Япония свършва парите до месец

Япония свършва парите до месец

Правителството трябва да успее да прокара законопроект за увеличаване на дефицитното финансиране

Правителството на Япония може да свърши парите до един месец, пише Reuters. Това може да се случи, ако опозицията блокира възможността за дефицитно финансиране, опитвайки се да доведе страната до извънредни избори.

"Има съвсем реална опасност правителството да свърши парите. Това е реална заплаха", каза министърът на финансите Юни Азуми на пресконференция днес. На 8 септември управляващите ще се опитат да прокарат промените в закона за държавния бюджет, целящи увеличаване на дефицитното финансиране.

При неуспех правителството ще започне да намалява разходите си още през следващата седмица.

Управляващата Демократическа партия прокара законопроекта за финансиране на дефицита през долната камара на парламента във вторник. Опозицията тогава бойкотира гласуването. Проблемът е, че в горната камара, опозиционните партии имат мнозинство.

Ако законопроектът бъде блокиран, както се очаква, това според японското министерство на финансите няма да засегне плащанията по държавните облигации, тъй като за тази цел вече са заделени резерви.

Всички останали останали разходи обаче, с изключение на тези за обществения ред, националната сигурност и помощта при бедствия, ще бъдат намалени. Субсидиите за местните правителства ще се свият наполовина.

Дали Голямата рецесия не се превръща в доживотна присъда?

Дали Голямата рецесия не се превръща в доживотна присъда?

Минаха 5 години от началото на кризата, но икономическата ситуация по света не се е променила особено

Китай е изключително обезпокоен от трудностите с постигането на „меко приземяване“ и обмисля нов финансов стимул в размер на трилиони. Европейската централна банка (ЕЦБ) се подготвя да напечата „колкото пари са нужни“, за да спаси Испания и Италия. Пазарите оценяват на 80% вероятността Федералният Резерв (Фед) да пусне допълнителни средства в обращение през септември или скоро след това, пише Амброуз Еванс-Причард в свой анализ за британския Telegraph.

Няма съмнение, че съвместната работа на трите суперсили може да доведе до миницикъл на растеж в началото на следващата година. Това би било възможно само ако бъдат изпълнени дадените закани. Комбинацията от освобождаване от дългове и прекалено голям производствен капацитет по света обаче не може да бъде се изпари просто така.

Светът продължава да отбелязва икономически спад. Индустриалното производство остава под предишните си пикове в Германия (-2%), САЩ (-3%), Канада (-8), Франция (-9), Швеция (-10), Великобритания (-11), Белгия (-12), Япония (-15), Унгария (-15), Италия (-17), Испания (-22) и Гърция (-27), според данни на клона на Фед в Сейнт Луис. По този показател ситуацията се оказва по-трудна за овладяване от Голямата депресия.

Някои смятат за начало на кризата 9-ти август 2007 г. Това е денят, в който европейските банки разбраха, че са „затънали до уши“ в жилищните кредити на САЩ. Тогава ЕЦБ увеличи ликвидността на пазарите с 95 млрд. евро, което изглеждаше доста голяма сума за времето си.

Амброуз Еванс-Причард споделя, че според него решаващият момент на кризата е бил 12 дни по-късно, когато доходността на американските съкровищни бонове се сринала от 3,76 до 2,55 пункта в рамките на два часа.

„Всички помислиха, че е грешка или бъг в системата. Нищо подобно не се беше случвало преди – нито през кризите от 1929 г. или 1987 г., нито след терористичните атаки над Световния търговски център през септември 2011 г.“ , допълва той.

Инвеститорите панически прибираха средствата си от американския паричен пазар за 2,5 трлн. долара. Това се оказа дългоочакваният удар над кредитната система, чиито икономически последствия можеше да останат неясни за още една година.

След това истинското начало на Голямата рецесия започна да губи значение. Големият балон на жилищата в САЩ, който изглежда скромен спрямо европейските и китайски стандарти, вече е изцяло „спукан“. Уорън Бъфет залага на икономическо възстановяване, а Fannie и Freddie отново се „изправя на крака“.

В течение на пет години е пределно ясно, че балонът на ипотечните кредити далеч не е единственият, който се очаква да избухне. В Европа също „върлуват“ подобни безумства.

