Турци откриха залежи на газ в Черно море

Находищата са големи, намират се на край западния бряг на дълбочина от 3600 метра, посочват от фирмата

Нови големи находища на газ в Черно море са открити от турската петролна корпорация ТРАО. Залежите се намират край западния бряг на дълбочина от 3600 метра, съобщава турския вестник „Сабах”, като се позовава на източници от компанията.

Информаторът, пожелал анонимност, посочил, предстои да започне проучването на находищата с търговски цели.

Предвижда се сондирането на „Istranka-1” да продължи 12 месеца.

На брега, в близост до град Трабзон, има още пет област, където в момента текат проучвателни дейности.

Френската „Тотал” ще проучва за нефт и газ в Черно море

Френската „Тотал” ще проучва за нефт и газ в Черно море

Най-добрата оферта е представена от „Тотал“, която ще работи в партньорство с ОМВ и „Репсол”, обяви енергийният министър Делян Добрев. Снимка: Sofia Photo Agency

Френската компания „Тотал“ (Total) ще проучва залежите на нефт и газ в находището „Хан Аспарух“, съобщи енергийният министър Делян Добрев.

Компанията ще работи в партньорство с О Ем Ви (OMV) и „Репсол“ (Repsol), предаде Дарик радио.

Добрев припомни, че през януари бе обявен конкурсът за проучване в блок „Хан Аспарух“.

Срокът за кандидатстване приключи в първите дни на настоящия месец и министърът подчерта, че бързо са били оценени офертите.

Най-добрата оферта е представена от „Тотал“, която ще работи в партньорство с ОМВ и „Репсол“, каза министърът и допълни, че френската фирма печели правата да търси и проучва дълбоко Черно море, блок „Хан Аспарух“ с територия 14 440 кв м.

„Това е нашата голяма надежда за диверсификация, защото потенциалът, който има дълбоко Черно море, според всички анализи сочи значителни залежи на нефт и газ. Това се потвърждава както от количествата, които се откриха на няколко километра от българската граница в румънска територия, така и от големия интерес, който имаше към конкурса в България“, каза още Делян Добрев.

Според премиера Бойко Борисов очакванията са сондажите да потвърдят наличието на голям ресурс, което ще помогне на страната за диверсификацията на газовите източници и при преговорите за цената на руския природен газ.

Строят руската част на „Южен поток”

Строят руската част на „Южен поток”

Разрешителното се очаква да бъде получено през септември

Строителството на газопровода „Южен поток” на руска територия започва. Това съобщи губернаторът и министър на промишлеността и енергетиката на Ростовска област Александър Гребенщиков, цитиран от РИА Новости. Проектът предвижда тръбопроводът да тръгва от Русия и по дъното на Черно море ще стига до Европа.

Целта на проекта е да диверсифицира руските газови доставки в Европа. Очаква се газопроводът да струва около 15,5 млрд. евро, а капацитетът да е 63 млрд. куб. м годишно. Пускането му в експлоатация е планирано за декември 2017 г.

През територията на Ростовска област ще минават 646 километра по две направления на тръбопровода.

Цената на инвестицията в тези трасета ще е около 130 млрд. рубли, каза представителят на „Газпром” Леонида Чугунов.

На руска територия проектът ще се изпълнява от дружеството „Питер Газ”. По думите на неговия представител Олега Сергеева в областта вече са проведени проектно-изпитателни дейности, направена е екооценка и през август се очаква да бъдат оформени договорите за аренда на земата, през която ще минава газопроводът. Разрешителното за строителство се очаква да бъде получено през септември, като октомври трябва да започнат строително-монтажните работи и полагането на тръбите.

Първият участък с дължина от 200 км се планира да бъде присъединен към действащите газопроводи и да се пусне в експлоатация през декември 2014 г.

"Тотал" и "Мелроуз рисорсиз" търсят газ в Черно море

"Тотал" и "Мелроуз рисорсиз" търсят газ в Черно море

Двете компании ще разработват блок "Хан Аспарух"

Френският петролен гигант "Тотал" и шотландската компания "Мелроуз рисорсиз" са кандидатите да търсят природен газ в българската акватория на Черно море, каза Делян Добрев, министър на икономиката, енергетиката и туризма. Двете дружества са подали оферти за дълбоководното проучване на залежи в блок "Хан Астарух". Срокът за кандидатстване изтече вчера в 17:30 ч.

Американският гигант ExxonMobil обаче не е подал оферта, въпреки че първоначалните нагласи бяха, че компанията ще участва в надпреварата. Според Делян Добрев причината Exxon да не подадат финансова оферта са не условията на конкурса, а политиката на компанията. "Те имат блокове в Румъния, които в момента изследват, и по-скоро са съсредоточили инвестициите си в тези територии", е мнението на Добре.

Оценката на офертите се очаква да приключи до края на месеца. Министърът припомни, че блок "Хан Аспарух" е изключително важен и правителството има големи надежди към него. Преди близо месец икономическият министър припомни, че газът, който се добива в Черно море е с 40% по-евтин от този, който купуваме от Русия. По думите му в момента у нас се произвежда 10-15% от вътрешното потребление, като страната ни е с далеч по-голям потенциал.

Плевнелиев обсъди газовата връзка с Гърция

Плевнелиев обсъди газовата връзка с Гърция

Президентът на България е на двудневна визита в южната ни съседка

Темата за ускорено изграждане на газовата връзка между България и Гърция е била във фокуса на разговорите между делегации на двете страни, които се срещнаха в Атина в рамките на официалната визита на президента Росен Плевнелиев. Тази връзка е важна за енергийната диверсификация на България, тъй като страната ни в момента е зависима от доставките на природен газ от Русия през Украйна.

"Гърция смята за изключително важно насърчаването на двустранното сътрудничество във всички големи енергийни проекти", заяви президентът Каролос Папуляс.

Българският президент е първият държавен глава от Европа, посетил Гърция след проведените избори. "Това е плод на голямото желание на държавата, която представлявам, да работим заедно", каза Плевнелиев.

Концесия на хоризонта за газовото находище в Девенци

Концесия на хоризонта за газовото находище в Девенци

Проектът на "Дайрект петролеум" вече има ОВОС, очаква се подписване на договора

Изграждането на тръбопровода, който да свърже газовото находище с газопреносната система на "Булгартрансгаз", ще отнеме близо година

Концесионният договор за добив на природен газ от находището край село Девенци, Плевенско, разработвано от американската компания "Дайрект петролеум", може да бъде подписан до месец. Това каза за "Капитал Daily" управителят на фирмата Кольо Тонев. Ден по-рано министърът на икономиката и енергетиката Делян Добрев съобщи, че компанията вече има положителна оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), което е задължителна стъпка преди подписването на концесионния договор.

Документът е одобрен от екоминистерството на 8 юни и по закон трябва да влезе в сила в 14- дневен срок, каза Тонев. По думите му тепърва компанията ще преговаря по условията на този договор, който трябва да бъде изготвен от министерството на икономиката и енергетиката и одобрен от Министерския съвет. От министерството обаче не успяха да отговорят до редакционното приключване на броя вчера доколко този срок е реалистичен.

