Над 450 автрийски компании инвестирали в България

Над 450 автрийски компании инвестирали в България

Президентът Росен Плевнелиев се срещна с министър-председателя на провинция Долна Австрия д-р Ервин Прьол. Снимка: Президентство

България е стабилен и надежден партньор на чуждестранните инвеститори, демонстрира изключителна динамика на икономическото си развитие и от това австрийските компании печелят.

Това обявиха след срещата си президентът Росен Плевнелиев и министър-председателят на провинция Долна Австрия д-р Ервин Прьол, съобщиха от прессекретариата на президента.

Със срещата между двамата започна двудневното работно посещение на държавния глава в Австрия.

През последните години над 450 компании от Долна Австрия са развили дейност в България, от които 50 само през миналата година, заяви премиерът Ервин Прьол.

Президентът Росен Плевнелиев подчерта, че сътрудничеството между България и Долна Австрия се разширява с всяка следваща година.

Австрия е вторият най-голям инвеститор в България след Холандия, а стокообменът през последните 10 години се е увеличил пет пъти.

Австрийските инвестиции в България са умни и добре направени, коментира още президентът.

Той допълни, че бизнесклиматът в страната се подобрява, и открои България като добър пример за успешно договаряне на европейските средства.

България е с втория най-нисък държавен дълг в Европейския съюз и тази година ще приключи с бюджетен дефицит под 1 процент, каза още държавният глава.

Президентът Росен Плевнелиев и Ервин Прьол постигнаха договореност за задълбочаване на сътрудничеството между България и Долна Австрия за по-нататъшното развитие на Дунавското пространство.

В региона живеят над 100 млн. европейци и икономическият потенциал е огромен, подчерта премиерът на Долна Австрия.

През октомври т.г. България ще вземе участие в конференция на лидерите от Дунавския регион, на която ще бъде обсъдено сътрудничеството между страните от Дунавското пространство.

Форумът се организира от Работната общност „Дунавски страни“, председателствана от Долна Австрия.

През 2013 г. предстои да бъдат обсъдени и възможностите за разширяване на корабоплаването по Дунав във всички участъци на реката, както и взаимодействието между Черноморските и Дунавските пристанища.

Целта е транспортът по Дунав да се удвои през следващите години, посочи министър-председателят Ервин Прьол.

Според Росен Плевнелиев Дунавската стратегия не е само документ за подобряване на транспорта по реката, а е стратегия „за нашия общ дом“, който има огромен потенциал за развитие.

Допълнителни средства за подобряване на навигацията и на корабоплаването могат да бъдат инвестирани и чрез „Инструмента за свързване“ на ЕС, смята държавният глава.

Реализацията на важния и за двете страни проект „Горна Арда“ върви по график, стана ясно още след срещата.

Не по-късно от началото на 2014 г. всички необходими документи за старта на проекта ще бъдат напълно готови, като инвестицията ще възлезе на около 400 млн. евро.

Пред българския президент премиерът Прьол изрази благодарност за доброто сътрудничество на българската администрация.

В първия ден от посещението си в Австрия президентът Росен Плевнелиев ще има срещи с федералнияпрезидент д-р Хайнц Фишер и с канцлера Вернер Файман.

Президентът посети Института за наука и технологии във Виена, а по-късно през деня ще вземе участие в дискусия на тема „Перспективи пред Европа – предизвикателства и шансове“.

Участие във форума, който ще се проведе в Представителството на ЕК в австрийската столица, ще вземат европейският комисар по регионално развитие Йоханес Хаан и Евалд Новотни, гуверньор на Националната банка на Австрия.

Поканиха бизнеса ни във Великобритания

Поканиха бизнеса ни във Великобритания

Това станало ясно след среща между президента Росен Плевнелиев и британския външен министър Уилям Хейг

Получили сме официална покана да посетим Великобритания с бизнес делегация за провеждането на конкретни разговори. Това заяви президентът Росен Плевнелиев след среща с британския външен министър Уилям Хейг, предаде БНР.

