Показват се публикациите с етикет Европа. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Европа. Показване на всички публикации

понеделник, 17 септември 2012 г.

Найденов: Без ориенталския тютюн – 200 000 души без поминък

Найденов: Без ориенталския тютюн – 200 000 души без поминък

Найденов: Без ориенталския тютюн – 200 000 души без поминък
Евродепутатът Илияна Йотова и министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов. Снимка: БГНЕС
Около 200 000 души могат да останат без поминък, ако Европейската комисия приеме решение да забрани производството на ориенталски тютюн, заяви министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов.
„Това, което се печели от 1 декар тютюн, около 400-500 лв., няма друга култура, която може да го компенсира, само марихуаната е с по-високи доходи, но знаете, че тя е забранена“, посочи Найденов след среща с евродепутати по темата за тютюна, предаде БГНЕС.
Земеделският министър подчерта, че България е на първо място по производство на ориенталски тютюнне само в Европа, но и в света.
Според него тютюнът остава без алтернатива от гледна точка на икономическото положение.
„От гледна точка на традициите, почвите не позволяват или трудно могат да бъдат приспособени за нещо, което е различно. Ако говорим за алтернатива, тя не е толкова до алтернатива на култура, а до алтернатива на заетост“, разясни министърът.
По думите му, когато Европейската комисия прави подобни предложения, тя трябва да е готова с предложения не само по повод на това, какво трябва да бъде забранено, а и какво ще се прави след това.
„Когато ЕК предложи във връзка с тютюневата реформа от 2009 г. да бъдат спрени субсидиите, тя компенсира някои от старите държави членки. Гърция и Италия получиха компенсации, и то огромни, а когато днес се предлага да се ограничи или забрани ориенталският тютюн, това не върви с предложение за компенсации“, разясни министърът.
Той подчерта, че българските тютюнопроизводители могат да станат жертва на двете големи лобита – „Американ бленд“ и „Вирджиния бленд“, като първите произвеждат цигарите си без ориенталски тютюн.
Ориенталският тютюн представлява около 16% от състава на цигарите и дава специфичния аромат на „Вирджиния бленд“, разясни министърът.
Той каза още, че първоначално Еврокомисията е поискала да се забранят различните ароматизатори за цигарите като ментата, но след това е решила да дефинира ориенталския тютюн не като вид тютюн, а като добавка, която също може да бъде забранена.
Интересът по тази директива е не толкова на комисията, която се занимава със селското стопанство в ЕС, а по-скоро на комисията, която се занимава със здравеопазването, допълни евродепутатът Илияна Йотова.
„Много са деликатни там нещата, затова наблягаме на факта, че дори да бъдат премахнати добавките и ориенталският тютюн от цигарите, тютюнопушенето няма да намалее. Надявам се, че този проект, това предложение на Комисията въобще няма да стигне до гласуване“, допълни тя.
„Надявам се с общо лобиране от страна на българското правителство, българските депутати и наевродепутатите да се опитаме да гласуваме и да спечелим мнозинството около този текст“, каза още Йотова.
Всички сме единни около позицията, че трябва да защитим българските тютюнопроизводители“, допълни министър Мирослав Найденов.

вторник, 21 август 2012 г.

Сърбия на прага на пълния банкрут

Сърбия на прага на пълния банкрут

Сърбия на прага на пълния банкрут
Според финансовия експерт банкрутът не е задължително да има лош изход. Снимка: Reuters
Сърбия е на прага на пълния финансов и икономически банкрут, заяви известният финансов експерт от Института за икономически изследвания във Виена Владимир Глигоров.
Сърбия е застрашена от банкрут, защото не може да обслужва външните и вътрешните си финансови задължения”, каза Глигоров в интервю за радио „Свободна Европа”.
Според него банкрутът не е задължително да има лош изход. А какъв ще бъде той зависи от мерките, които ще предприеме сегашното правителство в Белград, пише БГНЕС.
„Бивша Югославия през 80-те години на два пъти мина през банкрута. И в двата случая тя не успя да се измъкне и в крайна сметка държавата се разпадна. Банкрутът невинаги завършва трагично. Светът е създал механизми за изход от подобни ситуации – МВФЕС, фискални и други механизми за консолидация. Естествено дали това правителство ще успее да направи нещо, ще видим в бъдеще”, посочи Глигоров.
По отношение на външния дълг той смята, че Сърбия в момента се намира в предкризисна или кризисна ситуация, в случай че тя поиска стенд бай споразумение с МВФ.
Според него това е първата крачка, която може да се смята за начало на процеса на банкрут.

неделя, 19 август 2012 г.

Дали Голямата рецесия не се превръща в доживотна присъда?


Дали Голямата рецесия не се превръща в доживотна присъда?

Минаха 5 години от началото на кризата, но икономическата ситуация по света не се е променила особено


Китай е изключително обезпокоен от трудностите с постигането на „меко приземяване“ и обмисля нов финансов стимул в размер на трилиони. Европейската централна банка (ЕЦБ) се подготвя да напечата „колкото пари са нужни“, за да спаси Испания и Италия. Пазарите оценяват на 80% вероятността Федералният Резерв (Фед) да пусне допълнителни средства в обращение през септември или скоро след това, пише Амброуз Еванс-Причард в свой анализ за британския Telegraph.
Няма съмнение, че съвместната работа на трите суперсили може да доведе до миницикъл на растеж в началото на следващата година. Това би било възможно само ако бъдат изпълнени дадените закани. Комбинацията от освобождаване от дългове и прекалено голям производствен капацитет по света обаче не може да бъде се изпари просто така.
Светът продължава да отбелязва икономически спад. Индустриалното производство остава под предишните си пикове в Германия (-2%), САЩ (-3%), Канада (-8), Франция (-9), Швеция (-10), Великобритания (-11), Белгия (-12), Япония (-15), Унгария (-15), Италия (-17), Испания (-22) и Гърция (-27), според данни на клона на Фед в Сейнт Луис. По този показател ситуацията се оказва по-трудна за овладяване от Голямата депресия.
Някои смятат за начало на кризата 9-ти август 2007 г. Това е денят, в който европейските банки разбраха, че са „затънали до уши“ в жилищните кредити на САЩ. Тогава ЕЦБ увеличи ликвидността на пазарите с 95 млрд. евро, което изглеждаше доста голяма сума за времето си.
Амброуз Еванс-Причард споделя, че според него решаващият момент на кризата е бил 12 дни по-късно, когато доходността на американските съкровищни бонове се сринала от 3,76 до 2,55 пункта в рамките на два часа.
„Всички помислиха, че е грешка или бъг в системата. Нищо подобно не се беше случвало преди – нито през кризите от 1929 г. или 1987 г., нито след терористичните атаки над Световния търговски център през септември 2011 г.“ , допълва той.
Инвеститорите панически прибираха средствата си от американския паричен пазар за 2,5 трлн. долара. Това се оказа дългоочакваният удар над кредитната система, чиито икономически последствия можеше да останат неясни за още една година.
След това истинското начало на Голямата рецесия започна да губи значение. Големият балон на жилищата в САЩ, който изглежда скромен спрямо европейските и китайски стандарти, вече е изцяло „спукан“. Уорън Бъфет залага на икономическо възстановяване, а Fannie и Freddie отново се „изправя на крака“.
В течение на пет години е пределно ясно, че балонът на ипотечните кредити далеч не е единственият, който се очаква да избухне. В Европа също „върлуват“ подобни безумства.
Всяка година британците отбелязваха почти 5% от БВП от увеличение на стойността на имотите. А Испания построи 800,000 жилища през 2007 г. за пазар, чиито нужди възлизаха на 250 000. Исландия, Латвия и Унгария „скъсаха синджира“. Това беше световна кредитна криза. Ако трябва да поставим епицентъра й, то той ще бъде европейският банков сектор от 35 трлн. евро.

