Показват се публикациите с етикет Балканите. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Балканите. Показване на всички публикации

вторник, 26 юни 2012 г.

Балканите - кошмарът на дипломацията

Балканите - кошмарът на дипломацията


Балканите са сложна смес. И в исторически план, и от днешна гледна точка. Те са тъй комплексни, че западните дипломати често се оказват неспособни да усетят спецификата на този регион, наричан "Кошмарът на дипломацията".
Много неща се случват напоследък на Балканите - все неща, които привличат вниманието към тази част на Стария континент. Две от 12-те държави /Косово плюс Босна и Херцеговина/ са трайно зависими от международната общност по отношение на териториалната им цялост и независимостта - тоест, на практика са протекторати. Гърция пък е на ръба на икономическата пропаст със съответните ужасяващи политически и геостратегически последствия. Сърбите, чието европейско членство доскоро бе почти сигурно, си избраха националист за президент. В Македония единството на държавата е поставено под въпрос заради изострящия се конфликт между различните националности. Няколко балкански държави са изложени на натиска, произтичащ от два нерешени национални въпроса - унгарския и албанския. Почти навсякъде управляващите елити са се преврънали в нещо като синоним на корумпираност, ако не и на обвързаност с организираната престъпност. България, която от 5 години членува в Европейския съюз, и Черна гора, която сега започва присъединителните преговори, бяха окачествени като мафиотски държави в последното издание на американското списание "Foreign affairs".
Особеностите на балканското битие
Балканският вариант на прокламираното от У. Уилсън през 1918 г. "самоопределение на народите" се оказва истински кошмар за европейската дипломация. Външните министри на държавите-членки на ЕС, които действително познават реалностите в Югоизточна Европа, се броят на пръстите на едната ръка. Което от своя страна обяснява факта, че съвсем не са рядкост конфликтите, при които твърдоглавието на силните мъже от Балканите се сблъсква с неспособността на западните политици да разберат особеностите на региона.
Четири империи оставят следи в историята на Югоизточна Европа - Римската, Византийската, Османската и Хабсбургската
Комплексността на тази част от Европа е наистина изключителна. От 100-те милиона души 30 милиона говорят славянски езици, 24 милиона - румънски, по 10 милиона са тези, които говорят гръцки, унгарски и турски, 6,5 милиона говорят албански, 3 милиона - ромски. Останките от античните арени, терми и колони се издигат редом с минаретата и ренесансовите дворци. Районът е бил изложен на римско, византийско, славянско, османско, руско, полско, австрийско и унгарско влияние. В днешно време пък той се "европеизира" и "американизира".
Миналото е важно заради настоящето
"Всеобхватното представяне на това историческо пространство не е по силите на един отделен учен", пишат германските историци Конрад Клевинг и Оливер Йенс Шмит в книгата си "История на Югоизточна Европа". Двамата учени констатират, че в Югоизточна Европа фиксирането върху 20 век съвсем не е толкова силно, колкото в немскоговорящото пространство например, поради което този, който иска да води пълноценен диалог, трябва да има познания и по миналото на този регион.
Инфо: dw.de


неделя, 10 юни 2012 г.

Съдбата на Балканите е европейска!

Съдбата на Балканите е европейска!


"Стара Европа е като костенурка. При криза се затваря в себе си и не обръща внимание на другите. Но Балканите нямат нужда от специално внимание, а от нов икономически модел", беше заявено на Балкански форум в София.
София бе домакин на международна конференция за Балканите. Двудневната среща на политици и експерти от Югоизточна Европа и съседните региони беше организирана от българското Министерство на външните работи и от Центъра за либерални стратегии .
"Кризата сложи точка на увереността, че постепенно центърът на Европа променя периферията по свой образ и подобие. Оказа се, че може да си вътре в евроклуба и да си проблемен. Затова и днес дефицитът на оптимизъм е най-големият дефицит в Югоизточния ъгъл на Европа", твърди Иван Кръстев от Центъра за либерални стратегии.
Но въпреки кризата и дефицитния оптимизъм и последните страни от Балканите искат да се присъединят към Европа. Хърватия ще се присъедини през юли 2013г. А в края на този месец Съветът на министрите в Брюксел вероятно ще реши да започне преговори и с Черна гора. Тоест докато в Евросъюза тече дълбока икономическа и институционална политическа криза, разширяването продължава.
ЕС си остава магнит на привличане
ЕС - основна притегателна цел за Балканите
Защо Балканите искат да са в ЕС точно в този момент? Защото Европа е съдба за Балканите. Регионът няма друга посока, твърди Димитър Бечев - директор на Европейския съвет за външна политика в София и преподавател в Оксфордския университет.
Кризата направи и така, че вече няма Източна и Западна Европа, има Северна и Южна. Южната е проблемна и бедна. Северната е богата и възмутена. Брюксел е достатъчно зает с напрегнатата икономическа ситуация, за да се вглежда отново в "проблемните" Балкани, както в началото на 1990-те години.
Но въпреки това, Балканите нямат право на специално внимание, смята Иван Кръстев. Проблемът, според него, не е нито в дефицита на еврооптимизъм, нито в това, че Балканите не са в дневния ред на Европа. Проблемът е, че на Балканите не се води разговор за бъдеща Европа и мястото на региона в новия глобален ред.
До 2008г. такъв разговор не е бил особено наложителен, защото Брюксел се възприемаше като 100% гарант за икономическо развитие, за по-добра жизнена среда и работещи демократични институции. Но когато Европа започна да "изнася" кризата си към Балканите, тогава закономерно изскочи и въпросът за алтернативите. Русия е все по-активна в региона. Турция вижда себе си като новия лидер. А Китай става все по-популярен. Българското правителство дори потърси инвестиции и от Катар.
Но това, според експертите, са все краткосрочни стратегии. Дългосрочно Балканите са обвързани с ЕС: търговските и финансовите потоци са именно там, най-големите общности - също. Немскоезичният свят в Западна Европа и досега е любима дестинация за емигрантските потоци от Югоизточна Европа. За Косово, една от най-младите страни в региона, Швейцария винаги е била притегателна точка. А за повечето Балкански страни и Южна Европа до неотдавна беше мотор за развитие.
Отмина и времето на "закачането" към европейския мотор
Европейският икономически мотор изпадна в криза

Всъщност преди кризата беше достатъчно Балканите само да се "закачат" за европейския мотор и това вече стимулираше вътрешното потребление на страните в региона. Сега обаче “моделът със закачането“ е изчерпан. Притокът на инвестиции и експанзията на кредитиния пазар, която стимулираше потреблението и надуваше балона на търговията с недвижими имоти, секна.
Според Димитър Бечев, Балканите и до момента вървят към евроинтеграция по инерция. Така че, въпросът е не как формално да се затварят преговорни глави и да се консумира растеж наготово от Западна Европа, а как да се изнесе повече собствен продукт към големите икономики. Ключът, обясни Димитър Бечев, е в качествена публична политика и регионални стратегии за нов икономически модел. "Икономиката засега се води от очаквания", обобщи и Иван Кръстев.
Автор: А. Ненкова, Редактор: Б. Узунова - dw.de


Общо показвания