Всяка година британците отбелязваха почти 5% от БВП от увеличение на стойността на имотите. А Испания построи 800,000 жилища през 2007 г. за пазар, чиито нужди възлизаха на 250 000. Исландия, Латвия и Унгария „скъсаха синджира“. Това беше световна кредитна криза. Ако трябва да поставим епицентъра й, то той ще бъде европейският банков сектор от 35 трлн. евро.

Монетаристите обвиняват ЕЦБ и Фед заради недостига на средства през първата половина на 2008 г., което доведе до разрухата на така или иначе слабата кредитна система. Те твърдят, че нежелаещите развитие управляващи са накарали банките да набират активи прекалено бързо, осуетявайки възстановяването. И по двете направления има логика.

И все пак „австрийската школа“ е абсолютно права да твърди, че покачването на дълговите коефициенти от 167% до 314% от БВП в рамките на 30 години е лошо предзнаменование. Накрая идва момент, когато всяка част допълнителен дълг започва да намалява бъдещия просперитет. А бъдещето дойде през 2008 г.

Проучване на Стивън Сечети от Банката за международни разплащания показва, че дългът достига опасни нива при държавен дълг от 85% от БВП, задължения на домакинствата от 85% и корпоративен дълг от 90%. Ако всичките три надминат допустимата граница едновременно, то системата загубва шоковите си амортисьори.

„Дългът е нож с две остриета. Ако бъде използван разумно, може да доведе до благополучие. Но ако се прибягва до него прекалено често и без всякакви ограничения, то резултатът ще бъде разрушителен.“, допълва Сечети.

Кредиторите и длъжниците на теория могат да се компенсират взаимно, но всъщност при криза желаещите заеми намаляват драстично. Кредиторите не могат да уравновесят ефекта и така цялата система тръгва надолу. Това се нарича фаталната „асиметрия“ на дълга, която поддръжниците на ново кейнсианската теория отричаха дълго време.

Всичко се свежда до това как се държат хората и държавите. Германия като кредитор не компенсира свиването на средиземноморските икономики . А Китай не уравновеси шока в САЩ. Така светът изпадна в криза.

Но защо се появи изобщо кредитния балон? Може просто да бъде казано, че това беше последствието от прекалено много спестявания. Световният процент на спестяванията достигна рекордно високите за модерната епоха 24% от БВП. А това е най-важната информация, която трябва да знаете, за да разберете настъпилата голяма икономическа драма.

Тези средства няма къде да избягат. Парите преминават в инвестиции – днес на рекордно равнище от 49% от БВП в Китай – или в балони на активите.

За Еванс-Причард основната причина остава пренасищането от спестявания в Азия и влиянието на глобализацията върху цялата структура на търговията между Изтока и Запада.

Възникващите икономически сили натрупаха валутни резерви от 10 трлн. долара под формата на облигации за едно десетилетие. Така световният дългов пазар се пренасити. Затова спредовете на 10-годишните гръцки облигации паднаха на нищожните 26 базисни пункта над германските бондове по време на балона.

Западните пазари също бяха „наводнени“ с евтини стоки, намалявайки инфлацията. Тогава централните банки понижиха още повече краткосрочните лихвени проценти в опит да увеличат инфлацията. Този ход на прекалено ниски кредитни цени беше с цел провокиране на пенсионните фондове и застрахователите да се впуснат в налудничаво търсене на доходност за ценните си книги. Централните банки ускориха ефектите от всичко това.

Разбира се и западните мултинационални компании изиграха своята роля в тази сага. Те покачиха дела на печалбата от БВП до историческо високо ниво, изигравайки разликите в заплатите между САЩ и Европа и евтиния труд в Китай, Латинска Америка и Източна Европа. Това също доведе до концентрация на богатството у тези, които купуват акции, земя или импресионистични картини, а не обикновени потребителски стоки.

GINI коефициентът за неравенството в доходите скочи „до небето“, както стана през последните години на 20-те. Това е формулата за балон на активите.

Кредитният балон прикри прекомерните нередности в търговията, капиталовите потоци и доходите. Играта можеше да продължи само ако Западът (САЩ, Великобритания и Средиземноморските страни) бяха склонни да преследват пагубен дефицит по текущите си сметки, попадайки в бедствено положение заради големите си заеми.