петък, 17 август 2012 г.

Масов оптимизъм по европейските борси


Масов оптимизъм по европейските борси

Ръст на потребителското доверие в САЩ поведе бикове на Стария континент



Акциите в Европа затвориха с повишение в петък, след като стана ясно, че потребителското доверие в САЩ регистрира неочакван ръст. Общият Stoxx Europe 600 добави 0,6% и затвори седмицата при 272,83 пункта. Повишението в петък последва ръста от 0,3% в четвъртък, предаде Marketwatch. Според проучване на Университета на Мичиган и Thomson Reuters потребителското доверие в САЩ е достигнало 73,6 пункта през август, докато анкетираните от Marketwatch икономисти очакваха показателят да е 71,8 точки.
Испанският индекс на сините чипове IBEX 35 добави нови 1,9% към стойността си след силния ръст от над 4% в предишната сесия. Бенчмаркът в Мадрид завърши на ниво 7561 базисни точки. Книжата на Banco Santander нараснаха с 1,9%, а Telefonica добави 2% към пазарната си капитализация.
На фона на оптимизма германският бенчмарк DAX 30 добави 0,6% до 7040,88 базисни точки. Индексът беше поведен от 3,3% печалба за акциите на Commerzbank и 3,5% ръст за Deutsche Bank. Автомобилните акции във Франкфурт също бяха в отбора на биковете. Daimler нарасна с 2,6%, а BMW добави 2,5% към пазарната си капитализация.
Подобна беше картинката и в Париж, където водещият индекс CAC 40 се повиши с 0,2 до 3488,38 пункта. Акциите на Credit Agricole добавиха 3,5%, а книжата на Societe Generale нараснаха с 2,9%. Автомобилната компания Peugeot повиши пазарната си капитализация с над 5%.
В Лондон FTSE 100 отчете 0,3% ръст до 5852,42 пункта. Бенчмаркът получи подкрепа от Barclays, чиито книжа добавиха 3,6% към стойността си. Акциите на друга банка - HSBC се повишиха с 0,9%, а капитализацията на Lloyds Banking Group се изстреля с 3,7%.

понеделник, 13 август 2012 г.

Загуби в енергийния сектор разколебаха европейските инвеститори


Загуби в енергийния сектор разколебаха европейските инвеститори

Дълговете са прекалено големи и пазарите искат да бъдат напечатани още пари, коментират анализатори

Загуби в енергийния сектор разколебаха европейските инвеститори
Фондовата борса във Франкфурт. Снимка: Ройтерс
Европейските индекси се понижиха в понеделник след загуби в енергийния и фармацевтичния сектор, съобщава Market Watch.
Успешен аукцион в Италия все пак успя да раздвижи фондовия пазар в страната.
Stoxx Europe 600 изгуби 0,43% до 269 пункта, след като миналата седмица затвори с ръст от 1,6%.
Индексът приключи 10-та поредна седмица с печалби поради спекулациите, че централните банки ще стимулират глобалната икономика с нови операции за вливане на ликвидност.
Инвеститорите в Европа „се надяват на някаква развръзка“ на дълговата криза в региона, казва Бен Уилямс, анализатор на Bedlam Asset Management.
„Има твърде много дългове и пазарите искат да бъдат напечатани още пари. Това не е разумният начин, по който трябва да се работи, но инвеститорите вече са калкулирали нов кръг вливане на ликвидност в САЩ и Европа“, допълва той.
„Съществува фундаментален дисбаланс, който не може да бъде преодолян чрез натрупването на още дългове“, изтъква той. „Инвеститорите трябва да търсят компании без експозиция към дълговите проблеми“.
Сред основните губещи в Европа се нарежда Julius Baer Gruppe AG, която изгуби 6,3%, след като обяви, че ще купи базираните извън САЩ фондове за управление на капитали на Merrill Lynch.
Единствено италианските индекси отбелязаха ръст, след като Рим успя да продаде заложените 8 млрд. евро ДЦК, въпреки че доходността им слабо се повиши.
Индексите в Азия се понижиха, след като Пекин разочарова инвеститорите и не предложи нови мерки за облекчаване на монетарната политика през почивните дни.
Настроението на инвеститорите беше помрачено и от забавянето на икономическия растеж в Япония. Щатските индекси също стартираха сесията на червено.
CAC 40 изгуби 0,27% до 3426 пункта.
Във Великобритания пазарът беше повлиян от слабото представяне на BP PLC и  Royal Dutch Shell PLC.
FTSE 100 в Лондон се понижи с 0,26% с 5832 пункта.
Сред губещите в Германия се нареждат производителите на автомобили  BMW AG,  Daimler AG и  Volkswagen AG.
DAX 30 се понижи с 0,5% до 6910 пункта.

петък, 10 август 2012 г.

