Икономиката на България може да отчете ръст до 2% до края на 2012 г.

Икономиката на България може да отчете ръст до 2% до края на 2012 г.

Прогнозите на Групата Райфайзен сочат към сравнително добро представяне на Централна и Източна Европа през тази година и очакванията ни са България да не бъде изключение от общия тренд, каза гл. икономист на банката в България.

Въпреки че дава смесени сигнали за развитието си от началото на 2012 г., икономиката на България дава основания за прогноза за ръст до 2% пред следващите месеци, констатира Райфайзенбанк България.

В публикувания в сряда нов месечен макроикономически обзор, базиран на основните показатели на българската икономика към момента, анализаторите на банката отчитат съживяване при някои показатели от началото на пролетта за разлика от преобладаващо негативните развития през първото тримесечие на годината.

През април промишленото производство отбеляза спад от 2,8% на годишна база, но в същото време подотрасълът преработваща промишленост се увеличава с 0,8%.

Според обзора това е свързано с намаляване на негативното влияние на външната среда по линия на износа.

В доклада се отбелязва, че след спадовете през първите два месеца на 2012 г., през март и април износът на стоки нараства на годишна база, макар и с минимални темпове – съответно 1,9% и 2,5%.

От друга страна, започналото възстановяване на вътрешното търсене се свързва и с дефицита по текущата сметка от 158,7 млн. евро за април.

Отчита се забавяне на процеса на погасяване на чуждестранни задължения от началото на годината, което се очаква да окаже благоприятно въздействие върху икономическата активност.

През първите четири месеца нетните погасени вътрешнофирмени заеми са в значително по-малък размер в сравнение с година по-рано, поради което нетните преки чуждестранни инвестиции в България достигат 368,2 млн. евро спрямо едва 14,3 млн. евро през същия период на предходната година.

Динамиката на услугите продължава да бъде слаба поради по-късното начало на възстановяването на вътрешното търсене. Задържащо влияние върху нарастването на потреблението оказва състоянието на пазара на труда, отчитат от Райфайзенбанк България.

През разглеждания период е отчетен спад на безработицата в страната до 12,2% основно поради сезонни фактори, но анализът отбелязва, че като цяло не се наблюдават устойчиви процеси на възстановяване на пазара на труда.

От гледна точка на фискалната политика продължава да се подобрява изпълнението на държавния бюджет, като за втори пореден месец бе реализиран излишък (284.6 млн. лв.), с което и натрупаният от началото на годината бюджетен баланс вече е положителен и възлиза на 67,4 млн. лв.

„Прогнозите на Групата Райфайзен сочат към сравнително добро представяне на Централна и Източна Европа през тази година, така че очакванията ни са България да не бъде изключение от общия тренд“, коментира главният икономист на Райфайзенбанк Калоян Ганев.

По думите му все пак икономическият растеж у нас ще бъде значително по-скромен от този на страни като Русия и Полша.

„В този контекст устойчиво възстановяване на пазара на труда не може да се случи, така че в близко бъдеще не се очертава трайно решение на проблема с безработицата и нарастването на доходите“, допълваКалоян Ганев.

Плевнелиев: Против съм на растеж срещу планини от дълг

Плевнелиев: Против съм на растеж срещу планини от дълг

Снимка: Румяна Тонева 24 часа

"Вярвам в устойчивия растеж, базиран на реформи за конкурентоспособност, производителност, добра бизнес среда и добро позициониране в глобалната верига на доставки. Вярвам, че да бъдеш финансово дисциплиниран е важно, но не достатъчно, за да растеш". Това заяви президентът Росен Плевнелиев на конференция "Предпоставки и перспективи за устойчив икономически растеж в България и Европа", която е организирана съвместно от УНСС и Администрацията на държавния глава.

Росен Плевнелиев каза, че не вярва в растежа, който може да бъде постигнат от днес за утре. Не съм съгласен с растежа, който е за сметка на нови планини от дълг, които се плащат от следващото поколение, не одобрявам растежа "напомпан" с бързи пари на кредит, не се впечатлявам от милиарди и от политици, които вярват, че произвеждат растеж като "наливат" милиарди в неефективни и нереформирани сектори, каза още президентът. Той изрази убеденост, че в основата на доброто развитие стои доброто планиране и добрите политики.

По думите на Плевнелиев европейските политици няма да произведат растеж само като произнасят постоянно "вълшебната" думичка "растеж" и отлагат важни структурни реформи. Затова президентът посочи, че е важно да се изпълни със съдържание думата "растеж". По думите му е крайно време политиците в Европа да бъдат малко по-откровени и да се каже, че проблемите са национални, че решенията също трябва да бъдат национални и те са различни за различните държави.

Необходими са реформи, трябва да имаме приоритети, трябва да синхронизираме действията на много институции и на всички основни играчи по пътя на икономическото развитие, за да можем да постигнем своята цел, каза президентът. Той посочи, че растежът може да бъде подпомогнат преди всичко със сътрудничество и правилно дългосрочно планиране. Като посочи важността на сътрудничеството между бизнеса и държавата, между университетите, институциите Плевнелиев изтъкна, че национален устойчив растеж се постига само когато има пълна легитимност на приоритетите и много години последователни усилия по тях.

"Необходима е визия, трябва ни план, знаем, че от днес за утре няма да стане, но и че с работата на парче всяко следващо правителство, което отрича другото, усилията на предишното и подменя приоритетите, също няма да стане. Но ще стане когато имаме силно легитимни национални дългосрочни приоритети и работим по тях, независимо кой е на власт", каза още той.

