Бюджетът е с излишък от 44 млн. лв. за полугодието

Бюджетът е с излишък от 44 млн. лв. за полугодието

Харченето ще се ускори през лятото и есента

Понижаването на рисковата премия при кредитирането на българското правителство води и до по-ниски лихви при кредитирането на частния сектор, обясни заместник-финансовият министър Владислав Горанов.

Бюджетен излишък от 44 млн. лв. за първото полугодие сочат предварителните данни на Министерство на финансите. Според източник на Капитал Daily през юни има минимален дефицит от 23 млн. лв., и с тази сума се намалява натрупаният до края на май излишък от 67.4 млн. лв.

Добрите данни, макар и временни, са сред причините България да изтегли заем от 950 млн. евро при цена на дълга 4.43%. Това бе определено от повечето икономисти като успех, защото страната ни явно бе поставена от инвеститорите в по-горна категория спрямо Румъния например, а фискалната дисциплина е сред малкото безспорни характеристики на това правителство.

Тази сутрин пред bТV заместник-министърът на финансите Владислав Горанов обясни, че успехът на облигационната емисия може да доведе до вдигане на кредитния рейтинг на България и да се понижат лихвите по новоотпусканите банкови кредити. Той също прогнозира, че салдото на бюджета ще е положително към полугодието, но не даде повече подробности.

Първата половина на миналата година приключи с дефицит в размер на 649 млн. лв., или 0.9% от БВП. На годишна база излиза, че изпълнението на бюджета се подобрява с 693 млн. лв.

Излишъкът ще прерасне в дефицит

В Министерство на финансите вече се прогнозира, че през втората половина на годината ще започнат традиционните разплащания с изпълнителите по държавни инвестиционни проекти и разходите отново ще превишават приходите. Годината обаче ще приключи с дефицит в рамките на предвидения в закона за бюджета - 1.1 млрд. лв. Последните месеци са повишили оптимизма на министерството, че заради по-високи от очакваните приходи от Данък добавена стойност, бюджетният дефицит ще може да се ограничи до 900 млн. лв.

По традиция Министерството оповестява резултатите от изпълнението на бюджета до 30 дни след приключване на месеца, за който се изготвя отчета. За това и подробности още не са известни, но експерт от ведомството обясни, че събирането на различните приходи върви по план, и дори има леко преизпълнение в постъпленията от здравни осигуровки.

По-високи приходи от ДДС

От данните към края на май се вижда, че ДДС, който е основният приходоизточник в хазната, е осигурил на държавата 2.71 млрд. лв., което е с 15% повече, отколкото през същия период на миналата година.

От Министерство на финансите и НАП няколко пъти посочиха, че повишаването на тези приходи се дължи и на мерките за затегнат контрол над търговията, чрез фискални устройства и тяхното свързване с Националната агенция за приходите.

Неофициално обаче се признава, че основна причина за добрите резултати е забавеният ръст на износа, при който държавата възстановява по-малко ДДС на експортноориентираните компании и нетните резултати (разликата между приходите и възстановяването) се оказват по-добри.

Осигуровките по план
Социалните и здравните осигуровки се събират по план, обясни източникът на "Капитал Daily". Той добавии, че няма да се повтори миналогодишната ситуация, при която планът не бе изпълнен с близо 280 млн. лв.

Тогава се отвори извънреден дефицит в бюджета на осигурителната система, който трябваше да се покрие с допълнителна субсидия от републиканския бюджет, а управителят на Националния осигурителен институт Христина Митрева бе сменена с Бисер Петков.

Без дефицит в здравната система
Здравната система няма да остане без финансиране, обяви вчера депутатът от ГЕРБ и председател на бюджетна комисия в парламента Менда Стоянова. Причина за изказването й бе новината, че Конституционният съд е обявил като противоконституционен трансфера от здравната каса към Министерството на здравеопазването, с което се финансират част от разходите му.

Основанието за отменения трансфер е, че здравната каса плаща лечението на осигурените лица, докато министерството плаща за здравни дейности, при които няма пряка връзка между услугата и осигуреното лице.

Бюджетът е на излишък втори пореден месец

Бюджетът е на излишък втори пореден месец

Фискалният резерв достигна 5 млрд. лева в края на май

Държавният бюджет е на излишък втори пореден месец, съобщи Министерство на финансите. През април той бе 469 млн. лева, а за май е 284 млн. лева.