Данните от Китай потопиха и борсите в Европа


Данните от Китай потопиха и борсите в Европа

Общият Stoxx Europe 600 се понижи с 0,3%




Европейските фондови пазари отвориха със спад, следвайки пониженията на азиатските борси. Настроенията бяха движени от незадоволителни данни за китайската икономика, пише Marketwatch. Най-многолюдната държава в света и втората по големина икономика на планетата отчете ръст около нулата на износа през юли. Данните подхраниха притесненията на инвеститорите за забавяне на икономическия растеж.
Общият Stoxx Europe 600 се понижи с 0,3% до 269,36 пункта, поведен от 1,4% спад на книжата на фармацевтичния гигант Bayer и понижение от 1,2% на пазарната капитализация на испанската Banco Santander.
Испанският бенчмарк IBEX 35 загуби 0,8% до 7047,10 пункта, а плътно зад него се движеше германският индекс на сините чипове DAX 30. Измерителят изтри 0,6% от стойността си до 6929,48 базисни точки, воден от 2,8% спад на акциите на Commerzbank. Френският CAC 40 заличи 0,4% до 3442,24 пункта, а британският FTSE 100 се понижи с 0,2% до 5839,95 базисни точки.

неделя, 15 юли 2012 г.

Дянков пред Kurier: Националното мислене властва в ЕС


Дянков пред Kurier: Националното мислене властва в ЕС

В интервю за австрийския вестник българския финансов министър критикува европейските политици, че действат твърде бавно





Симеон Дянков

"Политиците в еврозоната действаха твърде бавно. Грешните решения удължиха кризата." Това заявява българският финансов министър и вицепремиер Симеон Дянков в интервю с австрийския вестник Kurier. Той допълва, че през 2009 година е предложил да се сложи спирачка на задлъжнялостта, която е била наложена две години и половина по-късно. "Поради тази причина никой няма доверие в способността на ЕС да действа и да изпълнява собствените си критерии", коментира още Дянков. Според него решението за Гърция също е дошло твърде бавно, а задълженията по спасителния пакет не са достатъчно сериозни.

В интервюто Дянков се обявява за радикални реформи в Европейската централна банка, която да отговаря за всички държави от ЕС и да притежава инструменти за бързо и гъвкаво реагиране, подобно на Федералния резерв. Липсата на подобни инструменти удължава кризата, смята Дянков.

Според българския финансов министър кризата е показала, че липсата на общи институции в ЕС е проблем и пречка. Той подкрепя идеята за Съединени европейски щати, които да са конкурентоспособни спрямо САЩ, Китай, Индия, Япония, Русия и Бразилия. "Европа става все по-слаба. Националното мислене властва в ЕС", допълва Дянков.
 
Пред австрийската медиа вицепремиерът заявява, че България изпълнява критериите от Маастрихт, но няма да влезе скоро в еврозоната. "Там има драматични промени, това вече не е сигурно място за нас, не знаем какво ще се случи през следващите една-две години", допълва той.

На въпрос как България се предпазва от кризата, Дянков посочва строгата фискална дисциплина, пенсионната реформа и вдигането на възрастта за пенсиониране, както и приватизацията, например в железниците и енергийния сектор.

Kurier споменават критиките на Европейската комисия по отношение на корупцията в България, на което Дянков отговаря, че наскоро е бил приет закон за борба срещу корупцията, но и че България трябва да действа още, за да поправи имиджа си.

По въпроса за приемането на България в Шенген Дянков заявява, че България е изпълнила всички технически критерии и приемането през есента може да бъде спряно единствено от Румъния и националистическата партия на Холандия.
 
БТА предава, че заедно с интервюто с Дянков Kurier публикува и статия със заглавие "Тъмните машинации на премиера Борисов". В нея се казва, че ЕС критикува България за недостатъчната борба с организираната престъпност и за неефективната съдебна система. Около пет процента от икономиката в България се контролира от мафията и затова правителството с напрежение очаква доклада на ЕК, пише още вестникът. В статията са припомнени и публикациите на сайта Уикилийкс за предполагаеми машинации на премиера Борисов и връзки с престъпни кръгове.

петък, 13 юли 2012 г.

Китайската икономика се забави до най-ниското си ниво от 2009 г.


Китайската икономика се забави до най-ниското си ниво от 2009 г.

През второто тримесечие БВП е нараснал със 7.6% на годишна база




Ръстът на брутния вътрешен продукт (БВП) на Китай се е забавил през второто тримесечие до 7.6% на годишна база от 8.1% през първото тримесечие и е на най-ниското си ниво от началото на 2009 г. насам, съобщи Wall Street Journal. Икономическият растеж на втората по големина икономика в света е ударен от комбинацията от намаляващ износ за Европа, заради проблемите на еврозаната, застой в инвестициите в недвижими имоти, както и от невъзможността в краткосрочен план вътрешното потребление да поеме излишъка на набралата скорост промишленост.
 
Това може да ограничи възможностите на Китай да окаже достатъчна подкрепа, както се надяваха мнозина икономисти и политици, за глобална икономика по пътя на нейното възстановяване и увеличава очакванията, че Пекин ще приложи нови стимули за растеж. Потвърждават се и опасенията на анализаторите, че в края на годината ръстът на БВП ще се е забавил до нивото от 1999 г.

Данните показват, че промишлеността е нараснала с 9.5% през юни на годишна база, докато през май повишението е било 9.6 на сто. Ключов фактор за забавянето на растежа на Китай е спадът на имотния пазар. Двегодишната битка на Пекин да избегне пукането на жилищния балон доведе до по-слаби продажби и липса на нови проекти. А строителството допринася за 12% от БВП на Китай, задвижвайки търсенето на строителни материали, мебели и електроуреди.

Не се вижда краят на нисходящата тенденция

Въпреки че данните за БВП почти се припокриват с предварителните очаквания на анализаторите, забавянето на растежа продължава вече шест поредни тримесечия, а на този етап липсват достатъчно данни, които да покажат, че наближава краят на низходящата тенденция.

"Това трябва да е дъното за тази година", каза Лу Тинг, анализатор в Bank of America. "Ръстът на БВП трябва да се увеличи през третото тримесечие заради политически мерки, предприети от правителството от май насам", смята той.
 
Данните от Китай идват непосредствено след лошите икономически резултати от САЩ и Европа. В САЩ безработицата за юни продължава да бъде на ниво от 8.2% въпреки очакванията за спад. В Германия индексът Ifo Institute за бизнес климата падна през юни до най-ниското си ниво от две години насам. Тези доказателства за слабостта на останалата част от света е лоша новина за Китай, чиито фабрики вече са засегнати от свиването на европейската икономика, която е най-големият им търговски партньор.
 
Джан Куикан, мениджър в керамичния завод Foshan Monalisa Industry в южния китайски град Шенжен, който е експортно насочен, описва обстановката така: "Много фирми, при това не само в керамичната промишленост, са започнали да уволняват работници от миналата година. Всички предприятия се опитват усилено да оцелеят".

