Показват се публикациите с етикет Ангела Меркел. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Ангела Меркел. Показване на всички публикации

сряда, 22 август 2012 г.

Юнкер против изваждането на Гърция от Еврозоната


Юнкер против изваждането на Гърция от Еврозоната

Възможно е кредиторите да се съгласят с удължаването на срока за бюджетни съкращения



Председателят на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер е категорично против излизане на Гърция от Еврозоната и изрази пълно си несъгласие с тази възможност. Това е заявил самият Юнкер, цитиран от световните агенции, по време на срещата си в Атина с гръцкия премиер Андонис Самарас.
Срещата между двамата е първата от серията, която предстои на министър-председателя на Южната ни съседка с високопоставени европейски представители за обсъждане на прилагането на спасителното споразумение за затъналата в дългове Гърция.
Жан-Клод Юнкер допусна и възможността за удължаване на срока за изпълнение на плана за строги бюджетни икономии. Това обаче зависи от доклада на инспекторите на "тройката". В интервю в днешния брой на германския ежедневник "Билд" Андонис Самарас поиска повече време за изпълнение на плана и заяви, че страната му се нуждае от "глътка въздух".
Според Юнкер приоритет номер едно за гръцкото правителство трябва да бъде консолидирането на публичните финанси заедно с ясна и достоверна стратегия за намаляване на дълга в средносрочен план. Председателят на Еврогрупата посочи, че това е последният шанс на Гърция да избегне фалита. Юнкер отбеляза, че гръцкият премиер приема много сериозно проблемите на страната.
Докато Юнкер е против излизането на Гърция от еврозоната , telegraph.co.uk  съобщи,  че  Финладния вече се готви за разпад на еврозоната.
Според електронното издание The Economist излизането на една страна от еврозоната не е позволено според правилата приети при основаването на ЕС, защото страни които са се присъединили към еврото, е трябвало неотменно да изоставят собствената си валута. Правното становище , което е публикувано от ЕЦБ през 2009г. , твърди, че, в европейските договори не са обмислили варианти за възможността за излизане на страни от еврозоната, за изход от еврозоната ще се изисква да напуснат и Европейският Съюз (ЕС). Това ще засили икономическата криза в дадена страна, защото държавата ще загуби достъп до единния пазар и ценни регионални фондове за помощи и подкрепа от ЕС.
Германия, заедно с другите европейски народни кредитори, ще бъдат изправени пред тежки загуби (Виж графика 1) , произтичащи от излизането на Гърция от ЕЗ. 
Първо там са парите които вече са изплатени почти 130 млр.€ . Второ , ЕЦБ все още притежава гръцки държавни облигации на стойност около 40 млр.€. Трето, банката на Гърция дължи на ЕЦБ около 100 млр.€ в така наречените TARGET2 задължения, които са възникнали чрез системата TARGET2 плащания, тъй като местните банки са източвали депозити на Гърция със заеми от централната банка. Това добавя експозиция над 270 млр.€ или 3% от БВП на ЕЗ. 
 Четете още в The Economist за външният дълг на 5-те страни от ЕЗ и  за план "Б" на Ангела Меркел, ще излезе ли Гърция от ЕЗ и какви са последиците за целия ЕС.

Меркел пак е №1!


Меркел пак е №1!

Германският канцлер е най-влиятелната жена в света за втора поредна година



Германският канцлер Ангела Меркел отново е най-влиятелната жена в света. Това отреди новата подредба в доминираната от политици, бизнесдами и медийни личности класация на американското списание Forbes, съобщи Ройтерс.
Американският държавен секретар Хилари Клинтън и бразилският президент Дилма Русеф допълват престижната тройка на най-влиятелни дами на планетата. Първите три места остават без промяна спрямо подреждането през миналата година.
Списъкът с "нежни" имена е пълен с жени, които участват в политиката, развлекателната индустрия, технологичния сектор, организациите с неспопанска цел и други области. Подредбата е на база влияние, парите, който те печелят или контролират и медийното присъствие.
"Тези жени оказват влияние по много различни начини и въздействат по различен начин върху световната общественост", коментира Мойра Форбс, президент и издател на ForbesWoman.
В челната петица влязоха Мелинда Гейтс, съпредседател на "Фондацията Бил и Мелинда Гейтс" и съпруга на съоснователя на Microsoft Бил Гейтс, както и Джил Ейбрамсън, изпълнителен редактор на New York Times.
На шеста позиция застана Соня Ганди, председател на Индийския национален конгрес. Първата дама на САЩ Мишел Обама, която оглави класацията през 2010 г., трябва да се задоволи със седмото място, а на осма позиция е Кристин Лагард, управляващ директор на Международния валутен фонд (МВФ).
Сред новите лица в списъка на Forbes са актрисата и изпълнителка Дженифър Лопес и милиардерката-филантроп Лорийн Пауъл Джобс, вдовицата на основателя на Apple Стив Джобс.
Средната възраст на 100-те дами, които са от 28 страни, е 55 години. Взети заедно те имат 90 млн. последователи в Twitter, се казва в съобщението на Forbes.

