В парламента снощи: Горещи спорове и една четвърт от закона

Снимка: Архив 24часа

С разгорещени спорове до късно снощи бе приета една четвърт от закона за отнемане на незаконно придобитото имущество, предаде БНТ.

След поименна проверка на кворума и опити от страна на опозицията заседанието да бъде прекратено по-рано, депутатите успяха да приемат няколко текста как ще бъде установявано незаконно придобитото имущество. От ДСБ напуснали заседанието, а БСП отсъствали от залата, което породи съмненията на народните представители, че депутатите от столетницата са на концерт на Веселин Маринов.

Ще бъдат проверявани несъответствия от над 250 хиляди лева между притежаваното имущество и получените доходи. Повод за проверката стана привличане на обвиняем по дадено престъпление. Спорове предизвика и текстът, който предвижда процедурата да се задейства и при административно нарушение, при което е придобита облага над 150 хиляди лева.

Проверката ще обхваща периода 15 години назад. Опасенията на опозицията са, че законът може да се използва за репресии на граждани, бизнесмени и политици.

Аргументите на управляващите обаче са, че законът е съобразен с евроизискванията. От ГЕРБ се надяват законът да бъде приет до началото на май, за да бъде включен в предстоящия доклад на Брюксел.

Депутатите се изпокараха за Закона за отнемане на незаконно имущество

Христо Бисеров от ДПС поиска от вносители на законопроекта от ГЕРБ гласуването да бъде отложено до приемането от Европейския парламент на обсъжданата в момента директива за отнемане на незаконно придобито имущество. Снимка: БГНЕС

Народните представители се впуснаха в разгорещени спорове около Законопроекта за отнемане на незаконно имущество в сряда, 25 април.

Депутатите трябваше да решат дали законът да се казва за „конфискация в полза на държавата на незаконно придобито имущество“ или за „отнемане на имоти, които не са с доказан законен финансов източник“. В крайна сметка бе приет първият вариант, съобщи БТА.

Христо Бисеров от ДПС поиска от вносители на законопроекта от ГЕРБ гласуването да бъде отложено до приемането от Европейския парламент на обсъжданата в момента директива за отнемане на незаконно придобито имущество. Предложението обаче беше отхвърлено.

Михаил Миков от „Коалиция за България“ каза, че законопроектът не дава гаранциите по директивата - за спазването на основните човешки права и принципи, сред които са презумпцията за невинност, правото на собственост, защита на личните данни.

Според него предложението на отнемане да се подлага имущество само с административен акт излиза извън рамките на проектодирективата.

„Какво правите с имуществото под 250 000 лв., което очевидно е предмет на престъпно придобиване? По-малко е престъпник, че е откраднал 100 000 лв. ли?“, каза още Миков по повод изискването в закона да се търси отговорност за имущество над 250 000 лв.

„Има едно голямо заблуждение на обществото, че става въпрос за гражданска конфискация. Независимо дали конфискацията се реализира по реда на Наказателно-процесуалния кодекс или по този закон, тя винаги е наказваща, защото ти вземат имущество. Неслучайно ЕК и ЕП говорят за разширена конфискация на престъпно придобито имущество и на ползи от престъпления. Неслучайно те не определят начина, защото презумпцията на Европа е, че винаги конфискацията е наказателна. Все едно да ти кажат – „детско шамарче“, гръмнат е един юноша с пистолет – „детско убийство“, допълни той.

Министърът на правосъдието Диана Ковачев коментира, че директивата има за цел да постави основите и минималните стандарти, а България настоява да се разшири обхватът на тази директива. Тя напомни, чезаконопроектът се приема по искане на ЕК.

„Ако след няколко години се види и прецени, че България е постигнала конкретни успехи, този закон може да стане излишен“, обясни Ковачева.