Веднага щом длъжниците удариха спирачките и орязаха разходите прикритата реалност излезе наяве. Има прекалено много спестяване и прекалено малко потребление в света, за да може да се запазят растежа и нивото на заетостта. Това прилича на кризата от 30-те години на миналия век. В тази ситуация кейнсианските поддръжници са прави.

Нищо от това нямаше да е по-различно, ако банките бяха „светци“. Силите, които са задвижени в момента, са просто разрушителни.

Така се стига до лятото на 2012 г. Неизправностите са започнали да се поправят постепенно. Увеличението на заплатите подкопава конкурентоспособността на Азия. Излишъкът по текущата сметка на Китай е намалял от 10% от БВП през 2007 г. до 2,5% през тази година.

И все пак Европа отказва да се поправи. Германия все още отбелязва излишък от 5,2% - спад с 2,2% от 2007 г, насам. Северните страни отказаха да компенсират спада в търсенето сред средиземноморските държави. Германия заложи като закон вътрешен натиск за поддържане на балансиран бюджет и по този начин „прокле“ и останалата част от еврозоната.

Идеята на това действие е Европа да изпадне в хроничен шок докато жертвите от него не се разбунтуват и не се вземат в ръце.

Доколкото се отнася за натрупания дълг, едвам е започнало изчистването му. Анализаторът Михала Маркусен от Societe Generale казва, че здравословното ниво на задълженията е около 200% от БВП за напредналите икономики. В такъв случай е нужен спад от 100 процентни пункта, за да се реализира желателното равнище.

А това не може да бъде постигнато само чрез режими на строги икономии, защото икономическите контракции ще въвлекат всички в гръцкия водовъртеж. „Лекарство“ е просто неподходящо в случая.

Безспорно много голяма част от дълга ще трябва да бъде отписана. Дали това ще стане чрез инфлация (1945 г. - 1952 г.) или чрез обявяване на банкрут (1930 г. - 1934 г.) - решението ще се окаже голямата политическа битка на десетилетието. Сега трябва да бъде избрана страна и кой исторически урок да бъде последван.

Следете темата в Investor.bg

Гърция продава пощенската ЕЛТА и военната ЕЛВО

Гърция продава пощенската ЕЛТА и военната ЕЛВО

На тезгяха са още лотарията, бившият международен олимпийски пресцентър, държавната електрическата компании, летища и пристанища

Гърция обяви за продажба още две държавни компании. Това са пощенската ЕЛТА и компанията за военни и цивилни автомобили за специални нужди ЕЛВО, съобщиха гръцки медии. По този начин южната ни съседка се надява да влее в хазната свежи пари от двете губещи предприятия.

Правителството в Атина е обявило за частно придобиване още държавната лотария, бившият международен олимпийски пресцентър, държавната електрическа компания, компаниите за водоснабдяване, както и летища, железопътните служби, пристанища и малки регионални болници.

Според главната опозиционна партия - радикалната левица СИРИЗА решението на приватизационната комисия е „августовски преврат, трасиращ пътя за ново национално престъпление”.

Еврозоната готова за излизане на Гърция

Еврозоната готова за излизане на Гърция

Страната няма да напусне до есента, смята Юнкер

Излизането на Гърция от Еврозоната в момента може да се случи "управляемо". Това е заявил премиерът на Люксембург и лидер на групата на финансовите министри от Еврозоната Жан-Клод Юнкер, в интервю за германско радио, цитиран от The Telegraph. Той е коментирал и големите икономики в Европа, като според него те са в болезнено състояние.

"От днешна гледна точка, излизането на Гърция ще бъде управляемо, но не означава, че е желано", каза Юнкер. "Защото ще създаде значителни рискове, особено за обикновените хора в Гърция", добавя той.

Изказването на Юнкер е показателно, че Европа сериозно разглежда варианта, Гърция да напусне валутния съюз. Това ще бъде прецедент, който доскоро е бил немислим, пише още британското издание.

Попитан дали все пак може да се изключи подобен сценарий, Юнкер отговаря: "Най-малко до края на есента. И след това също".

Досега Гърция успя да постигне две споразумения с международните кредитори, но въпреки това не успява да се справи с болната си икономика. През 2010 г. страната се договори с "тройката" (ЕС, МВФ и ЕЦБ) да получи 110 млрд. евро, а година по-късно й бяха обещани още 130 млрд. евро. Помощта обаче беше одобрена срещу обещания за реформи и съкращаване на разходи. Нито едно от тези обещания обаче не е изпълнено и досега, което поставя страната пред опасността да й бъдат спрени средствата и да изпадне в несъстоятелност.

