Еврозоната дърпа световната икономика към дъното

Еврозоната дърпа световната икономика към дъното

Брюксел. Задълбочаването на кризата в еврозоната може да предизвика значителен икономически спад по целия свят. Това предупреди Международният валутен фонд в свой доклад.
Въпреки хаоса, който е погълнал валутния съюз, по-голямата част от потенциалния икономически шок все още не е ударил останалата част от света, смятат от фонда. Ако този голям шок се случи, то той ще коства на еврозоната над 5% от БВП. Великобритания също ще понесе подобни загуби. САЩ може да загубят 2% от своя БВП. За Япония щетите ще са над 1%. Имайки предвид слабия ръст в развитите икономики, подобни загуби може отново да тласнат повечето от тях в рецесия.
Преди дни директорът на МВФ и бивш финансов министър на Франция Кристин Лагард заяви, че еврозоната е огромен, но далеч не единственият проблем на световната икономика, като се аргументира със "съществените въпроси относно бюджетното положение на САЩ". "Точно сега наблюдаваме загуба на доверие към световната икономика, която е подхранена от съчетание от лоши икономически индекси и от реакцията на инвеститорите на тази ситуация", посочи Лагард по време на пресконференция във Вашингтон.

Париж иска спасителния фонд за еврозоната да е 1 трилион евро

Париж иска спасителния фонд за еврозоната да е 1 трилион евро

Франция иска спасителния фонд за еврозоната да бъде увеличен на един трилион евро.

Това заяви френският финансов министър Франсоа Бароан ден преди срещата на финансовите министри от еврозоната в Копенхаген.

„Това е позицията, която ще защитавам в името на Франция", каза Бароан за бизнес радиото BFM, въпреки че германският канцлер Ангела Меркел обяви, че е възможно увеличаване капацитета на фонда до 700 милиарда евро.

След месеци на отчаяни преговори и международен натиск финансовите министри от еврозоната ще участват на двудневна среща в Копенхаген на която ще търсят решение за увеличаване капацитета на спасителния фонд срещу финансовата криза.

Германия, най-големият дарител на фондовете, иска да бъдат комбинирани Европейският фонд за финансова стабилност, който е предназначен за Португалия, Гърция и Испания и в който има 200 милиарда евро с Европейския механизъм за стабилност - 500 милиарда евро.

На хартия ще има 700 милиарда евро, но в действителност 500 милиарда евро, тъй като 200 млрд. са предназначени за Гърция, Ирландия и Португалия.

Има и друго предложение да бъдат вкарани други 240 милиарда евро в Европейския фонд за финансова стабилност.

„Защитната стена е малко като ядрената опция във военния план, тя е за разубеждаване, а  не да се използва", каза Бароан.

„Естествено ние искаме да бъде увеличен колкото е възможно", изтъкна той, допълвайки, че високата стена рефлективно води до по-малък риск за страните при атаки на спекулаторите на пазарите.

МВФ: Еврозоната е в опасност

МВФ: Еврозоната е в опасност

В доклада си за политиката на еврозоната МВФ предупреди, че „зоната с единната европейска валута е навлязла в нов, критичен етап“. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Сериозна опасност е надвиснала над еврозоната, но Европейският съюз (ЕС) може да се справи със ситуацията, ако вземе конкретни мерки, твърдят от Международния валутен фонд (МВФ).

„Еврозоната е в критична опасност. Но съюзът е в състояние да си върне доверието, ако вземе спешни мерки под формата на вид еврооблигации, а ЕЦБ направи финансови инжекции“, обявиха от МВФ в доклад, цитиран от АФП и БГНЕС.

„Европейската централна банка би трябвало да действа по-настойчиво при закупуването на държавни дългове и финансирането на банки“, посочват още от Фонда.

В доклада си за политиката на еврозоната МВФ предупреди, че „зоната с единната европейска валута е навлязла в нов, критичен етап“.

„Въпреки големите политически действия финансовите пазари в определени части на региона остават под силен натиск, което повдига въпроси за жизнеспособността на валутния съюз“, твърдят още от МВФ.

Драги оправда свалянето на основната лихва

Драги оправда свалянето на основната лихва

Според президента на ЕЦБ еврозоната е изправена пред много рискове

Инфлационният натиск е намалял. В същото време икономическият ръст в еврозоната продължава да е слаб, с продължаваща несигурност, която тежи на доверието и настроенията. Така президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги обясни решението си да се намалят до рекордно ниски нива основната лихва и лихвата по овърнайт депозитите. 

От думите му стана ясно още, че има изобилие от паричен ресурси и това е причината ЕЦБ да се нуждае от по-малки обезпечения, когато отпуска заеми.

