11 милиарда долара за тайни
11 милиарда долара, и то само за една година - толкова е струвало на американския данъкоплатец опазването на държавните тайни през 2011 година. Тази сума се равнява на - кажи-речи - половината годишен бюджет на България.
Държавите имат склонността да натежават с напредването на възрастта. Например заради бремето на дълговете - или на тайните. Понякога има пряка връзка между тези две неща, защото опазването на тайните става все по-скъпо начинание.
Само през 2011 година американското правителство е похарчило 11,36 млрд. долара, за да опази тайните на държавата. Това е почти колкото целия бюджет на германското образователно министерство и почти колкото половината годишен бюджет на България. С това Вашингтон потвърждава едновременно две от опасенията на много американци - а именно, че правителството харчи прекалено много пари, и че крие прекалено много неща от обикновените граждани. За опазването на всички тези тайни отговаря специалната служба "Информационна сигурност" (ISOO). Всяко лято тя представя финансов отчет за разходите си, които от година на година стават все по-големи. Така например ако през 1995 г. бюджетът на службата е бил 2,7 млрд. долара, то днес той се е учетворил.
Най-големите "производители" на тайни
Най-големите "производители" на тайни са военните и Министерството на външните работи, съответно с 62 000 и 49 000 нови акта. На другия полюс са Министерството на вътрешната сигурност с едва 69 казуса и Министерството на екологията с един-единствен случай на засекретяване на информация. Важно е да направим уточнението, че в тази класация не фигурира Централното разузнавателно управление на САЩ (ЦРУ), чиято дейност явно е толкова засекретена, че дори и в сводките на ISOO липсва всякаква информация. И понеже в случая с ЦРУ са тайна самите разходи за засекретяването на информациите, то можем да допуснем, че опазването на тази тайна също струва пари.
Пентагонът - сред най-потайните
След края на Студената война обемът на засекретяваната информация постоянно намалява. Така например ако в годината на падането на Берлинската стена (1989) е имало засекретяване на данни в общо половин милион отделни случая, то през 2011 г. те са били едва 127 000. Тяхното опазване обаче е поскъпнало значително, защото тайните вече не се държат само в папки в държавните архиви, а и в компютри, компактни дискове или смартфони. Затова и в огромната си част разходите за опазването на тази информация са предимно за технически средства, но така също и за създаването на сложна организация, която да регламентира кой и какво може да чете от засекретените данни.
Пари на вятъра?
Колко важна е дейността по опазването на тайните, показа случаят Брадли Манинг. През 2010 г. ефрейторът от американската армия копира в Ирак десетки хиляди файлове с тайни депеши до американското външно министерство, които по-късно бяха публикувани от сайта Уикилийкс. В момента Манинг излежава присъда за деянието си. Много американци обаче обвиняват за скандала не войника, а правителството - защото не е успяло да опази засекретената информация. Въпреки милиардите, които харчи всяка година за тази си дейност.
