Земята в Добрич достигна 1300 лв. на декар

Земята в Добрич достигна 1300 лв. на декар

Прогнозата на експертите е, че поскъпването ще продължи

Ударното поскъпване на земеделската земя доведе до невиждани цени на имота. В Добричко например декар нива вече удари немислимите 1300 лв. В Северозападна България цените са над средните за страната, а в Хасковско стойността на земите е в златната среда, съобщи бТВ.

И това не е всичко. Прогнозите на експерти в бранша вещаят, че поскъпването ще продължи. През последните години пазарът у нас е доста активен, а цените плавно се повишават. През 2006 г. средната цена за декар е била около 200 лв., сега е в рамките на 420-440 лв. за декар.

В Добричко в момента се сключват сделки за 1000-1300 лв. на декар, показват данните на Асоциацията на собствениците на земеделска земя. Анализатори и собственици обясняват, че цените на нивите скачат заради поскъпването на хранителните продукти в световен мащаб, което значи, че производството им е печеливш отрасъл.

Друг фактор за поскъпването е, че земеделската земя не се облага с данък. Прогнозата е, че през тази година земеделската земя ще поскъпне с около 10-15% спрямо 2011 г., в това число и рентата.

Петролът поскъпна рязко след добри данни от САЩ

Петролът поскъпна рязко след добри данни от САЩ

Новите работни места в най-голямата икономика изстреляха черното злато с над 3%

Петролът поскъпна рязко, след изнесените данни, че през юли в САЩ са разкрити 163 хил. нови работни места при очаквания на анализаторите за 100 хил. Данните засилиха оптимизма за силата на икономиката на страната, която е най-големия консуматор на суров нефт в света, пише Bloomberg.

След изнесените данни фючърсите нараснаха с повече от 3,1%. "Тенденцията беше пазарът да е на ниско ниво преди изнасянето на данните, след които рязко се изстреля", коментира Стефан Шорк, президент на базираната в Пенсилвания The Schork Group Inc.

След рязкото поскъпване непосредствено след изнесените щатски данни фючърсите се поуспокоиха. Американският лек суров петрол с доставка през септември добави 2,28 долара, или 2,6% към стойността си, достигайки 89,41 долара за барел. При тази цена фючърсите биха отчели 0,8% седмична загуба и понижение от 9,5% от началото на 2012 г.

В Лондон сортът Brent напредна с 1,4% и достигна 107,42 долара за барел. Суровината се използва като бенчмарк и при изчисляване на цената на горивата в България.

Скачат цените на автобусните билети

Превозвачите обясняват поскъпването с повишените цени на горивата

Между 1 и 2 лв. се очаква да поскъпне билетът за междуградските линии. Превозваческите фирми обясниха увеличението с по-скъпия дизел. Проверка на ТВ7 на автогарата показа, че една от фирмите вече е увеличила с 2 лв. цената на билетите си.

Засега само няколко фирми отлагат разговора за поскъпване на билетите. За всички останали тази тема е на дневен ред. Макар че не навсякъде са решили откога и с колко да увеличат цената на пътуването, прогнозите са, че това ще се случи най-късно до есента, а поскъпването ще достигне 2 лв.

Първото увеличение вече е факт. Оказва се обаче, че пътниците се отнасят с разбиране. Най-търсените дестинации пък остават именно тези до морето, където билетите вече поскъпнаха.

Независимо от цената на билета, водещо при пътуването си остават сигурността и комфорта. Именно по тази причина дори автобусите с по-скъпи билети са пълни.

Борисов нареди анализ на цената на хляба

Борисов нареди анализ на цената на хляба

Мирослав Найденов и Симеон Дянков ще проверяват откъде идва увеличението

Земеделският министър Мирослав Найденов и финансовият министър Симеон Дянков ще правят анализ на цената на хляба. Това нареди премиерът Бойко Борисов. Това съобщи самият Найденов на откриването на празника „Златна праскова” в село Гавраилово.

Двамата министри трябва да докладват на премиера в петък резултати от проверката зърнения пазар и повлияната от него цена на хляба.

Според Найденов обаче това се дължи основно на поскъпването на пшеницата на световните борси. По думите му стойността на електроенергията формира едва около 5-6 процента от себестойността на хляба.

В момента цената на пшеницата у нас е около 450 лв. за тон, като поскъпването й на международните пазари продължава. Само за месец цената й се е увеличила с 10 процента. В САЩ повишението е с около 24 процента.

