Китайци искат да инвестират у нас

Китайци искат да инвестират у нас

Бизнесът се интересувал от изграждането на соларни паркове

Дали все още има свободна общинска земя у нас, се интересуват китайски фирми. Те искат да разширят инвестициите си в изграждането на възобновяеми енергийни източници. Това съобщи кметицата на Казанлък Галина Стоянова след визитата на делегация от Общокитайското народно събрание в неделя в Града на розите, предаде Стандарт Нюз.

„Край казанлъшкото село Черганово вече работи фотоволтаична централа с мощност 25 мегавата, изградена върху наета за 30 г. общинска земя.

По думите на Стоянова променените преференциални условия за изкупуване на „зелената” енергия  у нас, а и в ЕС, в рамките на този програмен период, леко са разочаровали гостите.

„По-голяма перспектива има в партньорството ни с град Дзинан от китайската провинция Вътрешна Монголия, с който установихме контакти по време на тазгодишния празник на розата”, добави кметицата.

Шести склад за боеприпаси гърми в България от 2000 г. насам

На 3 юли 2008 г. се взривява военен склад край Челопечене. Повече от 50 експлозии разтърсват софийското село и цяла София. Снимка: БГНЕС

Взривовете, които избухнаха в склад за боеприпаси край пътен възел „Петолъчката" край Сливен, не са прецедент през последните 10 години.

Неколкократно в последните години имаше подобни случаи, обикновено в обекти на частни край София,Севлиево и Чупрене, припомня „Фокус".

На 12 ноември 2011 г. около 9:00 часа в Севлиево и околните села се чуват силни тътени. Взривяват се бивши военни складове, които се намират се между Севлиево и с. Ловнидол.

В склада има около 3000 снаряда от калибър 152, но няма химически и радиоактивни вещества и няма обгазяване на района. Няма жертви и пострадали хора.

3 февруари 2010 г. завод „Миджур" за взривни вещества и материали в село Горни Лом, община Чупрене се е взривява след пожар. Четирима служители на фирмата са пострадали, като по-сериозно са ранени двама от тях.

На 9 август 2008 г. в склад на военния завод „Арсенал" в Казанлък избухва пожар, който води довзривове. В склада за готова продукция са съхранявани гранати.

Разразява се страхотен пожар, който няколко часа по-късно е овладян. Няма жертви.

На 3 юли 2008 г. се взривява военен склад край Челопечене. Повече от 50 експлозии разтърсват софийското село и цяла София.

Взривени са военни цехове за преработка на боеприпаси, в които има 2500 тона класически боеприпаси и около 20 тона тротил. Няма загинали.

Жителите на Челопеч и Чепинци са евакуирани. Няма данни за замърсяване на въздуха на София.

На 9 юли 2000 г. между хасковските села Александрово, Константиново, Любеново, Родопи, Поляново и Брягово се разразява пожар. Привечер огънят се достига склад за боеприпаси в с. Иваново и довежда довзривове.

Розово изключение

Секторът е сред малкото, в които производството и цените растат

© Анелия Николова - капитал.бг

Лошо и непредвидимо време, силни дъждове. В такива рискови условия за насажденията започна розоберът в района на Казанлък и Карлово. Но сивото е дотук, защото в сектора са оптимисти - производители и преработватели очакват по-добра реколта и по-високи цени за розовия цвят. Прогнозите са и за силен износ на розово масло, макар все още да е рано да се говори какви ще са цените на международните пазари. Това ще стане ясно чак юли.

Дъждовно начало

По данни на розопроизводителите кампанията по прибиране на цветовете вече е започнала в повечето райони, но върви трудно заради обилните дъждове през последните дни. "Засега няма поражения по насажденията, но е възможно впоследствие да се появят", коментира Иван Колев, розопроизводител от Казанлъшко. По думите му розоберът е започнал в целия регион с изключение на някои места в община Павел баня.

"Климатичните условия са трудни и на този етап нещата са непредсказуеми", коментира и Боряна Кралева от "Българска роза" - Карлово. По думите й не може да се каже в момента дали времето е нанесло някакви поражения върху розите в региона.