Според него икономиката на еврозоната е изложена пред много рискове. "Основният сценарий на ЕЦБ не се е променил, въпреки, че рисковете пред сбъдването на този сценарий сега се материализират", призна Драги.

Преди месец Драги обяви, че свалянето на лихвата не би помогнало по никакъв начин. За сметка на това повечето европейски лидери настояваха именно за такива мерки, с които да се помогне допълнително на европейските банки.

По време на днешното заседание на борда на директорите беше взето решение основната лихва да бъде намалена с 0.25% до 0.75%, а лихвата по овърнайт депозитите (еднодневни депозити) беше свалена от 0.25% на 0%.

Нова демокрация печели изборите в Гърция

Нова демокрация печели изборите в Гърция

Партиите, подкрепящи сделката с кредиторите, печелят заедно 162 депутати в 300-местния парламент

Лидерът на Нова демокрация Андонис Самарас обяви, че Гърция няма да прави повече експерименти със съдбата си и че "най-лошото е вече в миналото"

Партиите, които подкрепят спасителния пакет с международните кредитори, са на път да получат мнозинство в следващия гръцки парламент. Това показва първите резултати от проведените в неделя парламентарни избори в Гърция, предават световните агенции.

Сметките показват, че дясната партия Нова демокрация и лявата ПАСОК ще разполагат с достатъчно депутати в новия парламент, за да съставят самостоятелно правителство. Към момента изглежда, че най-големият кошмар за Европа - победа на радикалната коалиция СИРИЗА, няма да се сбъдне.

Неокончателните резултати
Официалните междинни резултати, огласени от гръцкото Министерство на вътрешните работи, сочат преднина от 29.72% за Нова демокрация. На второ място е СИРИЗА с 26.84% от гласовете.

ПАСОК получава 12.35% от гласовете (данните са към 01.05 часа).

Заради бонуса от 50 места, който по закон се полага на победителя в изборите, Нова демокрация и ПАСОК ще могат да разчитат на 162 места в 300-местния гръцки парламент, посочва "Ройтерс".

Общо седем партии влизат в следващия гръцки парламент – също, както и при изборите на 6 май.

На този етап разпределението е така: "Нова демокрация" със 129 места, следвана от СИРИЗА със 71 места и ПАСОК с 33 места.

След тях се нареждат "Независими гърци" с 7.46% (20 места), "Златна Зора" с 6.93% (18 места), Демократичната левица с 6.10% (17 места) и Гръцката комунистическа партия с 4.50% (12 места).

Всички останали партии попадат под бариерата от 3% за влизане в парламента. Според гръцката избирателна комисия резултатите едва ли ще се променят, но все пак те ще продължат да бъдат обновявани. Тук можете да следите промяната в изборните резултати на база обработени бюлетини, които се обновяват периодично.

Пазарлъците започнаха

"Аз съм спокоен. Спокоен съм за Гърция и Европа. Възможно най-скоро ще сформираме правителство", коментира лидерът на Нова демокрация Андонис Самарас, цитиран от Reuters, след обявяването на резултатите от Министерството на вътрешните работи. "Ще работя с всеки, за да постигнем националната цел да излезем от кризата обединени, с работни места и сигурност... за всеки грък", казва той.


Лидерът на ПАСОК Евангелос Венизелос изненада всички, като заяви, че СИРИЗА трябва да е част от бъдещото коалиционно правителство. Според Венизелос трябва да се състави правителство на националното единство от четири партии, вместо само от две - Нова демокрация и ПАСОК.

Той настоя вместо провеждането на предвидените от конституцията три кръга на преговори между лидерите на политическите партии за сформиране на коалиционен кабинет, президентът Каролос Папуляс още утре да мине на втория етап и да свика съвещание на лидерите на парламентарните партии. На тази среща би могло да се постигне споразумение за коалиционно правителство на националното единство, в което да участват Нова демокрация, ПАСОК, СИРИЗА и Демократичната левица, заяви Венизелос.


Представители на СИРИЗА обаче отхвърлиха идеята, заявявайки че партията няма да се присъедини към коалиция, която е водена от "Нова демокрация". По късно и лидерът на партията Алексис Ципрас официално заяви, че предпочита да остане в опозиция.  

Въпреки това към момента резултатите показват, че е възможна коалиция дори само между Нова демокрация и ПАСОК. Заявка за участие в коалиционно правителство даде и Фотис Кувелис, лидер на Демократичната левица.

