Бюрокрация, корупция и съдебна система - основните предизвикателства пред България

Белгия все още е сред 10-те топ инвеститори в България, заяви посланикът на Белгия Марк Михелсен. Снимка: БГНЕС

Със своите ниски данъци, стабилна фискална система и ниска цена на работната ръка България е много привлекателна за чуждестранните инвеститори, но пред нея все още стоят предизвикателствата да се пребори с бюрокрацията, корупцията и да реформира съдебната си система.

До този извод стигнаха посланиците на няколко европейски държави по време на първата международна конференция за инвестиции Bulgaria: Business Up.

В дискусията се включиха председателят на Британско-българската търговска камара Бил Драйсдейл, посланиците на Холандия Карел ван Кестерен, на Белгия Марк Михелсен, на Гърция Трасиволос Стаматопулос, на Норвегия Тове Скарстейн, на Корея Чън Би Хо, на Франция Филип Отие, заместник-ръководителят на мисията на Словашката република Томаш Бичан, търговският съветник на Австрийското посолство Михаел Ангерер, ръководителят на UK Trade&Investment към посолството на Великобритания Тим Буйсере.

„Белгия все още е сред 10-те топ инвеститори в България. Тези инвеститори идват в страната ви не само заради ниските данъци, но и от стратегически съображения. Те идват с желанието за дългосрочно сътрудничество”, заяви посланикът на Белгия Марк Михелсен.

„Чуждите компании идват в България основно заради макроикономически причини. Производството обаче върви надолу и икономическият климат в страната не е такъв, какъвто беше през 2008 г. Това няма да се промени от днес за утре и вие трябва да започнете да се справяте по-добре, трябва да откриете своите слабости”, каза още Михелсен.

Той подчерта, че е задължително административната тежест в страната да бъде елиминирана, а съдебната система да бъде реформирана, за да може средата да прави инвеститорите щастливи.

„Най-добрите инвеститори, които можете да имате в страната, са щастливите инвеститори”, подчерта белгийският посланик.

„За мен няма такова понятие като гръцки успех в България. За мен има понятие взаимен успех на България иГърция”, каза пък ръководителят на гръцката мисия Трасиволос Стаматопулос.

„От тежката индустрия до хотелиерството и от банкерството до ресторантьорството – Гърция има компании във всеки сектор на България. Като съсед и като приятел искам да видя още по-големи съвместни успехи между двете държави”, добави Стаматопулос.

Той също изтъкна бюрокрацията като един от основните проблеми на страната и ниските данъци, като една от най-положителните й страни.

Посланикът на Норвегия г-жа Тове Скарстейн подчерта, че износът от Норвегия за България е се е увеличил с 50 %  през последните години, а от България към Норвегия -  с 56%.

Тя каза също, че съвместното сътрудничество между двете държави се движи в правилната посока въпреки сложния икономически климат.

По думите й трябва всички административни процеси, които засягат ръководителите на фирми да могат да се извършват онлайн, за да се улесни тяхната работа в страната.

Според Скарстейн други предпоставки, които ще привлекат повече чужди инвеститори в България са по-доброто владеене на английски език в различните държавни структури и гаранцията, че при възникнал конфликт, всяка от страните ще получи справедлив процес.

Посланикът на Корея Чън Би Хо заяви, че корейските инвестиции в България възлизат общо на 150 млн. евро. Той сподели вижданията на своите колеги за факторите, които привличат инвеститори в България и за тези, които ги отблъскват.

Френските инвестиции в България пък са около 1 млрд. евро, обяви посланикът на Франция в София Филип Отие.

„България не може да разчита само на ниски данъци и евтина работа ръка. Винаги ще се намери друга по-евтина държава, в която тези фактори са още по-евтини. Затова България трябва да си изгради стратегия. На първо място за нея трябва да стои образованието: страната трябва да съумее да привлече обратно българските студенти, които са завършили в чужбина. Освен това тя трябва да се фокусира и върху иновациите – България изостава след Европа по отношение на иновационната си политика. Истинското предизвикателство за страната обаче е как да съчетае най-успешно образованието, иновациите и бизнеса”, обясни Отие.

„С България имаме общи исторически съдби. Сред тях са светите братя Кирил и Методий, икономиките на двете държави и други. Надявам се скоро обаче да ги свързва и общото им членство в Шенген и в еврозоната”, заяви заместник-ръководителят на словашкото посолство в България Томаш Бичан.

„Словакия се преструва, че се намира в сърцето на Европа, но трябва да признаем, че България е прекрасно място, тя е много важен кръстопът, красива държава, с която трябва да продължим да обменяме опит”, добави Бичан.

Целта на Bulgaria: Business Up е да представи на международната бизнес общност благоприятния инвестиционен климат в България, както и разнообразието от възможности за успешен и устойчив бизнес, и да предложи най-добрите практики на водещите чуждестранни инвеститори в страната.