Нужно е време
"След като това стане, ще са нужни 3-4 месеца за сондаж, с който ще бъдат добити първите количества природен газ", посочи Тонев. Това означава, че след около пет месеца местният добив значително ще се увеличи, макар че Тонев не можа да посочи колко точно газ ще бъде добит от първия сондаж. Общият брой на добивните сондажи, които ще бъдат направени в находището, е 15-16, посочи Тонев. По думите му вече има голям интерес от потребители, които искат да купуват природен газ оттам. В началото от находището ще може да се продава само компресиран газ, тъй като за изграждането на тръба до преносната система на "Булгартрансгаз" ще е нужна поне година. Добивната компания и в момента продава малки количества газ, добити от проучвателните сондажи. По предварителна оценка на "Дайрект петролеум" от находището в Девенци може да се добиват около 1 млрд. куб.м природен газ годишно, което може да покрие около половината от родното потребление. При откриване на находището от компанията заявиха, че залежите са общо за около 5.5 млрд. куб.м. В момента средногодишното потребление на газ в страната е 2.5 млрд. куб.м , от които местният добив е 300 млн. куб.м от находищата в Черно море край Варна, разработвани от компанията "Мелроуз". Държавният газов доставчик "Булгаргаз" купува газа от български добив на цени около 30-40% по-ниски от пазарните. 

Ограничение
За да започне добивът на природен газ от находището в Девенци обаче, парламентът трябва да приеме поправките в наложения през януари мораториум върху проучванията и добива на шистов газ. Причината за това е, че с него се ограничи и добивът на конвенционален газ, тъй като в текста на забраната влезе ограничението да не се правят сондажи на повече от 20 бара дълбочина, което означава на 200 метра в земята. Това беше и една от причините да бъде сформирана временна комисия, която да преразгледа приетите текстове и да промени това ограничение. Така, след като комисията прие отпадането на този текст, предстои промяната да бъде гласувана в пленарна зала, което може да стане още днес, тъй като точката е в дневния ред на парламента.

Кой вече добива 

Появата на повече играчи на пазара и при добива ще засили конкуренцията в този сектор, което ще позволи на потребителите да купуват по-евтин газ от този, който "Булгаргаз" предлага. Самият министър Добрев също беше коментирал, че до няколко месеца пазарът на природен газ в България ще бъде либерализиран, а конкуренцията ще доведе до по-ниски цени за потребителите.
На територията на България до момента са дадени 15 концесии за добив на нефт и газ. Дванадесет от тях са по право на "Проучване и добив на нефт и газ", която през 2003 г. беше приватизирана от варненската "Химимпорт". Сред концесиите, които дружеството притежава, са находища "Маринов геран", община Кнежа, "Дуранкулак" и "Тюленово" край Шабла, "Долни Дъбник", "Староселци", "Горни Дъбник", "Долни Луковит-запад", "Долни Луковит" край Плевен, "Българево" край Каварна, "Селановци", "Бъдарски геран" и "Бутан–юг" в района на Враца. Останалите три находища са на "Мелроуз рисорсиз". През 2001 г. компанията подписа концесия за добив на нефт и газ от находище "Галата", чиито залежи бяха изчерпани, а компанията безуспешно се опитва да получи лиценз за превръщането му в газохранилище. През 2010 г. английското дружество получи 10-годишна концесия за добив на природен газ от находище "Каварна". То е разположено в континенталния шелф на Черно море и е с площ 4.36 кв. км. Запасите в него се оценяват на 773 млн. куб.м газ. Малко по-късно същата година "Мелроуз" получава и концесия за газовото находище "Калиакра". 

Кои са "Дайрект петролеум Булгария"
Компанията е собственост на американската компания ТransAtlantic Petroleum (щата Тексас), която в началото на 2011 г. придоби бизнеса на друга щатска компания - Direct Petroleum Exploration (от Денвър, Колорадо), в България и Мароко. Сделката беше в кеш и акции, като продавачът получи 2 млн. долара в брой и още почти 9 млн. обикновени акции на TransAtlantic (цената на акция на NYSE Amex на 24 февруари беше 3.17 долара). В договора има изрична клауза, че при "търговски успех" на предприятията в Мароко и България продавачът ще получи допълнителни акции на стойност 26 млн. долара. 

Газовата отстъпка със задна дата, ако пуснем “Южен поток” от 15 септември

Газовата отстъпка със задна дата, ако пуснем “Южен поток” от 15 септември

Министърът на икономиката Делян Добрев минава зад гърба на енергийния министър от правителството на НДСВ Милко Ковачев на форум за инвестиции във ВЕИ.

Обещаната от първи април отстъпка от 11,1% върху цената на природния газ ще бъде ползвана със задна дата. Това обяви вчера министърът на икономиката Делян Добрев.

Условието обаче е България даподпише за изграждане на "Южен поток" и проектът да стартира до 15 ноември. За целта акционерите в "Южен поток - България" - руската компания "Газпром" и "Български енергиен холдинг", трябва да изчистят някои подробности по проекта.

Според Добрев спорните въпроси не били финансови.

Размерът на отстъпката за 11% намаление на природния газ е между 115 и 120 млн. долара, каза министърът и увери, че няма теми, по които не може да се постигне съгласие. Сутринта Добрев прогнозира поскъпване на природния газ у нас заради увеличените цени на долара и петролните деривати. Малко по-късно през деня от "Булгаргаз" обявиха, че са поискали увеличение на цената с 15,73% от юли. Те настояват газът от юли да се продава за 809,05 лв. за 1000 куб. м без акциз и без ДДС. По-високата със 109,95 лв. цена се дължи най-вече на това, че "към настоящия момент въпреки положените усилия не е възможно да бъдат отчетени постигнатите на най-високо държавно ниво договорености за намаляване на разходите ни при внос на природен газ", обясняват от газовата компания. Друга причина била, че курсът на долара се е повишил с 5,02 на сто през второто тримесечие. Поскъпването било нужно и за осигуряване на 148,5 млн. куб. м в газохранилището в Чирен.

Представителите на бизнеса обаче се обявиха категорично против увеличението на таксите за т.нар. зелена и кафява енергия, които се включват в цената на тока. На консултативен съвет в София вчера предприятията скочиха и срещу въвеждане на нова такса "Невъзобновяеми разходи", с която ДКЕВР се надява да покрие разходите от скъпите централи АЕS Гълъбово и ТЕЦ "Марица изток 1".

"Смятаме, че сега е нужно да се преразгледат в детайли договорите с тези централи или дори да се развалят", заяви Константин Стаменов, председател на УС на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори.

Според бизнеса икономическата криза може да се третира като форсмажор, още повече че към нея се добавя и ново искане за сериозен скок на газа. "За каква конкурентоспособност говорим, при положение че в Русия синьото гориво струва 120 долара на 1000 куб. метра, в САЩ е 77 долара, а у нас , ако се приеме цената, искана от "Булгаргаз" ще стане 521 долара", попита Стаменов.

Махат преференциите за "зелен" ток от догодина?

Още от средата на следващата година може да отпаднат преференциалните цени за произведената от възобновяеми източници енергия. Това предупреди вчера министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев.

Преференциални цени за нови ВЕИ-та няма да има, ако България достигне целта за 2020 г. от 20,8% енергия от алтернативни източници предсрочно. Ако сегашните темпове на нарастване на производството на "зелен" ток продължат, целта ще бъде постигната през средата на 2013 г., твърди Добрев.

"В момента ограничаваме инвестициите във ВЕИ, за да може целта да бъде достигната плавно до 2020 г. В противен случай България седем години няма да има никакви инвестиции в алтернативни източници", каза министърът на икономиката на форум за зелените инвестиции, организиран от българското училище за политика.

Делян Добрев: Поевтиняване на газа ще има, когато развием местния добив

Делян Добрев: Поевтиняване на газа ще има, когато развием местния добив

Снимка: Архив 24chasa.bg

Още не е ясно, че искането на „Булгаргаз" ще бъде удовлетворено. Този филм вече сме го гледали. На всеки три месеца "Булгаргаз" иска по 20-25% увеличаване цената на газа, обикновено ДКЕВР се съгласява на 4-5%. Това каза пред БНТ министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев.