понеделник, 13 август 2012 г.

Изкушена ли е Ангела Меркел да разруши еврозоната?


Изкушена ли е Ангела Меркел да разруши еврозоната?

Засега опитите за запазване на валутния съюз са по-евтини от евентуалното му разпадане, но не е ясно още колко време ще е така, пише The Economist


Изкушена ли е Ангела Меркел да разруши еврозоната?
Ангела Меркел, Снимка: Ройтерс
Дори в този момент е възможно Ангела Меркел да обмисля как да предизвика разпадане на еврозоната. Измъченият германски канцлер със сигурност е изкушена от това решение след безкрайните евроспорове за спасителни пакети, които така или  иначе накрая се оказват недостатъчни.
Колко ли е изтощена да се „бие“ за полагащото се на страната й, само за да бъде наречена „слаба“ от критиците в родината си. А как ли ненавижда да отпуска парите на Германия за държави, в които я описват като нацист, пише The Economist.
Но за практичната Меркел има основателна причина за съставянето на резервен план в случай на евроразпад – вероятността това да се случи се покачва. Еврото е все по-застрашено, защото режими на строги икономии „върлуват“ в Гърция, а голяма част от Южна Европа е в затруднение заради непреклонността на северните кредитори.
Скорошно запитване показва, че мнозинството от германците подкрепят връщането на марката като валута. Но хаотично разпадане на еврозоната ще бъде бедствие. Дори докато Меркел се бори да намери някакво решение, помощниците й без съмнение се подготвят за най-лошото.
Нека предположим какво би могло  да се съдържа в меморандума на Меркел при разпадането на еврозоната. Той показва германската гледна точка, но логиката може да бъде пренесена и към другите кредитори. Заключенията са ясни – засега разпадът на еврозонта ще излезе по-скъпо, отколкото опитите да бъде спасена. Въпреки това изчисленията може да се променят ако страните продължават да спорят помежду си.
Нека започнем с Гърция. Съществува обща заблуда, че евентуално излизане на страната от еврозоната ще бъде почти  безплатен начин за предаването на един ценен урок. Поне Германия не е на това мнение. Всъщност Европейската централна банка (ЕЦБ) държи гръцки облигации с номинална стойност 40 млрд. евро (50 млрд. долара), които могат  да се обърнат в обезценена драхма и да не бъдат обслужени.
При евентуален изход на Гърция други 130 млрд. евро от спасяването ще трябва да бъдат  прибавени към задълженията им или да бъдат отписани изцяло. А временният дълг от 100 млрд. евро, натрупан към ЕЦБ, може да се обърне в чиста загуба за институцията. Да не говорим, че към  тези суми може да се добавят и еднократни 50 млрд. евро от страна на ЕС.
Те ще бъдат отпуснати на пострадалата страна при евентуален изход и главно с цел изчистване на съвестта. Така сметката възлиза на около 320 млрд. евро. Тези изчисления се базират на предположения, но в реални обстоятелства 110 млрд. евро от крайната сума ще бъдат платени от Германия. А това е 4% от БВП на страната.
На пръв поглед разпадът на еврозоната изглежда като добра сделка за Германия, защото по този начин данъкоплатците ще бъдат спасени от неограничен ангажимент към Гърция. В същото време обаче разрухата на еврото ще всее смут по пазарите.
Страни като Ирландия, Португалия, Кипър и Испания още дължат на чуждестранни инвеститори нетна сума от 80% до 100% от БВП (брутният дълг е много по-голям). Една от причините инвеститорите да се държат на повърхността е, че вярват в бъдещето на еврото. Изгонването на Гърция ще стовари целия дълг върху нея, предизвиквайки рязко покачваща се облигационна доходност из цяла Южна Европа. А паниката на хората ще предизвика изтичане на средства от банките. След като единният пазар е в опасност, а депресията се задава на хоризонта, Меркел ще бъде поставена под огромно напрежение само и само да спаси остатъка от еврозоната. 
В такъв случай тя няма да има време да се договаря за цялостна европейска федерална дисциплина, каквато винаги е искала в замяна на помощта си. Единственото спасение ще бъде празен чек.
По-смелият план Б ще включва „ампутиране“ на инфектираните участъци, че дори и повече. В този ред на мисли Испания, Ирландия, Португалия и Кипър ще трябва да бъдат изключени. Италия най-вероятно ще „прескочи трапа“ с нетен външен дълг,  равняващ се на 21% от БВП.