Двамата са разговаряли и относно подкрепата от страна на Великобритания с ноу-хау и екипи във връзка с подготвената реформа в сектор „Сигурност”.

Относно атентата на бургаското летище Плевнелиев посочи още, че екипите работят много интензивно, на прав път са и се очакват конкретни резултати. Все още обаче е рано да бъдат обявени такива.

Колкото и да са силни терористите, колкото и да са добре организирани, ще ги намерим, каза президентът.

Българите ги е страх да започнат бизнес

Българите ги е страх да започнат бизнес

Причина са притесненията от евентуален банкрут, пише „Виртшафтсблат”

Все по-малко българи се решават да започнат самостоятелен бизнес. Причината е страхът от банкрут. Това пише германският в. „Виртшафтсблат”.

В медията посочват, че предприемачите в България са изчезваща раса.

Според изследване на Българската агенция за насърчаване малките и средните предприятия, едва 5 процента от българите, които са работна сила в страната, са регистрирани като предприемачи.

В България има 353 000 предприятия, като 325 000 от тях сас по двама служители. За сравнение в Австрия общо са 406 000 на брой.

От данните става ясно, че едва 5 процента от предприемачите са по-млади от 30-годишна възраст, а 15 процента са на 60 години или по-възрастни.

Повече екстри във фирмите през есента

Повече екстри във фирмите през есента

С европари бизнесът ще може да изгражда кътове за отдих или за отглеждане на деца

През есента започва изпълнението на нови схеми по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, които ще са в помощ на работодателите. Схемата за социална иновативност ще даде възможност да се преминава към гъвкаво работно време, да се изграждат кътове за отдих или за отглеждане на деца. Това съобщи  във Варна зам.-министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова, предаде Стандарт Нюз.

Едната схема ще даде възможност на фирмите да откриват нови работни места за младежи до 29 години. По програмата ще се отпускат средства и за работодатели, готови да наемат хора от по-отдалечени населени места.

Русева обясни, че към момента са договорени 76 на сто от средствата по програмата. От различните схеми вече са се възползвали 650 000 българи, а 220 000 безработни са преминали през курсове. Тя уточни, че са заделени 16 милиона лева, с които ще са насочени към специализантите в сферата на здравеопазването.

Защо малкият и средният бизнес не се възстановяват

Защо малкият и средният бизнес не се възстановяват

Ограниченият достъп до финансиране и високата междуфирмена задлъжнялост са сред основните причини

Малките и средните предприятия (МСП) в България не са достатъчно конкурентоспособни, за да преодолеят негативните ефекти от кризата, като това се отнася в особено голяма степен за по-малките. Това показват резултатите от анализ на агенция Noema, изготвен по поръчка на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия.

Като основни заплахи пред малкия и средния бизнес в страната изследването очертава отлагането на инвестиционните планове на компаниите, затруднения им достъп до финансиране, оставащата висока междуфирмена задлъжнялост. Като заплахи са посочени още слабата устойчивост на сектора в средносрочен и дългосрочен план по отношение на унаследяването на семейния бизнес, както и относително ниското ниво на предприемачество сред младите.

Фактори за конкурентоспособност

Проучването показва необходимост от подобряване на представянето на бизнеса по отношение на всеки от петте фактора за конкурентоспособност, които според авторите са ключови за успешното икономическо представяне на компаниите – достъп до финансиране, иновативност, интелектуална собственост, интернационализация и прилагането на добри практики. За измерването на ролята и динамиката на факторите за конкурентоспособност анализът използва индекси, които показват движението на всеки от тях в последните две години.

Сред отделните фактори достъпът до финансиране има водеща роля за цялостното икономическо представяне на фирмите. Ликвидността заедно с наличния човешки капитал бяха и водещите фактори за оцеляването на бизнеса в периода на икономическата криза от 2010 г. и началото на 2011 г., отчетени от аналогично изследване на сектора през миналата година. Резултатите от тазгодишното проучване вече показват засилваща се роля и на всички останали фактори благодарение на подобрението в икономическата среда и на адаптирането на предприемачите към причинените от кризата пазарни промени, отчитат от Noema.

