Тръгват помощите за лозарство

Тръгват помощите за лозарство

Платените досега компенсации са за над 3 милиона лева

От 15 юни 2012 г. до 31 юли 2012 г. лозарите могат да подават заявления за изплащане на парично обезщетение по мярка „Преструктуриране и конверсия на винени лозя”, съобщи Държавен фонд "Земеделие".

До 15 юли ДФ „Земеделие” е изплатил компенсации за загуба на доход в размер на 3 265 хил. лв. С тези пари се оказва подкрепа на лозарските стопани за период от три години - до момента, в който новосъздадените лозови насаждения започнат да дават плод.

Фондът полага максимални усилия в най-кратки срокове да обработва постъпилите заявления и да изплаща обезщетенията.

Едновременно с компенсациите продъжава и изплащането на средства по мерките „Преструктуриране и конверсия на винени лозя” и „Застраховане на реколта”.

От началото на финансовата година за преструктуриране на лозовите масиви е изплатена финансова помощ в размер на 21 664 хил. лв., а за застраховане на реколта срещу природни бедствия – 646 836 лв.

120 млрд. евро спасяват затъващите в ес

120 МЛРД. ЕВРО СПАСЯВАТ ЗАТЪВАЩИТЕ В ЕС

Лидерите на ЕС съгласуваха Пакта за растеж на стойност 120 млрд. евро, съобщи председателят на Европейския съвет Херман Ван Рампой. Пактът бе предложен от Германия, Франция, Италия и Испания. В него се съдържат мерки, които трябва да подпомогнат на засегнатите от рецесията държави от Еврозоната да възстановят икономиките си и да създадат работни места.

Срещата беше съпроводен със скандал и опит от страна на Италия и Испания да извият ръцете на останалите държави в ЕС. Рим и Мадрид заплашиха да блокират „всичко”, ако не получат незабавна помощ от еврозоната за сваляне на доходността по техните облигации. Британският премиер Дейвид Камерън напусна срещата в Брюксел в 1 часа местно време в нощта срещу петък, заедно с девет други лидери от ЕС, докато 17-те лидери от еврозоната продължиха извънредното съвещание, опитвайки се да преодолеят безизходицата.

Италианският премиер Марио Монти предупреди, че преговорите ще бъдат блокирани, освен ако ЕС не мобилизира своите спасителни средства, за да гарантира италианските и испанските облигации. Нападателната тактика на Рим и Мадрид заплашваше да дерайлира ключовите двудневни преговори за въвеждане на пакет стимули, полагайки основите на по-дълбока икономическа интеграция, която да предотврати разпад на еврозоната. В изненадващ ход италианският премиер Марио Монти и испанският му колега Мариано Рахой настояха, че всяко споразумение за пакет от мерки за стимулиране на производството трябва да бъде обвързано с незабавни мерки за намаляване на повишаващата се доходност по облигациите.

Френският президент Франсоа Оланд заяви, че Монти и Рахой са го предупредили за тяхната позиция, въпреки че и двамата лидери са подкрепили пакта за растеж на срещата в Рим с германския канцлер Ангела Меркел миналата седмица. Пристигайки на срещата, френският президент откри враждебните действия с Германия, обявявайки, че е на страната на Испания и Италия.

Испания настоява за получаването на директна помощ за рекапитализирането на банките, а Италия иска приемането на мерки за съкращаването на доходността по облигациите на кризисните страни от еврозоната.

В крайна сметка Италия и Испания оттеглиха възраженията си за пакта за растеж, след като се пребориха в пакта за растеж да бъдат включени мерките, изискани от тях, насочени към облекчаване на пазарите.

Последният проблем, който разделя Европа, е решението за обединяване на дълга на еврозоната – ход, който може да възвърне доверието на скептичните инвеститори. Германският канцлер е категорично против Ангела Меркел. Тя подчерта, че това може да се случи, само ако Брюксел получи повече правомощия за контрол над държавните бюджети.

В крайна сметка единственото сигурно, за което се договориха евролидерите е пакетът за финансиране на икономиката в размер на 120 млрд. евро, който да бъде насочен към най-уязвимите държави. Това включва 10 млрд. евро увеличение на капитала на Европейската инвестиционна банка, което се очаква да повиши общия капацитет за отпускане на заеми на 60 млрд. евро; пренасочване на 60 млрд. евро от неизразходвани структурни фондове за подпомагане на малките предприятия и създаване на младежка заетост; пилотно стартиране на проектни облигации на ЕС на стойност 4,5 млрд. евро за инфраструктурни подобрения с акцент върху енергетиката, транспорта и телекомуникациите.