Ръст според очакванията


Постигнатият ръст от 7.6% е съвсем близо до нивото от 7.5%, заложено от централната власт като критично важно с оглед устойчивото развитие на страната, но Ю Бин - директор в Центъра за развитие на научните изследвания, заяви, че очаква китайската икономика да набере скорост през втората половина на годината и да нарасне с около 8% за цялата 2012 г. Но за да се случи това, Китай може да има нужда от по-нататъшно стимулиране на икономиката си, твърдят повечето анализатори.

Централната банка вече намали лихвените проценти на два пъти от началото на юни, а търговските банки се стараят да бъдат по-гъвкави и големите кредитополучатели вече виждат резултати, като цената на кредита вече спада.

Бъфет отново "обрече" еврото


Бъфет отново "обрече" еврото

Милиардерът не вижда как 17-те страни ще се договорят за сериозни реформи



Милиардерът Уорън Бъфет отното повтори тезата си, че единната европейка валута е обречена в сегашния си формат и единствения начин еврото да просъществува е зако се променят част от правила за формирането на валутни сюъз.

"Системата, която 17-те страни изградиха имаше в основната си фатален недостатък", каза Бъфет пред Bloomberg Television по време на конференция в Сън Вали, Айдахо. "Еврото не може да оцелее с настоящите правила", категоричен е Бъфет. По думите му е нужен основен ремонт на системата, но това ще бъде много трудно заради големия брой на страните, които участват.

"Малко трудно да се "закърпи" нещо с толкова много хора, участващи в преговори и с различни стремежи", категоричен е милиардерът.

четвъртък, 12 юли 2012 г.

Пазарите се сринаха


Пазарите се сринаха

Загуби претърпяха инвеститорите в Азия, Европа и САЩ




Пазарите в Европа, САЩ и Азия регистрираха поредната си губеща сесия, след като стана ясно, че нито Федералният резерв на САЩ, нито японската централна банка възнамеряват да предприемат действия за стимулиране на икономиките си.


Първо реагираха борсите в Азия, които отчетоха шестата си поредна губеща сесия. Индексът следящ компаниите в Азия и тихоокеанския регион - MSCI Asia Pacific Index загуби 1.6% до 114.73 пункта. Японският Nikkei 225 се раздели с 1.48% от стойността си и затвори при 8 720 пункта. В Хонконг Hang Seng потъна с 2.03% до 19 025 пункта.

В Европа ситуацията е идентична. Германският DAX губи 0.7% и към 19.ч стойността му е 6 411 пункта. Британският FTSE 100 отчете спад от 1% до 5 610 пункта, а френският CAC 40 намалява с 0.7% до 3 136 пункта. Най-тежки загуби търпят индексите в Испания и Италия, където спадът е съответно 2.6% и 2%.

Само два часа след отварянето на щатската борса индексите вече са твърдо на червено. Индустриалният Dow Jones губи 0.5% до 12 547 пункта. Високотехнологичният Nasdaq потъва с 1.25% до 2 853 пункта, а широкият S&P 500 отчита спад от 0.8% до 1 331 пункта.

Петролът и златото не успяха да изиграят ролята на сигурни активи и цял ден се търгуват под цената на затваряне от вчера. Благородният метал отчита спад от 1.1% до 1 559 долара за тройунция, а американският петрол губи 1.2% до 84.7 долара за барел.

петък, 6 юли 2012 г.

Плевнелиев: Културата е гръбнакът на новаторската икономика

Плевнелиев: Културата е гръбнакът на новаторската икономика

Плевнелиев: Културата е гръбнакът на новаторската икономика
Росен Плевнелиев обясни, че когато компаниите решават къде да разположат своите офиси, своите фабрики, производството – те вземат предвид и т. нар. „меки фактори". Снимка: БГНЕС
Културните и творческите индустии са гръбнака на една новаторска икономика, базирана на информация, знание, идеи и човешки талант, заяви президентът Росен Плевнелиев при откриването на Съвета по духовност, култура и национална идентичност.
Фирмите в тези сфери създават 93 000 работни места в България, което е 3,4% от заетите в страната, посочи държавният глава, цитиран от БГНЕС.
Росен Плевнелиев обясни, че когато компаниите решават къде да разположат своите офиси, своите фабрики, производството – те вземат предвид и т. нар. „меки фактори".
Така освен работниците и инфраструктурата, те мислят и за това какво могат да предложат на своите служители, какво е качеството на живот в региона.
„Културните институти, културните инициативи създават качество на живот в регионите и са фактор за балансираното регионално развитие," заяви президентът.
Той посочи, че културните и творчески институции, културният туризъм и изкуствата създават 4,1% от добавената стойност в България през 2008 г. и 3,7% през 2009 г.
Според данните, които държавният глава изнесе, у нас има над 20 000 предприятия в сектора, повечето от тях са малки и средни предприятия.
„Високият брой на малки и средни предприятия създава обаче свободна конкуренция и има голяма динамика," подчерта Росен Плевнелиев и посочи, че само около 2% от тези предприятия са обществени, повечето са частни.
По думите му, в тези сектори има предприемачески дух и частна инициатива, а освен това културата, изкуствата, културните и творчески институции и индустрии както и културният туризъм имат силно социално измерение.
Росен Плевнелиев смята, че Европа подкрепя културното многообразие и анализите показват, че културните и творческите институции и инициативи бележат ръст дори и по време на криза.
„В периода 2014 – 2020 г. ЕС предвижда програмата „Творческа Европа". Тя е с проектобюджет от 1,8 млрд. евро. Има план за насърчаване на изкуствата и културата в рамките на общността," каза българският държавен глава.
Той посочи, че европейските сектори в областта на културата и творчеството осигуряват около 4,5% от БВП на държавите и около 3,8% от заетостта, а това са общо около 8,5 млн. души в ЕС.
Президентът заяви, че Националната стратегия за българската култура трябва да отговори на въпроса за децентрализацията на механизмите за финансиране на културата.
„Дигитализацията на културните продукти създава реални условия за равен и свободен достъп до култура на всички нас," каза още той.
Президентът изтъкна и че културата и изкуството са в основата на това да имаме качествен и добър живот, да възпитаваме в себе си чувство на естетичност, хармония с заобикалящия свят да постигнем, да покажем свободата на духа в България.

Защо буксува македонското еврочленство?

Защо буксува македонското еврочленство?

