Пак режат дълговете на Гърция

Пак режат дълговете на Гърция

Перспективата на нова „подстрижка" на гръцкия дълг, която този път ще засегне облигациите и заемите, притежавани от държавния сектор, изглежда все по-вероятна.

Това съобщава в неделя гръцкият вестник „Катимерини", цитиран от БТА.

Гръцкото финансово министерство е изготвило анализ за държавния дълг до 2020 г., който включва и сценария за двугодишно продължение на усилията за намаляване на бюджетния дефицит след 2014 г.

Ако удължаването на срока бъде разрешено от международните кредитори на страната, исканият от кредиторите пакет с икономии на стойност 11,5 млрд. евро ще бъде осъществен в рамките на четири години, а не на две.

По този начин рецесията ще бъде ограничена до 1,5% през 2013 г., а страната ще се върне към растеж от 2% през 2014 г. В противен случай брутният вътрешен продукт (БВП) ще се свие с с около 3% следващата година и с около 0,6% през 2014 г.

За тази година се прогнозира рецесия от 7%, но данните от първото шестмесечие показват, че тя може да се ограничи до 6 процента, отбелязва изданието.

Видимото нежелание на страните от еврозоната да се съгласят на допълнителни заеми за Гърция предизвика нарастващи призиви за втора „подстрижка" на гръцкия дълг, посочва изданието.

Тя ще се отнася до облигациите, притежавани от Европейската централна банка и националните централни банки на страните от еврозоната, както и до държавните заеми, отпуснати основно чрез Европейския стабилизационен механизъм.

Европейски представители заявиха за „Катимерини", че ако двугодишното удължаване на срока бъде прието, някаква форма на намеса на държавния сектор в намаляването на гръцкия дълг ще бъде неизбежна, посочва БТА.

Междувременно вестник „Велт ам зонтаг" съобщи, че френският президент Франсоа Оланд и германският канцлер Ангела Меркел, които се срещат в четвъртък в Берлин, имат разногласия за финансовите помощи за Гърция, като Германия отказва нов спасителен план.

Германското правителство отказва трети спасителен план за Атина, както и да се дава отсрочка на Гърция да оздрави финансите си с аргумента, че повече време значи повече пари, пише изданието, позовавайки се на европейски източници, уточнява АФП.

В сряда говорителят на Меркел заяви, че тя се придържа към действащото споразумение за задълженията на Гърция, в което й се дава срок до 2014 г. да оздрави финансите си и да извърши структурни реформи, които Атина обеща в замяна на финансовото си спасяване. Според източник на вестника тази позиция се защитава и от други европейски страни като Финландия, Естония и Словакия.

На обратната позиция са Франсоа Оланд и някои южни европейски страни, които са готови да отпуснат нови помощи на Гърция, за да се избегне нейно излизане от еврозоната.

В. „Файненшъл таймс" писа в сряда, че Гърция ще поиска разсрочване на плана си за строги бюджетни мерки и удължаването на срока на изпълнението му с две години до 2016 г. В същото време германският вестник „Шпигел" информира, че Гърция трябва да спести до 14 млрд. евро в следващите две години вместо предвижданите досега 11,5 млрд. евро.

Тази преоценка на необходимите икономии е направена от тройката на кредиторите на Гърция (Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд), отбелязва АФП. През септември тройката ще поднови надзора си върху гръцката финансова ситуация. От инспекцията на тройката през септември ще зависи и отпускането на поредния транш от заемите за Атина на стойност от 31,5 млрд. евро.

Налага се Атина да спести повече пари от предвиденото заради проблемите с приватизацията и по-ниските постъпления от данъците, твърди изданието.

Пощите в премеждие

Пощите в премеждие

Бизнесът на държавното дружество се топи, което може да затрудни плащането на дълговете

Падащият пазарен дял на "Български пощи" вече затруднява възможностите на държавната компания да обслужва задълженията си. Заради трупането на загуби тя не изпълнява изискванията по облигационната си емисия. Засега проблеми с плащането на лихвата няма, но от догодина на дружеството ще се наложи да плаща и съществената част по дълга. Което ще е трудно заради постоянно топящия се бизнес на пощите.