Недостатъчен достъп до финансиране

И към 2012 г. обаче достъпът до финансиране запазва ключовото си значение за икономическото представяне на предприятията – от него пряко зависят показатели като редовните плащания на задълженията на компаниите, заетостта в тях и нивата на заплащане на служителите, увеличаването или запазването на пазарния им дял, както и запазването или увеличаването на печалбата на предприятията. Анализът обаче показва, че към 2011 г. над две трети от българските МСП (69%) отчитат, че достъпът им до финансиране е затруднен, а 86% от компаниите посочват, че не разполагат с достатъчен ресурс за финансирането на инвестициите си. Близо 45% от българските предприемачи смятат, че достъпът им до финансиране е недостатъчен, а над половината от тях (54%) се страхуват от фалит, отчита докладът. Изследване на Европейската комисия от 2011 г., цитирано от авторите на доклада, също показва, че достъпът до финансиране е сред основните трудности пред малкия и средния бизнес в ЕС, като един на всеки седем мениджъри в европейски мащаб го посочва като проблем.

Ограниченият достъп до външно финансиране обуславя и структурата на източниците на средства, които ползват българските компании. Според резултатите от проучването през 2011 г. най-използваните източници на финансиране са били средствата на собственика (62% спрямо 42% за 2010 г.), заеми от близки и приятели (24% при 17% за 2010 г.) и банкови кредити (15% инвестиционни кредити и 20% кредити за оборотни средства – съответно по 14% за предходната година). Междувременно, въпреки че 26% от МСП посочват, че имат информация за европейски програми и фондове, които подпомагат предприемачеството, едва 6% от компаниите ползват финансовите инструменти на ЕС. Сред най-съществените пречки за увеличаването на дела им са тежките административни процедури и големият обем от необходима документация, съпътстващи кандидатстването и отчитането на европейските проекти – според проучване на Българската стопанска камара 80% от компаниите посочват това като проблем. Забавянето на плащанията по проекти (около 70%) и необходимостта от осигуряване на собствен финансов ресурс за целите на проекта (около 30%) също са сред проблемите пред усвояването на средствата от европейските фондове.

Положително развитие

Въпреки негативната картина обаче анализът отбелязва известно положително движение по отношение на достъпа до финансиране на малките и средните предприятия. Ако към 2010 г. 93% от тях са посочили, че достъпът им до финансиране е силно затруднен, то към 2011 г. делът им намалява до 69%. Макар и минимален брой, вече има и компании (2%), които отбелязват, че имат облекчен достъп до финансиране. Всъщност като цяло резултатите от анализа показват известно подобрение във всеки от петте фактори за конкурентоспособност през 2011 г. в сравнение с отчетеното през 2010 г. Двукратно е например увеличението в дела на компаниите, които отчитат умерена до висока иновационна активност – от 9% през 2011 г. до 18% през 2012 г. Съществено расте и делът на компаниите, прилагащи добри практики в дейността си – ако през 2011 г. общо 11% от предприятията са отчели умерена до висока степен на приложение на добри практики, то към 2012 г. те вече са 34% (виж графиките).

Препоръки

Авторите на проучването обаче отбелязват, че е необходимо тенденцията да се запази, като за целта икономическите политики също трябва да бъдат насочени в посока успешното развиване по отношение на всеки от петте фактора. Показателен е например фактът, че и към 2012 г. най-разпространената иновационна дейност сред МСП е въвеждането на промени в бизнес процесите с цел оптимизация (38%). Междувременно едва 9% от компаниите посочват, че са провеждали съвместни инициативи в сферата на образованието с академичните институции. По отношение на интернационализацията на малкия и средния бизнес пък при 78% от компаниите степента на интернационализация на дейността им остава ниска. Освен традиционните внос и износ в понятието се включват още дейности като партньорство с чуждестранни предприятия, привличане на чуждестранни инвестиции или създаване на представителства в чужбина, участие в международни клъстъри и мрежи и т.н. През 2011 г. обаче едва 12% от българските МСП са участвали в изложения или панаири (12%), като делът им намалява съществено спрямо предходната година, когато са били 18%. Участие в клъстърни дейности пък са взели още по-малко от компаниите – едва 10.6%, но тенденцията е за увеличаване спрямо отчетените преди година 4%. Общо 10% от микро-, 15% от малките и 19% от средните предприятия участват в такива дейности, отчита докладът.

