Чрез промени в Конституцията Висшият съдебен съвет (ВСС) трябва да се раздели на две колегии – една за съдиите и една за прокуратурата, заяви бившият конституционен съдия доц. Пенчо Пенев.
По думите му
промените в
Закона за съдебната власт трябва да са предшествани от конституционни промени, предаде БГНЕС.
„Чрез промени в Конституцията ВСС трябва да се раздели на две колегии – една за съдиите и една за прокуратурата, като общият състав да взема решения само по стратегически въпроси“, посочи Пенев.
Той е убеден, че без промени в Конституцията и само с промени в Закона за съдебната власт може да се постигне само едно нещо – отделните решения за прокурори и съдии да се подготвят от двете колегии и след това общият състав да гласува направените предложения за решения.
„В рамките на парламентарната квота трябва да има квоти за прокурори и съдии. Трябва да има и нови правила за избиране на парламентарната квота и трябва да се промени броят на членовете на ВСС от извънсъдебната квота, като половината от тях бъдат излъчени от Народното събрание, а останалите – от президента“, предложи той.
Пенев смята, че всички промени в Конституцията, предложени от него, могат да се направят без свикването на Велико народно събрание (ВНС). Той не мисли, че е добро решение ВСС да не е постоянно действащ орган.
„Идеята работата му да се поеме от постоянно действащи комисии е неработеща“, посочи магистратът.
Пенев обаче лансира друга идея – Юридическият факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, БАН и поне две неправителствени организации (НПО) да могат да правят номинации за членове на ВСС.
„Най-големият упрек към ВСС е, че той е орган с доста големи властови възможности, които могат да упражняват произволно. Всички ние съзнаваме, че участието във ВСС невинаги е свързано с извършване на публично полезна работа“, каза от своя страна Даниел Вълчев, бивш министър на образованието в кабинета „Станишев“ и сега преподавател по право в Софийския университет.
„Има сериозен дефицит на лидерство в този ВСС, нито един министър на правосъдието не го ръководи така, както един лидер може да ръководи. Лидерството не е непременно свързано с конкретни юридически правомощия. Ако това не се промени, чувството за хаотичност ще се запази. Трябва да има и детайлни дуракоустойчиви правила за формиране и работа на съвета. Трябва да има и повече прозрачност при формирането и при функционирането и да може свободно да се дискутират нещата, които се случват“, добави той.
Според Вълчев, ако се върви към това Висшият съдебен съвет отново да е сесийно действащ орган, трябва членовете във ВСС, докато са такива и малко след това, да не могат да бъдат избирани за административни ръководители.
Той коментира и че наближава краят на мандата на това Народно събрание и при избирането на парламентарната квота депутатите от управляващото мнозинство няма да са склонни да изпращат твърде независими хора във ВСС.
Към момента Висшият съдебен съвет е постоянно действащ орган, който представлява съдебната власт и „осигурява нейната независимост, определя състава и организацията на работа на съдебната власт и осъществява управление на дейността й, без да засяга независимостта на нейните органи“.
ВСС се състои от 25 членове, юристи с най-малко 15 години юридически стаж. От този състав на съвета членове по право са председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и Главният прокурор, назначени с указ на Президента на републиката. Единадесет от членовете на съвета се избират от Народното събрание, а останалите единадесет – от органите на съдебната власт.
Мандатът на изборните членове на ВСС е петгодишен, като същите не могат да бъдат преизбирани за два последователни мантата. Към ВСС се създават постоянно действащи и временни комисии, които подпомагат неговата дейност.