Той уточни, че регулаторът е възможно и въобще да не одобри поскъпване на газа. "От 1 април до края на годината за 9 месеца прави до 120 млн. долара, които ще ги получим като отстъпка в цената, ако подпишем протокол, с който се ангажираме да вземем окончателно решение до 15 ноември за "Южен поток". Но да не се окажем в ситуацията с "Белене", когато сме подписали споразумение с редица отворени въпроси, които се опитваме да решим", отбеляза Добрев.

Той подчерта, че не плащаме газа по-скъпо, за да ни принудят да вземем решение и да ни дадат отстъпка, а това са договорите, които са подписани.

"Това поскъпване си е съгласно сключените договори, в този смисъл няма изнудване от страна на руската страна. "Южен поток" е проект, който подкрепяме, той ще носи значителни допълнителни приходи на страната ни. Ако не бъде осигурено финансирането, вземайки решение до ноември може да се случи както при "Белене" - започваме да строим, а пък нямаме пари за това. Това са отворените въпроси преди да подпишем споразумението и да получим отстъпката", обясни енергийният министър. Той повтори, че това не са спорове, а нерешени въпроси. "Трябва да знаем още от сега, ако даваме пари - колко пари. Срокът на откупуване на инвестицията е 15 години. Това значи, че на базата на привлечения капитал се правят изчисления за норма на възвръщаемост и на 15-ата година сме изплатили тръбата. След 15-ата година в следващите 20-30 години живот на тази тръба ние получаваме приходи. Това е записано в споразумението", заяви Делян Добрев.

По повод преговорите с „Газпром" и цената на газ, Добрев каза, че не бива да се прибързва. „Отстъпката вече е изчислена, така че когато и да я подпишем, тя ще бъде 115-120 милиона", коментира Добрев.

Според него обаче истинското намаление на цената на газа ще го получим тогава, когато развием местния добив за газ.

Министърът сподели, че е нужна своеобразна реформа в пазара на газ. Трябва да отворим пазара, така че да могат всички фирми, които имат търговски договори с Русия, да имат достъп до българските клиенти, коментира още Добрев. „Ако допуснем други фирми, ще се появи конкуренция, което ще е добре. От това ще спечелят както хората, така и бизнесът", обясни още енергийният министър. „Пазарът трябва да се либерализира", подчерта Делян Добрев.

Той е категоричен, че подкрепяме и "Набуко", и "Южен поток". "Южен поток" ще ни осигури по-голяма сигурност на доставката по линия на трасето. Газът при този случай ще влиза първо в България. "Набуко", освен сигурност на доставките, носи и диверсификация на газа. Имаме възможност да купуваме газ от Каспийския регион. Истинското намаление на цената на газа ще го получим тогава, когато развием нашите възможности за добив на газ. 10-15% добиваме в момента от Черно море, което е 40% по-евтино от вноса на газа на границата. Истинското намаление на цената на газа ще се получи с потребление на местния добив", увери Добрев.

"Най-големите лидери на света са тук и те виждат потенциала, който и ние виждаме. В противен случай не биха рискували да харчат стотици милиони долари за проучване. Това не биха го направили, ако не бяха убедени, че ние имаме залежи", подчерта още енергийният министър.

Все същият съветски филм

Все същият съветски филм

Поевтиняването на газа се оказа поскъпване

Делян Добрев

"Германия купува газа от Русия за 330 долара, а ние - за 600 долара. Искрено се надявам, че президентът Путин след нашия разговор ще направи необходимото компаниите в Русия да направят това, което са направили за германците." премиерът Борисов, 28 март"Русия ще даде отстъпка в цената на газа за България от около 11%, считано от 1 април." 
министър Делян Добрев, 30 март

"Русия има нови искания по финансовия модел на проекта за строеж на газопровода "Южен поток", за да подпише споразуменията за отстъпка в цената на природния газ за България."  Добрев, 4 юни 
"Възможно е поскъпване на газа, тъй като отстъпката на "Газпром" още не е задействана заради спорове по финансовия модел за "Южен поток".
Добрев, 11 юни

"Заради поскъпването на алтернативните горива на средиземноморски борси и на курса на долара спрямо лева се налага цената на природния газ от 1 юли до се повиши с 15.73 на сто."  съобщение на "Булгаргаз", 11 юни

С други думи - договореното поевтиняване на газа от 1 април се оказа реалното му поскъпване от 1 юли, независимо с колко процента ще е. И едва ли някой трябва да е изненадан, че филмът отново не е "шведски", а "съветски".

"Газпром" е в правото си да си преследва целта - строителството на "Южен поток" да започне преди влизането в сила от 1 януари догодина на новите енергийни правила в ЕС, които ограничават руските интереси. Това, че по проект газопроводът минава през България, е единствената "съпротивителна сила" на София в тази игра, но тя пък се губи от факта, че страната продължава да е без възможност за други доставки освен от "Газпром".

Три години и половина след кризата от януари 2009-а газовите връзки със съседни държави все още ги няма, а за "по-сигурно" България забрани дори проучванията, от които можеше да разбере дали поне разполага с шистов газ.

Преговорите с монополист при тези условия, при това доброволни, няма как да не свършват с резултати тип "братска дружба".

Газов шок

Газов шок

Вместо обещаното поевтиняване от 1 юли горивото ще поскъпне за пореден път

Изпълнителният директор на "Булгаргаз" Димитър Гогов преди общественото обсъждане в ДКЕВР за една от поредните промени на цената на природния газ

Вместо обещаното от повече от два месеца поевтиняване на природния газ с 11% от 1 юли природният газ отново ще поскъпне. Вчера "Булгаргаз" обяви своето предложение за почти 16% ръст в цената за третото тримесечие, с което тя ще достигне 809 лева без ДДС и акциз.

Проблемите тук са два: първо, правителството побърза да се похвали с поевтиняване и така даде грешен сигнал на бизнеса какво да очаква и планира. И второ, новото вдигане на цената, която само за година вече скочи с над 30%, прави българските предприятия неконкурентни.

Обещано, но неполучено

"Към настоящия момент въпреки положените усилия не е възможно да бъдат отчетени постигнатите, включително на най-високо държавно ниво, договорености за намаляване на разходите ни при внос на природен газ, тъй като съответните документи, узаконяващи споразуменията, са подписани от "Булгаргаз", предоставени на доставчиците ни, но все още неофициализирани от тяхна страна. След получаването им "Булгаргаз" незабавно ще ги предостави в ДКЕВР", се казва в съобщението на българското дружество.

По рано през деня министърът на икономиката и енергетиката Делян Добрев също прогнозира, че най-вероятно от юли ще има поскъпване на газа. По думите му отстъпката от 11% от цената на горивото от руската "Газпром", обявена в края на март, зависи от окончателното решение на България по проекта за газопровода "Южен поток", което трябва да бъде взето до 15 ноември. Условието е България да ускори работата по българската част на "Южен поток", изтъкнаха от енергийното министерство.
"В момента, в който уточним тези отворени въпроси и подпишем ангажимента за окончателно инвестиционно решение към 15 ноември 2012 г., ще получим отстъпката от 11.1%, изчислявана от 1 април до края на годината. Нейният размер е между 115 и 120 млн. долара", каза Добрев.