Още повече Меркел може би ще изтъкне, че еврозоната не може да фунционира политически без Италия, пренебрегвайки високите дългове на страната и хроничната липса на конкурентоспособност.
Цената на такъв план ще бъде доста висока. След като се добавят облигациите на тези страни, държани от ЕЦБ, временните дългове в платежната система, отписаните спасителни заеми и спомагателния пакет за омекотяване на изключването цялостната сума се равнява на около 1,15 трлн. евро (общо за Испания, Ирландия, Португалия, Кипър и Гърция).
Германия също ще трябва да вложи пари в собствените си банки, засегнати от изхода на петте страни. Всичко на всичко, този план ще струва на Германия 500 млрд. евро, или 20% от БВП. Но един празен чек за спасяването на останалите четири страни при евентуален изход на Гърция би могъл да надвиши тази сума.
Ако нито един от плановете не изглежда атрактивен, то тогава има ли по-добро решение?
Съществува твърдението, че членовете на еврозоната трябва да съчетаят усилия, за да създадат банков съюз и да си разделят неизплатения дълг (както и да въведат мерки за овладяване на ограниченията и за повишаване на растежа).
Тази по-федерална Европа ще включва и доста разходи. Рекапитализирането на банките и финансирането на общоевропейска схема за гарантиране на депозити могат да струват около 300-400 млрд. евро, от които най-вероятно една трета ще бъдат платени от Германия.
Но това ще бъде еднократно плащане, което може да бъде възвърнато чрез банките. От друга страна, разделянето на дълга измежду всички страни ще покачи германските разходи по лихвите с 15 млрд. евро на година. Това са груби изчисления, но дори с причисляването на допълнителни заеми за южните страни, спасяването ще бъде по-евтино от разпад на еврозоната. А да не говорим за невероятните политически последствия от евентуален изход на Гърция.
В такъв случай решението  изглежда еднакво с това на германският  канцлер. Но предписанията са излишни, ако не бъдат прилагани, а тази вероятност продължава да се увеличава.
Еврото можеше да бъде спасено  много отдавна, стига политиците да бяха постигнали консенсус кой какво трябва да прати или колко суверенитет да се отнеме. Вместо да изисква действия, Меркел изчакваше, надявайки се фискалните поправки и структурните реформи да доведат до икономически растеж в Южна Европа, а политиците да разрешат различията си. ЕЦБ обаче отново й купи още малко време.
Всичко сочи, че времето не е на страната на германския канцлер. Положението в Южна Европа става все по-лошо и се разпространява на север. Политическата атмосфера се утежнява още повече след като на юг изнемогват заради строгите икономии, а на север – заради спасителните пакети.
Популизмът само допринася  за невъзможността за постигане на решение. За момента разпадът на еврозоната ще бъде много по-рискован ход от опита за стабилизирането й. Но ако  Меркел не изиска незабавно решение, възможностите ще се сведат до скъпо разделяне на съюза сега или още по-пагубен разпад по-късно.

неделя, 5 август 2012 г.

Марио Монти се опасява от разпадане на ЕС


Марио Монти се опасява от разпадане на ЕС

Натискът, обхванал еврозоната в последните години, вече носи белезите на психологическо разделяне на Европа



Италианският министър-председател Марио Монти се опасява, че напрежението от дълговата криза в еврозоната може да доведе до много по-тежки последици за целия европейски съюз. В интервю за германското издание "Шпигел" Монти коментира, че напрежение от дълговата криза в еврозоната вече е настроило страните-членски една срещу друга. Не трябва да се позволява това да разкъса Европа, апелира италианският премиер.
На въпрос за възмущението в Италия към Германия и оплакванията от германското високомерие към справянето на страната му с дълговата криза, Монти отговаря, че е обезпокоен и от това. Италианският премиер е разговарял с германския лидер за растящо негодувание в Италия не само към Германия и канцлера Ангела Меркел, но и към ЕС и еврото. Според Монти обаче проблемът е далеч отвъд германско-италианските отношения.
"Натискът, обхванал еврозоната в последните години, вече носи белезите на психологическо разпадане на Европа. Ние трябва да работил усилено за запазването й", казва премиерът. Монти предупреждава, че ако еврото стане причина за разпадането на Европа, то "основите на европейския проект" ще бъдат унищожени.

