюз, заяви посланикът в парламента на Косово Дуда Байле.

„България получава от ЕС големи субсидии за своята диаспора. Колко по-голяма диаспора, толкова повече субсидии, а хората с български паспорт са само статистика“, каза Дуда Байле, цитирана от сръбското електронно издание „Вести онлайн“.

По думите й сред „вербуваните“ нови граждани на България са гораните в Косово, на които досега са раздадени около стотина уверения за гражданство, коментира изданието.

„Хората мислят с корема. България е член на ЕС и притежанието на български паспорт означава свобода на движението, работа. В Гора се живее бедно“, аргументира твърденията си Дуда Байле.

Тя е подчертала, че Македония и Косово са опростили процедурата за получаване на гражданство.

„Македонски паспорт можехте да получите и в кръчмата. Вземат ви акт за раждане и всички необходими документи с него и получавате паспорт“, заявила Дуда Байле.