ДПС поиска предизборна агитация на език, различен от българския

ДПС поиска предизборна агитация на език, различен от българския

И досега на свои митинги и срещи политиците от ДПС говорят често на електората си на турски език. Сега те искат това да се регламентира в закон, като се въведе и изискване за превод

При необходимост и при осигуряване на превод, предизборната агитация да може да се води не само на официалния за страната български език, но и на съответния майчин език на избирателите. Такава промяна в Изборния кодекс внасят от ДПС, съобщи зам.-председателят на формацията Лютви Местан.

Местан припомни, че подобна препоръка се дава и в доклада на наблюдателите от ОССЕ, били в България на последните местни и президентски избори. Той посочи, че ДПС съзнава напреженията, които съществуват в обществото и затова не предлагат толкова рестриктивен текст, колкото в препоръките на международните наблюдатели, а се иска агитацията на майчин език да е само при необходимост. Освен това задължително ще има и превод и така ще се знае значението на всяко послание, отбеляза Местан.

По думите му тази промяна се налагала сега, а не била необходима в предишни години, тъй като с приетия преди последната кампания Изборен кодекс изрично се записало, че агитацията трябва да е на български. Така всеки кандидат или политик, който се отклонял от разпоредбата, можел да бъде подвеждан под отговорност.

И до момента представителите на ДПС често говорят с избирателите си на турски език по време на предизборни събрание и митинги. Те смятат, че законовата регламентация и изричното условие за превод ще даде повече правила.

Подходът ни е изключително прецизен, балансиран, и в никакъв случай не в противоречие с Конституцията, че официалният език в България е българският, заяви зам.-председателят на ДПС. "Прекалено манипулативно се чете основният закон. Тук имаме ясен текст, че официалният език в България е българският, но, наред с този текст в чл. 36 от Конституцията се казва, че гражданите, за които българският език не е майчин, наред със задължението да изучават български език, те да могат изучават и ползват своя език. Обърнете внимание на думата "ползват", никъде не се казва къде може да се реализира това право – дали само в неофициална среда, или в официална среда. В същия текст се казва, че случаи, в които се ползва само официалният език, се уреждат в закона", каза Местан.

Освен това изменение, от ДПС внасят и текстове за публичност в работата на Централната избирателна комисия, на останалите изборни комисии и администрация. Идеята е на заседанията на ЦИК да могат да присъстват представители на политически партии, кандидати, застъпници, наблюдатели - български и чужди, журналисти - без ограничение. От партията искат още всички протоколи на ЦИК да бъдат качвани на сайта им, включително и за начина, по който гласуват членовете й.

Предлага се  също така заседанията на ЦИК да се предават онлайн.

Управляващите от ГЕРБ декларираха, че категорично няма да подкрепят искането на ДПС за кампания на друг език, извън българския. На свой ред те обвиниха формацията на Ахмед Доган, че тълкува превратно основния закон. Категорично не може да се съгласим с едно такова тълкувание, че Конституцията предвижда единствено и само официалният език да се използва, когато трябва пред български държавни органи да се произнасят по някакъв начин, заяви Красимир Ципов от ГЕРБ.

Сериозен спад в качеството на знанията между ІV и VІІ клас

Сериозен спад в качеството на знанията между ІV и VІІ клас

Учениците в математическите гимназии се справят най-добре, показа външното оценяване

Според зам.-министър Милена Дамянова спадът се дължи на сложното учебно съдържание

Постиженията на седмокласниците показват 20% спад в сравнение с това, което същите деца са показали, когато са били четвъртокласници. Тази тенденция е отчело външното оценяване, съобщи вчера заместник-министърът на образованието Милена Дамянова. Според нея причините трябвало да се търсят в по-сложното учебно съдържание и в смяната на учители по различните предмети.

Резултатите от матурите на абитуриентите тази година са малко по-ниски от постигнатото през 2011 г. 
До средата на лятото щели бъдат готови новите учебни планове, като 60% от уроците щели да са за придобиване на нови знания, а 40% щели да имат за цел изработване на практически умения.