Въпреки трудния старт розопроизводителите очакват по-силна реколта, като основната причина за това е, че ще се прибере цветът от повече полета. По данни на Института по розата в Казанлък, цитирани от БТА, в момента насажденията са около 36 хил. дка. От земеделското министерство пък съобщиха, че през миналата година е прибрана реколтата от около 31 хил. дка. "Очакванията ни са за по-добра реколта и завършване на розобера към 15 юни независимо от дъждовете", коментира и Койчо Коев, розопроизводител от Казанлъшко.

Цените вървят нагоре
По данни на производители на рози по-голямата част от фирмите в сектора вече имат договори за изкупуване на продукцията. През тази година стартовите цени са по-високи от миналата. "Цените се повишават с около 80 стотинки", коментира Юлиана Огнянова, която е съдружник в компанията "Булаттарс продакшън компани". По думите й през 2011 г. нивата са били около 1.80 лв. за килограм. Данните на Института по розата в Казанлък показват, че средната изкупна цена за региона е около 2.30 лв. за килограм рози. Производители също коментират, че се очаква цена между 2.30 и 2.50 лв. в зависимост от качеството и поръчваните количества. Според бизнеса увеличението идва от новите инвестиции в насаждения, както и повишаването на някои разходи. "Например сега на берачите се плаща 60-70 стотинки на килограм при 40-50 за миналата година", коментира още Колев. Според него цените също са нараснали, като на много места вече достигат и до 2.50 лв. за килограм.

Повече производство

Въпреки че розоварните все още не могат да прогнозират какви количества розово масло ще бъдат произведени през тази година, нагласите на част от бизнеса са за увеличение. От Института по розата в Казанлък съобщиха, че очакванията са за 1.5 тона розово масло, което е увеличение с около 300 килограма на годишна база. "Надяваме се, че количествата ще бъдат прилични, но себестойността ще е по-висока", коментира Юлиана Огнянова. По думите й освен по-високите цени на маслодайните рози влияние оказва и поскъпването на горивата, като все още не е ясно каква цена ще се формира на международните пазари.

Очакванията на бранша са първите изнесени количества от страната да бъдат през юли. По данни на статистиката през миналата година износът е достигнал 1.5 тона. Част от количествата обаче са от предходни запаси, каквито през тази година няма. Така въпреки очакваното по-високо производство през тази година износът ще бъде на сравнително същите нива. Основните пазари за българското розово масло са Франция, Италия и САЩ, като очакванията на производителите са да няма сериозна промяна и през тази година.

Очаквания за ръст и в биосектора 

Производителите очакват увеличение на реколтата и в биосектора. През последните години растат насажденията от маслодайни рози, произведени по екологичен начин, чиито цени на международните пазари са средно с около 40% по-високи. Този тип продукти се ползват само в най-високия ценови клас козметика, както и за медицински нужди, предимно във Франция и САЩ.

По данни на производители насажденията с биорози достигат около 3-4 хил. дка, като очакванията са за по-висок добив през тази година въпреки проблемите с времето от последните няколко дни. Фирми от сектора коментираха още, че има интерес към подобен тип продукция, като очакванията са 100% от нея да се изнесе на външни пазари.

––––

В началото на тази година фирми от Розовата долина са подали искане за започване на процедура по вписване на наименованието "Българско розово масло" в Европейския регистър на защитените наименования. Кандидатстването е на съвсем начален етап, като все още внесените документи се разглеждат от националния орган - земеделското министерство. По неофициална информация на "Капитал Daily" очакванията са през лятото подаденото заявление да бъде публикувано за обществено обсъждане и коментари, като след това ще бъде изпратено и в Брюксел за одобрение. След евентуалното преминаване на първия преглед ЕК публикува материалите за възражения и от другите страни членки, като в случай че има такива, те трябва да бъдат разгледани.

Вписването на защитено наименование в регистъра означава, че никой друг продукт не може да носи името "Българско розово масло", ако не е произведено в Розовата долина. Производители коментират, че тази защита е необходима на страната, тъй като фирми от други държави системно кръщават по този начин продуктите си. Най-често това се правело в Япония, където българските рози и розово масло са най-популярни сред широката публика.