Двата месечни излишъка заличиха натрупаните през първото тримесечие дефицити. Така, с натрупване за петте месеца на годината, бюджетът излиза на плюс с 67.4 млн. лв. За същия период на миналата година имаше дефицит от 597.5 млн. лв.

Превишението на приходите над разходите е основната причина фискалният резерв да достигне 5 млрд. лв., като данните бяха оповестени в седмицата, когато финансовият министър Симеон Дянков представя новата ни емисия глобални облигации пред потенциални инвеститори в Западна Европа.

Балансираният бюджет може да помогне на правителството да пласира ценните книжа при по-ниска доходност. Подобряването на салдото обаче е само временно и през втората половина на годината разходите на държавата отново ще започнат да надхвърлят приходите. Така 2012 г. ще завърши с дефицит, близък до планирания в закона за бюджета, който е 1.1 млрд. лева.

От Министерството на финансите коментират, че подобреното изпълнение на бюджета се дължи изцяло на по-високите приходи. Без да уточнява с колко растат приходите и от какви източници, ведомството на Симеон Дянков коментира, че при разходите има номинален ръст от 3.3% спрямо миналогодишните до 10.94 млрд. лв.

Експерт от Министерство на финансите коментира, че увеличението на приходите не се дължи на повишена икономическа активност. По думите му постъпленията се увеличават като нетен резултат от събраните и възстановени данъци. Когато износът намалява, правителството възстановява по-малко данък, а в същото време вносът расте и върху него се събират нови данъци.

Мерките за затягане на контрола от НАП върху бизнеса и борбата с контрабандата на акцизни стоки пък са оказали вотростепенно влияние. През април и май в бюджета пристигат субсидиите от Европейския съюз за земеделските производители и това също допринася за положителното салдо. Други еднократни приходи са вноската на БНБ в бюджета, която е размер на 180 млн. лв., както и дивидентът от Държавната консолидационна компания, която приватизира държавните дялове в ЕВН в края на миналата година.

ЕС отменя санкцията за свръхдефицит на България

ЕС отменя санкцията за свръхдефицит на България

На първо място, България изпълнява критерия за ценова стабилност за първи път от присъединяването си към Европейския съюз през 2007 г. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Съветът на Европейския съюз ще отмени санкцията за свръхдефицит на България на заседанието си на 22 юни, съобщи Министерство на финансите.

Препоръката да отпадне санкцията за свърхдефицит беше направена от Европейската комисия на 31 май 2012 г., защото според доклад на ЕК финансовите показатели на България се доближават до четири от критериите за сближаване с нормативните стойности.

На първо място, България изпълнява критерия за ценова стабилност за първи път от присъединяването си към Европейския съюз през 2007 г.

За последните 12 месеца до март 2012 г. нивото на инфлация в България е 2,7%, т. е. под референтната стойност от 3,1%.

Освен това, през 2010 г. бюджетният дефицит на България спадна до 3,1%, а през 2011 г. достигна до ниво 2,1%. В допълнение, държавният дълг през 2011 г. възлиза на 16,3% от БВП.

ЕК отбелязва също, че поради наличието на система на паричен съвет, българският лев се запазва напълно стабилен спрямо еврото.

Въпреки това, поради неучастието на България в т.нар. „чакалня на еврозоната" - Валутен механизъм 2, докладите формално заключават, че България не изпълнява този критерий.

Дългосрочният лихвен процент, базиран на доходността на 10 г. ДЦК за едногодишен период (до март 2012 г.) е 5,3% или с 50 базисни точки под референтната стойност от 5,8%, следователно, България изпълнява този критерий.

В сравнение с оценката от предходния доклад от 2010 г., дългосрочният лихвен процент в България чувствително е понижен, като в началото на 2010 г. той е бил 7%.

217,1 млн. лв. е бюджетният дефицит на България в края на април

Фискалният резерв към 30.04.2012 г. е в размер на 4,9 млрд. лв.

217,1 млн. лв. е бюджетният дефицит по консолидираната фискална програма (КФП) на България, сочат данни от месечните отчети на Министерството на финансите.

Дефицитът се натрупва от началото на годината и се формира от излишък в размер на 164,1 млн. лв. по националния бюджет и дефицит в размер на 381,2 по европейските средства.