Вчера международната кредитна агенция Standard & Poor's отново понижи перспективата пред дългосрочния дълг на Гърция, с което допълнително влошава състоянието на гръцката икономика. Агенцията постави "негативна" перспектива пред дългосрочните облигации, заради притеснението, че страната няма да успее скоро да постигне целите за бюджетен дефицит. В момента рейтинга на Гърция е "CCC", което е осем степени под инвестиционния. При това положение страната може да продава единствено краткосрочен дълг между 3 и 6-месечни ДЦК на вътрешния пазар, но и при тях доходността достига 5%.

Еврото поевтиня спрямо долара

Еврото поевтиня спрямо долара

Причина е изявлението на ЕЦБ, в което нямаше мерки за ограничаване на дълговата криза

Курсът на еврото се понижи спрямо долара в търговията от четвъртък. Причина е изявлението на председателя на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги, в което не бяха споменати конкретни действия на финансовата институция, за да се ограничи разпространяването на дълговата криза в еврозоната, предаде РИА Новости. 

В края на търговската сесия доларът поскъпна спрямо еврото до 1,2180 долара за евро, в сравнение с 1,2227 долара за евро в сряда. 

Спрямо японската валута доларът падна до 78,23 йени за долар, при 78,44 йени за долар в края на предишната търговия.

Според германския „Ханделсблат” изчакващата позиция на Европейската централна банка в борбата срещу дълговата криза в еврозоната предизвика чувство на безпомощност в правителствата на проблематичните Италия и Испания.

Министър-председателите Марио Монти и Мариано Рахой по време на срещата си в Мадрид не можаха да определят как ще реагират техните правителства на изказването на председателя на ЕЦБ Марио Драги, пише вестникът.

Кризата в еврозоната крие много рискове

Кризата в еврозоната крие много рискове

Ако проблемът е задълбочи, ще коства около 5% от БВП, предупреждава МВФ

Задълбочаването на кризата в еврозоната ще доведе до значителна загуба на икономическото производство по целия свят. Това предупреждава Международния валутен фонд в последния си доклад, цитиран от „Файненшъл таймс”.

Ако кризата се задълбочи, то той ще коства на еврозоната над 5 процента от БВП. Подобни загуби ще бъдат понесени и от Великобритания. САЩ може да загубят 2 процента от своя БВП. За Япония щетите ще са над 1 процент, става ясно от доклада.

Според експертите от фонда подобни загуби може отново да тласнат повечето от страните в рецесия.

Въпреки сътресенията, които са обхванали целия валутен съюз, по-голямата част от потенциалния икономически шок все още не е ударил останалата част от света, смятат от фонда. 

7% рецесия в Гърция

7% рецесия в Гърция

Опасността за излизане на страната от еврозоната остава, смятат от Moody's

Брутният вътрешен продукт на Гърция ще се свие със 7 процента през тази година. Това се посочва в доклад на рейтинговата агенция Moody's, цитиран от гръцкия в. „Имерисия”.

Според анализаторите опасността за излизане на страната от еврозоната остава. Ако това се случи, оттеглянето на Гърция от валутния съюз ще има сериозни последствия за банковата система на страната, се посочва в доклада. Общите капиталови нужди на гръцките банки ще достигнат 40-50 млрд. евро, а изтичането на средства от банковите депозити ще продължи в следващите 12-18 месеца.

Заради доброволната размяна на гръцки облигации при отписването на дълга на страната през миналата година, когато бяха отчетени рекордни загуби, гръцката банкова система ще остане губеща през тази и следващата година.

Според Moody's гръцките банки ще останат извън пазарите и през следващата година и половина.

Испания с цел да спести 102 млрд. евро

Испания с цел да спести 102 млрд. евро

Икономиите трябва да бъдат извършени в рамките на две години

• Испания реже 27 млрд. евро в бюджета за...

До 2014 г. Испания ще спести 102 млрд. евро. Целта е да балансира публичните си финанси, става ясно от проектобюджета, който властите в Мадрид изготвиха за партньорите на страната от еврозоната, предаде Франспрес.

