Интервю с регионалния мениджър на ЧЕЗ България Петър Докладал за Бизнес приложението „Инвеститори на десетилетието" на Novinite.com (Sofia News Agency) и Novinite.bg.
Да започнем с това - Вие бяхте посланик на Република Чехия в България през 2001-2006 г. Каква България намерихте през 2011-2012 г.? Как тя се различава от България през 2001 г. – като цяло, а и по отношение на инвестициите?
Нито за миг не съм губил връзката с България – дори във времето, когато бях посланик в Румъния. За мен и семейството ми България винаги е била близка и обичана страна, ние имаме много приятели тук, обичаме природата, храната, хубавото вино, хората – всичко... Затова и аз не преставах да следя развитието на страната дори след като вече не бях посланик.
Разбира се, най-голямата и чувствителна разлика между България в периода 2001-2006 и България днес е приемането на страната в Европейския съюз, заедно с всички положителни последствия, които то донесе като отварянето на границите, привличането на чужди капитали, навлизането на добри бизнес практики. Смятам, че страната отбеляза значителен напредък и въпреки всички трудности, пред които се изправя, тя върви в правилната посока.
Какви са инвестициите на ЧЕЗ в България до момента и как бихте ги оценили от стъпването на компанията на българския пазар до днес?
От стъпването на компанията на българския пазар в края на 2004 г. до края на 2011 г. ЧЕЗ е инвестирала приблизително 500 млн. лева. Тези средства са вложени в развитие, рехабилитация и модернизация на електроразпределителната мрежа в Западна България и подобряване на обслужването на клиентите. Заедно с инвестициите в приватизацията на ТЕЦ Варна и на електроразпределителните дружества на обслужваната от нас територия, вложеният от ЧЕЗ обем възлиза на над 1,7 млрд. лева.
Сами разбирате, че сумата никак не е малка. Истината обаче е, че ние имаме желание и готовност да инвестираме много повече, за да може услугите, които предлагаме на нашите клиенти, да се доближат в оптимални срокове до европейските стандарти за качество. В условията на силно регулирания енергиен пазар в страната обаче, това е трудно постижимо.
Как бихте окачествили бизнес средата в България – и по-специално в силно регулирания енергиен сектор? Като чуждестранен инвеститор бихте ли препоръчали някакви промени в държавната политика или законодателството?
Както споменах, ситуацията на енергийния пазар в страната е усложнена заради свръхрегулацията. Енергийните компании са ограничени от регулатора по отношение на обема на одобрените им инвестиции. Невъзможността да инвестират достатъчно средства в поддръжка и подобрения на електроразпределителната мрежа на свой ред се отразява върху качеството и сигурността на електрозахранването.
С времето недостигът на инвестиции в мрежата води до задълбочаване на проблемите в състоянието й. На практика, въпреки че привидно регулацията защитава потребителите, в дългосрочен план това не е така – напротив, би могло да доведе до още по-голяма нужда от инвестиции и съответно по-рязко повишаване на крайните цени на електроенергията.
Какви са инвестиционните планове на ЧЕЗ България? От какви точно инвестиции има нужда електроразпределението в България – и като суми, и като технологии?
Инвестиционните намерения на ЧЕЗ винаги са били, са и ще бъдат водени от една основна цел – подобряване на услугите за нашите над 2 млн. клиенти. За да постигнем наистина оптимални резултати в тази насока, за територията на Западна България са необходими значително повече инвестиции, отколкото са одобрени на компанията в момента.
В края на февруари ние обявихме нашите изчисления, които показват, че за поддържане и развитие на електроразпределителната мрежа в Западна България за периода 01.07.2012 г. – 01.07.2013 г. са необхидими 151 млн. лева. Одобрените от ДКЕВР инвестиционни разходи за настоящата ценова година възлизат на 111 млн. лева. Сами виждате съществената разлика. С по-голям обем одобрени инвестиции ще можем да влагаме повече средства и по-бързо да подобряваме качеството на обслужването.
