Депозитна война в Европа
Банките предлагат курсове по английски език и телевизори като бонуси за влоговете на домакинствата, опитвайки се на всяка цена да примамят спестители
Европейските банки водят агресивна война за депозити. От едната страна са отчаяно борещите се да задържат средствата на вложителите, а от другата са по-стабилните банки, които с пълна сила предлагат различни възможности, за да примамят нови клиенти, пише The Wall Street Journal (WSJ).
Банки в страни като Испания обещават телевизори с плосък екран и безплатни курсове по английски език като бонуси, за да привлекат нови клиенти, включително и такива, които получават помощи за безработни да ги депозират при тях. Банките от Северна Европа предлагат също толкова атрактивни оферти – безопасност за спестяванията, прибрани в големи, добре капитализирани институции, намиращи се извън опасната зона на Европа.
И кампанията не е изтънчена, пише изданието. HSBC промотира своята "безопасност и сигурност" в Гърция, а Barclays лансира нов спестовен продукт, наречен "платежоспособен депозит", в Испания. У нас банкери посочиха, че не сме на радара и за момента няма опасност от поява на подобна тенденция, като процесите тук са обратни - лихвите по депозитите намаляват.
Неконтролируема зараза
До неотдавна банките в Южна Европа бяха подложени на бавно, но стабилно изтегляне на депозити от клиентите им. През последния месец това изтичане на средства се ускори според банкери и анализатори. Ако тенденцията продължи, има потенциална възможност от по-нататъшно дестабилизиране на европейската банкова система, посочва WSJ.
"Дори и да имат на разположение спешна ликвидност, ако нормалното им финансиране е блокирано, ситуацията бързо може да стане неустойчива", коментира Греъм Нейлсън, главен инвестиционен стратег в Cairn Capital в Лондон. Предвид забавянето в отчитането на данните от централните банки все още няма информация за нивото на депозитите, за да може да се прецени какъв е мащабът на изтеклите от южноевропейските страни влогове.
Според данни, публикувани от Европейската централна банка, депозитите в испанските банки са намалели с около 2% през април, посочва WSJ. Депозити за милиарди евро изтекоха от гръцката банкова система след изборите там в началото на май, последвани от нарастващи спекулации за излизане на Гърция от еврозоната. След като испанското правителство съобщи за плана за национализация на изпадналата в затруднение Bankia, нейният председател призна, че банката е изгубила депозити през седмиците преди спасяването.
На война като на война
В Италия потребителската организация Altroconsumo предлага консултации на паникьосани клиенти на банките от декември. Като предпазна мярка организацията препоръчва на клиентите да обмислят преместването на депозитите си от местните италиански банки в чуждестранни банки, които оперират в Италия, казва Винченцо Сомма, редактор във финансов ежедневник, издаван от базирана в Милано асоциация.
WSJ посочва, че внезапна вълна на изтегляне на депозити може бързо да преобърне някои банки. В момента рискът от това се увеличава, тъй като депозантите са изнервени. Те се притесняват за стабилността на банките и рискът, че страни като Гърция може да напуснат еврозоната, може да накара вложителите да превалутират депозитите си в нова, по-скъпа валута.
Като резултат южноевропейските банки се борят за привличането на нови депозити и се опитват да успокоят съществуващите си клиенти. По-стабилните банки също са гладни за нови депозити особено в страните, в които техните дъщерни поделения се опитват да се самофинансират от местния пазар.
В Гърция поделението на HSBC тръби за "безопасността и сигурността на банката с най-голяма капитализация в Европа". Тя има 16 клона в цяла Гърция, които в момента предлагат на вложителите 3.5% лихва, ако те заключат парите си най-малко за шест месеца. Допълнителният морков е, че HSBC плаща лихвата авансово.
Междувременно някои гръцки банки се опитват да набират депозити извън страната. Гръцката Agricultural Bank, отворила неотдавна поделение за банкиране на дребно във Франкфурт, рекламира лихва по депозити до 3%, като е по-висока от това, което местните немски банки обикновено са склонни да дадат.
Испания - най-горещият пазар
Най-разгорещената конкуренция е в Испания. Caixa Bank, една от най-големите испански банки, предлага 22-инчов телевизор с плосък екран за клиенти, които превеждат през онлайн сметка в банката заплати или обезщетения за безработни, или други социални помощи. Целогодишната кампания на банката е подновена отново през миналата седмица, като сега тя вече е безсрочна, е обяснил неин говорител.
През април Santander е започнала да предлага безплатни курсове по английски език за клиенти, които отворят разплащателни сметки в банката. Тя предлага още и лихва до 3.3% за първите четири месеца. Cajamar Caja Rural, малка спестовна банка, по-рано през годината предлагаше кафе машини за еспресо, за да привлича дългосрочни депозити от нови клиенти. Сега банката раздава таблети с 8-инчов сензорен екран на клиенти, които превеждат заплатата си по сметка при нея.
Чуждите банки предлагат конкурентни ценови условия и привличат клиенти, наблягайки на безопасност за спестяванията. Наскоро Barclays пусна своя нов "платежоспособен депозит" - спестовен продукт с годишна лихва до 3.5%. Серджо Муньос, изпълнителен директор на Barclays Iberia, описва продукта като подходящ за "клиенти, които в момента търсят в допълнение на рентабилността международна банка, стабилна и платежоспособна като Barclays, на която да поверят спестяванията си". Томас Каларис, топ мениджър в банката, посочва, че в последно време депозитите в испанското й поделение са се повишили с "прилична сума".
България - не сме на радара в момента
Банковият пазар у нас вече остави една депозитна война зад гърба си, водена през 2009-2010 г. Оттогава насам лихвите по влоговете спаднаха наполовина и се връщат бавно и постепенно към по-нормални нива. Причините за войната и депозитния туризъм тогава бяха кризата и парализата на финансовите пазари, изчезването на ликвидността и недоверието между пазарните участници.
Дъщерните поделения тук получиха директиви от централите, че занапред ще се самофинансират от местния депозитен пазар. Така банките се втурнаха да събират пари и да се запасяват с ликвидност срещу убийствено високи за тях лихви по депозити - достигнаха до 10-12% годишна лихва за левове, а в евро бяха с около два пункта по-ниски. Липсата на доход от нови кредити заради свитото кредитиране и стремглаво растящите разходи заради просрочия по кредити изцедиха печалбите на банките, като част от тях реализираха и загуби.
Депозитната война тук вече е зад гърба на банките (лихвите паднаха до около 5%), но банкери посочват, че не сме изолирана система и няма как да живеем в комфорт за 100-процентов имунитет срещу подобни процеси. Все пак те подчертават, че в момента няма основание за поява на такава тенденция, тъй като банките тук са ликвидни (близо 26% съотношение на ликвидни активи към пасиви към април - бел. ред.). Испания и Гърция са в съвсем друга фаза, процесите у нас са в обратна посока - лихвите по депозитите намаляват, коментираха банкери.