Убийството на слънчевите покриви

Убийството на слънчевите покриви

Енергийният регулатор предлага драстично намаление на цените от ВЕИ мощностите

Очакванията на бранша са при новите цени фотоволтаичните проекти да са икономически ефективни след година, когато технологията ще поевтинее още повече

Ако сте се надявали, че в скоро време може да си сложите едно фотосоларно панелче на покрива (приходите от което да ви покриват сметката за парното примерно), откажете се. Тази седмица енергийният регулатор предложи драстично намаление на цените от този тип електроенергия, което на практика прави инсталирането на такива панели неизгодна инвестиция. 

Доскоро държавата обещаваше повече стимули именно за този тип проекти. Обяснението беше, че те са по-ефективни заради по-малките загуби по преноса, а и, което беше по-важно, ще подпомогне малките инвеститори в зелената енергия.

Кое колко поевтинява

От доклада на регулатора за новите цени на възобновяемата енергия от юли, който беше публикуван в сряда, става ясно, че преференциалната тарифа за енергията, произведена от покривни инсталации, ще намалее между 45% и 51% в зависимост от инсталираната мощност (виж графиката).

 

По-значително, но и до голяма степен очаквано е намалението на наземните фотоволтаични инсталации до 200 киловатпика, което е 54%. При вятърните централи намалението на цената на енергията е между 21% и 30%. Почти минимално пък е намалението на цените за енергията, произвеждана от централите на биомаса, за които правителството и най-вече отделни депутати многократно изразяваха подкрепата си по различни начини. 

Реакции

Безспорно най-засегнати от предложенията на ДКЕВР са фотоволтаичните проекти. Орязването на цените беше очаквано заради значителното намаление на разходите за този тип инсталации в световен мащаб още от средата на миналата година. Председателят на енергийния регулатор Ангел Семерджиев многократно вече коментира, че най-вероятно намалението ще е голямо, макар че обсъжданият процент беше за 30-40%. Въпреки това през миналата седмица той заяви, че заради по-ниските инвестиционни разходи цената на покривните инсталации, която достига 600 лв. за мегаватчас, вече е неадекватна.

Така браншът реално се оказа неподготвен за намалението от над 50%, което ДКЕВР предложи. "Очаквахме, че ще има голямо намаление, което да охлади инвеститорския интерес, но не и такова, което да убие сектора", коментира председателят на Българската фотоволтаична асоциация Никола Газдов. "Това е ритуално убийство", допълни той. Според Газдов на тези цени ще може да се работи едва след година, когато технологията ще поевтинее още повече.

По думите му държавата тотално абдикира от обещанията си да стимулира малките покривни инсталации за производство на слънчева енергия, така че всеки обикновен потребител да си позволи предимствата на възобновяемата енергия. Освен голямото намаление на цената, което прави инсталирането на фотоволтаични панели напълно неизгодна инвестиция, управляващите не спазиха и обещанието си да опростят административните процедури за тези мощности. "Депутатите записаха в закона, че сроковете за покривните инсталации ще бъдат съкратени, но наредбите, които реално трябва да регламентират как това ще стане, все още не са променени", посочи Газдов. Все още не са направени и промените в Закона за устройство на територията, които да променят статута на тези съоръжения като преместваеми, което не изисква разрешително за строеж както е в момента.

Не всички обаче се оказаха недоволни от новите цени. Според управителя на "СънСървиз" Румен Христов, който има солиден опит в изграждането на фотоволтаични паркове, предложението на ДКЕВР да намали с над 50% цената на големите централи, особено тези над 5 мегавата, е правилно. По думите му тяхната цена дори е трябвало да бъде намалена още повече. Причината за това според Христов е, че зад тези проекти седят чужди инвеститори, които изнасят българските капитали в чужбина. "Тези компании не инвестират в България, защото са загрижени за развитието на възобновяемата енергия, а за да печелят", посочи Христов. Той обаче е силно разочарован от голямото занижение на цените на малките централи за покриви и фасади. По думите му регулаторът е допуснал грешка.

"Цените, които регулаторът предлага за възобновяемата енергия, се доближават до тези в Германия", коментира и Васил Петев от фотоволтаичната асоциация. Той обаче посочи, че този сектор там е на коренно различно ниво на развитие и има много повече изградени мощности. "В Германия големите централи не получават преференциална тарифа. Но там има свободен пазар и тези централи дори помагат за свалянето на пиковите цени с до 40%", посочи Петев.