Защо поскъпва 

Часове след като самият министър заяви, че от началото на юли вместо намаление най-вероятно ще има поскъпване на природния газ, от "Булгаргаз" потвърдиха прогнозата. Основната причина, която газовото дружество изтъква за исканото увеличение, е по-високия курс на щатския долар през второто тримесечие на годината. Едва ли обаче по-скъпият с 5.2% долар може да оправдае исканото увеличение от 16%. Останалите фактори, посочени от "Булгаргаз", не дават отговор на каква база е формирано то, а негови представители не бяха намерени за допълнителен коментар. От дружеството само посочват, че исканото поскъпване се дължи на "несбъдването" на параметрите от доклада на ДКЕВР при определяне на цената за второто тримесечие и необходимостта от по-високи приходи на дружеството". От "Булгаргаз" посочват и нуждата от нагнетяването на 148.5 млн. куб. метра природен газ в хранилището в "Чирен", които да гарантират доставките през зимния период. Те обаче допълват, че ако това съхранение бъде отложено, което би било рисково за доставките на газ през зимата на 2013 г., исканата от тях цена би била 766.73 лв. за кубичен метър без акциз и без ДДС.

Исканото увеличение от "Булгаргаз" за третото тримесечие все пак е значително по-скромно от исканите 26% през предходното (въпреки че ДКЕВР одобри 12.7% по-висока цена). Причината е, че през последните месеци цената на петрола започна да пада и този път не е сред причините за поскъпването на газа. Освен това от "Булгаргаз" посочват, че не отчитат необходимостта от покриване на недовзетия приход на "Булгаргаз" от предходни периоди.

Загуби без край

В своето съобщение "Булгаргаз" посочва, че компанията се намира в изключително затруднено финансово състояние и паричен поток на дружеството. За 2011 г. "Булгаргаз" отчита загуба от 73.2 млн. лева. И допълва още черни числа: загубата за 2010 г. от 37.4 млн. лв., както и оперативната загуба към април 2012 г. от 101.8 млн. лв.

Причина за това лошо финансово състояние обаче са и натрупаните дългове към дружеството от неплащания на негови клиенти, които достигат 500 млн. лв. Над 200 млн. лева са текущите задължения към "Булгаргаз" на четирите топлофикации - София, Бургас, Враца и Плевен, и на няколко промишлени клиента. В тази връзка през миналата седмица от "Булгаргаз" поискаха да спрат подаването на природен газ към "Топлофикация София ". Оттам обаче обещаха да изплатят всичките си задължения до края на седмицата. В понеделник столичното дружество съобщи, че е платило всичките си текущи задължения към газовия доставчик - общо 330 млн. лв., като така е изчистила всичките си текущи задължения. Крайната мярка за спирането на газа обаче не беше избегната от топлофикационните дружества в Бургас и Враца (свързани с Христо Ковачки). Тя обаче беше отменена още в сряда вечерта, след като фирмите са погасили част от задълженията си към "Булгаргаз" за доставени през миналата зима количества природен газ. Те също така са поели ангажимент да платят останалите суми до края юни.

Въпреки че отстъпката от 11% в цената на газа не беше окончателно договорена, енергийният регулатор вече я калкулира в разчетите си за цените на топлофикациите от началото на юли. Така според сметките на ДКЕВР цената в повечето топлофикации ще намалее, като за "Топлофикация Пловдив" корекцията достига 30%. В същото време обаче топлофикациите ще получат по-висока цена за високоефективното комбинирано производство, което традиционно съпровожда намалението в цената на топлоенергията. По този начин всички потребители плащат поевтиняването на топлоенергията и топлата вода през сметките си за ток.

"В Русия газът се търгува за 120 долара за 1000 куб. метра, в САЩ – за 77 долара. Ние трябва да плащаме 520 долара. От това ще пострадат отрасли като металургията, която осигурява 20% от износа на България. Комбинацията с поскъпването на тока и увеличаването на взаимната задлъжнялост между фирмите е опасна. Силно се притеснявам, че България няма да реализира икономически растеж, а спад през 2012 г. Най-належащото нещо, което страната трябва да свърши, е да изгради газовите интерконектори със съседните страни, по които да има достъп до алтернативни газови източници."

Константин Стаменов, председател на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори

"Неохим" модернизира производството си с 10 млн. лв.

"Неохим" модернизира производството си с 10 млн. лв.

Компанията започва мащабен проект за подобряване на производството на амоняк, който ще намали разходите й за природен газ

Към края на март печалбата на компанията е 11.2 млн. лв. или с 37% по-малко спрямо същия период на миналата година, като сред основните причини са разходите за природен газ

Химическият завод  "Неохим" в Димитровград планира инвестиции за над 10 млн. лв. през 2012 г., съобщиха от компанията. Вече са вложени близо 950 хил. лв. в автоматизирането на паровата система на предприятието, а след седмица започва и най-мащабната част - модернизация на производството на амоняк, за която са предвидени останалите около 9 млн. лв. Реновирането ще продължи около 4 месеца и ще свие разходите на компанията за природен газ, който е с основен дял в разходите й. 

Икономии на природен газ

От "Неохим" изчисляват, че при нормален цикъл на работа, който за предприятието е осем месеца в годината, ще могат да реализират икономия на около 13 млн. куб. м газ. Това се равнява на 4 млн. евро годишно, коментира изпълнителният директор на компанията инж. Васил Грънчаров. По думите му това е най-сложната реконструкция, която "Неохим" предприема от старта на производството на амоняк през 1989 г.

През следващата година се предвижда и ремонт на цеха за азотна киселина, в който ще бъдат вложени 2.5 млн. евро.

Производство и продажби

През 2011 г. предприятието е увеличило значително производството си. Произведени са близо 560 хил. т амониев нитрат, което е с близо 65% повече на годишна база. С над 179 хил. т се е увеличило и производството на азотна киселина, което също представлява ръст от около 65 на сто, а произведеният течен амоняк е с 106 хил. т повече спрямо 2010 г. или ръст от 67%.

През 2011 г. продажбите на амониев нитрат – един от основните продукти на завода, надхвърлят обичайните за дружеството обеми и достигат близо 542 хил. т. Реализиран е ръст от 47.69% на вътрешния пазар и 37% на международните.

От компанията обясняват, че увеличението на вътрешния пазар е резултат от подобрената икономическа ситуация в страната и високите добиви и цени на селскостопанска продукция. По-добрите резултати на външните пазари са свързани с повишаването на цените на амониевия нитрат, както и във факта, че основните производители като Украйна и Русия са отсъствали в периода на пиково потребление, тъй като са съсредоточили усилията си върху задоволяване потребностите на местните потребители.

На международните пазари най-добри резултати се отчитат в Англия и Франция. Там са реализирани малко над 108 хил. т, което представлява  44.27 % от фирмените продажби на амониев нитрат на международните пазари. Освен за Англия и Франция, дружеството изнася продукция и за САЩ, Малайзия, Турция, Индия, Румъния, Македония, Гърция, Италия и Испания.

Приходи и печалба

През 2011 г. "Неохим" отчита приходи от малко над 284 млн.  лв., което е близо два пъти повече спрямо резултатите от предходната година. Печалбата на компанията от оперативна дейност възлиза на 22.4 млн. лв. Само от продажбата на продукция тя възлиза на 15.6 млн. лв. на фона на загубата от 11.7 млн. лв. през миналата година. Продуктите, които формират основната част от печалбата на дружеството, са амониев нитрат и натриев нитрат.

Към края на март печалбата на компанията е 11.2 млн. лв. или с 37% по-малко спрямо същия период на миналата година. Причините са увеличени разходи за материали и външни услуги, които не са били компенсирани от 25%-ния ръст на продажбите. Основното перо в разходите на компанията е природният газ, а поскъпването му веднага се отразява и на дейността на компанията. Разходите за синьо гориво през първите три месеца на годината възлизат на 70.4 млн. лв. или с 25% повече в сравнение със същия период на миналата година.

