Гърция продава пощенската ЕЛТА и военната ЕЛВО

Гърция продава пощенската ЕЛТА и военната ЕЛВО

На тезгяха са още лотарията, бившият международен олимпийски пресцентър, държавната електрическата компании, летища и пристанища

Гърция обяви за продажба още две държавни компании. Това са пощенската ЕЛТА и компанията за военни и цивилни автомобили за специални нужди ЕЛВО, съобщиха гръцки медии. По този начин южната ни съседка се надява да влее в хазната свежи пари от двете губещи предприятия.

Правителството в Атина е обявило за частно придобиване още държавната лотария, бившият международен олимпийски пресцентър, държавната електрическа компания, компаниите за водоснабдяване, както и летища, железопътните служби, пристанища и малки регионални болници.

Според главната опозиционна партия - радикалната левица СИРИЗА решението на приватизационната комисия е „августовски преврат, трасиращ пътя за ново национално престъпление”.

ВМЗ - Взривоопасно много заеми

ВМЗ - Взривоопасно много заеми

Държавата най-сетне ще опита да приватизира военния завод в Сопот

Приватизацията трудно ще привлече кандидати заради социалните условия и многото дългове

Затъналите в секретност и дългове Вазовски машиностроителни заводи в Сопот за пореден път изпаднаха в ситуация да нямат поръчки и пари за заплати. За първи път обаче държавата ще пробва едро решение - приватизация на оръжейния завод. И все пак ще осигури и поредния милион държавна подкрепа чрез договор с държавната компания, специализирана в износ на военна продукция - "Кинтекс", с които спешно да се платят заплати.

Вероятно обаче това няма да е за последно, тъй като успешната продажба на ВМЗ е малко вероятна. Първо, защото дружеството няма здрав бизнес - има задължения за почти 150 млн. лв. благодарение на натрупани загуби през годините от 160 млн. лв. (за всяка от последните пет година негативният резултат е от порядъка на 10-15 млн. лв.), а поръчките са все по-малко. И второ, защото стратегията за приватизация за пореден път е насочена много повече към служителите (да се запази средният им брой от над 3300 души), отколкото към потенциалните инвеститори.

Все пак опит

През следващата седмица Агенцията за приватизация планира да започне конкурс за продажба на 100% от капитала на ВМЗ. Стратегията беше одобрена от парламента още преди година, но съвсем наскоро са били приети оценката и правният анализ на дружеството. По тази причина, а вероятно и заради готвените протести в завода заради неплатени заплати, държавата ще пробва да го приватизира.
По план продажбата трябва да отнеме 165 дни, т.е. около половин година. Кандидатите ще имат месец да купят документи за участие, което означава, че в средата на август ще се види има ли желаещи. После заради особения статут на дружеството кандидатите ще трябва да получат разрешение от ДАНС. Ако се намери купувач, то договорът с него трябва да бъде одобрен не само от надзорния съвет на агенцията, но и от правителството.

Сопот кани инвеститори

Достойни да купят ВМЗ ще са само стратегически купувачи - фирми, които произвеждат специална продукция. Малко по-благосклонни са критериите за оборот - 120 млн. лв. за последните три години, като приходите може да са и от продажба на гражданска (т.е. не само военна) продукция.
Друго облекчение е, че 20% от предложената цена ще може да се платят в компенсаторни книжа, което значи по-евтино (компенсаторните записи се търгуват на фондовата борса на нива около 15-16% от номинала им, компенсационните бонове - на 48-49%). Отсега е рано да се говори въобще за цена заради тежкото финансово състояние на дружеството. Все пак оценката за приватизационни цели е над 10 млн. лв., коментира източник от изпълнителната власт.
Състезанието няма да се печели само с цена (при оценката тя ще има тежест от 60%, а ще зависи и от обещаните инвестиции (30%) и от ангажиментите към персонала (10%). Купувачът няма да има право да прехвърля акциите за срок от пет години и ще се задължи да направи програма за развитие на ВМЗ и инвестиции за срок от три години.