Македония
Гърция блокира преговорите на Македония с ЕС заради спора около името. Кипър явно поддържа същата линия. Темата е важна и за българската политика, защото в България също се чуват гласове против македонското еврочленство.
Разширяването на ЕС ще бъде приоритет за Кипър, но президентът Димитрис Христофиас не спомена поименно нито една страна в речта си пред Европейския парламент. Македония пък изцяло отсъства от дневния ред на кипърското председателство. На въпрос на Македонската редакция на Дойче веле от кипърската делегация в Страсбург отговориха, че целите на Кипър по разширяването наистина са свързани с определени страни (Черна гора и Сърбия), но че в програмата имало специална точка за европейската перспектива на целите Западни Балкани, за която Кипър е готов да работи. Дали обаче Македония може да започне преговори за еврочленство по време на кипърското председателство? Кипърският евродепутат от Обединената европейска левица Такис Хаджигергиу казва:
Камъните по пътя
"Вие сигурно знаете, че за целта е необходимо съгласието на всички 27 страни-членки. Това не зависи от кипърското председателство, а от онези страни, които се противопоставят на започването на преговори с бившата югославска република Македония. От наша страна, разбира се, ще положим усилия и ще се опитаме да постигнем споразумение между всичките 27 членки на ЕС, за да могат да започнат преговорите. Но според мен това ще бъде много трудно."
Смесената парламентарна комисия Европейски съюз-Република Македония настоява конкретната дата за старт на преговорите да бъде посочена по време на кипърското председателство. "Напълно съм съгласен с тази резолюция и ние работим за това преговорите да започнат до края на годината или в началото на следващата година", добавя германският евродепутат Бернд Поселт. Според него този въпрос е в дневния ред на групата на ЕНП.
Мъртвата точка
Пътят до еврочленството няма да е кратък, нито лесен
Словенският евродепутат Иво Вайгл говори в прав текст: "И сами можете да се досетите за причините, поради които Македония не е приоритет по време на шестмесечното председателство на Кипър. Няма какво да се лъжем: очевидно има някаква връзка с позицията на Гърция по въпроса. Европейската комисия и Европейският парламент неколкократно заявиха, че е в общ интерес Македония най-сетне да се отлепи от мъртвата точка. Разбира се, необходимо е и Македония да покаже, че няма да поставя на преден план някои проблемни въпроси, свързани с историята и символите."
На ход сега е Гърция
Иво Вайгл не вярва, че преговорите с Македония могат да започнат, преди да се реши спорът около името. Той смята, че на ход сега е Гърция: "В края на краищата трябва да се каже на Гърция, че не бива да затваря вратата пред нови членове на ЕС. В миналото самите гърци получиха доста отстъпки и бонуси, някои от тях незаслужено."
Председателят на групата на социалистите и демократите в Европарламента Ханес Свобода е на мнение, че проблемът с името не бива да пречи на преговорите с Македония. Той се надява, че ако Гърция се окаже в по-добра икономическа ситуация през следващата година, европейските структури ще възобновят усилията си за намиране на изход от задънената улица.

Британци, мястото ви е на общата маса!

Британци, мястото ви е на общата маса!


Докато Европа се опитва да гради общ дом, британците наблюдават безучастно и мислят за нова квартира. Премиерът Камерън проси нови отстъпки от Брюксел и кокетничи с идеята за референдум за излизане от ЕС. Дали е разумно?
Прилича на война срещу Берлин и Париж - британският премиер Дейвид Камерън не изключва провеждането на референдум за членството на страната в ЕС. Но не за приемането й, а за излизането на Великобритания от общността на европейските народи. "Еврозоната започва да прилича все повече на политически съюз, а това променя и нашето отношение към ЕС", заяви британският премиер преди последната европейска среща на върха.
Камерън е поставен под силен натиск от страна на дясното крило в неговата консервативна партия. Стотици депутати се подписаха в писмо, с което го призоваха да насрочи референдум за членството на страната в ЕС за периода след 2015 година. Аргументите на евроскептиците: през 1975 г. британските граждани одобриха с 2/3 от подадените гласове присъединяването на страната към тогавашната Европейска икономическа общност. Създаването на ЕС обаче, и най-вече на еврозоната, промениха общността до неузнаваемост, което налага провеждането на втори референдум.
Повече загуби, отколкото печалби
Над 30% от финансовия сектор на Стария континент са концентрирани в Лондон
Ако сега еврозоната се клати, то е и заради това, че навремето нейните строители не съумяха да излеят солиден икономически фундамент. Британците бяха подмамени в Европейската общност не от голямата политическа идея за европейска интеграция, а от предимствата на общия европейски пазар. Който, без съмнение, донесе много ползи на британците: днес повече от половината от британския износ е предназначен за страните от ЕС, от него зависят 3,5 млн. работни места (10% от всички работни места в страната), а повече от половината чужди инвестиции са именно от останалите страни-членки на ЕС.
Въпреки това скептиците твърдят, че британските интереси вече не са в ЕС. Те си представят Великобритания след излизането й от общността като втора Швейцария или Норвегия - с външна търговия, функционираща на основата на сключени двустранни търговски споразумения със страните-членки на ЕС. С други думи - британските евроскептици искат да си запазят всички права и преимущества, но да отхвърлят задълженията, които са свързани с едно редовно членство. Това е доста наивно, дори глупаво и безразсъдно, смятат дори и много британски наблюдатели.
Даже известният научен център "Open Europe", известен с евроскептичните си нагласи, не вярва, че Швейцария и Норвегия могат да послужат като образец за Великобритания. "Ако сега излезем от ЕС, това ще ни донесе повече проблеми, отколкото ползи", смята икономическият директор на "Open Europe" Раул Рупарел и добавя: "Вярно е, че по този начин британският данъкоплатец би се отървал от досадните вноски в общия европейски бюджет и оспорваните земеделски субсидии от Брюксел, но който иска да търгува с Европа, трябва да го прави по европейските правила. А който не седи на общата маса, няма право да участва в определянето им."
Емоциите настрана!
По-малко реторика, повече разум!
Равнодушието, с което Европа приема британските капризи, е опасно. Защото Европа се нуждае от Великобритания така, както и Великобритания има нужда от Европа. Над 1/3 от финансовия сектор на Стария континент е концентриран в Лондон. А фактът, че човек от лондонското Сити влезе в управата на Дойче Банк, показва колко важен е Лондон за германската индустрия.
Що се отнася до толкова оспорвания данък върху финансовите транзакции, срещу който британците много силно се съпротивляват, реториката на британските евроскептици е също толкова наивна, колкото и надъхана. И двете страни трябва да проявят повече разум. В противен случай тази история ще приключи зле - и то не само за Острова. И Европа не може постоянно да разчита единствено на силния германски експорт. Нужен е и резервен мотор.

