"Стандард енд пуърс” понижи оценката си за Кипър

"Стандард енд пуърс” понижи оценката си за Кипър

Снимка: Интернет

Никозия. „Стандард енд пуърс” понижи оценката си за Кипър на ниво „BB”, с което постави облигациите на страната на по-долно стъпало в спекулативния клас, предаде АФП.

Освен това, агенцията обяви, че очаква Кипър да поиска 11 милиарда евро помощ, което е малко над 60% от брутния вътрешен продукт на страната.

България била на финалната права от пускането на еврооблигации

Очаквам до края на тази и идната седмица там да имаме много добри новини, посочи Симеон Дянков. Снимка: БГНЕС

Има голямо успокояване на пазарите от петък след срещата на върха на премиерите от Европейския съюз, коментира вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков в Бургас.

По думите му от това и България ще спечели, защото страната е на финалната права на пускането наеврооблигации, предаде „Дневник".

„Очаквам до края на тази и идната седмица там да имаме много добри новини," посочи Симеон Дянков.

На 8 юни парламентът одобри решението на правителството за емитиране на до 950 млн. евро облигации, за да се погаси падежиращият през януари 2013 г. външен дълг.

Опозицията не го подкрепи и обяви, че страната ще плати висока цена. Повечето пазарни анализатори обаче коментираха, че пазарният момент е подходящ България да емитира дълг.

След започналата среща на Европейския съвет в четвъртък в петък пазарите на акции на Стария континент завършиха с повишения, невиждани скоро. Водещите индекси завършиха деня с покачване от над 4%.

Единствено водещият индекс в Лондон остана с по-скромен ръст в рамките на над 1%.

Симеон Дянков обаче напомни, че в момента още няколко държави са в тежко положение - Ирландия,Испания, Кипър, а също и Словения.

„Обикновено лошите неща във финансовите пазари идват, когато хората са на почивка, така че ако видите финансовите кризи по света, те са юли или август," предупреди Симеон Дянков.

Лидерите на еврозоната постигнаха сделка в петък сутрин, според която спасителните фондове ще бъдат използвани за директно рекапитализиране на банки и изкупуване на облигации за страни с „добро поведение", които прилагат реформи, но са подложени на натиска на пазарите.

И Кипър иска финансова помощ от еврозоната

И Кипър иска финансова помощ от еврозоната

Кипър е притиснат от времето и не е изключено днес да почука на европейската врата за финансова помощ, пише в понеделник кипърският гръцки вестник „Филелефтерос“. Снимка: Wikipedia

Република Кипър ще подаде в понеделник молба за финансова помощ от еврозоната, за да спаси банковата си система.

Това съобщи в понеделник агенция „Франс прес“, позовавайки се на европейски дипломатически източник, предадоха БТА и „Медиапул“.

Говорителят на Еврокомисията Амадеу Алтафаж пък заяви на пресконференция в Брюксел, че „за момента“ няма информация за молба от Кипър.

По-рано международната рейтингова агенция „Фич“ (Fitch) съобщи, че е понижила суверенния кредитен рейтинг на Кипър до степен „боклук“ (junk – с висок риск – бел. ред.), позовавайки се на нарастването на сумата спасителни средства, от които се нуждаят кипърските банки, силно обвързани с Гърция, предаде „Асошиейтед прес“.

Те са големи притежатели на гръцки държавни облигации, чиято стойност в голяма степен бе отписана тази година. Говори се, че са отписани 3 милиарда евро.

„Фич“ е свалила рейтинга на Кипър, който е част от еврозоната, с една степен – от „ВВВ-“ на „ВВ+“ – и е оставил отрицателна перспективата по него, което означава, че са възможни още понижения през идните месеци.

В съобщението си „Фич“ коментира, че „оценките на загубите и капиталовите нужди на кипърските банки са обект на значителна несигурност“.

Кипър е притиснат от времето и не е изключено днес да почука на европейската врата за финансова помощ, пише в понеделник кипърският гръцки вестник „Филелефтерос“.

До 29 юни страната трябва да намери 1.8 милиарда евро, за да рекапитализира втората си по големина банка.

Правителството чака Русия да протегне „ръка за помощ“ с отпускане на междудържавен заем, а пари са били търсени и в Китай.

Според изданието Никозия смята, че ако осигури част от парите, това ще е „коз“ за по-леки условия при помощ от Европейския фонд за финансова стабилност (ЕФФС).

Европейските власти изглеждат готови да приемат молбата на Никозия за помощ за банковия си сектор, посочва изданието.