Взривителят на сделката

Но оттук започват утежненията: освен че купувачът трябва да запази средния брой служители, той ще трябва още при прехвърлянето на акциите да плати публичните задължения (които по неофициална информация са около 50 млн. лв.), както и просрочените заплати към служители (които са от порядъка на 3.5 млн. лв.). Освен това на дружеството ще останат да тежат и други дългове от порядъка на 100 млн. лв. според различни източници. Част от тях са към банки, други - към доставчици. "Към Първа инвестиционна банка дългът е 7.95 млн. евро, в това число тазгодишният кредит от 950 хил. евро, с който дружеството е закупило материали, за да изпълни поетите ангажименти, включително и задължения към кредитори", обясни пред "Капитал Daily" изпълнителният директор на ВМЗ Иван Стоенчев.

Отчетът на ВМЗ е засекретен и затова публична информация за състоянието на дружеството липсва и в Търговския регистър, и в сайта на финансовото министерство, където се виждат финансовите данни за държавните компании (за сравнение - отчетът на "Кинтекс" се публикува). Откъслечни данни идват от ръководството, синдикатите, управляващите или доставчиците.

Въпреки секретността е известно, че към края на миналата година само данъчните задължения са над 20 млн. лв., отделно има ЗУНК, активирана държавна гаранция по неплатен японски заем, стара държавна помощ - общо около 50 млн. към държавата.

Тежката ситуация се усложнява и от факта, че ВМЗ от години е с блокирани банкови сметки както от банки, така и от данъчни. "Имаме график за разсрочено плащане на дълга, според който всеки месец трябва да погасяваме по 450 хил. лева, но не успяваме да се справим", казва Стоенчев. Това едва ли е странно, още повече в ситуация на спаднали поръчки и ненатоварени мощности и персонал.

Пак държавна инжекция

В началото на седмицата синдикатите предупредиха, че имат готовност да започнат стачни действия. Хилядите служители имат да вземат пари за част от януари, за април и за май са изплатени авансите, но не и заплатите и осигуровките. Сумата само за тази година е над 1.5 млн. лева.

В четвъртък министърът на икономиката Делян Добрев (който е принципал на дружеството) обяви пред журналисти, че са осигурени 1 млн. лева за заплащане на заплатите. Източници на "Капитал Daily" уточниха, че не става въпрос за директна държавна субсидия, а за договор с "Кинтекс". Директорът Иван Стоенчев не съобщи стойността на поръчката, но потвърди информацията. "Срокът на този договор е до края на 2012 г. и не става дума за износ на боеприпаси за Ирак. Това не е най-голямата поръчка на ВМЗ," допълни той.

Секретна е информацията за приходите и поръчките на завода. Но близки до предприятието източници казват, че оборотът трайно пада: от над 80 млн. лв. през 2010 г. до 73 млн. лв. през миналата. Първото тримесечие на 2012 също не е било силно (под 15 млн. лв.), януари и февруари почти не се е работило.

През последните години предприятието по-скоро има поръчки за основното си производство - боеприпаси (като снаряди и ракети), а пазарите му са в Азия и Африка, като дружеството продава директно и чрез посредници.

В тази тежка ситуация спасението изглежда малко възможно. Дали и кой се интересува да купи ВМЗ ще е ясно след месец. Но ако желаещи липсват, заводът в Сопот ще е поредната бомба сред държавните дружества с отложени проблеми. И така вероятно ще е още година, поне докато минат изборите.

Във вторник тръгва приватизацията на ВМЗ-Сопот

Във вторник тръгва приватизацията на ВМЗ-Сопот

Утре изплащат заплатите на работниците

Процедурата за приватизацията на ВМЗ-Сопот стартира във вторник, обяви икономическият министър Делян Добрев. Той изрази надежда, че утре ще бъдат изплатени възнагражденията на работниците за януари и април. За целта са осигурени 1 млн. лв.

Според министърът проблемите на предприятието не могат да се решават кризисно на всеки три месеца, а е нужно дългосрочно справяне с проблема – като приватизацията. "Още не ясно колко фирми ще участват, тъй като процедурата не е стартирала, но интерес има, защото България е в топ 10 на страните, търгуващи с оръжие", обясни Добрев.