Организатори на конференцията са най-голямата българска англоезична медия – Novinite.com (Sofia News Agency) и новинарският сайт на български език – Novinite.bg, с подкрепата на българската държава в лицето на Българската агенция за инвестиции, официален партньор на Bulgaria: Business UP.

Bulgaria: Business UP се радва на засилен медиен интерес и дава възможност на участниците в нея да достигнат до влиятелна аудитория от международни експерти, дипломати и хора от бизнеса от България и света.

Последните 15 години – най-топлите от век и половина

Проекциите за 2100 година говорят за увеличение на температурата в Европа от 2°С до 6.3°С над нивата от 1990 година. Снимка: Sofia Photo Agency

Повишението на средногодишните температури на въздуха през 20-ти век е най-голямо за последните 1000 години, а 10 от последните 15 години са измежду най-топлите години от 160 години насам.

Това показват данните за климата на Сметната палата, която извърши одит на изпълнението на адаптационните мерки на правителството във връзка с изменението в климата за периода от 1 януари 2006 година до 31 декември 2010 година в Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и храните и Министерството на вътрешните работи, съобщиха от палатата.

Данните за глобалните промени в климата показват, че повишението на средногодишните температури на въздуха през 20-ти век е най-голямо за последните 1000 години, а 10 от последните 15 години са измежду най-топлите години от 160 години насам.

Проекциите за 2100 година говорят за увеличение на температурата в Европа от 2°С до 6.3°С над нивата от 1990 година, както и за покачване на морското равнище, за повишена опасност от приливни вълни, за зачестяване на силните природни бедствия, за уязвимост от засушаване, горски пожари; намаляване на снежната покривка, проблеми за туризма и изчезване на някои животински и растителни видове.

Тези тенденции определят необходимостта от обединяване на усилията на страните за предприемане на мерки от една страна за ограничаване на вредните последствия от климатичните условия и от друга – за адаптиране към тези условия, смятат от Сметната палата.

От края на 1970-те в България тенденцията е към затопляне, увеличаване на екстремните метеорологични и климатични явления. Дебелината на снежната покривка намалява, широколистните гори се изместват към по-голяма надморска височина.

Има тенденция за увеличаване на недостига на вода в почвата. Средната годишна температура през 2009 година е с 1.2°C над климатичната норма, и това е поредната 12-та година с температури, по-високи от обичайните за страната.

Десетилетието 2000-2009 година е по-топло от предходното 1990 – 1999 година, а то от своя страна, е по-топло от десетгодишния период преди него (1980-1989 г.). След 1989 година 18 от последните 21 години са с положителни аномалии на средната годишна температура на въздуха.

За България са симулирани различни сценарии, по-голямата част от които прогнозират общо затопляне и засушаване до края на 21 век.

Прогнозите за климатичните промени в България за следващите 100 години са: меки зими и намаляване на броя на дните с пикови ниски температури; нарастване на летните дни с 18-20% в повечето равнинни места в Южна България и увеличаване на горещите дни до 30% до края на века; повишение на средната температура между 2°C и 5°C до края на века.

В изводите на доклада е посочено, че през периода от 01.01.2006 г. до 31.12.2010 г. в България не е извършена оценка на уязвимостта на всички обществено-икономически сектори от измененията в климата, за да се определи адаптивния капацитет на секторите и се планират необходимите мерки и дейности за тяхната адаптация към очакваните климатични промени.

До края на 2010 г. не е разработена и утвърдена национална стратегия за адаптация на уязвимите сектори на икономиката към измененията в климата. Това поражда риск от неизпълнение на поетите от страната международни ангажименти.

Най-съществените дейности за адаптиране на земеделието към повишаването на температурите и намаляването на валежите, са дейностите по напояване на земеделските площи, но те не са постигнали очакваните резултати.

През последните 20 години намаляват годните за напояване площи, неефективно се използват, което препятства извършването на инвестиции в сектора. Към 31 декември 2010 година след преброяването, извършено през 1999 година, годните за напояване площи са намалели повече от два пъти за период от 10 години и възлизат на 542 000 ха. Това е 17 на сто от обработваемата земеделска земя и 11 на сто от използваната земеделска земя. До 2010 година не е извършвано ново преброяване на годните за напояване/отводняване площи в България.

Одитът е в рамките на работна група към ЕВРОСАЙ – Европейска организация на върховните одитни институции на страните от Европа, на която Сметната палата на Република България е член от 2001 година.

Одитът е координиран като цели, срокове, методология с Европейската сметна палата и върховните одитни институции на Австрия, Норвегия, Унгария, Холандия, Русия, България, Кипър, Малта,Украйна, които също извършиха такъв одит в своите страни.

България е поела редица международни ангажименти за предприемане на мерки за смекчаване и адаптиране на изменението на климата, включително произтичащи от европейското законодателство. Целта на национално ниво е да се направи независима и обективна оценка за резултатите от изпълнението на мерките и действията за адаптиране към измененията в климата в част от уязвимите сектори – управление на водите, селското и горското стопанство.