"Няма място за тревога"

Според Дамянова спадът на знанията и уменията на учениците с 20% не е причина за тревога. "Всички знаем, че в прогимназиалния етап нещо се случва, резултатите на учениците намаляват много", каза тя. По думите й причините са комплексни – по-сложното учебно съдържание, новите учители, натрупването на пропуски в знанията. Дамянова посочи, че като цяло постиженията на децата са по-добри от миналогодишните.

Според експерта от министерството Евгения Костова причината е в спецификата на преподаването и много по-сериозно застъпеното учебно съдържание в VІІ клас, което кореспондира с научни факти.
Откриване на пунктуационни грешки и разпознаване на вида сложно изречение са двете задачи, които са затруднили най-много седмокласниците на тестовете по български език.

Тази година за пръв път бяха включени въпроси, каквито се формулират в световното изследване PISA - те предполагат самостоятелни отговори, четене с разбиране и извличане на информация от текст. Преразказът на творбата на Деян Енев "Бабата, която хранеше котките" не е затруднил учениците, смята Дамянова.

Скалата за оценяване е била променена тази година и за тройка са били нужни поне 18 точки от 100 възможни. В Западна Европа обаче за тройка се изисква над 50% успеваемост, обясниха учители. През 2010 г. обаче е било още по-зле - тогава тройка се е пишела за едва 14 точки, а през 2011 г. - за 16.

Отличници и изоставащи

Учениците от Софийската математическа гимназия (СМГ) са на първо място по среден брой точки – 35.19, от всички предмети от външното оценяване. Следват я математическата гимназия в Русе "Баба Тонка", математическата гимназия във Варна "Д-р Петър Берон", столичното частно основно училище "Света София" и природоматематическата гимназия "Акад. Никола Обрешков".

С най-ниски резултати по различните предмети са основното училище в Буковлък, Плевенско, основното училище в Ръжена, област Стара Загора, 103-о основно училище "Васил Левски" в София, основното училище в Телериг и основно училище "Христо Ботев" в Бургас.

Най-добре представилите се региони по всички предмети са София-град, София-област, Варна, Бургас и Русе. Най-слабо са се представили в Плевен, Стара Загора и Добрич.

В двата модула по български език и литература за седми клас петима ученици имат пълни шестици. По математика шестиците са 161.  Миналата година по български имаше само една пълна шестица, а по математика - само 11.

Слабите оценки по български език тази година пък са 581, а по математика - 1314. Общият успех за страната е "много добър" 4.51 по български и литература и "добър" 4.30 по математика. На първия изпит са се явили 55 012 седмокласници, а на втория - 54 844.

Петица на матурата в България – тройка по света

Абитуриентите в Българиязапочват да празнуват завършването си още преди да са се явили на зрелостни изпити, без вземането на които всъщност не могат да получат диплома за средно образование. Снимка: БГНЕС

Прагът за получаването на „тройка" на матурата по български език и литература трябва да се увеличи от 23 на минимум 50 процента, за да покажат зрелостниците поне минимални знания на този най-важен изпит в живота им.

Това заяви проф. Боян Вълчев – преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски" и председател на секцията „Филологически науки" към Съюза на учените в България, предаде Дарик радио.

Той посочи, че 23% или 23 точки е изискването, което е поставила държавата за получаването на матурата на минималната положителна оценка от 3.00.

Това означава, че с 23% показано знание се получава дипломата за средно образование и това противоречи на всички изпитни теории, коментира проф. Вълчев.

По думите му матурата трябва да се осъществява според световните стандарти. В изпитната теория минималният процент за оценка „три" е 50, по-добре е 60, но най-добре е 70 процента или това означава, че сегашните „петици" от матурите в България отговарят на „тройки", заяви проф. Боян Вълчев.

По думите му сега подборът на изпитните задачи и особено скалата на оценяване не отговарят на никакви световни стандарти.

Той каза още, че трябва да има отделен предмет „Български език", защото сега той е механично „закачен" към литературата, а през целия гимназиален курс се предвиждат малко часове по български език – само за теоретични знания.

Ако двата предмета се разделят, ще има и отделни оценки по български език и по литература, посочи преподавателят.

По думите му е необходимо по двата предмета да има и специализирани учители, които да ги преподават.