Облигационни тревоги
Проблемът с облигациите е, че определени финансови показатели на компанията са по-лоши от минимално заложените при емитирането на дълга. Затова ще последва преструктуриране на някои от основните параметри. Това става ясно от последното общо събрание на облигационерите, провело се на 22 май, информацията за което е налична на Българската фондова борса. На него облигационерите на "Български пощи", местни банки и пенсионни фондове, са решили да променят част от изискванията към нея, за да не се стигне до предсрочна изискуемост на книжата.

Става въпрос за задължение от 15 млн. евро, което компанията издаде в началото на 2011. г. с падеж през февруари 2016 г. Облигациите представляваха преобразувани банкови кредити и лизингови задължения. Емисията включва гратисен период от две години за плащането на главницата, т.е. за момента компанията плаща само дължимите по нея лихви от около 200 хил. евро. Догодина по същото време обаче гратисният период ще е изтекъл и дружеството ще трябва да започне да плаща и главницата на 12 равни вноски от по 1.25 млн. лв. на тримесечие.

"Проблем при изплащането на лихвите няма. Плащат се редовно съгласно сроковете на погасителния план. Последното лихвено плащане е извършено на 2 май тази година, което е пета вноска. Следващото плащане е с падеж 8 август, което също ще бъде платено в срок", заявиха за "Капитал" от "Български пощи".

Засега компанията се издължава. Влошаването на показателите на пощенския оператор обаче не дава гаранции, че плащането ще бъде безпроблемно, когато започне да се смята и главницата и вноската се увеличи шест пъти. Преди половин година министърът на транспорта Ивайло Московски направи паралел между "Български пощи" и БДЖ. "Български пощи" в момента са компанията с най-ниска производителност, най-голяма мрежа и най-много губещи клонове", заяви той. Това важи и за БДЖ, но там проблемите не се изчисляват в клонове, а във влакове. Характерно за превозвача е трудното разплащане с кредиторите и чакането на помощи от държавата. Ако сега "Български пощи" не спрат обратното финансово броене навреме, може приликите между двете компании да се увеличат.

Проблем в бъдеще време
От дружеството уточниха, че имат разработена "дългосрочна стратегия за развитие, в която са предвидени комплексни мерки за финансово стабилизиране". Сред тях са различни стратегически проекти като внедряване на интегрирано гише, оптимизация на разходи и продажба на неоперативни активи. Взимането на мерки ще е задължително, ако компанията иска да не изпадне в неплатежоспособност в бъдеще време. За момента данните в отчета й показват, че дружеството има паричен ресурс да покрива основна част от задълженията си. Свиването на пазарния й дял и продължаващото трупане на загуби обаче не й позволяват да покрива минималните изисквания по облигационния договор. Компанията вече е в нарушение на заложените за показатели от кредиторите и за да не се стигне до предсрочна изискуемост, облигационерите обсъждат варианти как да преструктурират книжата.

На събранието от 22 май са решили да отменят временно изискването дружеството да спазва заложените минимални финансови показатели за поддържане на определени съотношения на дълг към оперативна печалба и покритите на лихвените плащания с нея. Те са увеличили и лихвата по книжата с 25 базисни точки от тримесечен EURIBOR с надбавка от 363 базисни точки на тримесечен EURIBOR + 388 точки.

През следващите три месеца пък облигационерите ще обсъдят с какво да коригират временно отменените минимални показатели. Според протокола от събранието един от предложените варианти е част от дължимата сума по емисията да се депозира предварително в банката довереник като допълнително защитно средство. За целта ще бъде изготвен доклад за постъпленията на компанията и продажба на активи, както и доклад за изпълнението на условията по заема, изготвен от банката довереник.

