Японски компании затварят офиси и заводи в Китай

Японски компании затварят офиси и заводи в Китай

Протестната вълна започна, след като миналата седмица Токио изкупи от частни лица – японски граждани – островите, наричани Сенкаку в Япония и Дяою в Китай. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Водещи японски компании временно спират дейността на заводите и офисите си в Китай след бурните антияпонски протести в страната заради териториални спорове.

Японската корпорация „Панасоник" (Panasonic) обяви в понеделник, че заради опасността от нови нападения на антияпонски демонстранти закрива един от заводите си в Китай и спира производството в още два, предаде „Ройтерс", цитирана от БТА.

На работниците от заводите е препоръчано да си останат в къщи от съображения за сигурност, посочва ИТАР-ТАСС.

През последните дни заводите на компанията бяха подложени на ожесточени нападения. Един от заводите й е напълно разрушен и частично изгорен.

Спрените дейности ще бъдат възобновени, едва след като експерти оценят степента на нанесените вреди.

Японският производител на електроника „Канон" (Canon) планира да спре дейността на три от четирите си завода в Китай в понеделник и вторник заради протестите, съобщи „Ройтерс".

„Канон" ще спре производството в завод за лазерни принтери и в завод за дигитални камери в провинция Гуандун и в завод за копирни машини в Цзянсу.

В Китай на нападения са подложени множество японски компании, ресторанти и супермаркети. Ръководството на много от атакуваните обекти реши да спре дейността им поне до сряда. В Китай са затворени дори японските училища, допълва ИТАР-ТАСС.

Китай обеща да пази японските граждани и имущество и призова участниците в антияпонските протести да изразяват възгледите си „по нормален, разумен и законен начин", съобщи още „Ройтерс".

Говорителят на китайското външно министерство Хун Лей заяви пред репортери, че сега от Япония зависи дали ще промени подхода си, както и по-нататъшната посока на развитие на събитията.

Протестната вълна започна, след като миналата седмица Токио изкупи от частни лица – японски граждани – островите, наричани Сенкаку в Япония и Дяою в Китай.

Пекин счита островната група за изконна китайска територия, отнета незаконно през 80-те години на 19 век.

Спорът за островите се изостри през 70-те години на 20 век, когато в района бяха открити залежи на природен газ и петрол.

Един не толкова тих океан

Един не толкова тих океан

Азия задмина Европа по разходи за въоръжаване. Кой и за какво харчи там?

"По един патрон за ваш войник да купите, пак ще имаме работа за години напред". Така миналата седмица по време на изложението "Хемус" 2012 г. премиерът Бойко Борисов се обърна към заместник-началника на Главното управление на Китайската армия генерал-лейтенант Лио Шънг и опита да осъществи мечтата на всеки търговец - да продаде нещо на съвкупния китайски народ.

Премиерът може и да е избрал правилно целта на своите търговски въжделения, но едва ли е уцелил правилната стока. Китай е един от лидерите на азиатското военно превъоръжаване в последните години. Наскоро докладът на International Institute For Strategic Studies за международния военен баланс заключи, че тази година за пръв път в съвременната история Азия ще похарчи повече пари за армиите си отколкото Европа. Докато Старият континент се чуди как да ореже от разходите си и скъпите военни програми са най-очевидната цел, в Китай и Индия самолетоносачите и ядрените подводници са символ на статус и гордост. Те са и видимият признак за изместването на центъра на световната политика на изток. Показателно е изказването на американския министър на отбраната Леон Панета по време на военния форум на високо равнище Shangri-La Dialogue в Сингапур миналата седмица: "Ние по необходимост ще се ребалансираме към азиатско-тихоокеанския регион."

В началото бе Китай

Китай се въоръжава с впечатляваща бързина, която съперничи по скорост само на ръста на икономиката му. Военните разходи на страната са се утроили за едно десетилетие. По същество Народната освободителна армия се трансформира от такава, разчитаща на човешката си маса, към много по-мобилна и технологична въоръжена сила. Ако до края на миналия век в основата на авиационния парк на китайските ВВС стояха копия на съветски бойни самолети от 60-те, то сега Китай е третата страна в света, която показва изтребител пето поколение (каквито и съмнения да има за неговите качества).