Подобряват българо-украинския бизнес

Подобряват българо-украинския бизнес

Новоучредена камара ще съдейства за търговията между двете страни

Новоучредената Българо-Украинска индустриална камара ще участва в междуправителствените двустранни срещи, ще оказва съдействие на български фирми, които работят в Украйна, както и на украински фирми, които работят в България. Това заяви Лидия Шулева, председател на камарата пред „Фокус”.

Целта на камарата е и да създаде по-добро информационно обслужване. В организацията членуват 14 фирми, 4 от които са украински, останалите са български.

„Например сега, в украинското посолство постъпват различни запитвания от страна на украинския бизнес - било за търговски сделки, било за инвестиции. Чрез членовете на новата камара, тази информация може да достигне до много повече възможности за реализация”, каза тя. 

Първото нещо, което ще направи новата организация е среща с българския посланик в Украйна. Бизнесът ще се обърне с молба към него да инициира създаването на подобна камара в Украйна. Така, както украинският посланик инициира създаването на тази камара в България, добави Шулева. 

Сред другите важни цели е организация на двустранни форуми. 

Румънски медии: България е данъчен рай за румънските компании

Румънски медии: България е данъчен рай за румънските компании

Сред причините, които подтикват румънците да започнат бизнес в България, са плоският данък, нивото на ДДС и таванът на осигурителните вноски. Снимка: "Монитор"

България е новият данъчен рай за румънските компании, коментира румънски сайт.

Румънските инвеститори все по-често избират да си открият фирми в България, а миналата година броят на румънските компании, регистрирани в България, е нараснал с почти 50%, пише румънският информационен сайт „Зиаре", цитиран от БНР.

Сред причините, които подтикват румънците да започнат бизнес в България, са плоският данък, нивото на ДДС и таванът на осигурителните вноски, смята румънски адвокат, специализиран в данъчните въпроси. За сравнение, в Румъния плоският данък е 16%, а ставката на ДДС достигна 24%, отбелязват от „Зиаре".

Не само румънците пренасочват бизнеси си в България. Според сайта броят на фирмите, идващи от Гърция, е нараснал със 72%, достигайки 3781 фирми.

Франчайзинг бизнесът в България с 20% ръст за пета година

Франчайзинг бизнесът в България с 20% ръст за пета година

48% от франчайзополучателите възвръщат инвестицията си за една година, 31% за две , а 21% за три или повече години. Графика: Franchising.bg

Пазарът на франчайзинг, известен още и като бизнес назаем, в България бележи ръст от 20% за пета поредна година, сочат данните от последното проучване в сектора.

Българските франчайзодатели започват да предлагат франчайз средно след 5 години и 8 месеца от основаването си.

48% от франчайзополучателите възвръщат инвестицията си за една година, 31% за две, а 21% за три или повече години, показва третото проучване върху състоянието на франчайзинг бизнеса в България, проведенот от консултантската компания Franchising.bg.

То е проведено между февруари и юни 2012 г. сред 144 франчайзодатели и 385 франчайзополучатели на българския пазар.

Франчайзингът предлага на всеки да започне собствен бизнес, като използва известна марка и печелившбизнес модел. Най-популярните марки в света, които използват франчайз модела, са Subway, McDonald's, Coca-Cola, KFC, IKEA.

Основни причини за бързото развитие на франчайзите в България са доказаният бизнес модел, предлагането на силна марка и разработените успешни практики и процедури.