Да живее банановата република Румъния!


Никой преди него не е успявал да постигне такова нещо - румънският премиер Виктор Понта променя страната си не за дни, а за броени часове. Само че го прави, потъпквайки всякакви демократични ценности.
А как радушно само беше посрещната неговата социал-либерална коалиция в началото на май! Новото правителство на премиера Виктор Понта трябваше да коригира грешките на предишното дясно консервативно управление. Но Понта попрекали - съвсем демонстративно той започна да игнорира решенията на Конституционния съд, след това оряза правомощията му, подмени омбудсмана със свое вярно "куче", а сега дори смени шефовете на двете камари на парламента - отново със свои верни хора. Но това далеч не е всичко: Понта започна и процедура по импийчмънт срещу консервативния румънски президент Траян Бъсеску.
От най-високо място в лагера на управляващите тези дни прозвуча откровението, че ако бъде установен контрол и върху независимата съдебна власт, тогава те щели да имат всичко в държавата. Само дето става дума за една държава, която носи всички белези на бананова република. При това в сърцето на Европа.
От демокрация към автокрация
Демократичните правила позволяват при промяна на мнозинството да бъдат сменяни шефовете на парламента. Със сигурност има такива примери и в други държави. Но под прикритието на демократичната парламентарна държава новото румънско правителство тръгна да ремонтира по свой вкус всички държавни институции. Очевидно управляващият социал-либерален съюз се чувства достатъчно силен и не пропуска възможност да демонстрира това. Младата румънска демокрация е на път да се превърне в автокрация от украински тип.
Премиерът Виктор Понта
Две централни събития стоят зад тези будещи загриженост промени в Румъния. Първо: случаят Нъстасе - бившият премиер на страната, смятан за политически ментор на Понта, бе осъден на 2 години затвор за нелегално партийно финансиране, но би могъл да бъде помилван от един нов президент. И второ: обвиненията в плагиатство срещу сегашния премиер Понта, за когото се твърди, че е преписвал в докторската си работа. Междувременно управляващите установиха контрол върху новия Етичен съвет, който проверява обвиненията, и се погрижиха за това заключенията на предишната комисия да бъдат анулирани.
Брюксел трябва да тропне по масата
С оглед на всичко това е повече от ясно, че Европейската комисия трябва да реагира. Прекалено дълго време Брюксел подценяваше случващото се в страните по периферията на "стария" ЕС. Така, както се намеси в Гърция - заради финансово-счетоводните измами, и в Унгария - заради опасното залитане към крайнодесния национализъм, така сега Брюксел трябва да удари по масата заради систематичното саботиране на правовата държава в Румъния. Всеки, който си позволи да нарушава общоевропейските принципи - онези принципи, които е обещал да спазва, трябва да бъде вразумен. И ако сега Брюксел си замълчи, тогава ще излезе, че си е заслужил да бъде наричан "бюрократичен книжен тигър".


сряда, 4 юли 2012 г.

Руски инвеститори искат да строят ваканционни селища в Гърция


Руски инвеститори искат да строят ваканционни селища в Гърция


Руски инвеститори искат да строят ваканционни селища в Гърция
Инвеститори от Русия търсят големи терени в Гърция, за да построят ваканционни селища за руснаци, пише гръцкият вестник „Имерисия“.
Руският интерес е продиктуван от кризата в Гърция, заради която цената на имотите падна значително.
Засилено се търсят имоти по островите ЕвбеяЗакинтосКрит и областта Етолоакарнания, ЗападнаГърция, пише още гръцкото издание, цитирано от БТА и „Дневник“.
На Халкидическия полуостров руснаци са купили десетки къщи, чиято цена варирала от 200 хил. евро до над 2 млн. евро. Подобни действия руски инвеститори предприели и на островите Миконос и Родос.
Представител на гръцка строителна фирма изтъква пред вестника две причини за нарасналия руски интерес: първата била, че руснаците възприемали Гърция като врата за достъп до Европа, а втората – в общото вероизповедание и интереса на руснаците към религиозния туризъм.
Основното искане било да получат постоянна виза за престой в Гърция и възможност за разходки доЕвропа.
Предишни данни показват, че 10% от руските туристи са потенциални купувачи на имоти в Гърция.
Това означава, че ако тази година в южната съседка почиват един милион руснаци, както очакват гръцките туроператори, тогава би трябвало да се очаква сто хиляди от тях да закупят имоти, коментира БТА.
Преди време гръцкото издание „Имерисия“ писа, че Гърция може да се присъедини към групата от страните със специализиран режим за привличане на богати инвеститори в имоти чрез издаване на имигрантски визи и че вътрешното министерство на страната смята да промени ситуацията на пазара на имоти.
Плановете предвиждат автоматичното издаване на визи на граждани извън Европейския съюз, които инвестират „значителни суми“ в имоти в Гърция, основно в къщи, вили и други ваканционни имоти.
Българското правителство наскоро също предложи промени в законодателството, които да улеснят получаването на българско гражданство от чуждестранни инвеститори.
Във вторник пък стана известно, че граждани на РусияУкрайна и Молдова ще получават годишна многократна виза, ако са посетили България през миналата година.

понеделник, 2 юли 2012 г.

„Индъстри уоч": Стагнацията в Европа ограничава растежа на българския износ


„Индъстри уоч": Стагнацията в Европа ограничава растежа на българския износ

„Индъстри уоч": Стагнацията в Европа ограничава растежа на българския износ
Част от българските износители търсят нови ниши и пазари, пренасочвайки се към развиваща се Азия, прогнозират от компанията.
През следващите 12-18 месеца очакваме Европа да стагнира, което ще ограничи потенциала за растеж на българските експортни сектори, се казва в доклад на анализаторската компания "Индъстри уоч".
Затова и част от българските износители търсят нови ниши и пазари, пренасочвайки се към развиваща се Азия, която ще продължи да расте с над 7% в реално изражение и през 2012-2013 г., обясняват от компанията.
В България кризата се изрази преди всичко в рязко свиване на инвестициите, които така и не се възстановиха след първоначалния шок. По последни налични данни обаче преките чужди инвестиции в страната се увеличават, продължава да расте и вносът на инвестиционни стоки. Постепенно ще започне да се съвзема и банковият кредит към бизнес сектора, гласи още докладът.
Сегашното състояние на българската банкова система (висока ликвидност и значителни резерви) позволява бързо разширяване на бизнес кредита при наличие на достатъчно собствен капитал у предприемачите, показват данни на анализаторската компания.
Стабилният публичен сектор ще продължи да бъде необходимо условие за растеж на българската икономика.
В условията на ниска инфлация до края на 2012 г. обаче ръстът на приходите в бюджета ще бъде минимален, което ще изисква задълбочаване на структурните реформи, увеличаване на контрола върху разходите и повишаване на ефективността на публичния сектор, прогнозират експертите от "Индъстри уоч".

