Един не толкова тих океан
Азия задмина Европа по разходи за въоръжаване. Кой и за какво харчи там?
"По един патрон за ваш войник да купите, пак ще имаме работа за години напред". Така миналата седмица по време на изложението "Хемус" 2012 г. премиерът Бойко Борисов се обърна към заместник-началника на Главното управление на Китайската армия генерал-лейтенант Лио Шънг и опита да осъществи мечтата на всеки търговец - да продаде нещо на съвкупния китайски народ.
Премиерът може и да е избрал правилно целта на своите търговски въжделения, но едва ли е уцелил правилната стока. Китай е един от лидерите на азиатското военно превъоръжаване в последните години. Наскоро докладът на International Institute For Strategic Studies за международния военен баланс заключи, че тази година за пръв път в съвременната история Азия ще похарчи повече пари за армиите си отколкото Европа. Докато Старият континент се чуди как да ореже от разходите си и скъпите военни програми са най-очевидната цел, в Китай и Индия самолетоносачите и ядрените подводници са символ на статус и гордост. Те са и видимият признак за изместването на центъра на световната политика на изток. Показателно е изказването на американския министър на отбраната Леон Панета по време на военния форум на високо равнище Shangri-La Dialogue в Сингапур миналата седмица: "Ние по необходимост ще се ребалансираме към азиатско-тихоокеанския регион."
В началото бе Китай
Китай се въоръжава с впечатляваща бързина, която съперничи по скорост само на ръста на икономиката му. Военните разходи на страната са се утроили за едно десетилетие. По същество Народната освободителна армия се трансформира от такава, разчитаща на човешката си маса, към много по-мобилна и технологична въоръжена сила. Ако до края на миналия век в основата на авиационния парк на китайските ВВС стояха копия на съветски бойни самолети от 60-те, то сега Китай е третата страна в света, която показва изтребител пето поколение (каквито и съмнения да има за неговите качества).
Пекин смени и стратегията си. Вече разчита на дълбоко изнесена отбрана (с флот на открито море) и на силни асиметрични отговори на американското военно превъзходство, като например "убийците на самолетоносачи" - балистични ракети с ядрени бойни глави и със сателитно насочване. Пекин вече е част от престижния клуб на притежателите на класически самолетоносачи (за самолети с хоризонтални излитане и кацане). По неофициална информация плановете на страната са до 2020 да разполага с четири самолетоносача (с общо водоизместимост над 270 хил. т.), с което би се наредила на второ място в света по този показател. Флотилията от осем ядрени подводници вече плътно се доближава до тази на Франция и Великобритания. Авиацията на страната е съставена от 550 относително модерни изтребителя и 100 бомбардировача.
Китайският флот още не може да съперничи на водещата военноморска сила САЩ, но темповете, с които се укрепва и развива, са впечатляващи. Не само за Вашингтон, но и за по-близките съседи, които съвсем не гледат на тях като на миролюбива програма, независимо какво твърди Пекин. Филипините са поредната държава в тихоокеанския басейн, която изпита на гърба си последствията от растящата китайска мощ. През април Китай влезе в спор с островната държава за територии в Южнокитайско море и той бързо прерасна в демонстрация на сила.
В началото бе Китай
Китай се въоръжава с впечатляваща бързина, която съперничи по скорост само на ръста на икономиката му. Военните разходи на страната са се утроили за едно десетилетие. По същество Народната освободителна армия се трансформира от такава, разчитаща на човешката си маса, към много по-мобилна и технологична въоръжена сила. Ако до края на миналия век в основата на авиационния парк на китайските ВВС стояха копия на съветски бойни самолети от 60-те, то сега Китай е третата страна в света, която показва изтребител пето поколение (каквито и съмнения да има за неговите качества).
Пекин смени и стратегията си. Вече разчита на дълбоко изнесена отбрана (с флот на открито море) и на силни асиметрични отговори на американското военно превъзходство, като например "убийците на самолетоносачи" - балистични ракети с ядрени бойни глави и със сателитно насочване. Пекин вече е част от престижния клуб на притежателите на класически самолетоносачи (за самолети с хоризонтални излитане и кацане). По неофициална информация плановете на страната са до 2020 да разполага с четири самолетоносача (с общо водоизместимост над 270 хил. т.), с което би се наредила на второ място в света по този показател. Флотилията от осем ядрени подводници вече плътно се доближава до тази на Франция и Великобритания. Авиацията на страната е съставена от 550 относително модерни изтребителя и 100 бомбардировача.