Според данните 65 млрд. евро ще дойдат от увеличаването на данъците и съкращаването на разходите. Предвижда се 35 милиарда евро да влязат в хазната от повишението на данъка върху продажбите. Предвиждат се обаче и съкращения на разходите в държавният сектор, здравеопазването и образованието.

Новият испански бюджет е в изпълнение на поетия ангажимент към Брюксел от лятото, когато Европейската комисия се съгласи да удължи срока, в който Испания трябва да приведе бюджетния си дефицит в приетите от Евросъюза граници. 

Гърците пестят от храна и дрехи

Гърците пестят от храна и дрехи

Снимка: Ройтерс

Атина. Кризата силно удари оборота на търговските магазини в Гърция по данни на Статистическата агенция. Гърците купуват с 10% по-малко плодове и зеленчуци, с 8% по-малко месо, а мебели и дрехи - само на промоции.

Гърците купуват предимно хранителни продукти на промоция, коментират собственици на търговски обекти. От началото на годината е регистриран спад на оборота около 12%. Търговските вериги непрекъснато предлагат стоки на промоционални цени, за да задържат клиентите си. В много магазини дори не се излагат маркови стоки, защото няма търсене за тях. Гърците купуват най-необходимото и то в малки количества.

Много от производителите на мебели фалираха, а работещите фирми фиксират спад на търсенето с 20%. Данъци и безработица свиха покупателната способност на гърците. Дрехи и обувки се продават също с 20% по-малко само в рамките на тази година.

Ежедневно затварят бензиностанции, които не могат да си покрият разходите. Клиентите зареждат колите с „капкомер”, коментира  собственик на бензиностанция и допълни, че много рядко обслужва клиент, който зарежда за повече от 10 евро, предаде БНР.

Масово бягство на пари от Испания

Масово бягство на пари от Испания

Близо 163 млрд. евро са били изтеглени от страната през първите пет месеца на годината

Централната банка на Испания обяви днес, че близо 163 млрд. евро са били изтеглени от страната през първите пет месеца на годината.

Само през май изтичането на капитали от Испания е достигнало 41 млрд. евро спрямо отлива от 9.5 млрд. евро през същия месец на миналата година.

От данните е видимо, че международни инвеститори нямат доверие в Испания, където рецесията се задълбочава, а правителството бе принудено да поиска от европейските си партньори помощ за стабилизиране на банковия сектор,

Задълбочават се и икономическите проблеми на автономните испански области, за което активно помага и правителството, което съкращава разходи, опитвайки се да намали фискалния дефицит от 8.9 процента.

Днес властите в провинция Каталония отчетоха дефицит от 400 млн. евро и обявиха, че до септември спират плащанията към болници и старчески домове.

Каталония е най-голямата местна икономика в Испания и провинцията с най-големи задължения - близо 43 млрд. евро. След нея по дълг се нареждат Валенсия /21 млрд. евро/ и Мадрид /16 млрд. евро/.

С най-високата безработица в Европа, борещата се с рецесията испанска икономика изглежда все по-близо до гръцкия сценарий. При това проблемите на Испания са далеч по-сериозни. Имотният балон в страната все още не се е спукал, а за всички е ясно, че го има. Освен това за разлика от Гърция, испанската икономика е сред най-големите в глобален мащаб и четвърта по големина в еврозоната.

Премиерът не пожела да говори за мерките срещу кризата в Гърция преди вота на недоверие

Премиерът не пожела да говори за мерките срещу кризата в Гърция преди вота на недоверие 

"Не виждам смисъл да го говорим, тъй като във вторник може вече да има друго правителство и вие ще го решите". Това обяви на няколко пъти министър-председателят Бойко Борисов от парламентарната трибуна.

С този аргумент - че ще изчака да мине вота на недоверие, който ще се обсъжда във вторник и ще се гласува в сряда, Борисов не даде почти никакъв отговор на въпроса на левицата в парламентарния контрол за това какви мерки планира България при развитие на кризата в Гърция.

От левицата отбелязаха, че в България оперират гръцки банки и фирми, че има сериозна възможност да се задълбочи кризата в съседната ни страна и поискаха да знаят какви са плановете на кабинета.