Мащабен бизнес, мащабен казус
Ситуацията със задълженията на компанията изглеждат съвсем логични на фона на случващото се с бизнеса й и финансовите й резултати през последните години. Те са далеч под бизнес плановете й и се свиват втора поредна година. Пощите отчитат над 9 млн. лв. загуба за цялата 2011 г. при около половин милион печалба година по-рано. Влошаването се чете и през оперативна печалба преди лихва, данъци и амортизация - тя е около 50 хил. лв. спрямо 10 млн. лв. година по-рано. Ситуацията става още по-сложна през първото тримесечие на тази година, когато минусът е вече и на оперативно ниво. Нетната загуба пък набъбва три пъти от 1.2 на 3.6 млн. лв. Приходите през тримесечието се понижават с 2%  до малко над 34 млн. лв., а през цялата 2011 г. са се свили с 6% до 137 млн. лв.

Основният плюс на държавните пощи е мащабът им. Той се оказва и един от проблемите й. Компанията е в топ три на най-големите работодатели в страната. Към края на 2011 г. броят на служителите е 12 485, като в компанията тече процес на съкращаване на около 900 служители. Основна част от по-голямата загуба се дължи именно на по-високите обезщетения по започналата програма за доброволно напускане. Програмата е започнала в началото на 2012 г., като през първото тримесечие е струвала почти 3 млн. лв. от всичките 3.3 млн. лв. обезщетения на компанията. Компанията обслужва и над 1200 станции в населени места с население под определената норма, която е 800 души. Те струват на дружеството 5-10 млн. лв. на година. Въпреки че компанията има законовото право да ги закрие, решението за това ще се вземе на политическо ниво.

Ключовият проблем на пощите обаче е технологичната изостаналост в сравнение с частните конкуренти, които навлизат все по-убедително на пазара. "Метро" и "Рийдърс дайджест" намалиха разпространяваната от тях пряка пощенска реклама, а инкасираните суми от сметки за стационарните телефони също падат. От началото на 2011 г. пощенският пазар е напълно либерализиран и това позволи на петте частни пощи в страната да се борят за най-леките пратки - писмата. Като резултат държавната компания започна да губи поръчки на някои от ключовите си клиенти като НОИ, НАП, някои общини и др. Отскоро на пазара на класическата пощенска услуга навлязоха и Австрийските пощи, които купиха 26% от "МиБМ Експрес". Или казано направо - положението на държавния мастодонт тепърва ще се влошава. Основен конкурент на пощите обаче са Easy Pay и банките, като с годините опашките от пенсионери в пощенските клонове, които получават пенсиите си и плащат комуналните си услуги, ще стават все по-малки. Реалностите се менят. Добре е пощите да ги следват по-темпово.

Гърция спря помощите на 200 000 измамници

Гърция спря помощите на 200 000 измамници

Броят на измамниците е грубо 2% от населението на страната

Getty Images / Guliver

Гърция спря редица помощи, в това число и пенсии, на повече от 200 хиляди души, които са мамили държавата, за да получават допълнителни средства или всъщност са били мъртви от години, съобщи министерството на труда, предаде БГНЕС.

Броят на измамниците е грубо 2% от населението на страната.

Затъналата в дългове атинска администрация откри измамите, след като започна обстойни проверки под натиска на международните кредитори, за да съкрати дефицита си. Кабинетът спря парите и на семействата, които продължаваха да получават пенсиите на мъртвите си родители. Той също така спря кранчето на богатите граждани, записани в регистрите като бедни.

"Те бяха хванати по време на разследване. Държавата ще поиска обратно парите, които са получили нелегално", обясни източник от министерството, пожелал анонимност.

През последните месеци Гърция съкрати пенсиите със средно 25%, за да облекчи социалната си система, но това доведе до силно недоволство сред възрастните и създаде напрежение в цялата държава.

Почти 1/3 от 11-милионното население на страната е пенсионирано.