Китайският флот още не може да съперничи на водещата военноморска сила САЩ, но темповете, с които се укрепва и развива, са впечатляващи. Не само за Вашингтон, но и за по-близките съседи, които съвсем не гледат на тях като на миролюбива програма, независимо какво твърди Пекин. Филипините са поредната държава в тихоокеанския басейн, която изпита на гърба си последствията от растящата китайска мощ. През април Китай влезе в спор с островната държава за територии в Южнокитайско море и той бързо прерасна в демонстрация на сила.
На една и съща вълна
Другият гигант - Индия, си взе отдавна бележка и в края на миналото десетилетие се превърна в най-големия купувач на оръжие в света. В следващите десет години Делхи планира да похарчи 100 млрд. долара за въоръжаване. Миналата година американският президент Барак Обама договори продажбата на 10 транспортни С-17 самолета и 100 реактивни двигателя F-414 за индийските изтребители "Тежас". Освен големите поръчки – най вече от Русия, Франция, САЩ и Израел – страната се стреми да развие и собствено производство. В плановете й (изненада!) също влиза създаването на самолетоносачи (три кораба с обща водоизместимост 155 000 тона) и пет ядрени подводници до 2020 г. Индия вече разполага с най-съвременните версии на руските ракетно-зенитни комплекси С-300, способни да поразят балистични ракети. През април направи тест на балистична ракета, в чийто обсег влиза цяла Азия.
Основният партньор на САЩ в региона - Япония, наскоро договори сделка за модернизация на авиацията си, като ще закупи новият модел изтребители F-35 Lightning II (вторият най-скъп в света). Това, макар и в по-малък мащаб, се повтаря в целия регион. Занемарили военните си бюджети след края на Студената война, повечето държави започват да се превъоръжават, всяка според своите стандарти (виж графиката).
Всичко това, разбира се, не означава, че в Азия скоро ще замирише на война. Но някои неща вече се променят. Според Збигнев Бжежински, бивш съветник по национална сигурност на американския президент Джими Картър, САЩ трябва да преосмислят провеждането на маневри в близост до китайския бряг и добавя: "Не би ни харесало, ако китайците провеждаха подобни операции близо до Сан Диего примерно."
Другият гигант - Индия, си взе отдавна бележка и в края на миналото десетилетие се превърна в най-големия купувач на оръжие в света. В следващите десет години Делхи планира да похарчи 100 млрд. долара за въоръжаване. Миналата година американският президент Барак Обама договори продажбата на 10 транспортни С-17 самолета и 100 реактивни двигателя F-414 за индийските изтребители "Тежас". Освен големите поръчки – най вече от Русия, Франция, САЩ и Израел – страната се стреми да развие и собствено производство. В плановете й (изненада!) също влиза създаването на самолетоносачи (три кораба с обща водоизместимост 155 000 тона) и пет ядрени подводници до 2020 г. Индия вече разполага с най-съвременните версии на руските ракетно-зенитни комплекси С-300, способни да поразят балистични ракети. През април направи тест на балистична ракета, в чийто обсег влиза цяла Азия.
Основният партньор на САЩ в региона - Япония, наскоро договори сделка за модернизация на авиацията си, като ще закупи новият модел изтребители F-35 Lightning II (вторият най-скъп в света). Това, макар и в по-малък мащаб, се повтаря в целия регион. Занемарили военните си бюджети след края на Студената война, повечето държави започват да се превъоръжават, всяка според своите стандарти (виж графиката).
Всичко това, разбира се, не означава, че в Азия скоро ще замирише на война. Но някои неща вече се променят. Според Збигнев Бжежински, бивш съветник по национална сигурност на американския президент Джими Картър, САЩ трябва да преосмислят провеждането на маневри в близост до китайския бряг и добавя: "Не би ни харесало, ако китайците провеждаха подобни операции близо до Сан Диего примерно."