Що се отнася до технологиите – възможността за инвестиции в нови и модерни технологии е в пряка връзка с обема на одобрените средства. В този смисъл ние правим всичко, което е по силите ни на този етап, за да закупим и внедрим нови технологии и съответно да подобрим услугите за потребителите. В зависимост от одобрените ни инвестиции, имаме готовност и разполагаме с ноу-хау за допълнително оптимизиране на обслужването на клиентите и работата на компанията.
Известно е, че ЧЕЗ иска одобрение за по-големи инвестиции. Как се влияят плановете Ви от политиката на държавния регулатор? Защо се получават несъответствия с това, което се одобрява от държавата? Цената на тока ли е единственият и определящ фактор?
За да бъде максимално ясно, ще започна отзад напред. Крайната цена на електроенергията, която се заплаща от потребителите, е сума от цените за всички участници в енергийната верига. В това число влизат всички, отговорни за производството, преноса, разпределението и доставката на електроенергията, както и ДДС.
Цените за всеки от участниците се определят от държавния енергиен регулатор. Тези цени предопределят и възможностите за работа и инвестиции на съответния участник в енергийната верига.
Оказва се, че през последните години делът на електроразпределителните компании в крайната цена на електричеството намалява за сметка на другите участници по веригата.
Съответно това се отразява и на обема на одобрените инвестиции на електроразпределителните дружества. Казусът може да бъде разрешен и без чувствително увеличение на цените за крайните потребители. Това може да стане чрез преразпределение на дяловете между отделните участници в енергийната верига – решение, което се взема от държавния регулатор.
Електроразпределителните дружества в България биват обект на критики и от държавни органи, и от редица политически фигури на високо ниво. С какво си обяснявате подобни критики? Как оценявате удовлетвореността на клиентите си?
Електроразпределителните дружества в страната са в състояние на естествен монопол – това е ситуация, която изправя пред редица предизвикателства всяка компания в подобно положение. Налага се да балансираме между високите очаквания на нашите клиенти и ограниченията, в които ни поставя регулираният енергиен пазар в България.
Ние съзнаваме, че поради спецификата на дейността си компаниите, доставчици на услуги, няма как да бъдат обичани – потребителите приемат електричеството като даденост, като част от ежедневието си, без да осмислят колко хора, средства и усилия са необходими, за да достига всеки ден електроенергията до домовете ни. Същевременно всеки негодува, когато по една или друга причина токът спре, без да се интересува какво и как е довело до тази ситуация. Ние осъзнаваме, че това е напълно естествена реакция.
И все пак искам да отбележа, че проучване на „Алфа рисърч", направено през декември миналата година, което показа, че като цяло клиентите на ЧЕЗ са доволни от качеството на предоставяните от компанията услуги, най-вече от различните възможности за плащане на сметките и от качеството на електроснабдяването. Ние високо оценяваме доброто отношение. То ни мотивира да полагаме още повече усилия, за да го запазим и да не спираме и за миг да работим професионално и всеотдайно за комфорта и спокойствието на нашите клиенти.
Как ЧЕЗ насърчава енергийната ефективност в България?
Повишаването на енергийната ефективност е един от ключовите приоритети за компанията и в последните години ние полагаме максимални усилия за постигането на по-добри резултати в тази насока. Провеждаме образователни кампании за насърчаване на рационалната употреба на електроенергията, сътрудничим със Столична община за санирането на детски градини, включваме се в редица инициативи, свързани с енергийната ефективност.
Една от най-новите ни инициативи в тази насока е проектът „Енергиен мениджмънт в общините", в рамките на който ЧЕЗ сътрудничи с общинските власти, за да обучи служители от няколко общини в Западна България във възможностите за повишаване на енергийната ефективност. Целта на проекта е общинските служители да бъдат обучени от експерти да вземат оптимални решения за ефективно използване на енергията и да изготвят конкретни планове, които да бъдат приложени в съответните населени места.