Държавният глава посочи, че решенията са в това да спазваме добрите практики - инвестиции в образование, подкрепа за малки и средни предприятия, създаването на работещи институции като платформа на бизнеса да се развива. Плевнелиев отбеляза важността от изграждане на по-тясна връзка между образование, наука и нуждите на реалната икономика, както и нуждата от добре образовани и обучени млади хора, с практически умения и важността на темата за учене през целия живот.

Плевнелиев посочи също, че подкрепата за малките и средни предприятия винаги е фактор за растеж и икономическо развитие. Малките и средни предприятия са над 99 процента от българската икономика и над две трети от работните места са в тях. Моята мечта е да имаме икономическо развитие в страната, което освен, че е базирано на възхода на малките и средни предприятия, но и една голяма част от тях да бъдат иновативни експортно ориентирани, каза Росен Плевнелиев. 

Президентът изтъкна и важността на регионално балансирано икономическо развитие, както и наличието на работещи институции и електронното управление. Силно вярвам ,че държавата е приоритизирала административната реформа в синхрон с електронното правителство и много скоро ще видим една много по-ефективно действаща администрация, много по-прозрачна и организирана в интерес на икономиката и на хората, каза още президентът.

България не трябва да търси „евтини пари", посочи по време на конференцията и директорът в Генерална дирекция „Икономически и финансови въпроси" в Европейската комисия Ищван Шекели. Според него, страната ни трябва да използва оптимално човешките ресурси и да работи за по-добри условия за привличане на чуждестранни инвеститори като намали разходите за правене на бизнес. По думите на Шекели, за България е важно както да привлича външни инвестиции, така и да създаде системи за трансфер на знания. Той отбеляза, че страната ни е фискално дисциплинирана и е успяла да стабилизира макроикономическите си показатели.

Форумът в УНСС се организира съвместно с Администрацията на държавния глава и събра икономически анализатори и експерти на Европейската комисия, УНСС, Икономическия институт при БАН, Центъра за либерални стратегии, Центъра за икономическо развитие, Института за пазарна икономика, Център за икономически стратегии и конкурентоспособност, „Индъстри Уоч", Центъра за изследване на демокрацията и Института за икономическа политика.

Държавният глава: Проверяваме всички документи по случая със Спаска Митрова

Комисията по българско гражданство и българи в чужбина към президентството заседава по случая "Спаска Митрова", съобщи пред журналисти президентът Росен Плевнелиев.

"Ще чуем внимателно всички аргументи и ще проверим всички документи. Очакваме в много скоро време да чуем аргументите и на юристите, които защитават казуса. Да, президентската институция е много активна и със сигурност търсим решение", коментира държавният глава.

Растеж от 1,9% за българската икономика през 2013 г. прогнозира ЕС

Въпреки че ЕС прогнозира забавяне в растежа на икономиките на страните членки, присъединили се след 2004 г., растеж се очаква в повечето държави от югоизточния регион. Снимка: telegraph.co.uk

Ръст от 1,9% за икономиката на България през 2013 г. е заложен в пролетната Европейска икономическа прогноза на ЕС.

Въпреки че ЕС прогнозира забавяне в растежа на икономиките на страните членки, присъединили се след 2004 г., растеж се очаква в повечето държави от югоизточния регион, сред които са България, Чехия,Латвия, Литва, Унгария, Румъния и Естония, предава „Фокус“, позовавайки се на „Бизнесуик“.

ЕС предвижда и намаляване на бюджетните дефицити в повечето страни.

Балтийските републики ще се развиват чувствително по-бързо – от порядъка на 3,5% до 3,8% годишно, което ще е най-високият темп на растеж в ЕС.

Икономиките в Централна Европа, които са силно зависими от теченията в международната търговия, катоЧехия и Унгария, пък ще нарастват със съответно 1,5% и 1%.

Полша е единствената членка на ЕС от източния фланг, чийто растеж догодина ще се забави, коментира „Уолстрийт Джърнъл“.

Спадът на износа и скокът на вноса ще намалят приноса на външната търговия към икономическото представяне на страната през 2013 г.

Според ЕС растежът в най-голямата бивша комунистическа държава през т.г. ще бъде 2,7%, но през 2013 г. ще се забави на 2,6%. Независимо от това правителството и Централната банка на Полша настояват, че икономиката догодина ще се ускори.

Въпреки трудностите от забавянето на световната икономика ЕС очаква източните му членки да намалят бюджетните си дефицити спрямо БВП. Изключения са само Литва и Естония.

Унгария – единствената държава в Централна Европа, която според Брюксел ще изпадне в рецесия, също ще изпълни целта си за бюджетния дефицит – 2,5% от БВП. И това може би ще накара финансовите министри от ЕС да отменят предишното си решение да спрат кохезионните фондове на Будапеща.

Възстановяването на Румъния, Естония и Полша и през идната година ще бъде задвижвано от вътрешното търсене, но малките и отворени икономики ще продължат да страдат от забавянето на износа към основните им партньори като Германия.

Растежът на латвийския БВП ще се забави значително през 2012 г. – на 2,2% от 5,5% през 2011 г. Това ще се дължи на по-слабата външна среда, по-предпазливите инвестиции и забавянето на частното потребление.

Чешката икономика, която през 2012 г. ще стане свидетел на стагнация, също ще бъде потърпевша от слабото вътрешно търсене и мудния растеж на износа.

А Естония – една от двете източни членки на ЕС, която използва еврото, ще остане сравнително силна заради солидните вътрешно търсене и инвестиции.