"Булгаргаз" иска 16% по-скъп газ от юли

"Булгаргаз" иска 16% по-скъп газ от юли

Леко омекотяване на удара е възможно, ако не се нагнетява газ в "Чирен"

От газовата компания подчертават, че очакват да получат с подпис споразуменията с руската страна за намаляване на цената на газа с 11.1% считано от 1 април до края на годината

След като договореното намаляване на цената на природния газ между "Булгаргаз" и "Газпром" все още не е подписано, българското газово дружество поиска от 1 юли цената на синьото горива да се покачи с 15.73%. В понеделник "Булгаргаз" е представила заявлението си за третото тримесечие в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР).

Според държавната компания пределната цена, по която продава, трябва да достигне 809.05 лв. за хиляда куб. м без акциз и без ДДС. В момента цената е 699.10 лв. за хиляда куб. м.

За исканото увеличение са виновни курсът на долара (1.55 лева за долар през третото тримесечие, т. е. по-висок с 5.02 % спрямо предишния период) и нуждата от по-високи приходи от тези, получени при сегашната цена.

От газовата компания подчертават, че очакват да получат с подпис споразуменията с руската страна за намаляване на цената на газа с 11.1% считано от 1 април до края на годината.

"Към настоящия момент, въпреки положените усилия, не е възможно да бъдат отчетени постигнатите включително на най-високо държавно ниво, договорености за намаляване на разходите ни при внос на природен газ, тъй като съответните документи, узаконяващи споразуменията са подписани от "Булгаргаз" ЕАД, предоставени на доставчиците ни, но все още не официализирани от тяхна страна. След получаването им "Булгаргаз" ЕАД незабавно ще ги предостави в ДКЕВР", се казва в съобщението на обществения доставчик.

По-рано в понеделник министърът на икономиката Делян Добрев обясни, че 11-те процента отстъпка са обвързани с българското участие в проекта на "Газпром" за газопровода "Южен поток".

От "Булгаргаз" посочват още, че поскъпването е и съхраняването на 148.5 млн. куб. м. газ в хранилището "Чирен". "В случай, че това съхранение бъде отложено (което би увеличило риска за доставките през зимата на 2013 г.) пределната цена би била 766.73 лв./х м3 без акциз и без ДДС.", посочват още от компанията. От дружеството твърдят, че в сметките им не е включено покриване на недовзет приход от предходните периоди.

За 2011 г. "Булгаргаз" е на загуба от 73.2 млн. лв., показва финансовият отчест на фирмата. За сравнение за 2010 г. загубата е 37.392 млн. лв., а оперативната загуба към 30 април 2012 г. възлиза на 101.821 млн. лв.

34 млрд. кубика газ до Девенци

Над 34 млрд. куб. м природен газ може да бъдат добити от находището в Девенци и прилежащите му участъци Борован, Враняк и Садовец. Това показват данните от екооценката за добива на газ от находище "Койнаре".

Само от Девенци може да бъдат извадени над 13 млрд. кубика, като тези залежи са доказани. От останалите се предполага, че ще бъдат добити между 6 и 9 млрд. куб. м от всяко.

Добивът на газ в Девенци може да започне, след като експертния екологичен съвет към Министерството на околната среда и водите одобри екооценката на проекта. Остава само преподписване на решението от министър Нона Караджова. Добивът ще става по конвенционална технология, но компанията "Дайрект петролиум" ще може да прави групови сондажи.

„Газпром": Без сухопътен участък от „Южен поток" в Австрия

Окончателно обаче маршрутът ще бъде утвърден заедно с приемането на инвестиционното решение, което трябва да стане през ноември тази година. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Руския енергиен гигант „Газпром" възнамерява да се откаже от строителството на сухопътната частгазопровода „Южен поток" на австрийска територия.

Според корпоративното издание на газовия гигант, крайната точка на газопровода ще бъде град Тарвизио в Северна Италия, предаде БНР.

Според официалното издание на „Газпром", строителството на „Южен поток" ще започне от руското черноморско крайбрежие на Краснодарския край в района на град Анапа.

Маршрутът след това ще преминава по дъното на Черно море, като засяга частично турската икономическа зона и излиза на българското крайбрежие край Варна.

По-нататък руският газ ще поеме по сухопътния участък през България, Сърбия, Унгария и Словения към северната част на Италия до градчето Тарвизио.

Предвиждат се и няколко странични разклонения от главната магистрала към Гърция, Хърватия и Република Сръбска в Босна и Херцеговина.

В същото време в бъдеще не е изключено разширяване на географския обхват на проекта чрез присъединяването на нови държави.

Само преди месец акционерите в „Южен поток" бяха съобщили, че първо ще бъде построен северният участък от сухопътната част на газопровода и той ще започва от Австрия.

Окончателно обаче маршрутът ще бъде утвърден заедно с приемането на инвестиционното решение, което трябва да стане през ноември тази година.

Приблизителната стойност на газопровода „Южен поток" е 16-20 млрд. евро, като неговата максимална мощност ще бъде 63 млрд. куб. метра газ годишно.

Първата копка е предвидена за края на тази година, а първите количества синьо гориво трябва да стигна до Европа по новите тръби в края на 2015 г.

Без посредници при новите газови договори с Русия

България ще може да доставя необходимите количества газ през Турция не по-рано от 2018 г. Да се говори, че тази газова връзка е алтернатива, прекалено незряло, обяви Делян Добрев. Снимка: БГНЕС

Новите договори за доставка на газ от Русия за България ще бъдат сключени направо с „Газпромекспорт“, а не с посредници, обяви министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев.

„При посещението ми в Москва се договорихме в рамките на един месец да започнем преговорите по новиягазов договор от 2013 г. Става въпрос за средносрочен договор в рамките на 5–6 години, който да дава възможност след изтичането му ние да търсим други алтернативи“, обясни Делян Добрев по БНТ.

Той увери, че България е заявила исканията си по новия договор, подробностите по който предстои да се уточнят, но най-важният въпрос по думите на министъра е базовата стойност на газа.

„Русия потвърди, че отстъпката в цената на гаа влиза в сила от 1 април. Отстъпката е обвързана с ускоряване на проекта „Южен поток“. До 15 ноември трябва да забързаме темпото по проекта. Ако ние се забавим, това би означавало, че ще забавим целия проект“, каза Делян Добрев.

Енергийният министър посочи, че преносът на газ е много скъп, докато местният добив е доста по-евтин.

„В България цената на газа е близо 500 долара, в щатите е 100 долара. САЩ, благодарение на шистовата революция при тях, се превърнаха в най-големият износител на газ в света“, посочи пример министърът, но отбеляза, че на този етап в България не е възможна шистова революция.

Делян Добрев е категоричен, че мораториумът върху добива на шистов газ ще остане в сила, докато хората не се убедят в безопасността на технологията, а за провеждането на референдум по въпроса е необходима по-висока информираност.

Министърът съобщи, че в неделя за Русия е заминала работна група от България, която да уточни техническата част по проекта АЕЦ „Белене“, от който кабинетът „Борисов“ се отказа. България все пак е изразила готовност да заплати изработеното оборудване.

„Имаме един реактор, който е почти завършен, така че той може да бъде интегриран като седми блок на АЕЦ „Козлодуй“. Този блок може да бъде съхраняван или в България, или в завода, в който е произведен. За другия реактор, който също е поръчан и вече се прави, средствата, които ние сме платили за него, са сравнително малко. Средствата за втори реактор са в рамките на 20-30 млн., не повече“, съобщи министърът.

Делян Добрев припомни, че заемът по проекта, който НЕК е изтеглил от френската банка БНП Париба, е бил предоговорен, благодарение на което кредитният рейтинг на компанията е бил потвърден и сравнително тежкото й финансово положение не се е влошило.

„България ще може да доставя необходимите количества газ през Турция не по-рано от 2018 г. Да се говори, че тази газова връзка е алтернатива, е прекалено незряло“, обяви Делян Добрев.