Друг наш голям проект като социално отговорна компания е въвеждането от миналата година на електронна фактура за битовите клиенти. С радост отчетохме, че над 46 000 клиенти предпочетоха тази „зелена" услуга, която спестява близо 90 хиляди листа всеки месец. Така всички ние заедно допринасяме за намаляване на изсичането на дървета и за едно по-зелено бъдеще. Смятам, че в последно време България отбелязва важен напредък по отношение на природосъобразното мислене. Вярвам, че ЧЕЗ също има своя принос в тази насока.
ЧЕЗ редовно алармира обществеността и за кражби на електричество, и за посегателства срещу електропреносната мрежа. Какво е реалното измерение на този проблем? Как може да се реши? Какви са мерките от Ваша страна и каква помощ получавате от държавата?
За съжаление наистина посегателствата и кражбите на съоръжения и нерегламентираната консумация на електроенергия представляват сериозен проблем. Само за миналата година щетите възлизат на общо 9 105 000 лева, от които 5 709 000 лева представляват кражбите на съоръжения, а 3 396 000 лева - незаконното потребление. Всяка година ние плащаме 2 млн. лева за охрана на съоръженията си, но за съжаление това не е достатъчно.
От страна на държавата получихме значителна подкрепа с приемането на промените в Закона за управление на отпадъците. Това допринесе за намаляване на щетите от кражби и посегателства на съоръжения от 10 млн. лева през 2010 г. до 5, 7 млн. лева през 2011 г. Въпреки това, за да бъде ограничен до минимум проблемът, са необходими строг контрол върху изпълнението на закона и сурови санкции за нарушителите. Последствията от тези престъпления рефлектират върху редовите потребители. Важно е също така формирането на гражданско съзнание.
Това важи с особена сила за нерегламентираната консумация на електроенергия. Затова ние призоваваме клиентите си, в случай че станат свидетели на незаконно присъединяване към обществената електроразпределителна мрежа да подават сигнали на имейл адрес ntz@cez.bg, в центровете за обслужване на клиенти или на денонощната информационна линия 0700 10 010. Важно е да обединим усилията си за ограничаване на проблема.
Вие имате наблюдения и върху България, и върху Румъния, и върху Чехия. Може би сравнението с Чехия не би било удачно, но как се различава инвестиционния климат в България и Румъния? Какво трябва да научи и направи България, за да е конкурентноспособна сред останалите страни в Централна и Източна Европа?
За да илюстрирам връзката между инвестициите и постигнатите резултати, ще ви дам за пример Румъния и Чехия, където ЧЕЗ също оперира. При 40 хил. кв. км обслужвана територия в България ние можем да инвестираме под 1800 лева за кв. километър за година и съответно технологичните загуби са 14,2%. На ЧЕЗв Румъния са одобрени средно малко над 2200 лева на кв. километър годишно и технологичните загуби са по-малки – 12,4%. В Чехия на ЧЕЗ са одобрени инвестиции в размер на над 15 600 лева на кв. километър средно годишно. Технологичните загуби там са едва 5,7%. Мисля, че изводът е ясен - повече инвестиции означават по-малко технологични загуби и по-добро качество за потребителите.
Какви са амбициите Ви оттук насетне - и на ЧЕЗ България, а и Вашите лични начело на компанията?
Амбициите на ЧЕЗ в България са да продължим да следваме основната си цел. А именно – да работим професионално и да правим максималното с оглед на ситуацията на енергийния пазар за постигане в оптимални срокове на европейските стандарти за качество и сигурност на електрозахранването.
Личните ми амбиции са тясно обвързани с целите на дружеството – за мен е важно да правя всичко по силите си, за да бъде ЧЕЗ успешна компания и надежден енергиен доставчик за българските граждани.