55% от запитаните отговарят, че са закупили франчайз поради силната марка, 62% желаят да бъдат част от национална верига, 75% реално закупуват процедурите за управление на бизнес.

Към момента в България има 3368 обекта във франчайз вериги - увеличение с 16% спрямо последните данни от 2011 г.

Въпреки навлизането на световни франчайзодатели, 56% от всички предлагани франчайз възможности са от българските компании, най-популярните сред които са Happy, Еврофутбол, Second Hand Mania, „Дон Домат“, „Неделя“, Econt и други.

В голяма част от секторите, които предлагат стоки или услуги, няма разработени франчайз вериги, което е предпоставка за допълнителен ръст във франчайзинг бизнеса – оптики, химическо чистене, детски градини, транспортни услуги и други.

Франчайзодателите притежават 16% от всички работещи обекти във франчайз веригите, а останалите 84% са собственост на франчайзополучатели.

Статистиката показва, че средно на франчайзодател в България се падат по 28,4 обекта.

Данните от проведена анкета показват, че близо 67% от кандидатите да закупят франчайз желаят да стартират нов бизнес с инвестиция до 10 000 лв., 23% до 50 000 лв., 4% над 50 000 лв. и 6% над 100 000 лв.

Средната стойност на първоначалната франчайз такса в момента е в размер на 17 825 лв.

В страните с развита франчайз култура тази такса е в пъти по-голяма. В САЩ например средната първоначална франчайз такса за откриване на нов обект е над 40 000 долара.

Разходите за разработването и франчайз верига започват от 12 000 лв.

Според изследванията на Международната франчайз асоциация 82% от започналите бизнес със закупуване на франчайз продължават да са на пазара и след петата година.

Със същото могат да се похвалят едва 20% от независимите нови фирми. Прогнозата е, че през 2035 г. над 50% от всички продукти и услуги в световен мащаб ще се продават чрез франчайзинг.

Компанията Franchising.bg съдейства на предприемачите да купят, продадат или създадат франчайз и поддържа Каталога на франчайзите в България.

Защо Русия подкрепя режима в Сирия?

Защо Русия подкрепя режима в Сирия?

Какви са интересите на Москва в близкоизточната страна, разказва Business Insider

Сирийският президент Башар Асад няма по-добър приятел от Владимир Путин, отбелязва списание Foreign Policy в статия за руските оръжия в близкоизточната страна.

Позицията на руския президент е, че единствено сирийският народ има право да реши дали Башар Асад да се оттегли от властта. Въпреки призивите на международната общност Москва остава твърдо против външната намеса в Сирия.

Тази седмица Русия дори прати кораб с хеликоптери към Сирия, който малко по-късно беше спрян от британското правителство и принуден да се върне обратно. Русия запазва военно-техническото си сътрудничество със Сирия, но не доставя оръжие, което би могло да се използва срещу демонстранти, коментра говорителят на руското външно министерство Александър Лукашевич.

На този фон силите на Асад продължават с насилието срещу опозицията. Жертвите вече са над 15 000 души.

Логичният въпрос е защо въпреки зверствата Русия продължава да подкрепя Сирия. Американското издание Business Insider прави опит да обясни мотивите зад руската позиция.

От стратегическа гледна точка Сирия игаре същата роля за Русия, каквато Израел за САЩ, отбелязва Business Insider. Изданието формулира няколко основни фактора, които оказват влияние на политиката на Москва спрямо Асад.

Военна база
Русия има военноморска база в пристанищния сирийски град Тартус. Това е единствената средиземноморска база на Москва. Тя е и единствената извън територията на страните от бившия Съветски съюз.

Бизнес
Руският износ за Сирия само през 2012 възлиза на над 1 милиард долара, посочва Business Insider. Руските инвестиции в страната достигат почти 20 милиарда долара през 2009. Руската компания за строителство на газопроводи Stroitransgaz е инвестирала 1.1 милиарда долара в Сирия и има екип от над 80 руснаци, работещи там.