Борисов отговори, че кризата се отразява безспорно, но България е стабилна, с най-ниски данъци, емитира външния дълг при добри условия, лихви и пазарите са приели тази емисия доста добре.

"След вторник ще кажа мерките", повтори отново той в отговор на допълнителни питания на социалистите.

Използвайки следващ въпрос, премиерът заяви, че с лидера на социалистите Сергей Станишев не му се дебатира, тъй като той е решил да върви към вот на недоверие. И пак посочи, че няма да обсъжда и дебатира с левицата доклада на Еврокомисията, тъй като предишното управление носи сериозна вина за негативните констатации.

С вас бих могъл да дебатирам закона за амнистията, който приехте, но вие решихте да внасяте вот, няма какво да дебатирам с вас, допълни министър-председателят.

Мая Манолова от левицата остро възрази срещу опитите та премиера да създава "внушения, че критиките се дъжат на закона за амнистията", приет 2009 г. от предишното правителство. Амнистията се отнася само до непредпазливи престъпление – не е нито за злоупотребата с публични пари, нито корупцията, организираната престъпност, не са непредпазливи престъпления, отбеляза Манолова.

Левицата щяла да поиска справка от прокуратурата за всички 458 прекратени по този закон наказателни дела, за да се види, че те не са били умишлени престъпления.

"Аз само прочетох написаното в доклада, без моя интерпретация", отговори Борисов.

Гърция не може да се справи със съкращенията

Гърция не може да се справи със съкращенията

Страната не може да спести 11,5 млрд. евро в следващите две години

Почти невъзможно е Гърция да успее да спести 11,5 млрд. евро в следващите две години в замяна на спасителни заеми от Международния валутен фонд и Европейския съюз. Това заяви Евангелос Венизелос, лидер на социалистическата партия „Пасок”, участваща в коалиционното правителство, цитиран от АФП.

„Трудно е, почти е невъзможно да се наберат 11,5 млрд. евро чрез съкращения през 2013 г. и 2014 г.”, заяви Венизелос. 

По думите му тази трудност винаги е била налице, но сега е изострена от прогнози за рецесия.

Венизелос заемаше поста финансов министър в предишното гръцко правителство.

Трудни времена за Китай

Трудни времена за Китай

Икономическият ръст на страната все още не е стабилен и трудностите може да продължат

Предстоят трудни времена за втората най-голяма икономика в света – Китай. Това предупреди китайският премиер Вън Цзябао, цитиран от официални медии.

По думите му икономическият ръст все още не е стабилен и трудностите може да продължат.

През второто тримесечие на годината страната отчете най-ниския си растеж от три години - 7,6 процента в сравнение със същия период година по-рано. Причина е кризата в Европа, но ограниченията в търговията с недвижими имоти и капацитета за свръхпроизводство в някои сектори, предаде бТВ.

От 10,4 през 2010 г. растежът стигна 9,2 процента миналата година и намаля до 7,8 процента през първата половина на тази година, сочат публикувани в петък официални данни.

Бъфет отново "обрече" еврото

Бъфет отново "обрече" еврото

Милиардерът не вижда как 17-те страни ще се договорят за сериозни реформи

Милиардерът Уорън Бъфет отното повтори тезата си, че единната европейка валута е обречена в сегашния си формат и единствения начин еврото да просъществува е зако се променят част от правила за формирането на валутни сюъз.

"Системата, която 17-те страни изградиха имаше в основната си фатален недостатък", каза Бъфет пред Bloomberg Television по време на конференция в Сън Вали, Айдахо. "Еврото не може да оцелее с настоящите правила", категоричен е Бъфет. По думите му е нужен основен ремонт на системата, но това ще бъде много трудно заради големия брой на страните, които участват.

"Малко трудно да се "закърпи" нещо с толкова много хора, участващи в преговори и с различни стремежи", категоричен е милиардерът.

Италия може да поиска финансова помощ

Италия може да поиска финансова помощ

Лихвите по заемите на страната се покачиха заради опасения, че може да последва съдбата на Гърция

Италия може да се нуждае от финансова помощ от еврозоната някой ден. Това заяви премиерът на страната Марио Монти, който не отхвърли подобна възможност, предаде АФП.

„Много е трудно да се каже, че Италия никога няма да се нуждае от помощ от някой фонд и предпазливостта ме принуждава да не говоря за това”, каза Монти след двудневната среща на европейските финансови министри в Брюксел.