Moody's понижи рейтинга на Испания и Кипър

Moody's понижи рейтинга на Испания и Кипър

След решението на Moody's лихвите по испанските десетгодишни облигации се повишиха до ново рекордно ниво от 7.01%

Рейтинговата агенция Moody's Investors Service понижи оценката си на испанския държавен дълг с три степени до Baa3 от A3, заявявайки, че новоприетият европейски план за подпомагане на испанските банки ще увеличи задълженията на Мадрид. С това кредитният рейтинг на Испания вече е само едно ниво над степен "боклук".

Миналата събота финансовите министри на еврозоната се съгласиха да отпуснат до 100 млрд. евро за рекапитализиране на затруднените испански банки, като точната сума ще бъде определена след независим одит на финансовите институции.

Възможно е ново понижение до три месеца

Moody's заяви, че може да понижи рейтинга на страната още повече заради "силно ограничения" достъп на испанското правителство до международните дългови пазари и слабостта на националната икономика. Новото понижение е възможно да дойде в следващите три месеца, уточни агенцията.

Оценката за кредитния рейтинг на Испания на друга голяма рейтингова агенция - Standard & Poor's, е с две нива по-висока – ВВВ+ с негативна перспектива. На 7 юни третата основна агенция Fitch понижи испанския рейтинг с три пункта до ВВВ- с негативна перспектива, което е с едно ниво над новата оценка на Moody's.

"Ние, разбира се, ще вземем под внимание каквито подробности бъдат оповестени около размера и условията на спасителния пакет за банките, както и развитието на условията в еврозоната като цяло", заявява Катрин Мюхелбронер, анализатор на Moody's, цитирана от Reuters. По нейните думи основната причина за понижението на испанския рейтинг е "очевидната нужда на властите в Мадрид да поискат външна помощ".

"За нас това е знак за слабост", заявява тя и отбелязва, че Испания става все по-зависима от вътрешните банки за изкупуването на държавните дългови облигации. "Виждаме нарастващ риск от това Испания да има нужда от допълнителна външа помощ през идните месеци или години", заявява анализаторът на Moody's.

Лихвите по испанските облигации с нов рекорд

Агенцията изтъква, че голяма тежест за евентуални нови понижения на рейтинги в региона ще имат резултатите от изборите в Гърция тази неделя и срещата на върха в края на месеца. "Продължаващата слабост на испанската икономика прави нестабилните правителствени финанси и повишената уязвимост от внезапно спиране на финансирането още по-притеснителни", отбелязва Moody's и допълва, че положението би било различно, ако се очакваше енергичен икономически растеж в страната през следващите няколко години.

След решението на Moody's лихвите по испанските десетгодишни облигации се повишиха до ново рекордно ниво от 7.01%. Още в началото на седмицата доходността по испанските държавни ценни книжа достигна най-високите си нива от създаването на еврозоната. Лихвите по идентичните италиански книжа също се повишиха до 6.34%, което е най-високата им сптойност от почти четири месеца.

Кипър също е със свален рейтинг

В четвъртък Moody's понижи кредитния рейтинг и на третата най-малка икономика в еврозоната – Кипър. Понижението с две степени до Ba3 от Ba1 бе аргументирано с рисковете, които носи за страната евентуалното излизане на съседна Гърция от еврозоната. Рейтингът на Кипър също е поставен под наблюдение за по-нататъшно понижение. За понижението важен фактор е и нуждата Кипър да осигури помощ за банковия си сектор, равняваща се на 5-10% от БВП, заявяват от агенцията.

Standard & Poor's оценява кредитния рейтинг на Кипър на ВВ+ с негативна перспектива, което е с две нива над сегашната оценка на Moody's. От своя страна Fitch оценява острова на ВВВ-, което е едно ниво над "боклук".

След испанската сделка: Хайде всички на предоговарянето!

След испанската сделка: Хайде всички на предоговарянето!

Държавите, на които вече се помогна, пробват да облекчат условията

Прецедентът, създаден с начина, по който еврозоната реши да помогне на испанската банкова система, незабавно събуди претенции на другите закъсали държави да поискат предоговаряне на условията, при които бяха подкрепени националните им икономики.

Гърция се надява най-много

Както можеше и да се очаква, Гърция първа обяви, че ще иска промяна на параметрите на помощния план за 130 млрд. евро. Направиха го не властите, а водещите партии в страната, които веднага включиха случая в предизборната си кампания. Понеже това става броени дни преди съдбоносните за бъдещето й парламентарни избори в неделя, призивът се възприе като сигнал, че който и да победи, ще последват претенции към Брюксел за облекчаване на критериите, по които международните кредитори оценяват дали Гърция заслужава поредния транш.