Оръжие
Русия е един от основните износители на оръжие за Сирия. Настоящите договори за доставка на въоръжение възлизат на над 4 милиарда долара. Почти всички сирийски бойни самолети, хеликоптери и ракетни системи са руско или съветско производство, подчертава Business Insider.

Политика
Москва е близък съюзник на Сирия от арабско-израелската война през 1973, припомня вестник New York Times. В момента Русия разглежда Сирия като единствен съюзник в Средиземноморието и Близкия изток. Освен това Москва не вижда реална алтернатива на Башар Асад. Русия се страхува, че при евентуална смяна на режима на власт ще дойде ислямистко и враждебно настроено към руските интереси правителство.

Дали в крайна сметка Москва ще склони да бъдат наложени санкции на режима на Асад и под каква форма предстои да видим.

Гръцки компании продължават да местят бизнеса си в България

Гръцки компании продължават да местят бизнеса си в България

Гръцки компании търсят изход от затруднената ситуация, в която се намират, премествайки се в България, се посочва в публикация на гръцкия в. "Катимерини", цитиран от БТА.

Въпреки че тенденцията се наблюдаваше и преди гръцката криза, в последните месеци интересът е нараснал многократно и гръцките компании в България вече са шест хиляди, посочва изданието.

"Първите фирми, които преместиха централите си в България през 2006 г., бяха големи строителни и текстилни компании", обяснява адвокатът Александрос Адамидис, който има офис в София. Стимулът за преместването тогава е било увеличаването на печалбите, а не икономическото оцеляване.

По думите му в момента гръцки строителни компании движат най-големите обекти в България. 

През 2008 г. в списъка с гръцките фирми вече влизат компании, които работят в сферата на услугите, електронната търговия и производството. От януари тази година тенденцията към преместване в България се е засилила още повече и интерес проявяват дори компании, които се занимават с кинопродукции. 

Гръцкият адвокат казва, че в последните шест месеца получава по десет запитвания на ден от гръцки фирми, които искат да избягат от Гърция заради бюрокрацията и данъчната несигурност. Той дава пример с бизнесмен от град Козани, който обмисля да продава продукцията си с български етикети през 

София, тъй като заради лошия имидж на Гърция е загубил клиенти в чужбина, посочва "Катимерини". 

България сред 3-те най-неатрактивни икономики

България е сред трите най-неатрактивни икономики и по състоянието на трудовия си пазар, според доклад за световната конкурентоспособност на института IMD.

Лошото качество на образованието и липсата на иновации и инвестиции спъват българската конкурентоспособност. Те нареждат България на едно от последните места в доклада на швейцарското бизнес училище, съобщи „Дойче веле“.

Инвестиционната привлекателност на една държава се крепи на четири стълба – това са икономиката, качеството на бизнеса, инфраструктурата и правителствената политика.

На общия фон на тези показатели в тазгодишната класация на швейцарския институт IMD България застава доста след Турция и непосредствено след Румъния - на 54-о място от общо 59 изследвани икономики. В челото на класацията са Хонконг и САЩ, а Германия заема 9-о място.

Бизнесът според изследването е безспорно най-слабото място в оценката за България. Неговите характеристики го отпращат на последното 59-о място.

Особено зле страната се представя в графите „подготовка“ и „мениджърски умения“ на българските бизнесмени.

По показатели като „ценности“ и „етика“ на бизнесмените, както и умения за ефективно управление страната се нарежда на предпоследно място.

Именно тези показатели са от особено голямо значение за инвеститорите. В това отношение българите би трябвало да обърнат повече внимание на образованието и квалификацията на мениджърите, се изтъква в доклада на швейцарския институт.

България е сред трите най-неатрактивни икономики и по състоянието на трудовия си пазар. Заетостта заедно с предоставяните публични услуги като образование и медицинско обслужване са оценени от швейцарските експерти като „много лоши“.

Проблемите в заетостта идват най-вече от тежкото състояние на дългосрочната и младежката безработица.