По думите му повече от 50% от консумирания в Турция газ идва от Русия.

„Въпросът не е в това да създадеш газова връзка, а въпросът е дали този газ го има и къде е той, в какви количества“, подчерта енергийният министър.

Въпреки че не даде своята „рецепта за икономически растеж“, Делян Добрев отново посочи ОП „Конкурентоспособност“ като най-важна в развитието на икономическата политика на България.

„По тази програма не сме използвали всички средства. Направихме реформа в тази оперативна програма, оптимизирахме администрацията, надяваме се да постигнем много добри резултати до края на годината. Ускоряваме междинните и окончателните плащания, за да стигнат реално бързо парите до бизнеса“, каза министърът на икономиката.

Той определи „София Тех Парк“ като хубава идея за проект, който решава проблема между бизнеса и образованието, и обяви, че процедурата по проекта ще стартира тази седмица.

Шест гиганта искат да търсят петрол и газ в българските води на Черно море

„Хан Аспарух“ е името на блок от акваторията ни в Черно море с големина 15 хиляди квадратни километра. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Шест големи световни компании от нефтения и газовия бранш са закупили документи за участие в конкурса за разработване на потенциалното находище на природен газ „Хан Аспарух“ в дълбоката част на Черно море.

Това са британската „Мелроуз“, която вече експлоатира няколко малки находища в черноморския шелф, австрийската OMV, американската ExxonMobile, френската Total, испанската Repsol и холандско-британската Shell, пише в. „Стандарт“.

„Очаква се до 17 юни, когато е крайният срок за подаване на оферти в конкурса за търсене на залежи, те да подадат конкретни оферти“, заяви министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев.

Реалната работа по проучване на блок „Хан Аспарух“ вероятно ще започне около месец по-късно, като през това време правителството ще избере изпълнител, а междувременно Министерството на околната среда и водите трябва да одобри и сондажната програма на победителя в конкурса.

Ако бъдат доказани сериозни количества залежи, след 2 до 3 години ще може да започне и добивът.

„Шансовете за това са много добри, тъй като наскоро в румънски води, много близо до блок „Хан Аспарух“, бяха доказани между 42 и 84 млрд. кубика природен газ“, припомни Добрев.

Той допълни и че това е причината толкова много и големи компании да се интересуват от проучването.

„Хан Аспарух“ е името на блок от акваторията ни в Черно море с големина 15 хиляди квадратни километра. Тук морето е с дълбочина до два километра. Затова в миналото този терен е бил изключително труден за проучвания и е бил изоставян от енергийните компании.

Правителството обаче обяви нов конкурс. Според предварителни геоложки анализи тук може да има 500 милиарда кубични метра природен газ.

За да се извлече суровината, трябва да се направи разработка от един или от десет сондажа. Ако сондажите са успешни и потвърдят прогнозата само на 30% в нашите води на Черно море, този газ може да покрие нуждите на икономиката ни за следващите 50 години.

В съседство до „Хан Аспарух“, на много по-малка площ и в много по-плитки води, е разположен друг блок - „Свети Атанас“. Тук държавата очаква минимален интерес и не се говори за такива количества газ.

Експертите обаче предупреждават, че двата блока ще се проучват много дълго време, т.е. до 2020 г. трябва да има резултат за това дали има петрол или газ.

Отпада част от мораториума за шистовия газ

„Това е така, защото текстовете създаваха пречки за добиване и на конвенционален газ, както и за съхранение на природен газ," обясни Червенкондев. Снимка: "Капитал"

Част от текстовете в мораториума за шистовия газ ще отпаднат, защото представлявали пречки за добива на конвенционален газ.

„Временната парламентарна комисия за проучване, анализ и обсъждане на добри практики и законодателни решения за проучване и добив на подземни богатства реши на днешното си заседание, че от мораториума върху проучванията и добива на шистов газ трябва да отпаднат част от текстовете," каза председателят на комисията Диан Червенкондев от ГЕРБ, цитиран от БТА.

„Това е така, защото текстовете създаваха пречки за добиване и на конвенционален газ, както и за съхранение на природен газ," обясни Червенкондев.

„По сега действащата точка 1 от мораториума, наложен от 24 януари 2012 г., се забранява вкарването на флуиди под земната повърхност под налягане от повече от 20 атмосфери, а това затруднява и добива на конвенционален газ," посочи Червенкондев.

„Сега тази точка отпада, но не се разрешава проучване и добив на шистов газ по технологията хидрофракинг," допълни депутатът.

„Временната комисия ще продължи работата си още три месеца, през които ще проучи добри практики при проучването и добива на шистов газ по технологията хидрофракинг. Докато не се докаже, че този метод е безвреден, той ще остане забранен," увери Червенкондев.

Ще бъдат проучени и добрите практики за добив на инертни материали и руди.

Представители на обществени организации против шистовия газ, които присъстваха на днешното заседание на комисията, заявиха че с отпадането на забраната за нагнетяване на течности под налягане под земните недра на практика отпада и мораториумът върху шистовия газ.

„Южен поток" по план, строежът започва през декември

900-км тръба под водата ще свързва България и Русия през Черно море в рамките на газопровода "Южен Поток". Карта: south-stream.info

Планът за строеж на газопровода „Южен поток" върви по график, са заключили президентът на „Газпром"Алексей Милер и министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев.

Двамата обсъдиха текущото руско-българско сътрудничество в енергийната област, предаде Интерфакс, цитирана от БГНЕС.

Особено внимание беше отделено на строителството на проекта „Южен поток", се казва в съобщение нагазовия гигант.

Участниците в срещата са подчертали, че планът за реализирането на проекта се изпълнява в съответствие с обявения график.

Също така е било отбелязано успешното провеждане на търг за избор на подизпълнител на дейностите, свързани с териториалното планиране, оценката върху околната среда, подготовката на проектната документация на българския участък от газопровода „Южен поток".

„Южен поток" трябва да доставя руски газ за Централна и Южна Европа, заобикаляйки Украйна. Строителството му трябва да започне през декември тази година. Първите доставки на газ ще бъдат осъществени през декември 2015 г.

Предвижда се морският участък от газопровода да премине по дъното на Черно море от компресорната станция „Руская" на руското крайбрежие до българския бряг.

Общата дължина на черноморския участък ще бъде около 900 км, максималната дълбочина – над 2 км, проектната мощност – 63 милиарда куб.м.

За сухопътния участък през България се обсъждат два възможни варианта – единият на северозапад, а другият на югозапад.

За осигуряването на необходимото количество газ за „Южен поток" ще бъде разширена газопреносната мрежа в Русия. Ще бъдат изградени допълнителни 2446 км тръбопроводи и 10 компресорни станции с обща мощност 1473 Мвт.

Този проект ще бъде кръстен „Южен коридор" и ще бъде реализиран на два етапа до декември 2019 г.

На 16 септември 2011 г. беше подписано споразумението между акционерите в компанията South Stream Transport AG, които ще изградят морския участък от тръбата. „Газпром" притежава 50% от морската отсечка, италианската ЕНИ – 20%, германската „Винтерсхал" и френската „Електрисите дьо Франс" по 15%.

На 200 км сме от газ, различен от руския

200 км е разстоянието, което реално дели България от възможността да купува природен газ от други източници освен руския. На толкова километри е изчислена междусистемната газова връзка с Турция. Оттам биха дошли договорените с Азербайджан 1 млрд. куб. метра. Шефът на "Булгартрансгаз" Кирил Темелков казва, че азерското гориво може да идва и по гръцката връзка.

Ако пресметнем времето, което ни дели от азерския газ, то това са 494 дни. Толкова, защото е планирано по двата нови газопровода, които ни свързват с Гърция и Турция, гориво да потече в края на 2013-а или в началото на 2014 г.