сряда, 4 юли 2012 г.

Италия с по-лош дефицит от очакваното през 2012 г.

Италия с по-лош дефицит от очакваното през 2012 г.

Италия с по-лош дефицит от очакваното през 2012 г.
Италианският премиер допълни, че цифрата е значително по-лоша от очаквания дефицит в размер на 1.3% от БВП. Снимка: ЕПА/БГНЕС
Публичният дефицит на Италия ще бъде 2% от брутния вътрешен продукт (БВП) през тази година, заяви италианският министър-председател Марио Монти.
Италианският премиер допълни, че цифрата е значително по-лоша от очаквания дефицит в размер на 1.3% от БВП.
Италия ще има дефицит от около 2% тази година", заяви Монти след разговор с германския канцлерАнгела Меркел, цитиран от АФП и БГНЕС.
Дефицитът на страната през 2011 г. е бил 3.9% , а страната има за цел да го намали до 0.5% през следващата година.

сряда, 20 юни 2012 г.

Конституционният съд в Германия поряза Меркел

Конституционният съд в Германия поряза Меркел

Снимка: Архив 24 часа
Федералният конституционен съд на Германия постанови, че правителството на канцлера Ангела Меркел не е взело под внимание мнението на парламента по въпроса за механизма за създаване на фонда за помощ в еврозоната - т.нар. Европейски механизъм за стабилност (ЕМС), който трябва да помогне на Европа да се справи с дълговата криза.
Механизмът трябваше да замени Европейския фонд за финансова стабилност, създаден през 2010 г. за подкрепа на държавите от еврозоната. Говорител на Бундестага обаче заяви, че това няма да попречи на парламентарната процедура и на ратификацията на ЕМС.

вторник, 5 юни 2012 г.

Меркел иска надзорен орган на големите евро банки


Меркел иска надзорен орган на големите евро банки


Меркел иска надзорен орган на големите евро банки
Позицията на Берлин е, че трябва да има по-строг контрол над големите финансови институции. Снимка: ЕПА/БГНЕС
Канцлерът на Германия Ангела Меркел призова за създаване на надзорен орган на най-големите европейски банки.
Германският канцлер направи предложението преди срещата си с председателя на Европейската комисияЖозе Мануел Барозу, предаде bTV.
Меркел изрази също надежди всички страни от Евросъюза да ратифицират фискалния пакт предиЕвропейският парламент да излезе във ваканция.
Двамата обсъдиха още идеята на Брюксел за изграждане на банков съюз. Това предложение обаче не среща единодушна подкрепа сред всички страни от Евросъюза.
Позицията на Берлин е, че трябва да има по-строг контрол над големите финансови институции.
Финансовите министри и ръководителите на централните банки на седемте най-богати страни ще имат във вторник извънредна телеконференция, за да обсъдят влошаващата се дългова криза на Европа.
Канадският министър Джеймс Флахърти каза в понеделник, че ще постави въпроса за проблемите на Европа във видеоконферентен разговор с колегите си от Групата на седемте, в която влизат САЩЯпония,ГерманияФранцияВеликобританияИталия и Канада.
Държавите от еврозоната се опитват да помогнат финансово на ГърцияИрландия и Португалия, за да не допуснат там фалити, както и на Испания, чиито банки имат недостиг на наличност.
Мнозина се тревожат и от резултатите на новите парламентарни избори в Гърция, които са на 17 юни.
Отава и Вашингтон смятат, че европейските страни биха могли да предприемат по-активни мерки за преодоляване на дълговата и банковата криза на Стария континент.

петък, 1 юни 2012 г.