Засега обаче италианското правителство не възнамерява да се обръща към Европейския фонд за финансова стабилност за помощ.

Заради опасенията, че Италия и Испания може да последват Гърция, Ирландия и Португалия и да поискат финансова помощ, лихвите по заемите на третата и четвъртата по големина икономики в еврозоната се покачиха.

20% от строителите фалират

20% от строителите фалират

100 000 души от бранша са останали без работа

15-20% от строителните компании ще прекратят дейността си през тази година. Очаква се те да отпаднат от регистъра на Камарата на строителите. Именно вписването в този регистър е единствената възможност за компаниите от бранша да работят легално, съобщи агенция Стандарт нюз.

Близо 500 малки фирми обаче няма да продължат дейността си. Причината е в липсата на поръчки, в които те да имат реален шанс да участват. Те рядко покриват изискванията на обществените поръчки, а именно процедурите по ЗОП са единственият шанс на бранша в кризата през тази година, смятат от организацията. Финансовата стабилност на компаниите от гилдията е силно разклатена.

Голяма част от компаниите изплащат кредити и са се принудили да преструктурират отново заемите си, гласи доклад на камарата, който беше разпространен вчера.

Гилдията се е върнала 6 години назад и произведеното от строителите през 2012 г. се очаква да е на нивата от 2006 г. Прогнозите са спадът на продукцията от началото на кризата да достигне 60%. В резултат 100 000 строители са останали без работа, се казва в анализа на браншовата асоциация.

В доклада на камарата липсва оптимизъм, защото от гилдията прогнозират до края на годината още хора да останат без препитание. 17,5% е ръстът на безработицата в сектора за последното тримесечие на 2011 г. спрямо предходното. Намалели са драстично и инвестициите в строителството. През първите три месеца на годината се отчита спад на вложенията в сектора от 87% спрямо началото на кризата.

Мръсните пари на почит в кризата

Мръсните пари на почит в кризата

Финансовата криза е златно време за мафията, пише EU Observer

Затруднените европейски банки са по-склонни да изпират парите на престъпните организации в кризата, отбелязва EU Observer.

„Настоящата икономическа криза направи криминалните групи още по-влиятелни, защото те разполагат с достатъчно ликвидни средства, имат готови пари. И това се наблюдава не само в Европа, а и в други страни с нестабилни икономики и подкупни политици”. На този малко познат аспект от финансовата криза обърна внимание прокурорът от италианската дирекция за борба с мафията Пиетро Грасо по време на заседание на новата специализирана Комисия „антимафия” в Европейския парламент.

Думите на Грасо бяха потвърдени и от Жан-Франсоа Гайро, главен комисар от френската полиция. „Това, което наблюдаваме в Европа е масова криминализация на финансовите структури”, подчерта французинът.
Феноменът поставя „екзистенциални въпроси” пред някои страни, където мафията е „трансформирала” националната политика и финансовите пазари, добави Гайро.
Наблюденията на двамата антимафиоти не са нови, отбелязва EU Observer.
„Парите на наркотрафикантите, инжектирани във финансовата система, спасиха банките от кризата”, написа в блога си през април миналата година бившият вече началник на Службата на ООН по наркотиците и престъпността (UNODC), Антонио Мария Коста.
Друг водещ криминалист – Мишел Кутузис, чиято регистрирана във Франция консултантска компания провежда проучвания за ЕС и ООН, написа през май тази година в новата си книга „Престъпност, трафик и мрежи”, че организираната престъпност масово инвестира в държавни облигации.
„Предпочитаният от властите подход обаче е да наблюдават, изследват, да създават нови институции. Те знаят какво се случва. Но никой не иска да предприеме действия”, коментира експертът пред EUobserver.