петък, 29 юни 2012 г.

Разпад на еврозоната ще свие БВП на Източна Европа до 5%

Разпад на еврозоната ще свие БВП на Източна Европа до 5%

Разпадането на еврозоната ще се случи през 2013 и ще струва на страните от Източна Европа свиване на икономиката с 2-5% от БВП. А Русия и Турция ще пострадат най-малко, прогнозира CapitalEconomics, цитиран от vedomosti.ru. 

Към края на годината Гърция ще напусна еврозоната - избирането на "проевропейски" парламент и кабиент е само временна глътка въздух.

През 2013 г. тя ще бъде последвана от Португалия и Ирландия, а след това от Испания и Италия, сочи мрачният сценарий на анализаторите.

След еврозоната в рецесия ще затъне и Източна Европа. Сривът на БВП на региона ще бъде между 2-3%, ако разрушаването на валутния съюз не доведе до банков колапс, и 4-5% - ако се окаже неуправляем.

Износът на Словакия, Унгария и Чехия за държавите от еврозоната е около 45% от БВП, влиянието на кризата чрез външнотърговския канал наприме бе свиване на БВП с 2% в течение на две години.

Най-малко зависят от търговията с Европа Турция (износ - 5% от БВП), Русия и Латвия (по-малко от 10% от БВП). Намаленото търсене на тяхната продукция ще доведе до свиване на БВП с 0,5-0,7%. Но Русия и Турция повече ще пострадат заради спада на доверието на бизнеса и населението: потреблението и инвестициите ще се понижат, това са още минус 0,5-0,7%.
Третият път за навлизането на рецесията са банките. Тяхното заразяване е неизбежно почти за всички страни от региона: делът на чуждестранните пасиви в Румъния, Чехия, Унгария, България и Полша е 75-80% от активите, в Хърватия - 90%. Оемът на междубанковото кредитиране със страните от еврозоната е от 10% от БВП в Полша и Чехия до 20% в Унгария и Хърватия, чиято еврозависимост на техните банки ще им струва допълнителен спад от 0,8% от БВП.

Русия и Турция са имунизирани от тази опасност заради изключително незначителните им банкови връзки с Европа, твърдят анализаторите от Capital Economics. Но даже и на тези две страни неконтролируемият разпад на еврозоната може да им струва свиване на БВП от 0,5%, а на максимално зависимите Унгария и Хърватия - 7 пъти повече.

Русия и Турция също имат своите слаби места. Турция има най-големият в сравнение със страните от региона дефицит по текущата сметка - над 10% от БВП, а Русия е зависима от цените на нефта.

Всички параметри и изчисления при подобен сценарий са недостатъчно надеждни, несигурност добавя и нерешителността на чиновниците, признават авторите на изследването. Но близките перспективи са мрачни, заключават анализаторите.

вторник, 26 юни 2012 г.

Балканите - кошмарът на дипломацията

Балканите - кошмарът на дипломацията


Балканите са сложна смес. И в исторически план, и от днешна гледна точка. Те са тъй комплексни, че западните дипломати често се оказват неспособни да усетят спецификата на този регион, наричан "Кошмарът на дипломацията".
Много неща се случват напоследък на Балканите - все неща, които привличат вниманието към тази част на Стария континент. Две от 12-те държави /Косово плюс Босна и Херцеговина/ са трайно зависими от международната общност по отношение на териториалната им цялост и независимостта - тоест, на практика са протекторати. Гърция пък е на ръба на икономическата пропаст със съответните ужасяващи политически и геостратегически последствия. Сърбите, чието европейско членство доскоро бе почти сигурно, си избраха националист за президент. В Македония единството на държавата е поставено под въпрос заради изострящия се конфликт между различните националности. Няколко балкански държави са изложени на натиска, произтичащ от два нерешени национални въпроса - унгарския и албанския. Почти навсякъде управляващите елити са се преврънали в нещо като синоним на корумпираност, ако не и на обвързаност с организираната престъпност. България, която от 5 години членува в Европейския съюз, и Черна гора, която сега започва присъединителните преговори, бяха окачествени като мафиотски държави в последното издание на американското списание "Foreign affairs".
Особеностите на балканското битие
Балканският вариант на прокламираното от У. Уилсън през 1918 г. "самоопределение на народите" се оказва истински кошмар за европейската дипломация. Външните министри на държавите-членки на ЕС, които действително познават реалностите в Югоизточна Европа, се броят на пръстите на едната ръка. Което от своя страна обяснява факта, че съвсем не са рядкост конфликтите, при които твърдоглавието на силните мъже от Балканите се сблъсква с неспособността на западните политици да разберат особеностите на региона.
Четири империи оставят следи в историята на Югоизточна Европа - Римската, Византийската, Османската и Хабсбургската
Комплексността на тази част от Европа е наистина изключителна. От 100-те милиона души 30 милиона говорят славянски езици, 24 милиона - румънски, по 10 милиона са тези, които говорят гръцки, унгарски и турски, 6,5 милиона говорят албански, 3 милиона - ромски. Останките от античните арени, терми и колони се издигат редом с минаретата и ренесансовите дворци. Районът е бил изложен на римско, византийско, славянско, османско, руско, полско, австрийско и унгарско влияние. В днешно време пък той се "европеизира" и "американизира".
Миналото е важно заради настоящето
"Всеобхватното представяне на това историческо пространство не е по силите на един отделен учен", пишат германските историци Конрад Клевинг и Оливер Йенс Шмит в книгата си "История на Югоизточна Европа". Двамата учени констатират, че в Югоизточна Европа фиксирането върху 20 век съвсем не е толкова силно, колкото в немскоговорящото пространство например, поради което този, който иска да води пълноценен диалог, трябва да има познания и по миналото на този регион.
Инфо: dw.de


понеделник, 25 юни 2012 г.

