НДСВ очаква от ГЕРБ „здрав разум" през новия политически сезон

НДСВ очаква от ГЕРБ „здрав разум" през новия политически сезон

НДСВ с председател Христина Христова набеляза важните теми през новия политически сезон в България. Снимка: БГНЕС

НДСВ очаква ГЕРБ да прояви „здрав разум", когато приема промените в Изборния кодекс, се казва в изявление на партията във връзка с важните за НДСВ теми през новия политически сезон в парламента.

„От НДСВ подкрепяме изцяло някои от набелязаните предложения – за осигуряване повече прозрачност в работата на ЦИК чрез онлайн излъчване на заседанията и чрез качване в интернет протоколите на районните избирателни комисии," се казва още в съобщението.

НДСВ обаче са против по-високия изборен праг за коалициите, защото предложението нарушавало демократичността на изборния процес

„По този начин ще се наруши представителността на парламента и ще се дискриминират много граждани. Припомняме, че по този казус Конституционният съд вече се е произнасял през 2009 г. и го е счел за противоконституционен," заявяват от НДСВ.

От партията изразяват тревога от информацията от последното заседание на Министерски съвет за неизпълнението на програмата за реформи на правителството.

„Според отчета на вицепремиера Симеон Дянков до края на годината се очаква да се изпълнят едва 23% от предвидените за 2012 г. реформи. Тази практика за неизпълнение и отлагане на реформите датира от 2011 г., а мерките за нея все още не са изпълнени. Надяваме се в Бюджет 2013, който предстои да се приеме, да видим заложено реалното изпълнение на тези реформи, както и така необходимите антикризисни мерки за подобряване условията за бизнеса, намаляване на безработицата и др.," казват от НДСВ.

В новия парламентарен сезон от НДСВ предлагат да се проведе парламентарно разискване забезработицата в България.

„Нека депутатите да разберат защо през лятото имаме уникален растеж на безработицата. Как живеят безработните хора у нас и кой и как, на какви основания и с какви средства ги подпомага. Защото по думите на управляващите сме ударници по усвояване на пари от фондовете вкл. и от програмата за човешките ресурси, а пък по статистика сме и на първо място по ръст на безработица в ЕС. Как става така?," питат отНДСВ.

Другият важен въпрос от новия политически сезон е избирането на членовете на Висшия съден съвет, отбелязват от партията и посочват, че очакват „реални дебати и прозрачност при избора" вместо „поредните задкулисни сделки".

„НДСВ очаква от парламента да прояви здрав разум и да спре лобистките поправки на закони, а вместо това да свали бариерите пред бизнеса в редица закони, за да има работа за хората и да се вдигнат доходите," се казва още в изявлението преди началото на новия политически сезон.

„Ще очакваме и да се разнищят скандалите, които вълнуват обществото през последните седмици, като дейността на Авиоотряд 28, детайлите от търга на земи от Държавния поземлен фонд, обществените поръчки в Министерство на земеделието, финансирането в спорта и т.н. Управляващите дължат много отговори на своите избиратели и много важни, спешни решения, които да подобрят живота на всички българи," отбелязват от НДСВ.

Гърция затяга още колана

Гърция затяга още колана

Страната обмисля да предприеме нови мерки за икономии на стойност 11,5 млрд. евро

Гърция обмисля да предприеме нови мерки за икономии на стойност 11,5 млрд. евро в следващите 2 години, предаде АФП.

Днес се е провела среща на представители на всички министерства, които са обсъдили как да ускорят орязването на разходите, така че да бъде изпреварена инспекцията на Европейската комисия (ЕК), Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международния валутен фонд (МВФ), която започва на 24 юли.

На срещата освен това са обсъдени и бъдещите икономии, като е договорено новият план също да бъде подготвен и представен на представителите на „тройката“, съобщил е за агенцията запознат анонимен източник.

Атина ще използва новите мерки като разменна монета, за да уговори международните кредитори да й отпуснат повече време за изпълнението на бюджетните цели, договорени в спасителната програма за страната, коментира АФП, цитирана от Стандарт нюз.

В последно време в Атина се завихри истинска буря от срещи и дискусии на представителите на държавната администрация във връзка с ангажиментите на страната за орязване на разходите и осъществяване на ключови реформи. Плановете за ускоряването на реформите си имат своето обяснение – Гърция има нужда от спасителните траншове, защото хазната е почти празна.

Експерт: Еврозоната да притисне Гърция или трябва да плаща още

Експерт: Еврозоната да притисне Гърция или трябва да плаща още

Томас Визер


Висш служител на Европейския съюз, който отговаря за спасителните пакети, предупреди еврозоната, че трябва да поиска от Гърция нови бюджетни съкращения или повишаването на още данъци, защото в противен случаи страните ще трябва да дадат още средства, предаде агенция "Франс прес".

В момента когато новият гръцки премиер положи клетва и се формира правителството на страната, вторият спасителен пакет е извън всички срокове – месеци след графика, заяви председателят на Икономическия и финансов комитет на ЕС Томас Визер, който подготвя срещите на Еврогрупата.