Намалението на цената на вятърната енергия също не е за пренебрегване. Въпреки че то е по-малко от това на фотоволтаиците, също завари сектора неподготвен. "Не сме очаквали такова голямо намаление. То е несправедливо", посочи заместник-председателят на Българската ветроенергийна асоциация Мариана Янева. 

Как се ценообразува?

От доклада на ДКЕВР реално не става ясно какви точно стойности са ползвани при ценообразуването на цените на ВЕИ. Не става ясно и колко точно мегавата предстои да бъдат присъединени, което е определящ фактор при формирането на цената. В доклада на ДКЕВР е записано само, че до края на 2011 г. са издадени лицензии за изграждане на енергийни обекти на общо 2 513.148 MW възобновяеми мощности. От тях за ветрови електрически централи – 2 160 MW, фотоволтаични електрически централи – 330 MW, и за водноелектрически централи – 22. 268 MW. До момента пък са инсталирани общо 2169.5 MW зелена енергия. От тях обаче големи водноелектрически централи, за които не се заплаща преференциална цена, са 1390 MW.

Освен това в доклада е записано, че делът на възобновяемата енергия в България е 15%, при положение че ден по-рано Евростат излезе със статистика, че този дял е едва 10.1%. В доклада също така прави впечатление, че нормата на възвращаемост на тези проекти е намалена от действащите в момента 9% до 7% от юли.

На финалната права

След като новите цени за възобновяемата енергия станаха ясни, вероятно много инвеститори ще побързат да завършат проектите си до края на месеца, което ще им осигури по-високата цена. Според Николай Газдов по неофициална информация на финалната права са проекти за около 300 - 400 мегавата. По думите му обаче това означава, че те вече трябва да са завършили фазата на строителството и да са започнали процедурата по получаване на акт 16. След това остава и още една стъпка преди въвеждането на обекта в експлоатация. "За тези, които вече не са започнали процедурата за одобрение на акт 16 от ДНСК, ще бъде много рисково дали ще успеят да вземат старата цена", посочи Газдов.

Общественото обсъждане на предложенията за цени на ДКЕВР ще се проведе на 12 юни. Според сектора обаче то ще бъде формално, тъй като практиката показва, че регулаторът рядко променя първоначалните си предложения. Окончателно цените ще станат ясни в края на юни.

HSBC оцени АЕЦ „Белене" на минимум 10.35 млрд. евро

Според анализа на HSBC най-оптимистичната цена на АЕЦ „Белене" е 10 млрд. и 350 млн. евро, съобщи премиерът Бойко Борисов. Снимка: БГНЕС

Според анализа на HSBC най-оптимистичната цена на АЕЦ „Белене" е 10 млрд. и 350 млн. евро, съобщи премиерът Бойко Борисов.

„На сайта на МИЕТ има становище на консултанта HSBC, което сме раздали на всички парламентарни групи и на прокуратурата", просочи премиерът, цитиран от БГНЕС.

„Според икономическия анализ на HSBC при най-оптимистичния сценарий за АЕЦ „Белене" цената е 10 млрд. и 350 млн. евро, което е над 22 млрд. лв.", уточни той.

„По-интересното, което казват по-нататък, е, че около 75 евро би могла да струва тази енергия", добави премиерът.

„Видяхте празния парламент. Предложението ми бе да останат всички парламентарни групи и да проведем дебат за АЕЦ „Белене", но видяхте, че остана само един депутат от ДПС и депутатите от ГЕРБ", заявиБорисов.

„Не може с 40 подписа (на депутати – бел. ред.) да предизвикаш вот на недоверие, самият г-н Корнезов каза в неговата знаменита реч, завършила с руски призиви за борба, може би е объркал парламента с Думата, че те знаят, че вотът няма да мине", коментира още Борисов.

„Именно затова аз много коректно им предложих, че след като парламентът вземе своето решение, в което ние не се бъркаме, да останат всички парламентарни групи и да говорим това от трибунките ... и стоях близо 15 мин.", продължи премиерът.

„Относно законосъобразността на обществената поръчка на АЕЦ „Белене" констатациите са закононарушения и целият доклад е изпратен на прокуратурата, може би трябва да го има вече и на сайта на Министерството на икономиката", добави министър-председателят.