20 години Черноморско икономическо сътрудничество

20 години Черноморско икономическо сътрудничество

20 години Черноморско икономическо сътрудничество

Преди 20 г. – на 25 юни 1992 г., по инициатива на Турция държавните и правителствените ръководители на 11 държави от Черноморския регион, сред които България, подписват Истанбулска декларация, с която се учредява Черноморското икономическо сътрудничество.
В Истанбул започва среща на върха на Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество(ОЧИС) по случай 20-годишнината от основаването й.
България ще бъде представена от министър-председателя Бойко Борисов, който ще произнесе слово на юбилейната сесия, предаде Дарик радио.
Премиерът Борисов е придружен от министъра на културата Вежди Рашидов и посланика на България вАнкара Красимир Тулечки, допълва БТА.
Държавни и правителствени ръководители на 12-те страни членки и представители на 13-те страни-наблюдатели в организацията и на партньорите й участват във форума.
РумънияМолдоваСърбияГрузия и Азербайджан ще бъдат представени на ниво президенти.
Албания е представена на ниво министър-председателРуската федерация и Украйна на ниво вицепремиер, Гърция – от външния си министър, а Армения от заместник външен министър.
Срещата на върха ще бъде ръководена от турския президент Абдуллах Гюл и президента на РепубликаСърбия Томислав НиколичСърбия ще предаде мандатното председателство на ОЧИС на Турция, която ще го поеме от 1 юли т.г.
Президентите на Турция и на Сърбия ще дадат пресконференция за журналистите.
На форума се предвижда да бъде обсъден икономическият дневен ред на организацията през следващото десетилетие. Участниците ще приемат Декларация на срещата на високо равнище.
Ръководителите на делегациите ще присъстват на откриването на изложба в двореца Долмабахче сарайъ на художници от страните от Черноморския регион, а турският президент Абдуллах Гюл ще даде официална вечеря.
Преди 20 г. – на 25 юни 1992 г., по инициатива на Турция държавните и правителствените ръководители на 11 държави от Черноморския регион, сред които България, подписват Истанбулска декларация, с която се учредява Черноморското икономическо сътрудничество.
Сърбия се присъедини през 2004 г., а 13 държави от ЕвропаАзияАфрика и Европейската комисия са със статут на наблюдатели.
Сътрудничеството в ОЧИС обхваща широк спектър от дейности – търговия, транспорт, енергетика, комуникации, банково дело, опазване на околната среда, борба с организираната престъпност.
Според турски дипломатически източници по време на мандатното си председателство Турция ще представи програма за укрепване на ОЧИС и активизиране на сътрудничеството във всички сфери, както и за нова визия на организацията.

неделя, 10 юни 2012 г.

Съдбата на Балканите е европейска!

Съдбата на Балканите е европейска!


"Стара Европа е като костенурка. При криза се затваря в себе си и не обръща внимание на другите. Но Балканите нямат нужда от специално внимание, а от нов икономически модел", беше заявено на Балкански форум в София.
София бе домакин на международна конференция за Балканите. Двудневната среща на политици и експерти от Югоизточна Европа и съседните региони беше организирана от българското Министерство на външните работи и от Центъра за либерални стратегии .
"Кризата сложи точка на увереността, че постепенно центърът на Европа променя периферията по свой образ и подобие. Оказа се, че може да си вътре в евроклуба и да си проблемен. Затова и днес дефицитът на оптимизъм е най-големият дефицит в Югоизточния ъгъл на Европа", твърди Иван Кръстев от Центъра за либерални стратегии.
Но въпреки кризата и дефицитния оптимизъм и последните страни от Балканите искат да се присъединят към Европа. Хърватия ще се присъедини през юли 2013г. А в края на този месец Съветът на министрите в Брюксел вероятно ще реши да започне преговори и с Черна гора. Тоест докато в Евросъюза тече дълбока икономическа и институционална политическа криза, разширяването продължава.
ЕС си остава магнит на привличане
ЕС - основна притегателна цел за Балканите
Защо Балканите искат да са в ЕС точно в този момент? Защото Европа е съдба за Балканите. Регионът няма друга посока, твърди Димитър Бечев - директор на Европейския съвет за външна политика в София и преподавател в Оксфордския университет.
Кризата направи и така, че вече няма Източна и Западна Европа, има Северна и Южна. Южната е проблемна и бедна. Северната е богата и възмутена. Брюксел е достатъчно зает с напрегнатата икономическа ситуация, за да се вглежда отново в "проблемните" Балкани, както в началото на 1990-те години.
Но въпреки това, Балканите нямат право на специално внимание, смята Иван Кръстев. Проблемът, според него, не е нито в дефицита на еврооптимизъм, нито в това, че Балканите не са в дневния ред на Европа. Проблемът е, че на Балканите не се води разговор за бъдеща Европа и мястото на региона в новия глобален ред.
До 2008г. такъв разговор не е бил особено наложителен, защото Брюксел се възприемаше като 100% гарант за икономическо развитие, за по-добра жизнена среда и работещи демократични институции. Но когато Европа започна да "изнася" кризата си към Балканите, тогава закономерно изскочи и въпросът за алтернативите. Русия е все по-активна в региона. Турция вижда себе си като новия лидер. А Китай става все по-популярен. Българското правителство дори потърси инвестиции и от Катар.
Но това, според експертите, са все краткосрочни стратегии. Дългосрочно Балканите са обвързани с ЕС: търговските и финансовите потоци са именно там, най-големите общности - също. Немскоезичният свят в Западна Европа и досега е любима дестинация за емигрантските потоци от Югоизточна Европа. За Косово, една от най-младите страни в региона, Швейцария винаги е била притегателна точка. А за повечето Балкански страни и Южна Европа до неотдавна беше мотор за развитие.
Отмина и времето на "закачането" към европейския мотор
Европейският икономически мотор изпадна в криза

Всъщност преди кризата беше достатъчно Балканите само да се "закачат" за европейския мотор и това вече стимулираше вътрешното потребление на страните в региона. Сега обаче “моделът със закачането“ е изчерпан. Притокът на инвестиции и експанзията на кредитиния пазар, която стимулираше потреблението и надуваше балона на търговията с недвижими имоти, секна.
Според Димитър Бечев, Балканите и до момента вървят към евроинтеграция по инерция. Така че, въпросът е не как формално да се затварят преговорни глави и да се консумира растеж наготово от Западна Европа, а как да се изнесе повече собствен продукт към големите икономики. Ключът, обясни Димитър Бечев, е в качествена публична политика и регионални стратегии за нов икономически модел. "Икономиката засега се води от очаквания", обобщи и Иван Кръстев.
Автор: А. Ненкова, Редактор: Б. Узунова - dw.de


Общо показвания