Франсоа Оланд върви към пълно мнозинство и в парламента

Франсоа Оланд върви към пълно мнозинство и в парламента

Френската левица получава общо 46.77% на първия тур на парламентарните избори

Френската левица - Социалистическата партия, Зелените и Ляв фронт, получава общо 46.77% от гласовете на избирателите на първия тур на парламентарните избори. Това показват окончателните резултати, съобщиха от френското министерство на вътрешните работи.

Съюз за народно движение на бившия президент Никола Саркози остава на второ място с 34.07 на сто, а Национален фронт на Марин льо Пен е на трето място с 13.6 процента.

Избирателната активност обаче беше рекордно ниска - едва 57 на сто.

Според допитване на института Опинионуей, направено за в. "Фигаро", социалистите ще спечелят абсолютно мнозинство в Националното събрание - долната камара на парламента, след втория тур на 17 юни (тоест от 293 до 323 места). Съюзът на Саркози - ще получи между 218 и 248 места, зелените - 15 - 20 места, Ляв фронт - 13 - 18 места.

Допитването показва, че съотношението левица-десница в Националното събрание ще бъде доста благоприятно за левицата, която ще има общо между 321 и 361 места срещу между 218 и 250 за десницата.

Няколко от водещите фигури във френската политика ще трябва да се явяват на втория тур на дуели или в триъгълници (когато на втория тур се класират по трима кандидати, двама от които имат равен резултат или разликата в процентите помежду им е незначителна).

Социалистите на Оланд в моменат контролират Сената, а при очертаващата се категорична победа сега, се създава благоприятни законодателни условия за програмата му, целяща да облекчи товара, наложен от финансовата криза в Европа на френските домакинства с ниски доходи, смятат анализатори.

Важен въпрос ще бъде дали Оланд ще се нуждае от подкрепата на радикалната левица Ляв Фронт, който се е зарекъл да се противопостави на тежки мерки за намаляване на високия дълг на Франция, пише в. "Файненшъл таймс".

Самият Оланд остро разкритикува оглавената от Германия кампания за строги бюджетни икономии в изпадналата в криза еврозона и призовава за спешни мерки за стимулиране на растежа. Той обаче също така се е ангажирал да намали бюджетния дефицит на Франция до 3 процента от БВП догодина. Това неизбежно ще наложи сериозни съкращения в държавните разходи, против които се обяви Левият фронт.

България избегна свиване на БВП

Растежът на годишна база е 0.5%, а на тримесечна 0%

Експресните оценки за брутния вътрешен продукт, публикувани миналия месец, бяха потвърдени с предварителните данни, които Националният статистически институт (НСИ) публикува вчера. Българската икономика е отчела 0% растеж през първото тримесечие на годината спрямо четвъртото на миналата. На годишна база пък БВП нараства с 0.5%.

На косъм от рецесията

България продължава да избягва икономическия спад и връщането към рецесията (свиване в две последователни тримесечия), което се наблюдава в някои държави от еврозоната (виж втория материал). Несигурността на пазарите потиска и без това свитото търсене в основни външнотърговски партньори на страната, което удря продажбите на компаниите износители и услугите, които ги съпровождат. Като цяло обаче за България всички институции прогнозират растеж на икономиката между 0 и 1% за тази година, а Министерството на финансите се придържа към прогноза за растеж от 1.4%.

Разбивката по компоненти на БВП (виж графиката) показва, че първото тримесечие традиционно е най-слабото в годината. Тогава е най-краткият месец с най-малко работни дни - февруари, транспортът и търговията са затруднени заради лоши пътни условия, а потреблението през януари традиционно спада след празниците, което на следващия месец се компенсира със спестяване.
Така в номинално изражение брутният вътрешен продукт е 15.07 млрд. лв., а за четвъртото тримесечие на миналата година бе 19.46 млрд. лв. Фактът, че номиналният размер на БВП е под равнището и на първото тримесечие на миналата година, предизвика анализаторите да разкритикуват методологията на НСИ за сезонно изглаждане на данните. Според националната статистика обаче методологията и прилагането й са по стандартите на европейската статистическа служба Евростат.

Делът на индустрията намалява

Заради свиването на износа и индустриалното производство делът на индустриалния сектор в брутната добавена стойност (реалното производство, без да се отчитат субсидиите и косвените данъци) намалява от 33.2% на 31.9%. Загубата на дял се компенсира главно от земеделието, чието тегло се увеличава от 2.9% на 3.7%. По отделни дейности подем има при търговските предприятия, туристическия бранш, сделките с недвижими имоти, както и в добивната промишленост. Свиване НСИ отчита в дейността на домакинствата и самонаетите лица и в активността на държавния сектор.