От доклада става още ясно, че износът продължава да се базира на евтини суровини, енергия и полуфабрикати с ниска придадена стойност и с нищожен дял на вложен интелектуален продукт и иновации.

По показателите за наличието и поддържането на общата и технологичната инфраструктура пък България е отпратена отново в дъното на класацията на световната конкурентоспособност – на 56-о място.

Страната се представя сравнително добре по показателите, по които се оценяват ролята на правителството и състоянието на финансите като привлекателен фактор за нови инвестиции.

Този успех обаче се дължи изцяло на обвързването на България с контролирани отвън механизми за стабилността на лева и финансовата система, посочва докладът на института IMD.

Подобна роля играят и възприетите по силата на европейското членство регулации в стопанската област и търговското право.

„Ройтерс“: Гръцкият бизнес търси спасение в България

В очите на гърците, свикнали със средиземноморския начин на живот, свободното време, приятелите и семейството, Балканите изглеждат най-примамливата дестинация. Снимка: ЕПА/БГНЕС

От „Ройтерс" (Прочетете текста в оригинал!); Превод: БГНЕС

Йосиф Комнинакидис пуши нервно зад бюрото си в сънливото българско градче Раковски, докато размишлява върху спадащите продажби на своята компания.

Бизнесът на Комнинакидис на основния му пазар е в упадък, след като изборите в южната българска съседка оставиха страната без управление и поставиха под въпрос нейните платежоспособност и членство веврозоната.

„Продажбите в Гърция спаднаха с 30-35%. След вота те спряха напълно. Хората просто стоят и чакат," сподели 57-годишният енергичен мениджър на „Стаф Джийнс енд Ко".

Но бизнесът му не може да си позволи да чака. Компанията вече е работодател на 800 души в Раковски – градче на 180 км. северно от границата с Гърция. И вече планира да премести дейността си в България, за да намали разходите и облекчи доставките към Германия и Италия.

Няколко водещи гръцки фирми забелязаха потенциала за растеж на Балканите още през 90-те години, когато гигантите като „Кока Кола", „Хеленик" и „Чипита" решиха да се възползват от възможността и развиха бързобизнес в посткомунистическите икономики.

Днес стотици малки фирми правят същото. Гръцките предприемачи обръщат гръб на свиващия се роден пазар, който е несигурен и скъп, и търсят по-ниски данъци и по-евтин труд в България, Румъния иАлбания.

В обрат на съдбата въпросните балкански държави, в които допреди 20 години имаше комунизъм, днес предлагат стабилност на Гърция.

„Тук имаш сигурност. Имаш фиксиран плосък данък от 10%. Така знаеш колко печелиш и колко ще трябва да платиш – нещо, което в Гърция не съществува," обясни Комнинакидис, който се преместил в Раковски още през 1999 г.

Кипър, който предлага членство в Европейския съюз, силни културни връзки и по-богато население от това в балканските съседки на Гърция, също печели от създалата се обстановка. Островът има ниски данъци, но разходите за труд са по-високи. Наскоро местно издание съобщи, че 1500 компании са преместили централите си в Кипър до август 2011 г.

Над четвърт от 2800-те гръцки компании на българска земя са били регистрирани през миналата година. Данните са изготвени от националната агенция по приходите (НАП) в София.

Междувременно броят на гръцките компании в Румъния е нараснал с 12% от 2009 г. насам на повече от 5200. Гръцките фирми в Албания също са се увеличили през периода от 2010 до 2011 г. – с почти 200.

„Интересът на гръцките бизнесмени се удвои през последните две години," отбеляза Димитриос Турикис – консултантска агенция, оперираща в София и Атина.

Гръцката площадка за игри

Крахът на комунизма отвори цял куп възможности за гърците на Балканите. За това свидетелстват фирмите със силно присъствие в българската икономика – от телекоми като ОТЕ и „Интраком" до компании като „ГЕК Терна", „Сиденор" и „Титан".

Гръцките банки контролират една четвърт от българската финансова система и имат осезаемо присъствие вРумъния, Македония, Албания и Сърбия.