За сравнение дефицитът за периода януари-април 2011 г. по КФП бе в размер на 552,1 млн. лв., или бюджетната позиция към април 2012 г. отчита подобрение с 334,9 млн. лв. спрямо същия период на предходната година, отбелязват от финансовото министерство.

По данни от месечните отчети бюджетното салдо по консолидирания бюджет на месечна база за април 2012 г. е положително в размер на 473,8 млн. лева. Това е най-големият излишък за календарен месец от януари 2009 г. до сега.

Постъпилите приходи и помощи по КФП към края на месец април са в размер на 8 млрд. 537,1 млн. лв., или 29,7 % от разчетите към Бюджет 2012.

Съпоставени с отчетените приходи за същия период на предходната година постъпленията по КФП бележат номинален ръст от 7,4 % (587,4 млн. лв.), което се дължи в най-голяма степен на ръста на приходите отДДС и акцизи.

Общата сума на данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) към края на месец април 2012 г. възлиза на 6 млрд. 990,1 млн. лв., което е 32,4% от годишните разчети.

Приходите в частта на преките данъци са 1 млрд. 508,3 млн. лв., което е 39,3 % от планираните за годината.

Приходите от косвени данъци са в размер на 3 млрд. 401,9 млн. лв., което е 29,9% от годишния план, от тях приходи от ДДС – 2 млрд. 194,8 млн. лв., 30,9% от плана, от акцизи – 1 млрд. 161,6 млн. лв., 28,1 % от плана, от мита - 36,3 млн. лв., 30,2% от плана.

Постъпленията от други данъци са в размер на 327,1 млн. лв. или 39,7% от годишния разчет.

Социални и здравноосигурителните вноски към 30.04.2012 г. са в размер на 1 млрд. 752,9 млн. лв., което представлява 31,5 % от разчетените за годината.

Неданъчните приходи и помощите са в размер на 1 млрд. 547,0 млн. лв., или 21,6% от разчета за годината.

През месец април постъпи вноската от превишението на приходите над разходите на БНБ за 2011 г. в размер на 180,5 млн. лв.

Разходите по консолидирания бюджет (включително вноската на България в общия бюджет на ЕС) към 30 април 2012 г. възлизат на 8 млрд. 754,2 млн. лв., което е 29,3% от годишния разчет.

В структурно отношение спрямо четирите месеца на 2011 г. се наблюдава нарастване основно при социално и здравноосигурителните плащания (вкл. стипендии) и капиталовите разходи.

Текущите нелихвени разходи са в размер на 7 млрд. 369,8 млн. лв. (32,7% от разчета за годината), капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 703,3 млн. лв. (13,2 % от разчетите към Бюджет 2012) и лихвените плащания - на 309,4 млн. лв. (43,1% от планираните за 2012г.).

Частта от вноската на България в общия бюджет на ЕС, изплатена към 30.04.2012 г. от централния бюджет възлиза на 371,7 млн. лв., което е в съответствие с регламент 1150/2000 на Съвета на ЕС.

Фискалният резерв към 30.04.2012 г. е в размер на 4,9 млрд. лв.

4,9 млрд. лв. е фискалният резерв през април 2012 г.

Подобрението на бюджетната позиция се дължи изцяло на по-доброто изпълнение в частта на приходите, отчитат от финансовото министерство. Снимка: blagoevgrad.info

Фискалният резерв към 30 април 2012 г. е в размер на 4,9 млрд. лв., сочат предварителните данни на Министерството на финансите за консолидирания бюджет за месец април 2012 г.

Превишението на приходите над разходите на месечна база е 469 млн. лв., което е най-големият излишък за календарен месец от януари 2009 г. до сега.

За периода януари–април 2012 г. бюджетният дефицит се е свил до 217, 2 млн. лв., или в номинално изражение дефицитът за четирите месеца на тази година е намалял с около 60% спрямо отчетения за първите четири месеца на 2011 година.

Подобрението на бюджетната позиция се дължи изцяло на по-доброто изпълнение в частта на приходите и най-вече на ръста при данъчните приходи, отчитат от финансовото министерство.

Приходите от ДДС за периода нарастват номинално с 22,1% спрямо същия период на миналата година, а от акцизи - с 6,9%.

Изпълнението на параметрите в частта на преките данъци и имуществените данъци по общинските бюджети също отчита известен ръст спрямо същия период на предходната година.

Неданъчните приходи и помощи към април 2012 г. нарастват с 94,7 млн. лв.