Радикалната левица (СИРИЗА) заяви, че случилото се напълно подкрепяло тяхната оценка, че антикризисната програма за страната се е провалила, че има дълбока структурна криза в еврозоната и че сега се откриват нови перспективи за Гърция. Лидерът на консерваторите Андонис Самарас посочи, че испанската сделка е показала смисъла от преговори, а не от конфронтация, с Брюксел и европейските партньори. Социалистът Евангелос Венизелос от ПАСОК обясни, че всъщност с испанския модел Европа издига защитна стена срещу евентуално отпадане на Гърция от еврозоната. Обикновени гърци, цитирани от Reuters, казаха, че е твърде късно страната им да предоговаря, "защото ни превърнаха в лабораторните мишки на еврозоната".

Кипър ще е следващият

В понеделник Кипър изпрати най-силният досега сигнал, че ще е следващата страна в еврозоната, поискала международна помощ за банките си. "Ситуацията е спешна. Знаем, че рекапитализирането на банките ни трябва да приключи до 30 юни. Когато се иска помощ, изчисленията се правят и за евентуални бъдещи нужди", каза финансовият министър Васос Шиарли. Най-проблемна е втората по големина Cyprus Popular Bank, за която ще са нужни още 1.8 млрд. евро, равняващи се на 10% от БВП на страната. Засега нито Брюксел, нито МВФ са получавали официално запитване от Никозия, която на практика от година насам е отрязана от световните капиталови пазари. Страната представлява нищожните 0.2% от икономиката на еврозоната, но е тясно свързана с Гърция и времето за искане на помощ пряко зависи от изборите там. Най-вероятно това ще стане на 23-24 юни, т.е. седмица след вота на гърците.

Ирландия сбърка, Португалия търпи

Властите в Дъблин са под натиск да предоговорят помощта от ЕС и МВФ, след като се борят с кризата, но резултатите им потъват в лошите новини от еврозоната. Правителството настояваше вчера, че Испания не е получила по-добри условия от Европа. "Те получиха абсолютно същото. Лъжа е, че Испания получава по-евтини кредити от нас", каза зам.-министърът на финансите Браян Хейс. През 2010 г. Ирландия подписа сделка за 85 млрд. евро помощни кредити срещу средно 3.7% лихва.

Всъщност самото правителство си е донякъде виновно, защото през последните седмици само създаде очаквания, че спасяването на Испания може да донесе по-добри условия за рефинансиране на част от десетките милиарди евро за рекапитализиране на ирландските банки.

След Гърция с най-тежки проблеми е Португалия, но там относителният оптимизъм се основава на друго - изненадващата инвеститорите толерантност към антикризисните мерки. Това би могло да се използва като плюс от Лисабон, ако Гърция напусне еврозоната и погледите се насочат към следващия във веригата на проблемната периферия.

Италия - голямата въпросителна

Испанската сделка засилва и натиска над технократското правителство на Марио Монти в Рим. "Това не означава, че ще има атака на пазарите срещу Италия, но инвеститорите ще следят за всяка новинка, преди да решат дали да купят или продадат италиански дълг", коментира Никола Маринели от лондонската Glendevon King Asset Management. Дълговете на страната надхвърлят 2 трилиона евро и са два пръти повече от тези на Испания. КАПИТАЛ Daily

„Фич" сваля рейтинга на всички в еврозоната, ако Гърция напусне

„Фич" изтъкна, че най-застрашени са Франция, Италия, Испания, Кипър, Ирландия, Португалия, Словения и Белгия. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Кредитната агенция „Фич" предупреди цялата еврозона, че ако Гърция напусне валутния блок в резултат на тежката криза, рейтингите на останалите страни ще бъдат застрашени от понижаване.

Компанията съобщи, че при подобен сценарий вероятно ще постави отрицателна перспектива на всички членки на еврозоната, но успокои, че рейтингите на тези, които вече имат такъв, няма да бъдат понижавани моментално, предаде „Ройтерс", цитирана от БГНЕС.

„Фич" също така изтъкна, че тези страни са Франция, Италия, Испания, Кипър, Ирландия, Португалия,Словения и Белгия.

„В случай, че Гърция напусне еврозоната, вследствие на текущата политическа криза или на по-късен етап, когато икономиката не се стабилизира, „Фич" вероятно ще постави отрицателен рейтинг на всички останали държави в еврозоната, тъй като вече преразгледа систематичните и специфични за всяка страна последици от гръцкото решение," съобщи в комюнике международната кредитна агенция.

„Фич", чиито решения влияят на разходите по заеми на правителствата, освен това заяви, че понижения на рейтинги ще има в зависимост от начина, по който изходът на Гърция се отрази на зоната.

„Вероятността и магнитудът ще зависят до голяма степен от европейския политически отговор и от успеха при ограничаването на заразата. Както и от изготвянето на заслужаваща доверие визия за реформиранаеврозона," подчертава още агенцията.