Владимир Путин се среща с Ангела Меркел


Владимир Путин се среща с Ангела Меркел


Путин прави “муцуна” на Меркел, докато тя го посреща пред канцлерството в Берлин.
Необичайно кратка среща се състоя вчера на обяд в Берлин между руския президент Владимир Путин и канцлера Ангела Меркел.
Германката даде работен обяд за госта си, който също премина скорострелно. Само след час двамата бяха готови с ястията и темите, които обсъждаха. Неприязънта между бившия шпионин на КГБ, разузнавал в Лайпциг, и дъщерята на източногермански пастор дисидент е закономерна, коментираха анализатори.
Двамата не крият, че не се харесват, и това е една от причините за студената война между тях, която влоши отношенията Берлин-Москва. Путин е мачо, който не харесва жени в политиката. Меркел пък не питае никакви симпатии към кадровиците на КГБ, твърдят техни приближени. Въпреки това двамата успяха да постигнат единодушие по най-горещия въпрос, събрал ги вчера - Сирия.
И Германия, и Русия се стремят към политическо решение на конфликта в Сирия и ще направят всичко възможно да предотвратят избухването на гражданска война там, стана ясно след срещата им. „Трябва да вложим всички политически усилия, за да намерим решение на проблема в Сирия", заяви Путин в разговора си с канцлера. Меркел пък посочи, че изходна точка на съвместните усилия би могла да бъде планът на шефа на ООН Кофи Анан.
Съветът за сигурност трябва да окаже максимален натиск, за да проработи този план, заяви Меркел. Путин пък гарантира, че Русия не доставя оръжие на Сирия, което може да се използва в евентуална гражданска война. „Москва има традиционно добри отношения с Дамаск, но ние не подкрепяме нито една страна в конфликта", заяви шефът на Кремъл.
„Никой няма интерес от война там", посочи той. След срещата си с Меркел Путин отпътува за Париж, за да разговаря с Франсоа Оланд.


събота, 19 май 2012 г.

Гърция се гневи на Меркел, уж предложила референдум за еврото


Гърция се гневи на Меркел, уж предложила референдум за еврото


Гърция се гневи на Меркел, уж предложила референдум за еврото
Информацията бе незабавно опровергана от говорител на германското канцлерство, което не попречи на гневната реакция на Атина. Снимка: ЕПА/БГНЕС
Политическите лидери в Гърция реагираха остро на предложението, приписвано на канцлера Ангела Меркел, успоредно с новите парламентарни избори в страната на 17 май да се проведе и референдум за оставането на страната в еврозоната.
„Гръцкият народ не се нуждае от референдум, за да докаже своя избор за еврото, за който вече плати скъпо, приемайки много саможертви," заяви водачът на дясната партия „Нова демокрация"Андонис Самарас, цитиран от АФП и БГНЕС.
Идеята на Ангела Меркел и то в изборен период е достойна за съжаление и не може да бъде приета, се казва в комюнике на Андонис Самарас, който извоюва най-голям процент от гласовете на изборите на 6 май.
„Госпожа Меркел е свикнала да се обръща към политическите лидери на Гърция, като че ли се отнася до страна под протекторат," заяви лидерът на лявата партия „Сириза"Алексис Ципас.
„Сириза" беше голямата изненада на 6 май – тя получи вторият най-добър резултат, увеличавайки четири пъти подадените за нея гласове в сравнение с изборите през 2009 г. Освен това партията е очакваният победител на повторните избори на 17 юни.
Водачът на третата политическа сила ПАСОК Евангелос Венизелос пък изтъкна, че въпросътв Гърция не е оставането й или не в зоната на еврото, а окончателното излизане от кризата.
„Организирането на референдум е от компетенцията единствено на гръцкото правителство и парламент, а не на Европейския съюз или на правителствата на други страни - членки," заяви Евангелос Венизелос.
„Улитматумът на Меркел" - под такова заглавие излиза просоциалистическият всекидневник „Та Неа", а десният „Елефтерос Типос" отбелязва: „Бомба Меркел за евро референдум". И двата вестника се обявяват срещу уж германското предложение.
Канцеларията на временния премиер Панайотис Пикраменос съобщи, че в разговор с гръцкия президент Каролос Папуляс Ангела Меркел е подхвърлила идеята да се организира заедно с изборите референдумпо въпроса дали гръцките граждани желаят или не страната им да остане в еврозоната.
„Очевидно е, че този въпрос надхвърля компетенциите на временното правителство," се посочва в официалното комюнике.
Информацията бе незабавно опровергана от говорител на германското канцлерство, което не попречи на гневната реакция на Атина.

четвъртък, 17 май 2012 г.