Пекин смени и стратегията си. Вече разчита на дълбоко изнесена отбрана (с флот на открито море) и на силни асиметрични отговори на американското военно превъзходство, като например "убийците на самолетоносачи" - балистични ракети с ядрени бойни глави и със сателитно насочване. Пекин вече е част от престижния клуб на притежателите на класически самолетоносачи (за самолети с хоризонтални излитане и кацане). По неофициална информация плановете на страната са до 2020 да разполага с четири самолетоносача (с общо водоизместимост над 270 хил. т.), с което би се наредила на второ място в света по този показател. Флотилията от осем ядрени подводници вече плътно се доближава до тази на Франция и Великобритания. Авиацията на страната е съставена от 550 относително модерни изтребителя и 100 бомбардировача.
 
Китайският флот още не може да съперничи на водещата военноморска сила САЩ, но темповете, с които се укрепва и развива, са впечатляващи. Не само за Вашингтон, но и за по-близките съседи, които съвсем не гледат на тях като на миролюбива програма, независимо какво твърди Пекин. Филипините са поредната държава в тихоокеанския басейн, която изпита на гърба си последствията от растящата китайска мощ. През април Китай влезе в спор с островната държава за територии в Южнокитайско море и той бързо прерасна в демонстрация на сила.

На една и съща вълна

Другият гигант - Индия, си взе отдавна бележка и в края на миналото десетилетие се превърна в най-големия купувач на оръжие в света. В следващите десет години Делхи планира да похарчи 100 млрд. долара за въоръжаване. Миналата година американският президент Барак Обама договори продажбата на 10 транспортни С-17 самолета и 100 реактивни двигателя F-414 за индийските изтребители "Тежас". Освен големите поръчки – най вече от Русия, Франция, САЩ и Израел – страната се стреми да развие и собствено производство. В плановете й (изненада!) също влиза създаването на самолетоносачи (три кораба с обща водоизместимост 155 000 тона) и пет ядрени подводници до 2020 г. Индия вече разполага с най-съвременните версии на руските ракетно-зенитни комплекси С-300, способни да поразят балистични ракети. През април направи тест на балистична ракета, в чийто обсег влиза цяла Азия.

Основният партньор на САЩ в региона - Япония, наскоро договори сделка за модернизация на авиацията си, като ще закупи новият модел изтребители F-35 Lightning II (вторият най-скъп в света). Това, макар и в по-малък мащаб, се повтаря в целия регион. Занемарили военните си бюджети след края на Студената война, повечето държави започват да се превъоръжават, всяка според своите стандарти (виж графиката).

Всичко това, разбира се, не означава, че в Азия скоро ще замирише на война. Но някои неща вече се променят. Според Збигнев Бжежински, бивш съветник по национална сигурност на американския президент Джими Картър, САЩ трябва да преосмислят провеждането на маневри в близост до китайския бряг и добавя: "Не би ни харесало, ако китайците провеждаха подобни операции близо до Сан Диего примерно."

Китай призова чуждите посолства да не публикуват данни за замърсяването на въздуха в страната

Китай призова чуждите посолства да не публикуват данни за замърсяването на въздуха в страната

Китайските власти са разгневени от действията на посолството на САЩ, което публикува в Twitter измерванията си за състоянието на въздуха в Пекин, Шанхай и Гуанджоу.

Китай призова чуждите посолства в Пекин да престанат да публикуват свои данни за замърсяването на въздуха в страната, съобщи Bloomberg, цитирайки изявление на китайски заместник-министър на околната среда.

Единствено правителството на Китай има право да разпространява подобна информация, заявява заместник-министърът. Публикуването на данни за състоянието на въздуха от страна на чужди посолства представлява намеса във вътрешните работи на Китай и е в нарушение на Виенската конвенция за дипломатическите отношения, подчертава той.

