Плевнелиев: Културата е гръбнакът на новаторската икономика

Плевнелиев: Културата е гръбнакът на новаторската икономика

Росен Плевнелиев обясни, че когато компаниите решават къде да разположат своите офиси, своите фабрики, производството – те вземат предвид и т. нар. „меки фактори". Снимка: БГНЕС

Културните и творческите индустии са гръбнака на една новаторска икономика, базирана на информация, знание, идеи и човешки талант, заяви президентът Росен Плевнелиев при откриването на Съвета по духовност, култура и национална идентичност.

Фирмите в тези сфери създават 93 000 работни места в България, което е 3,4% от заетите в страната, посочи държавният глава, цитиран от БГНЕС.

Росен Плевнелиев обясни, че когато компаниите решават къде да разположат своите офиси, своите фабрики, производството – те вземат предвид и т. нар. „меки фактори".

Така освен работниците и инфраструктурата, те мислят и за това какво могат да предложат на своите служители, какво е качеството на живот в региона.

„Културните институти, културните инициативи създават качество на живот в регионите и са фактор за балансираното регионално развитие," заяви президентът.

Той посочи, че културните и творчески институции, културният туризъм и изкуствата създават 4,1% от добавената стойност в България през 2008 г. и 3,7% през 2009 г.

Според данните, които държавният глава изнесе, у нас има над 20 000 предприятия в сектора, повечето от тях са малки и средни предприятия.

„Високият брой на малки и средни предприятия създава обаче свободна конкуренция и има голяма динамика," подчерта Росен Плевнелиев и посочи, че само около 2% от тези предприятия са обществени, повечето са частни.

По думите му, в тези сектори има предприемачески дух и частна инициатива, а освен това културата, изкуствата, културните и творчески институции и индустрии както и културният туризъм имат силно социално измерение.

Росен Плевнелиев смята, че Европа подкрепя културното многообразие и анализите показват, че културните и творческите институции и инициативи бележат ръст дори и по време на криза.

„В периода 2014 – 2020 г. ЕС предвижда програмата „Творческа Европа". Тя е с проектобюджет от 1,8 млрд. евро. Има план за насърчаване на изкуствата и културата в рамките на общността," каза българският държавен глава.

Той посочи, че европейските сектори в областта на културата и творчеството осигуряват около 4,5% от БВП на държавите и около 3,8% от заетостта, а това са общо около 8,5 млн. души в ЕС.

Президентът заяви, че Националната стратегия за българската култура трябва да отговори на въпроса за децентрализацията на механизмите за финансиране на културата.

„Дигитализацията на културните продукти създава реални условия за равен и свободен достъп до култура на всички нас," каза още той.

Президентът изтъкна и че културата и изкуството са в основата на това да имаме качествен и добър живот, да възпитаваме в себе си чувство на естетичност, хармония с заобикалящия свят да постигнем, да покажем свободата на духа в България.

Над 27 милиона лева ще бъдат инвестирани в "Българският Лувър"

Над 27 милиона лева ще бъдат инвестирани в "Българският Лувър"

Над 27 милиона лева ще бъдат инвестирани в създаването на Националния музеен комплекс, наричан още "Българският Лувър", след като министърът на културата Вежди Рашидов и министърът на регионалното развитие и благоустройство Лиляна Павлова подписаха договор за безвъзмездна финансова помощ, съобщи агенция "Фокус".

В интервю за предаването "Това е България" в ефира на радио "Фокус" Деница Николова, директор на ОП "Регионално развитие", казва че това е една мащабна инвестиция, а самият комплекс ще показва експозиции от различни времеви периоди и културно развитие на страната ни.

"И всъщност чрез този музей ние даваме възможност за експониране на всички художествени творби, също така на гостуващи изложби, да показват своето изкуство, така че да можем да привлечем повече посетители, повече туристи, а и същевременно с това да обогатим българската култура и, разбира се, да обогатим знанията на българина по отношение на културата и всичко, което се обвързва с нея в България", казва още Николова.

Пред следващите две години средствата ще бъдат насочени към изграждане на нови галерии, депа за съхранение на изкуство, реставрационни ателиета, а общата площ ще надхвърля 24 хиляди квадратни метра. Предвижда се и пълен ремонт на сградата на Националната галерия за чуждестранно изкуство, както и на сградите на Висшия технически университет

В комплекса ще има изложбени пространства, зали за гостуващи експозиции, фондохранилища и реставрационни ателиета. Вътрешният двор ще бъде превърнат в скулптурен център. Той ще включва сгради, собственост на Министерството на културата, в площта между бул. "Васил Левски" и улиците "Московска", "19 февруари" и "Оборище", където в момента се намират Националната галерия за чуждестранно изкуство и изградените нови хранилища за фонда на Националната художествена галерия.