Меркел си вдига заплатата въпреки икономиите


Меркел си вдига заплатата въпреки икономиите


Меркел си вдига заплатата въпреки икономиите
Меркел, която бе посочена от списание „Форбс“ за най-влиятелната жена в света, минава за земен човек и наскоро бе заснета с пазарска чанта в ръка. Снимка: ЕПА/БГНЕС
Германският канцлер Ангела Меркел скоро ще прибира в джоба по още 930 евро всеки месец, след като германското правителство си гласува вдигане на заплатите за първи път от 12 години.
Надниците на германската „желязна лейди“ и нейните министри ще скочат общо с 5.7% на три етапа до август 2013 г., информира АФП, цитирана от bTV.
Тогава Меркел ще получава точно 17 016 евро месечно, преди да плати данъците си. Като се включи и премиерската надбавка за служебни разходи от около 1000 евро, заплатата й ще прехвърли 18 000 евро.
Повишението за членовете на кабинета й ще бъде в размер на 750 евро до близо 13 800.
Меркел, която бе посочена от списание „Форбс“ за най-влиятелната жена в света, минава за земен човек и наскоро бе заснета с пазарска чанта в ръка.
Канцлерът обаче е основният мотор зад строгите икономии в еврозоната в условията на сегашната икономическа криза, което й навлече критики от някои посоки, най-вече откъм южния фланг на Евросъюза.
Към тези гласове се присъедини и Франция, чийто нов лидер – президентът социалист Франсоа Оланд – иска да се фокусира повече върху растежа, отколкото върху орязването на разходите.
За разлика от Меркел, току-що встъпилият в длъжност Оланд обеща да стори точно обратното – да „среже“ с 30% заплатите във френското правителство.
В момента президентът и премиерът заработват по над 21 000 евро месечно, така че парите и на двамата ще паднат под заплата на „колежката“ Меркел.
Според германските медии през тази година министерските заплати ще се вдигнат с 3.3%. В същото време инфлацията в страната е 2.2%.
Решението на правителството в Берлин може да засегне по-чувствителните германци, които трябва да затягат коланите под давление на управляващите.
Преди две години самата Меркел блокира подобна стъпка заради надигналото се обществено недоволство.
За да „замаже“ малко положението, германското правителство намекна тази седмица, че ще подкрепи идеята за увеличение на заплатите на германците като индиректен начин за стимулиране на икономиките на техните партньори в еврозоната.
В края на март министрите дори вдигнаха трудовите възнаграждения на най-ниско платените държавни служители с 6.3%.

сряда, 16 май 2012 г.

Меркел и Оланд намериха общ език, вече са „Мерколанд"


Меркел и Оланд намериха общ език, вече са „Мерколанд"


Меркел и Оланд намериха общ език, вече са „Мерколанд"
Срещата между Оланд и Меркел бе очаквана с голямо внимание в цял свят. Снимка: hna.de
На първата среща на новия френски президент Франсоа Оланд с германския канцлер Ангела Меркелдвамата обявиха, че вярват в бъдещото добро сътрудничество.
Визитата на Франсоа Оланд в Берлин започна със закъснение от над един час заради мълнията, която повреди самолета му още при излитането в Париж.
Срещата между Оланд и Меркел бе очаквана с голямо внимание в цял свят, тъй като от бъдещето сътрудничество между двамата зависи до голяма степен дали и как Европа ще се справи с кризата. Икономически растеж бе основният акцент в разговора им, предаде БНР.
Оланд спечели изборите във Франция именно заради обещанието си да даде глътка въздух на икономиката и да се погрижи тя да излезе в рецесия.
Докато беше в опозиция, той често критикуваше политиката на Меркел, която предвижда най-вече строги мерки за спестяване. Още на първата си среща обаче двамата намериха общ език.
„Говорихме на езика на общите европейски интереси," каза Оланд пред журналисти в Берлин. Той подчерта, че икономическият растеж е изключително важен, но призна, че „трупането на дългове не може да продължава".
Домакинът му Ангела Меркел също се показа сговорчива. Тя от своя страна заяви, че икономическият растеж е важен за напредъка на ЕС и не бива да бъде пренебрегван за сметка на строгите икономии.
„Убедена съм в доброто ни сътрудничество занапред. Ние не принадлежим към едно европейско семейство, но сме част от Европа и изповядваме едни ценности," каза още тя.
Оланд пък припомни, че историята помни прекрасното сътрудничество на други френски и германски лидери, принадлежащи към различни партии – Франсоа Митеран и Хелмут Кол, Жак Ширак и Герхард Шрьодер.
На въпрос дали смятат, че Гърция трябва да излезе от еврозоната, и двамата отговориха, че биха уважили всяко решение на гръцките избиратели.

Общо показвания