Андонис Самарас разполага с три дни, за да сформира ново правителство. Ако не успее, със задачата ще трябва да се заеме СИРИЗА. За анализаторите най-лошият сценарий ще бъде провеждането на нови избори. Но от изявлението на Ципрас става ясно, че той, както и други политици в страната искат да бъде постигната стабилност, отбелязват от BBC.


Няма да има нови "приключения"

"Гласовете бяха за работни места, развитие, правосъдие и сигурност за гръцките граждани. Ние няма да се изправяме пред ново приключение, няма да поставяне под съмнение позицията на Гърция в Европа. Няма да се снишим от страх", заяви Самарас в официалното си слово по-късно вечерта.

"В този важен момент за Гърция и за останалата част от Европа...Ние ще поканим тези партии, които приемат тези цели, за да участват в обединението... Нямаме време за дребнави политики. Трябва да върнем развитието на икономиката и увереността, че най-лошото вече е останало в миналото... Гърция трябва да е управляема държава и ние ще имаме правителство", каза още той.

Поздравления, но действайте бързо

Международните институции в Европа и САЩ приветстваха резултатите от изборите в Гърция и заявиха, че се надяват страната бързо да състави ново правителство, което да се заеме с обещаните реформи.

"Еврогрупата очаква бързото съставяне на ново гръцко правителство, което да изпълни програмата, с която Гърция и еврозоната се ангажираха в началото на годината", се посочва в официално комюнике на министрите на финансите от еврозоната.

"Вярваме, че в в интерес на всички Гърция да остане в еврозоната, спазвайки обещанието си да се реформира", заявяват от Белия дом и допълват, че се надяват новото правителство да "успее да направи навременен прогрес в икономическите предизвикателства пред гръцкия народ".

"Надяваме, се че резултатите от изборите ще позволят бъро да се сформира правителство. Приветстваме куража и издържливостта на гръцките граждани, напълно сме наясно с жертвите, които се искат от тях, за да променят гръцката икономика и да изградят нов, устойчив растеж за страната. Продължаваме да стоим зад Гърция като член на семейството на Европейския съюз и еврозоната", посочват в общо комюнике председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой и председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу . Те категорично заявяват, че ще подкрепят усилията на Гърция да изведе икономиката си от кризата. 

Международният валутен фонд също заяви подкрепата си за Гърция, предаде AFP. "Ние вземаме под внимание изборните резултати в Гърция и сме готови да работим с новото правителство по пътя напред, за да помогнем на страната да постигне целите си за възстановяване на финансовата стабилност, икономическия растеж и работните места", коментират от институцията.

Най-лошият сценарий се размина

Това са вторите парламентарни избори в Гърция за по-малко от два месеца. На последните избори, проведени на 6 май, нито една политическа сила не спечели достатъчно гласове за сформиране на кабинет. Така се стигна до повтаряне на изборите.

Повечето анализатори бяха категорични, че вотът ще е оспорван и труден за прогнозиране. Основните конкуренти са "Нова демокрация" и СИРИЗА, като първата подкрепя програмата за икономии на международните кредитори - гаранция за оставането на Гърция в еврозоната, докато втората е против фискалните мерки за икономии. Тези крайни позиции бяха повод за редица коментари, че всъщност днешните избори са и своеобразен референдум за еврото. 

За да се формира правителство, печелившата партия или коалиция трябва да държи минимум 151 от 300 депутатски места в парламента. Ако не се сформира ново правителство, трябва да бъдат насрочвани нови избори, а това ще доведе и до нови икономически и политически затруднения в страната.

На този етап изглежда, че най-лошият сценарий - победа на СИРИЗА и последващо излизане на Гърция от еврозоната, се размина.

Повтаря ли се историята

"Нова демокрация" спечели вота през май с 19% от гласовете на избирателите, а само с 2% разлика зад нея изненадващо се нареди СИРИЗА. На практика и сега партиите запазиха позициите си, но според предварителните данни подкрепата за всяка една от тях е станала по-силна.

През май социалистите от ПАСОК, които също като "Нова демокрация" подкрепят строгите финансови мерки наложени от кредиторите на Гърция, макар и да настояват за ревизията им, получиха 13% от гласовете на избирателите.

Партията "Независими гърци" спечели 11% подкрепа с идеите си, които включват отказ от спасителния план, без да се напуска еврозоната. Комунистическата партия, която подкрепя напускането на Европейския съюз и възраждането на драхмата, се класира след нея с 9%.

"Златна зора" е против сторите мерки на спасителния план, но и запазването на еврото и успя да спечели 7%, а Демократичната левица, която е за постепенното скъсване на спасителния план, без да се напуска еврозоната, получи 6%.