Повод за изявлението са измерванията за състоянието на въздуха, които посолството на САЩ в Китай публикува на всеки час в специален профил в Twitter. Посолството отчита замърсяването в Пекин, Шанхай и Гуанджоу, като използва стандартите на американската Агенция за опазване на околната среда (EPA).

Измерванията на американското посолство провокират гнева на Пекин, защото често представят по-лоша картина за състоянието на въздуха в сравнение с официалните данни на китайските институции.

Официалните прогнози за нивата на фините прахови частици често предвиждат леко замърсяване дори в дни, когато столицата е видимо обвита в смог, а конкретните данни се публикуват едва 24 часа след като са отчетени. В същото време в туитър профила на американското посолство нерядко се говори за "опасни" и "много вредни за здравето" нива на замърсяване.

Данните, които публикуваме, са неофициални и са предназначени за информация на дипломатическата общност в страната, която е загрижена за здравето си, заявява в отговор Ричард Буанган от американското посолство в Пекин. Според китайското министрество на външните работи обаче посолствата би трябвало да запазят данните от подобни измервания за собствения си персонал, без да ги публикуват в интернет.

Китай е страната с най-големи нетни емисии на въглероден диоксид в света и втората по големина икономика. През януари правителството затегна стандартите за контрол върху замърсяването на въздуха, но много жители на големите градове са скептични към официалните данни, които им предоставят държавните институции.

Китай заздравява връзките с Източна Европа с 10 млрд. долара в отсъствието на България

Китайският премиер Уен Дзябао седи до полския си колега Доналд Туск на форума във Варшава. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Китай обяви, че ще отпусне 10 млрд. долара кредит за Централна и Източна Европа за засилване на сътрудничеството със страните от региона и подобряването на инфраструктурата.

„За да засилим на практика сътрудничеството с Централна и Източна Европа, китайското правителство реши да създаде специална кредитна линия," заяви по време на форум в полската столица Варшава китайския премиер Уен Дзябао, цитиран от „Дневник".

Според АФП на форума присъстват министър-председателите на 16 държави от Централна и Източна Европа, както и 450 бизнесмени от различни предприятия от региона.

На икономическия форум има и над 300 китайски компании, дошли специално за събитието.
Организаторите съобщават за над 1 200 души регистрирани участници.

Балкански медии съобщават, че на форума присъстват министър-председателите на Сърбия, Македония и Черна гора.

Представители на България на мащабния форум обаче няма.

От Министерски съвет заявиха за бТВ, че не разполагат с информация на форума да присъства български представител. От МВнР на България също нямаха информация за българско присъствие на проявата, но се ангажираха да проверят.

Обявените 10 млрд. долара са с десет пъти повече от очакваното. Позовавайки се на китайски вестник, полската преса разпространи в четвъртък информация, че Пекин се готви да отпусне кредит за страните от Централна и Източна Европа в размер на 1 млрд. долара.

Средствата ще бъдат насочени „към известен брой заеми с отстъпка, в подкрепа на съвместни проекти в областта на инфраструктурата, високите и новите технологии, и зелената икономика," допълни китайският лидер.

Уен Дзябао, чиято европейска обиколка включва посещения в Исландия, Германия и Швеция добави, че страната му ще отпусне допълнителни 500 млн. долара за специален фонд, който да подпомага китайските инвестиционни проекти в Централна и Източна Европа.

„Китай ще създаде Фонд за сътрудничество в инвестициите между Китай и Централна и Източна Европа, който има амбициите да набере на първо време сумата от 500 млн. долара за този фонд," заяви още китайския премиер.

Форумът във Варшава е организиран по инициатива на полското правителство.

По официални данни за миналата година търговският обмен между Полша и Китай е достигнал 14,55 млрд. евро, срещу 12,7 млрд. евро през 2010 г.

В сряда полската Агенция за индустриално развитие подписа споразумение с Централната банка на Китай за отваряне на неин филиал в Полша. Банката се смята за дългогодишен експерт в инвестициите в Полша.

За последните четири години Полша се позиционира твърдо като 20-та по сила икономика в света, припомнят наблюдатели, цитирани от „Дневник".