Заводът, в който към момента работят 3 215 души, реално може да бъде продаден до 2 месеца след началото на процедурата. ВМЗ-Сопот е последният завод от военнопромишления комплекс на България, който все още не е продаден. В миналото вазовските машиностроителни заводи са осигурявали по 1 млрд. долара годишно приходи от износ на оръжейна продукция. 

Трима се интересуват от БДЖ

Трима се интересуват от БДЖ

Ден преди крайния срок две жп компании и един енигматичен адвокат са закупили документи за приватизационния конкурс

Изпълнителният директор на Агенцията за приватизация Емил Караниколов засега не очаква срокът за закупуване на документи да бъде удължен

Ден преди изтичането на крайния срок за закупуването на документациията за приватизацията на БДЖ интерес има от трима потенциални участници, съобщиха от Агенцията за приватизация пред "Капитал".

Един от кандидатите е Grup Feroviar Roman. Румънската компания е собственик на един от най-големите частни жп превозвачи в страната. Документи са закупени и от чешката Advanced World Transport. Основното направление на групата е жп транспорт, като компанията определя себе си като един от най-големите частни жп превозвачи в Европа с 160 локомотива и 6000 вагона.

Най-енигматично е закупуването на документация от адвоката Петко Илчев. Пред "Капитал" той категорично отказа да даде информация кой е клиентът му без да има неговото съгласие за това, както и дали става въпрос за българска или чуждестранна компания или за стратегически или финансов инвеститор. "Може да е български, може и да е чуждестранен. Ще ви подведа ако ви отговоря", заяви адвокатът на свободна практика.

Обичайните заподозрени

Сред финансовите инвеститори, чиито имена се спрягат като евентуални кандидати за "БДЖ Товарни превози", се откроява това на руската "Внешторгбанк" - собственик на "Булгартабак холдинг" чрез инвестиционното си крило VTB Capital. За нейното участие говорят не само източници - интересът беше заявен публично още в началото на март, когато банката откри офис в София. Пак тогава изпълнителният директор на международния отдел на VTB Capital Атанас Бостанджиев потвърди и партньорството с българската Корпоративна търговска банка (КТБ) по евентуалната покупка на БТК. Близките отношения между двете финансови институции и по проекта за "Булгартабак" няма как да не наведат на очаквания за тандем и при товарното звено на БДЖ.

Друг финансов инвеститор, споменаван от източници на "Капитал", е Първа инвестиционна банка (ПИБ). Тя чрез търговеца на скрап "Надин" е била един от основните купувачи на вагони при търговете за разпродажба на излишен подвижен състав, организирани от компанията майка БДЖ през последните месеци. Интересът й към индустрията не е от вчера - освен че финансира покупката на "Надин", пак чрез нея ПИБ взе и основната производствена площадка на фалиралия "Кремиковци".

Неизвестният адвокат може да е представител на някой от тези потенциални кандидати. Важна подробност е, че само закупилите документи компании могат да подават оферти в приватизационния конкурс.

Високи изисквания 

Изискванията към стратегическите инвеститори за "БДЖ Товарни превози" са да имат по 400 млн. евро оборот за всяка от последните три години и да са работили в сектора на жп транспорта поне 10 години. Или петорно на оборота на продаваната компания. За финансовите кандидати условията са едно към едно на тези, поставени за "Булгартабак": управлявани активи над 1 млрд. евро и собствен капитал поне 20 млн. евро. Или прагът за втория тип кандидати е значително по-нисък.

Минималната търсена цена за сделката е около 100 млн. евро за 100% от капитала, като тя беше на няколко пъти гласно изречена от различни представители на държавата. Изборът на купувач се очаква през ноември, като офертите ще се класират най-вече според предложената цена (със 70% тежест) и според обещанията за инвестиции (с 30% тежест при минимум 50 млн. лв. вложения за три години, половината от които за първата). Самата сделка се очаква до края на годината.

Сделка на годината

Сделка на годината

Приватизацията на "БДЖ Товарни превози" започва, но условията на конкурса могат да изгонят стратегическите кандидати

Товарните превози имат потенциал, стига да се инвестира в дружеството

Най-голямата приватизация на годината започва - държавата ще опита да намери нов собственик на почти монополния товарен жп превозвач. Волята да се продава е положително явление. Конкретната процедура обаче страда от няколко недостатъка.