„Въпреки това, рейтингите на всички членки ще бъдат изложени на риск," отбелязаха още веднъж от „Фич".

Последните 15 години – най-топлите от век и половина

Проекциите за 2100 година говорят за увеличение на температурата в Европа от 2°С до 6.3°С над нивата от 1990 година. Снимка: Sofia Photo Agency

Повишението на средногодишните температури на въздуха през 20-ти век е най-голямо за последните 1000 години, а 10 от последните 15 години са измежду най-топлите години от 160 години насам.

Това показват данните за климата на Сметната палата, която извърши одит на изпълнението на адаптационните мерки на правителството във връзка с изменението в климата за периода от 1 януари 2006 година до 31 декември 2010 година в Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и храните и Министерството на вътрешните работи, съобщиха от палатата.

Данните за глобалните промени в климата показват, че повишението на средногодишните температури на въздуха през 20-ти век е най-голямо за последните 1000 години, а 10 от последните 15 години са измежду най-топлите години от 160 години насам.

Проекциите за 2100 година говорят за увеличение на температурата в Европа от 2°С до 6.3°С над нивата от 1990 година, както и за покачване на морското равнище, за повишена опасност от приливни вълни, за зачестяване на силните природни бедствия, за уязвимост от засушаване, горски пожари; намаляване на снежната покривка, проблеми за туризма и изчезване на някои животински и растителни видове.

Тези тенденции определят необходимостта от обединяване на усилията на страните за предприемане на мерки от една страна за ограничаване на вредните последствия от климатичните условия и от друга – за адаптиране към тези условия, смятат от Сметната палата.

От края на 1970-те в България тенденцията е към затопляне, увеличаване на екстремните метеорологични и климатични явления. Дебелината на снежната покривка намалява, широколистните гори се изместват към по-голяма надморска височина.

Има тенденция за увеличаване на недостига на вода в почвата. Средната годишна температура през 2009 година е с 1.2°C над климатичната норма, и това е поредната 12-та година с температури, по-високи от обичайните за страната.

Десетилетието 2000-2009 година е по-топло от предходното 1990 – 1999 година, а то от своя страна, е по-топло от десетгодишния период преди него (1980-1989 г.). След 1989 година 18 от последните 21 години са с положителни аномалии на средната годишна температура на въздуха.

За България са симулирани различни сценарии, по-голямата част от които прогнозират общо затопляне и засушаване до края на 21 век.

Прогнозите за климатичните промени в България за следващите 100 години са: меки зими и намаляване на броя на дните с пикови ниски температури; нарастване на летните дни с 18-20% в повечето равнинни места в Южна България и увеличаване на горещите дни до 30% до края на века; повишение на средната температура между 2°C и 5°C до края на века.

В изводите на доклада е посочено, че през периода от 01.01.2006 г. до 31.12.2010 г. в България не е извършена оценка на уязвимостта на всички обществено-икономически сектори от измененията в климата, за да се определи адаптивния капацитет на секторите и се планират необходимите мерки и дейности за тяхната адаптация към очакваните климатични промени.

До края на 2010 г. не е разработена и утвърдена национална стратегия за адаптация на уязвимите сектори на икономиката към измененията в климата. Това поражда риск от неизпълнение на поетите от страната международни ангажименти.

Най-съществените дейности за адаптиране на земеделието към повишаването на температурите и намаляването на валежите, са дейностите по напояване на земеделските площи, но те не са постигнали очакваните резултати.

През последните 20 години намаляват годните за напояване площи, неефективно се използват, което препятства извършването на инвестиции в сектора. Към 31 декември 2010 година след преброяването, извършено през 1999 година, годните за напояване площи са намалели повече от два пъти за период от 10 години и възлизат на 542 000 ха. Това е 17 на сто от обработваемата земеделска земя и 11 на сто от използваната земеделска земя. До 2010 година не е извършвано ново преброяване на годните за напояване/отводняване площи в България.

Одитът е в рамките на работна група към ЕВРОСАЙ – Европейска организация на върховните одитни институции на страните от Европа, на която Сметната палата на Република България е член от 2001 година.

Одитът е координиран като цели, срокове, методология с Европейската сметна палата и върховните одитни институции на Австрия, Норвегия, Унгария, Холандия, Русия, България, Кипър, Малта,Украйна, които също извършиха такъв одит в своите страни.

България е поела редица международни ангажименти за предприемане на мерки за смекчаване и адаптиране на изменението на климата, включително произтичащи от европейското законодателство. Целта на национално ниво е да се направи независима и обективна оценка за резултатите от изпълнението на мерките и действията за адаптиране към измененията в климата в част от уязвимите сектори – управление на водите, селското и горското стопанство.