До три-четири години държавата ни ще бъде свързана с газови тръби с всичките съседи. Поне такива са намеренията на "Булгартрансгаз", на Българския енергиен холдинг и на министерството на икомиката.

Според надеждите ни към България може да текат максимално 20 млрд. куб. м Само за сравнение - страната ни ползва годишно 3 млрд. куб. м, а при криза слиза и под тях. Русия пък транзитира през нас 17 млрд. куб. м. Минималният капацитет, който е заложен за новите тръби, е 6,3 млрд. куб. м. Тези количества са извън транзитната газова система, която всъщност е резервирана за 30 години от "Газпром".

Шефът на "Булгартрансгаз" не приема сумирането на капацитети, защото те са при идеалния вариант, но е съгласен, че всъщност се създава възможност за газов пазар за 20 млрд. куб. м годишно.

Всички междусистемни връзки ще се свързват с газопреносния пръстен на България. Освен това се предвижда тези газопроводи да са риверсивни. Това означава, че газът ще може да тече и в двете посоки. За първи път това стана при газовата криза през 2009 г., когато транзитната тръба към Гърция беше изпразнена и стана възможно по нея да доставим газ от южната ни съседка. Това обаче бе в авариен и кризисен момент.

Всичките тези проекти, които трябва да са реалност в близките години, са извън големите - "Набуко" и "Южен поток".

В най-напреднала фаза е газовата връзка с Румъния. Очаква се тази седмица да бъде обявен търг за строител на българската наземна част, обяви Темелков. Тръбатата с дължина 25 км, от които 15 км са на българска територия, трябва да е завършена догодина и по нея да потече газ. Дали от Румъния към България, или от нас към румънска територия, е въпрос на търговия. Минималният капацитет на газопровода е 0,5 млрд. куб. м, максималният е 1,5 млрд. Северната ни съседка си има собствени газови находища, от които добива синьо гориво. Другият плюс е, че системата е вързана с унгарската. Като член на Европейския съюз Румъния е задължена да обявява свободен капацитет и да транзитира газ. Така че по тази връзка може да се доставя газ от Австрия например.

Проектът с най-голяма тежест е безспорно междусистемната връзка с Турция, която ще се изгражда от турската държавна "Боташ" и българската "Булгартрансгаз". Тя става особено актуална, след като Азербайджан и Турция се договориха за тъй наречения Трансанадолски газопровод, по който да се транспортира азерски газ.

В газовите среди първоначално се говореше, че Турция иска да ни препродава азерския газ, а не само да го транзитира и това е проблемът. Темелков обаче не коментира това- търговските отношения не се отнасяли до неговата компания. Но ако пресмятаме кой повече има интерес от връзката с турците, то определено е България. Темелков смята, че този газопровод не е конкурент на "Набуко".

Тръбата от Турция е дълга 200 км, като 75 км са на българска територия - от компресорната станция "Лозенец" до турската граница. Тази година ще започне проектирането на българския участък. Темелков се надява в началото на 2014 г. по тази тръба да потече газ към България. Смята, че "Боташ" гледа положително на тази идея.

Инвестицията за тръбата на българска територия на първи етап е около 50 млн. евро.
В началото по нея ще бъдат транспортирани от 1 до 3 млрд. куб. м. С развитието си връзката гони капацитет от 9-10 млрд. куб. м. Българската част ще се изгради с пари на "Булгартрансгаз" и ще бъде 100% нейно притежание. Каквито впрочем са и 100% от преносната и транзитната мрежа в България.

Каспийски газ ще се може да се пренася и по тръбата, свързваща българската и гръцката система. Газопроводът, който тръгва от Стара Загора и ще стига Комотини, е 176 км, като 150 км са на българска територия. Инвестицията за него е от около 130 млн. евро. Собственик на тръбата ще бъдат Българският енергиен холдинг и IGI Poseidon.

Във втората компания по равни дялове държат гръцката газова DEPA и италианската Edison. Ще се пренасят минимум 3 млрд., максимум 5 млрд. куб. м. Освен от Каспийския регион газ може да се намери и от Близкия изток и от терминала за втечнен газ, който е на остров Ревитуса, близо до Атина. Тази тръба е важна за сигурността, а и за диверсификация на доставки, свързва българската система с газопровода Турция-Гърция-Италия. Трябва да бъде пусната в началото на 2014 г.

"Булгартрансгаз" не е инвеститор във връзката със сръбската газопреносна система, но оказва техническа помощ на министерството на икономиката, което ще бъде собственик на българската част на газопровода. Миналата година бе подписан договор между тогавашния министър на икономиката Трайчо Трайков и тогавашния зам.-министър на регионалното развитие Лиляна Павлова за финансиране на проучването и проектирането на тръбата по ОП "Регионално развитие". Сумата е 5 млн. лв. Пресмята се, че самият газопровод ще струва към 60 млн. евро. Плановете са да е готов през 2015 г., да има капацитет на първия етап от 1,8 млрд. куб. м, а на втория - 4,5 млрд. Той ще свърже държавата ни през Сърбия с унгарската мрежа, а оттам и с газовите пазари на Северно море, радваха се при подписването газови експерти. Инвеститор от сръбска страна е тяхното дружество "Сърбия газ", в което дял има и "Газпром".

Така че след дълго затишие в газовото строителство идват няколко години на бум. Само до 2015 г. тези междусистемни връзки правят 551 км, от които 311 км са на българска територия.

RWE: Проектът ни е скъп, мислим за отказ

Германският концерн RWE обмисля дали да остане в проекта „Набуко", съобщи през уикенда списание „Шпигел". Вчера говорителка на концерна в Есен потвърди новината. „Проектът се оскъпи доста, затова се прави нов анализ на ситуацията. Възможно е и RWE да се откаже от газопровода."

"24 часа" вчера съобщи за колебанието на германците, цитирайки ИТАР-ТАСС. Според "Шпигел" мениджърите в енергийния концерн вече подготвят задкулисно политиците в Берлин и Брюксел за излизането на фирмата от проекта. РВЕ се съгласила да участва при първоначални изчисления от 8 млрд. евро, но цената е вече 16 млрд. (Не така мисли говорителят на "Набуко" - виж интервюто долу - бел. ред)

На всичко отгоре още не е ясно дали ще се стигне до подписване на договор с Азербайджан и Туркменистан. Заговори се за втори вариант на "Набуко" - много по-къс от досегашния. Той ще стига до българо-турската граница, като не е ясно по какъв път ще се снабдява с газ от Туркменистан и Азербайджан, ако не бъде построена тръба, казват експерти.

8 млрд. евро ще струва "Набуко"

- Г-н Долезал, смятах да започна интервюто по друг начин, но не мога първо да не ви попитам как коментирате информацията от онзи ден на ИТАР-ТАСС, че германският концерн RWE обмисля да се оттегли от проекта "Набуко"?

- RWE е акционер в "Набуко" и няма никакви индикации, че това ще се промени. Не желая да коментирам слухове.

- Все пак какво спира проекта толкова дълго време? Доколкото си спомням, още през 2009 г. трябваше да потече газ по този газопровод.

- "Набуко" е един от най-гоемите инфраструктурни проекти в Европа. При толкова големи проекти на всяко едно ниво - политическо, държавническо, акционерно, финансово, вземането на решения отнема много време. За конкретния проект първите проучвания са от 2005 г. и всъщност развитието на проекта е доста ефективно във времето. Други такива проекти отнемат по 20 г. от старта до осъществяването. "Набуко" засега се движи много по-бързо от други огромни проекти. Изграждането на инфраструктурата е само една част от целия пъзел. Производителят на природен газ е този, който реално осъществява проекта, придава му смисъл. Най-важното за нас е да осигурим живот на този газопровод за следващите 50 години. Затова трябва да бъде поставен на много здрава основа. И това бе постигнато през годините на подготовка и преговори. Финансирането на "Набуко" е изключително стабилно, разполагаме и с участието на производители и снабдители на природен газ. Сега сме на един от най-важните етапи от осъществяването на "Набуко" - преговорите между акционерите и производителите на природен газ от находището "Шах Дениз".