Растеж от 1,9% за българската икономика през 2013 г. прогнозира ЕС

Въпреки че ЕС прогнозира забавяне в растежа на икономиките на страните членки, присъединили се след 2004 г., растеж се очаква в повечето държави от югоизточния регион. Снимка: telegraph.co.uk

Ръст от 1,9% за икономиката на България през 2013 г. е заложен в пролетната Европейска икономическа прогноза на ЕС.

Въпреки че ЕС прогнозира забавяне в растежа на икономиките на страните членки, присъединили се след 2004 г., растеж се очаква в повечето държави от югоизточния регион, сред които са България, Чехия,Латвия, Литва, Унгария, Румъния и Естония, предава „Фокус“, позовавайки се на „Бизнесуик“.

ЕС предвижда и намаляване на бюджетните дефицити в повечето страни.

Балтийските републики ще се развиват чувствително по-бързо – от порядъка на 3,5% до 3,8% годишно, което ще е най-високият темп на растеж в ЕС.

Икономиките в Централна Европа, които са силно зависими от теченията в международната търговия, катоЧехия и Унгария, пък ще нарастват със съответно 1,5% и 1%.

Полша е единствената членка на ЕС от източния фланг, чийто растеж догодина ще се забави, коментира „Уолстрийт Джърнъл“.

Спадът на износа и скокът на вноса ще намалят приноса на външната търговия към икономическото представяне на страната през 2013 г.

Според ЕС растежът в най-голямата бивша комунистическа държава през т.г. ще бъде 2,7%, но през 2013 г. ще се забави на 2,6%. Независимо от това правителството и Централната банка на Полша настояват, че икономиката догодина ще се ускори.

Въпреки трудностите от забавянето на световната икономика ЕС очаква източните му членки да намалят бюджетните си дефицити спрямо БВП. Изключения са само Литва и Естония.

Унгария – единствената държава в Централна Европа, която според Брюксел ще изпадне в рецесия, също ще изпълни целта си за бюджетния дефицит – 2,5% от БВП. И това може би ще накара финансовите министри от ЕС да отменят предишното си решение да спрат кохезионните фондове на Будапеща.

Възстановяването на Румъния, Естония и Полша и през идната година ще бъде задвижвано от вътрешното търсене, но малките и отворени икономики ще продължат да страдат от забавянето на износа към основните им партньори като Германия.

Растежът на латвийския БВП ще се забави значително през 2012 г. – на 2,2% от 5,5% през 2011 г. Това ще се дължи на по-слабата външна среда, по-предпазливите инвестиции и забавянето на частното потребление.

Чешката икономика, която през 2012 г. ще стане свидетел на стагнация, също ще бъде потърпевша от слабото вътрешно търсене и мудния растеж на износа.

А Естония – една от двете източни членки на ЕС, която използва еврото, ще остане сравнително силна заради солидните вътрешно търсене и инвестиции.

2,1% от БВП е бюджетният дефицит на България за 2011 г.

Всяка страна членка на ЕС предоставя на Евростат предварителни данни за дефицита/излишъка и дълга за отчетната година към 31.03. на следващата година и окончателни данни за дефицита/излишъка. Снимка: europarl.europa.eu

1 млрд. 576 млн. лв., или 2,1% от БВП, е бюджетниятдефицит на България през 2011 г.

Това сочат предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ), потвърдени от Евростат без резерви, съобщиха от НСИ.

По подсектори на сектор „Държавно управление“дефицитът в подсектор „Централно управление“ е в размер на 1 млрд. 744 млн. лв., което се равнява на 2,3% от БВП.

В подсектор „Местно управление“ дефицитът е 18 млн. лв., а подсектор „Социалноосигурителни фондове“ реализира излишък от 186 млн. лв., или 0.2% от БВП.

Дългът на България за 2011 г. е в размер на 12 млрд. 293 млн. лв., или 16,3% от БВП.

Статистическата информация за дейността на сектор „Държавно управление“, включително за дълга,дефицита и излишъка, се изготвя по хармонизирана методология на ЕС.

В изпълнение на Регламент на Съвета № 479/2009 за прилагане на Протокола за процедурата при прекомерен дефицит всяка страна членка предоставя на Евростат предварителни данни задефицита/излишъка и дълга за отчетната година към 31.03. на следващата година и окончателни данни задефицита/излишъка и дълга за отчетната година към 30.09. на следващата година.