Според него или Гърция трябва да се придържа към фискалните цели и да приложи допълнителни мерки, или ще трябва да се променят крайните срокове, за които ще са необходими допълнителни средства. Сделката за заем на стойност 130 млрд. евро, постигната през март, вече не работи, подчерта той.

"Икономическата среда стана дори по-лоша, отколкото се очакваше", подчерта експертът. Той предупреди, че до август еврозоната и Международният валутен фонд ще трябва "сериозно да предоговорят как да върнат сделката в релси".

Визер подчерта, че събирането на данъци не е успешно, приватизацията се е провалила, а други цели – структурни реформи за повишаване на конкурентосбособността в износа – също са се изплъзнали на Атина при изпълняването им.

Някои държави членки вече дадоха сигнали, че има вероятност за предоговаряне на споразумението с международните кредитори, но други предупредиха, че по-скоро трябва да се настоява за нови жертви от гърците, защото всяко предоговаряне ще означава още разходи за еврозоната. Някои икономисти дори предупреждават, че Гърция ще се нуждае и от трети спасителен пакет.

Брюксел: България не прави важните реформи

Европейската комисия предложи страната да бъде извадена от процедура по свръхдефицит, но бюджетната стабилност е сред малкото положителни нотки в доклада

Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу обяви прекратяване на наказателната процедурата по свръхдефицит срещу България, но според екипа му, липсата на реформи създава много рискове за икономиката ни в дългосрочен план.

© Sebastien Pirlet [REUTERS]

Българите са заплашени с бедност заради лошото качество на управлението и липсата на реформи в най-проблемните сектори. Това предупреждение отправя Eвропейската комисия в коментарите си по конвергентната програма на България до 2015 г.

Подобен документ Брюксел публикува за втори път. Миналия юни комисията отчете трудностите, през които България минава, и констатациите бяха фокусирани много повече върху бюджетния дефицит и нуждата публичните финанси да се стабилизират.

Затова и останалите проблеми бяха само посочени като източник на спънки за икономическото развитие в бъдеще. Сега експертите констатират стабилизиране на публичните финанси, но пък липса на напредък по всеки от останалите проблеми. Малкото области, където има прогрес, той се определя като недостатъчен.

Заплахите за икономическия растеж и жизнения стандарт на българите остават, а в някои сектори дори се задълбочават. Единствените области с положителна оценка са макрорамката на бюджета и банковият сектор.

Източник на "Капитал Daily" с контакти в Брюксел коментира, че наскоро председателят на европейската комисия Жозе Мануел Барозу е изразил загриженост за България, Унгария и Испания. Причината била, че докато в Гърция проблемите са ясни и за решаването им се обсъждат различни варианти, страната ни отказвала да се реформира, което създава риск в бъдеще да изникнат проблеми, които в момента трудно могат да се оценят.

Добрата новина
На специална пресконференция в сряда председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу обяви, че комисията ще предложи процедурата по прекомерен дефицит срещу България и Германия отпреди две години да се прекрати. Това трябва да се реши на следващия Европейски съвет в края на юни, като ако бъде гласувано, ще останат 21 страни в процедура по свръхдефицит.

Докладът ясно посочва, че правителството е било право да ограничи бюджетния дефицит, но това е станало в голяма степен за сметка на капиталови инвестиции. В същия документ обаче се критикува качеството на публичните разходи, чието компрометиране заличава ефекта от похарчените средства.

Според оценката на Брюксел пък банковият сектор остава стабилен, с висока капиталова адекватност и като цяло с печалба, въпреки че към края на миналата година необслужваните кредити са достигнали близо 15% от портфейла на банките.

Защо не е достатъчно
"Неефективността на публичните разходи рискува дългосрочната устойчивост на публичните финанси, особено в областта на пенсионната и здравната система, където предвидимостта и стабилността се подкопават. В здравната система има голямо забавяне на реформата и в резултат болниците трудно изплащат задълженията си. Преодоляването на дефицита в пенсионната система пък остава основна трудност в средносрочен план", твърдят експертите.

Частична похвала управляващите получават за провежданата мащабна реформа в пенсионната система, която залага повишаване на пенсионната възраст за мъже и жени. Въпреки това развитие обаче усилията остават ограничени, особено в областта на трудовия пазар, образованието и енергийния сектор.

Затова и предизвикателствата, споменати в доклада от юли 2011 г., остават налице и днес.
Проблем за пазара на труда е липсата на квалифицирана работна ръка, както и дълготрайната безработица. Хората, загубили работата си заради кризата, са предимно с ниска квалификация и поради това остават безработни дори при последвалото възстановяване.

"Българите са изложени на двойно по-висок риск от бедност и изолация, отколкото гражданите на другите държави от Европейския съюз. В България на този риск са изложени 46% от населението, което е почти двойно над средното равнище за ЕС - 23.4%. Възрастните хора, децата и ромите са най-силно изложени на тези рискове", се казва в доклада.