- Можете ли да кажете, че проектът е стигнал точка, от която няма връщане обратно?

- Убедени сме, че вече сме много близо до тази крайна точка. Този проект е изключително важен, защото ще прокара един нов енергиен коридор, важен е и защото в основата му стои едно от основните права - правото на свободен избор, както за хората, на които ще доставя природен газ, така и за тези, които ще доставят газ за него.

- Има различни информации в публичното пространство, че всъщност „Набуко" ще бъде скъсен, отклонен и развит в някакви мънички варианти на първоначалната идея. Верни ли са?

- Има само два варианта за трасето на газопровода - основният първоначален вариант с дължина почти 4000 километра и "Набуко-запад", който ще стига до Австрия. В момента се правят сметките за тази по-къса версия на "Набуко". Тогава ще зависи само от снабдителя на газопровода да реши кой от вариантите ще бъде построен. Ние искаме да свържем нашия проект с други осъществяващи се в момента в региона като ТАНАП. Така че, тръгвайки от България, да доставяме газ до целия европейски пазар. България ще има доста важна роля в проекта и големи ползи, независимо кой вариант бъде избран.

- Днес можете ли да кажете колко ще струва този проект? Първоначалните изчисления бяха за 4 млрд. евро, наскоро комисарят Йотингер спомена числото 14 млрд. евро. Къде е истината?

- Изчисленията ни за осъществяването на основната линия на "Набуко" са за 8 млрд. евро. Ако бъде избран вариант "Набуко-запад", инвестицията ще е по-малка.

- Решението на Унгария да напусне "Набуко" свързано ли е с варианта за съкращаване на маршрута на газопровода?

- До този момент нямаме никакво писмено уведомление от Унгария, че ще напуснат. Чух за това от медиите, но и до днес МОЛ е наш партньор. Трябва да уточним, че според междуправителственото споразумение газопроводът може да бъде построен през територията на всяка държава, дори тя да не е акционер.

- Все пак не смятате ли, че "Набуко" сериозно изостава с графика и проекти като "Южен поток" ще го обезсмислят?

- Нека сравняваме ябълки и ябълки, не ябълки и круши. Това са два коренно различни проекта и в нашия случай ние трябва да постигем и баланс на графика за експлоатация на находищата, които ще захранват "Набуко"и този за построяването на газопровода. Ние не гледаме в канчето на другите, не се състезаваме с тях.

- Неотдавна в Азербайджан българският премиер призова ЕС да реши дали наистина иска диверсификация на газовите доставки. Вие чувствате ли нужната политическа подкрепа на европейско ниво?

- Специално България е участник в проекта, на който наистина може да се разчита. Вие реално сте един от най-важните партньори и независимо кой от двата варианта бъде построен, в страната ще има изключително големи инвестиции покрай "Набуко" - както за самото строителство, така и от съпътстващи дейности. У вас ще влязат поне 200 млн. евро за строителството. Страната ви наистина ще се превърне в регионален хъб. Мисля, че имаме нужната подкрепа и на европейско ниво. Разбира се, ЕС има много членове и техните интереси са различни, но имаме подкрепата на ЕК.

В Чирен ще складират и гориво от други държави

Изграждането на връзките със съседните държави ще позволи на фирми, които търгуват там, да складират природен газ в газовото хранилище в Чирен.

Това каза шефът на "Булгартрансгаз" Кирил Темелков. Компанията е собственик на единствения "газов склад" в България.

200 млн. евро ще струва разширението на хранилището, което ще се прави между 2015 и 2017 г. То ще даде възможност за складиране на 1 млрд. куб. м активен газ, при сегашен капацитет 550 млн.

Никой освен "Булгаргаз" не е поискал да съхранява синьо гориво в хранилището, каза още Темелков. Компанията беше обявила процедура по заявяване на капацитет, който да се резервира в хранилището за 2012 и 2013 г.

Ще можем да доставяме и на Букурещ

- Г-н Темелков, много ни е важен въпросът кога ще получим алтернативен газ освен руския? Не че се отказваме от него, разбира се.

- В края на 2013 г. и началото на 2014 г. ще има технически възможности да се доставя азерски газ по двете междусистемни връзки - с Турция и Гърция. Подчертавам - технически, тъй като компанията, която ръководя, отговаря за това. Търговската част е друга тема.

- С междусистемната връзка с Турция ние какво, ще конкурираме "Набуко" ли?

- По никакъв начин не конкурираме "Набуко". Целта ни е не да се конкурираме, а да се синхронизираме с всички останали проекти. Никой не прави магистрала до магистрала.
Проектът "Набуко" е газопровод, който тръгва от източната и южната граница на Турция и стига до Австрия. А по отношение на интерконектора с Турция ние говорим за развитие на междусистемната свързаност на две съседни газопреносни системи. Дължината на самия интерконектор е около 2-3% от дължината на "Набуко" .

- Гръцката връзка докъде е стигнала?

- Подготвят се ПУП, парцеларен план и ОВОС. Тя трябва да е в експлоатация в началото на 2014 г.

- Румънската връзка е най-напред, но май най не ни е приоритет.

- Добре е двете системи да бъдат свързани в тази точка с оглед сигурност на доставките. Не забравяйте, че румънската система има собствен добив и свързаност с унгарската система освен с руската.

- Да доставяме от Австрия или от Унгария?

- Да, би било възможно. Тази връзка е най-малка като километри и като инвестиции - 15 млн. евро за нашата страна. И тя ще бъде реверсивна, както и другите интерконектори, които развиваме. В този смисъл ще можем да пренасяме газ към Букурещ, а също и в обратна посока.

Правят връзка и към Козлодуй 

Природният газ ще стигне и до Козлодуй. Ще се строи тръба от Чирен до Козлодуй, която оттам да завие към Оряхово. По международен фонд "Козлодуй" има проект за изграждане на топлоелектрическа централа там, затова ще трябва газ.

Газопроводът Чирен-Козлодуй-Оряхово е 70 км, а срокът за изграждането й - 2014 г. Стойността на проекта е 14,5 млн.евро.

На газовата карта на България има райони, които са в бяло. Десетилетия преносното предприятие не инвестираше в нови газови отклонения, към някои от тези бели петна нямаха интерес и от газоразпределителни компании.

В последно време "Булгартрансгаз" се е захванала и с проекти за нови газови връзки в страната. Иначе досега връзването към националния газопровод на градове като Стара Загора, Раднево, Гълъбово, Велико Търново се правеше от газоразпределителните компании.

Един от проектите на "Булгартрансгаз" за тези отклонения е газопровод Добрич-Силистра. Към него обаче нямало пазарен интерес. Кандидатствахме по фонд "Козлодуй", спечелихме грант и го изграждаме, казва Темелков. Тръбата- 80 км, ще е готова догодина срещу 12,5 млн. евро. Кандидатствахме за финансиране от този фонд и за газовата връзка Симитли-Банско-Разлог. Строителството й е планирано за 2015 г., а инвестицията е за 9,5 млн. лв. Синьото гориво ще дойде от транзитния газопровод към Гърция.

Компанията прави предпроектни проучвания за газопровод Панагюрище-Пирдоп. Планира се за 2015 г., инвестициите в нея са 7,2 млн. лв.