Първо, критериите към стратегическите кандидати за "БДЖ Товарни превози" са свръхзавишени, а уж за компанията се търси точно този тип опитен купувач. Това прави сделката почти предрешена и бъдещият собственик, изглежда, ще е финансов инвеститор, много вероятно с местен корен.

Вторият проблем е, че желаещите ще имат много кратки срокове, за да вземат решение дали да участват: 20 дни за купуване на документация и още толкова, за да внесат искане до ДАНС за индустриална сигурност. Така, точно в средата на лятото, мъртъв за инвеститорите сезон, ще трябва да се очаква бърза реакция от международни гиганти.

Друг "детайл", който би могъл да компрометира сделката, е амбициозната цена - 100 млн. евро, колкото търси държавата за 100% от капитала на дружеството, което има дълг от над 100 млн. лв.

Какви купувачи се търсят

Критериите към кандидатите са почти идентични с тези за "Булгартабак холдинг". За финансовите инвеститори те са направо прекопирани: да управляват активи за над 1 млрд. евро и да имат собствен капитал от 20 млн. евро. При стратегическите купувачи летвата е олимпийска: да имат по 400 млн. евро оборот за всяка от последните три години (между четири и пет пъти по-голям от този на българския превозвач), да са работили в сектора минимум 10 години. На тези критерии не отговаря нито един от жп превозвачите в региона. Агенцията не е правила маркетингово проучване колко фирми покриват изискванията, но в сектора посочват, че само дузина световни компании отговарят на условията и те не са показвали, че проявяват интерес към българския пазар. Консорциуми не се допускат, което допълнително ще ограничи кръга от потенциални кандидати.

Дотук в агенцията за приватизация любопитни към дружеството са били само два стратегически инвеститора - от Австрия и Испания. Това обаче не доказва, че ще участват. Други спрягани кандидати са с произход Русия и Турция. Най-често се чуват имената на собствениците на две български банкови групи - Корпоративна търговска банка (КТБ) и Първа инвестиционна банка (ПИБ). Официално в АПСК нито един потенциален участник не е декларирал намерение да влезе в процедурата. Преди месец министърът на транспорта Ивайло Московски спомена само за интереси от компании от Русия и Австрия, по негови данни, получени от посолствата на страните в София.

Как е организиран конкурсът

Първата стъпка за кандидатите ще е да купят документи за участие - за това ще разполагат с 20 дни, който срок започва да тече от петък (ако Държавен вестник спази обещанието си пред агенцията да обнародва решението й на 15 юни). После кандидатите ще имат пак толкова и да поискат разрешение от ДАНС и Държавната комисия по сигурността на информацията за допускане до процедурата. Причината е, че "Товарни превози" се води дружество от значение за националната сигурност.

Проверяващите ще имат цели 60 дни да решат дали инвеститорите могат да бъдат получат допуск до данните за превозвача. Този срок изтича в края на септември. Тогава отсетите кандидати ще трябва да минат и през оценката на агенцията за приватизация, която ще проверява дали отговарят на условията за стратегически или финансов инвеститор. През октомври те ще имат между 10 и 20 дни да направят т.нар. due diligence (финансово и правно проучване) на "БДЖ Товарни превози". Изборът на купувач се чака през ноември, а приключването на сделката - до края на годината. Всичко това, естествено ако се появят кандидати.

Отделно потенциалните купувачи ще трябва да внесат депозит от 20 млн. евро. Офертите ще се подават през септември и ще се класират по цена (70% тежест) и ангажимент за инвестиции (30%). Минималният праг, заложен в конкурсната документация, е за инвестиции от 50 млн. лв. за първите три години, като половината от сумата трябва да се вложи още през първата. Естествено, тъй като този параметър е част от състезанието, могат да се предлагат и по-големи суми.

Бъдещият собственик ще има задължение до три години след сделката да запази средногодишния брой на служителите на "Товарни превози" и за същия срок да поддържа разходите за труд поне на нивото, на което ги е заварил. Тези изисквания бяха допълнени по искане на синдикатите като условие да не протестират срещу приватизацията.