ЕС натиска Испания да иска помощ

ЕС натиска Испания да иска помощ

Финансовите министри от еврозоната се свързаха във видеоконференция снощи да обсъдят как да помогнат на Испания да преодолее кризата в някои ключови банки, която застрашава да срине общата европейска валута.

Мадрид така и не отправи до последния момент официално искане за помощ, но от високопоставени източници от ЕС съобщиха на Ройтерс вчера, че за целта ще са необходими около 100 млрд. евро от спасителния фонд.

Германия и другите основни страни в ЕС натискат Мадрид да предяви официално искане за помощ преди изборите в Гърция на 17 юни, когато еврозоната може да се окаже под двоен удар. Мадрид обаче настоява за директна финансова инжекция в закъсалите банки, а не за общ спасителен план за страната като цяло, което би подложило Испания на режим на строги икономии.

Държавата не е застрахователна компания, но подхожда с добрина

По 325 лв. социална помощ за пострадалите от труса

Раздаването на парите ще започне още утре сутринта

"Държавата ни не е застрахователна компания и всеки път с добрина подхожда и раздава, но правителството се надява по този начин да не бъдат изградени вредни навици у хората". Това коментира премиерът Бойко Борисов в Пловдив, след като съобщи, че раздаването на социални помощи от 325 лева на пострадалите от труса в Пернишко започва още от утре.

По думите на премиера се подготвят списъците и в София, където също има около 1000 пострадали. Борисов заяви, че "държавата дава максимума, защото това са парите на всички данъкоплатци".

"Има застрахователни компании и хората от цял свят се подготвят за бедствия и аварии като застраховат имуществото си" заяви премиерът.

Досега молбите за еднократната социална помощ, подадени в община Перник, са около 1600, но се очаква да станат повече от 2 000. Общата сума, която ще осигури държавата за пострадалите от Пернишко, Радомирско и София-област, се очаква да достигне около 900 000 лева.

Премиерът ще подпише списъците на социалното министерство днес, а утре сутринта социалният министър Тотю Младенов заедно с екипа си ще отиде на място.

Създадена е организация раздаването на средствата да стане по най-бързия начин.

В Министерски съвет по-рано вицепремиерът Симеон Дянков заяви, че Бойко Борисов е поставил задача на социалния министър Тотю Младенов "утре сутринта да посети пострадалите в Перник с парите в брой".

Снимка: Ладислав Цветков -   BTVnews.bg

"До края на деня, който е кандидатствал за помощи, влиза в постановлението, разписва се, и от утре започват да получават пари. Ако се наложи, ще направим след седмица и допълнително постановление", допълни Симеон Дянков.

За възстановяване на щетите по общинските и държавните сгради, сред които са училища и детски градини, ще бъдат отпуснати и 5 млн. лева. Специалисти по места оценяват и изчисляват пораженията.

Според Борисов не е необходимо пострадалите сгради да бъдат събаряни, тъй като има достатъчно техника, с която биха могли да бъдат укрепени здраво.

"Ако така продължава, щетите от земетресението могат да се окажат стотици милиони, затова на място са изпратени експерти, които да проверят точно. Всички документи, които дойдат до междуведомствената комисия, ще бъдат осребрени веднага", каза Бойко Борисов.

Гърция спря помощите на 200 000 измамници

Гърция спря помощите на 200 000 измамници

Броят на измамниците е грубо 2% от населението на страната

Getty Images / Guliver

Гърция спря редица помощи, в това число и пенсии, на повече от 200 хиляди души, които са мамили държавата, за да получават допълнителни средства или всъщност са били мъртви от години, съобщи министерството на труда, предаде БГНЕС.

Броят на измамниците е грубо 2% от населението на страната.

Затъналата в дългове атинска администрация откри измамите, след като започна обстойни проверки под натиска на международните кредитори, за да съкрати дефицита си. Кабинетът спря парите и на семействата, които продължаваха да получават пенсиите на мъртвите си родители. Той също така спря кранчето на богатите граждани, записани в регистрите като бедни.

"Те бяха хванати по време на разследване. Държавата ще поиска обратно парите, които са получили нелегално", обясни източник от министерството, пожелал анонимност.

През последните месеци Гърция съкрати пенсиите със средно 25%, за да облекчи социалната си система, но това доведе до силно недоволство сред възрастните и създаде напрежение в цялата държава.

Почти 1/3 от 11-милионното население на страната е пенсионирано.