Победителят получава 50 места бонус

Според гръцкия избирателен закон първата партия ще получи бонус от 50 места в парламента. За да влезе една партия в парламента, тя трябва да спечели минимум 3% от вота на гласоподавателите. За разлика от изборите на 6 май, сега гласоподавателите избираха само партия, но не и конкретни депутати. Заради липсата на достатъчно време за провеждане на процедурата за определяне на позициите на кандидатите, листата се сглобава от самите партии.

Испания ще получи до 100 млрд. евро спасителен заем за банките си

Испания ще получи до 100 млрд. евро спасителен заем за банките си

Испания ще получи спасителен заем от останалата част от еврозоната за банковия си сектор.

Новината дойде вечерта в събота след двучасова видеоконференция на финансовите министри на страните от еврозоната, предаде БНТ.

Така Испания ще получи заем от до 100 млрд евро за банките си; Международният валутен фонд също ще участва в спасителното споразумение, но само със статут на наблюдател.

Спасителният заем няма да включва изисквания за бюджетна дисциплина от страна на кредиторите спрямо испанското правителство, понеже ще бъде използван само за подкрепа на банковия сектор в страната, спестявайки по този начин „унизителните" външни условия, на които трябваше да отговорят страните с дългови кризи в Европа.

По този начин Испания става четвъртата страна в еврозоната, която получава международен спасителен заем – след Гърция, Португалия и Ирландия.

Испания е 12-тата най-голяма икономика в света, четвъртата по големи в еврозоната и петата най-голяма в ЕС.

Малко по-рано испанският министър на икономиката Луис де Хиндос заяви, че Испания ще поиска финансова помощ от еврозоната.

"Испания декларира намерението си да поиска европейско финансиране за рекапитализацията на тези банки, които имат нужда от това", заяви де Хиндос на пресконференция, цитиран от АФП.

ЕК и ЕЦБ се готвят да посрещнат евентуално излизане на Гърция от еврозоната

Това е първият път, когато представител на Европейския съюз потвърждава наличието на извънредни мерки, които да се приложат при евентуално напускане на Гърция на зоната с единна валута. Снимка: БГНЕС

Европейската комисия и Европейската централна банка подготвят план за действие, в случай чеГърция излезе от еврозоната.

„Европейската комисия и Европейската централна банка работят по извънреден план, в случай чеГърция трябва да напусне еврозоната“, заяви еврокомисарят по търговията Карел де Гухт пред белгийския вестник „Де Щандаард“, предаде БНР.

„Преди година и половина може и да имаше опасност от ефекта на доминото. Но днес има служби и в рамките на Европейската централна банка, и в Европейската комисия, които работят по сценарии за спешни ситуации, в случай че Гърция не успее“, обясни Де Гухт.

Това е първият път, когато представител на Европейския съюз потвърждава наличието на извънредни мерки, които да се приложат при евентуално напускане на Гърция на зоната с единна валута, коментира агенция „Ройтерс“.

Досега имаше слухове за подобни планове, но съществуването им не беше потвърдено.

Шулц: Излизане на Гърция от еврозоната ще бъде само началото на злото

Излизане на Гърция от еврозоната няма да бъде „краят на едно негативно развитие“, а „началото на още по-негативно развитие“, смята председателят на ЕП. Снимка: euinside.eu

Излизане на Гърция от еврозоната няма да бъде „краят на едно негативно развитие“, а „началото на още по-негативно развитие“, предрече председателят на Европейския парламент, германският социалдемократМартин Шулц.

„Мнозина виждат в това края на едно негативно развитие, за мен това би било началото на едно още по-негативно развитие“, заяви Шулц пред германското държавно радио Дойчландфунк на живо от Атина, където ще се срещне в петък с президента на страната Каролос Папуляс, предаде БГНЕС.

„Не казвам, че такава възможност не съществува, но я смятам за много рискована“, допълни Шулц.

Ако се случи това, „гръцката икономика ще рухне за няколко дни“, предрече председателят на ЕП и европейските страни ще трябва да предоставят „милиарди евро“ в помощ на страната.

„Според мен все още не са изчерпани всички възможности за стабилизиране на политическата обстановка и за връщане на гръцката икономика в правия път“, допълни Шулц.

Той отправи предупреждение срещу „всички, които се обзалагат за рухването на еврозоната“ на финансовите пазари и „само това чакат“.

В петък Шулц ще се срещне и с лидера на гръцката радикална левица Алексис Ципрас, който е фаворит на гръцките избиратели преди следващите парламентарни избори, които вероятно ще се проведат на 17 юни.

„Смятам, че можем да променим мнението на г-н Ципрас, който категорично отхвърли политиката на строги ограничения, водена от Гърция от 2010 г.“, посочи председателят на ЕП.