Защо сделката е важна

Успехът на сделката е важен, защото с получените пари трябва да се спасява свръхзадлъжнялото БДЖ. За разлика от другите сделки на агенцията очакваните 100 млн. евро няма да влязат в бюджета или фискалния резерв, а в държавния холдинг. Целта е да може със средствата да се покрият част от дълговете му. Плюс това от успеха на стартиращата сега процедура до голяма степен ще зависят и предстоящите преговори със Световната банка, на която се разчита за нов заем за модернизация на пътническите превози.

Така накратко - най-голямата приватизационна сделка на годината започва със завишени изисквания към кандидатите, в условия на криза в икономиката, в най-мъртвия сезон на годината, с близо десетилетно закъснение, но пък с едва ли не задължително условие да приключи с договор - все фактори, които не са в полза на продавача.

Дружеството в числа

През 2011 г. БДЖ "Товарни превози" - 186.4 млн. лв. оборот. През 2010 г. приходите на товарното поделение са 153.7 млн. лв. Компанията е на загуба от 17 млн. лв. през 2011 г. През предходната те са 12.8 млн. лв. Към края на 2011 г. в компанията работят 4435 души. Според плана по преструктуриране през 2012 г. те се очаква да станат 3600.
Дълговете на дружеството са 104 млн. лв. Основната част от вагоните му са заложени като обезпечение по заеми.

"БДЖ Товарни превози" не е единственият участник на жп пазара в България, но на практика все още държи основния дял от него - факт, на който явно се разчита, за да се оправдае сравнително високата искана цена.

КТБ продаде дела си в Булгартабак

Корпоративна търговска банка (КТБ) е продала общо 605 177 бр. акции от капитала на „Булгартабак Холдинг" АД. Снимка: БГНЕС

Корпоративна търговска банка (КТБ) е продала общо 605 177 бр. акции от капитала на „БулгартабакХолдинг" АД, представляващи 8.21% от капитала му, с което дяловото й участие в холдинга става 0%.

Сетълментът на сделките в Централен депозитар АД е от съответно 23.05.2012г. и 28.05.2012г., предаде Money.bg.

Преди почти година Корпоративна търговска банка АД беше сред кандидатите, които проявиха интерес да придобият мажоритарния дял в „Булгартабак Холдинг".

Сделката по приватизацията на „Булгартабак" беше финализирана на 17 октомври 2011г., когато ВТБ „Капитал", поделение на руската Външнотърговска банка (ВТБ), чрез австрийската „БТ Инвест" придоби 79.83% от „Булгартабак Холдинг" срещу сумата от 100.1 млн. евро.

С окончателното приключване на сделката руската банка получи цигарените фабрики в Благоевград и София, преработвателното предприятие в плевенското село Ясен, дистрибутора на цигари „Булгартабак трейдинг" и фабриките за изкупуване и обработване на тютюн в Асеновград, Шумен, Хасково и Дулово.

„Булгартабак" държи най-голям дял по продажби на цигари и тютюневи изделия в страната – 34.5%. След него се нареждат вносните „Карелия" и „Филип Морис", заедно с пловдивската цигарена фабрика „Кингс табако".

Най-продаваната марка цигари в България е „Виктори", следвана от „Карелия" и „Кинг".

„БДЖ – Товарни превози“ минава в частни ръце след 2012 г.

Очаквам до края на тази или през следващата седмица да стартира процедурата за приватизация на „БДЖ – Товарни превози“, заяви Владимир Владимиров. Снимка: БГНЕС

До седмица се очаква да стартира процедурата по приватизация на „БДЖ – Товарни превози“.

Председателят на Съвета на директорите на „Холдинг БДЖ“ ЕАД Владимир Владимиров изрази надеждаприватизацията на дружеството да стане факт до края на 2012 г.

„Има реален интерес към дружеството, има потенциални инвеститори. Дружеството е интересно“, заявиВладимир Владимиров, цитиран от БГНЕС.

Той обясни, че „БДЖ – Товарни превози“ никога не е било на печалба.

По думите на Владимир Владимиров обаче нито един от инвеститорите не се обръща директно към ръководството на холдинга, а всички разговарят с Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол.

„Очаквам до края на тази или през следващата седмица да стартира процедурата за приватизация на „БДЖ – Товарни превози“, заяви Владимир Владимиров.