Тези големи компании дадоха тласък на скоростния растеж в региона. Инвестираха 3 млрд. евро в Българияот 1996 г. насам, създадоха над 80 000 работни места и подготвиха почвата за днешния наплив на по-малки фирми.

Те пък ще доведат до още повече приходи и работни места в България и региона. Но икономистите твърдят, че влиянието им ще се усети с времето и вероятно няма да окажат силно въздействие в краткосрочен план в икономиките, които доскоро цъфтяха с бързи темпове, а днес се възстановяват бавно.

Но големите тревоги идват от това, че гръцките инвестиции, които доскоро стимулираха икономическия напредък, днес правят Балканите силно уязвими от възможните гръцки фалит и изход от еврозоната.

Въпреки това, част от наблюдателите виждат потенциал и в този сценарий. При подобно развитие на нещата, според тях, гръцките компании ще обърнат поглед към страните като България.

„Монетата има две страни. Виждам няколко положителни страни от възможния гръцки изход от еврозоната," обяви Ясен Иванов, фондов мениджър в ДСК.

„Гръцките предприемачи ще се преместят в България. По този начин ще донесат повече работни места за народа и повече приходи от данъци за държавата", аргументира се той.

Начин на живот. Въпрос на избор

И в България, и в Гърция консултантските фирми и адвокатските кантори никнат като гъби.

Компанията „Флекси Хелас" започнала работа преди само пет месеца и вече има трийсетина клиенти. Единият от тях търси най-добрия начин за бутилиране на висококачествен зехтин на българска земя, с цел по-късно да го продава в Западна Европа. По този начин той възнамерява да намали своите разходи и да избегне затлачената гръцка администрация. Друг пък планира да премести в България бизнеса си с джипиес системи.

„Някои от тях вече не могат да вършат обикновени неща. Държавата им кърши вратовете по всевъзможни начини. Несигурността ги кара да търсят други решения. Избират Кипър или България," изтъкна изпълнителната директорка на „Флекси Хелас" Стефи Дела.

България и Кипър имат най-ниския корпоративен данък в ЕС – 10%. По този начин създаването на новбизнес в страните е евтино и лесно начинание. Румъния пък поддържа плосък данък от 16%.

Корпоративният данък в Гърция варира между 20 и 25%. Минималната работна заплата там е 586 евро – значително над средните 350 евро в България и Румъния.

Разбира се, създаването на магазин в Югоизточна Европа не е идеален вариант. Бюрокрацията е главозамайваща, инфраструктурата – износена и скърцаща, професионалните умения – недостатъчни, а корупцията – често явление, може би по-разпространено и от в Гърция, която е втората най-корумпирана членка на ЕС след България. „Трансперънси Интернешънъл" поставя Албания в още по-незавидна позиция.

„Забележително е, че гръцките бизнесмени, които никога досега не са си помисляли да правят бизнес вАлбания, днес имат такъв интерес," каза Спирос Иконому от гръцкото посолство в албанската столица Тирана.

Когато Гърция даде признаци на възстановяване, бизнесът може да промени решението си много бързо. Страната остава много по-богата от съседките си въпреки петте поредни години на рецесия.

„Тогава част от капиталите и компаниите може да се върнат обратно," предположи Георги Ганев – икономист от софийския Център за либерални стратегии. „Но пък част от тях ще останат," подчерта той.

В очите на гърците, свикнали със средиземноморския начин на живот, свободното време, приятелите и семейството, Балканите изглеждат най-примамливата дестинация.

Такъв е случаят на 30-годишния Мелетиос Мелентис, чиято фирма произвежда врати за гаражи. „Защо избрахБългария пред държавите като Холандия и Англия? Съвсем просто е! Да, в Англия се прави бизнес по-лесно. Но там не ми харесва. Начинът на живот тук е много по-близък до гръцкия. Хората излизат навън, забавляват се. Човек тук създава приятелства. А там е различно...," подчерта гъркът