Все същият съветски филм

Все същият съветски филм

Поевтиняването на газа се оказа поскъпване

Делян Добрев

"Германия купува газа от Русия за 330 долара, а ние - за 600 долара. Искрено се надявам, че президентът Путин след нашия разговор ще направи необходимото компаниите в Русия да направят това, което са направили за германците." премиерът Борисов, 28 март"Русия ще даде отстъпка в цената на газа за България от около 11%, считано от 1 април." 
министър Делян Добрев, 30 март

"Русия има нови искания по финансовия модел на проекта за строеж на газопровода "Южен поток", за да подпише споразуменията за отстъпка в цената на природния газ за България."  Добрев, 4 юни 
"Възможно е поскъпване на газа, тъй като отстъпката на "Газпром" още не е задействана заради спорове по финансовия модел за "Южен поток".
Добрев, 11 юни

"Заради поскъпването на алтернативните горива на средиземноморски борси и на курса на долара спрямо лева се налага цената на природния газ от 1 юли до се повиши с 15.73 на сто."  съобщение на "Булгаргаз", 11 юни

С други думи - договореното поевтиняване на газа от 1 април се оказа реалното му поскъпване от 1 юли, независимо с колко процента ще е. И едва ли някой трябва да е изненадан, че филмът отново не е "шведски", а "съветски".

"Газпром" е в правото си да си преследва целта - строителството на "Южен поток" да започне преди влизането в сила от 1 януари догодина на новите енергийни правила в ЕС, които ограничават руските интереси. Това, че по проект газопроводът минава през България, е единствената "съпротивителна сила" на София в тази игра, но тя пък се губи от факта, че страната продължава да е без възможност за други доставки освен от "Газпром".

Три години и половина след кризата от януари 2009-а газовите връзки със съседни държави все още ги няма, а за "по-сигурно" България забрани дори проучванията, от които можеше да разбере дали поне разполага с шистов газ.

Преговорите с монополист при тези условия, при това доброволни, няма как да не свършват с резултати тип "братска дружба".

Газов шок

Газов шок

Вместо обещаното поевтиняване от 1 юли горивото ще поскъпне за пореден път

Изпълнителният директор на "Булгаргаз" Димитър Гогов преди общественото обсъждане в ДКЕВР за една от поредните промени на цената на природния газ

Вместо обещаното от повече от два месеца поевтиняване на природния газ с 11% от 1 юли природният газ отново ще поскъпне. Вчера "Булгаргаз" обяви своето предложение за почти 16% ръст в цената за третото тримесечие, с което тя ще достигне 809 лева без ДДС и акциз.

Проблемите тук са два: първо, правителството побърза да се похвали с поевтиняване и така даде грешен сигнал на бизнеса какво да очаква и планира. И второ, новото вдигане на цената, която само за година вече скочи с над 30%, прави българските предприятия неконкурентни.

Обещано, но неполучено

"Към настоящия момент въпреки положените усилия не е възможно да бъдат отчетени постигнатите, включително на най-високо държавно ниво, договорености за намаляване на разходите ни при внос на природен газ, тъй като съответните документи, узаконяващи споразуменията, са подписани от "Булгаргаз", предоставени на доставчиците ни, но все още неофициализирани от тяхна страна. След получаването им "Булгаргаз" незабавно ще ги предостави в ДКЕВР", се казва в съобщението на българското дружество.

По рано през деня министърът на икономиката и енергетиката Делян Добрев също прогнозира, че най-вероятно от юли ще има поскъпване на газа. По думите му отстъпката от 11% от цената на горивото от руската "Газпром", обявена в края на март, зависи от окончателното решение на България по проекта за газопровода "Южен поток", което трябва да бъде взето до 15 ноември. Условието е България да ускори работата по българската част на "Южен поток", изтъкнаха от енергийното министерство.
"В момента, в който уточним тези отворени въпроси и подпишем ангажимента за окончателно инвестиционно решение към 15 ноември 2012 г., ще получим отстъпката от 11.1%, изчислявана от 1 април до края на годината. Нейният размер е между 115 и 120 млн. долара", каза Добрев.

Защо поскъпва 

Часове след като самият министър заяви, че от началото на юли вместо намаление най-вероятно ще има поскъпване на природния газ, от "Булгаргаз" потвърдиха прогнозата. Основната причина, която газовото дружество изтъква за исканото увеличение, е по-високия курс на щатския долар през второто тримесечие на годината. Едва ли обаче по-скъпият с 5.2% долар може да оправдае исканото увеличение от 16%. Останалите фактори, посочени от "Булгаргаз", не дават отговор на каква база е формирано то, а негови представители не бяха намерени за допълнителен коментар. От дружеството само посочват, че исканото поскъпване се дължи на "несбъдването" на параметрите от доклада на ДКЕВР при определяне на цената за второто тримесечие и необходимостта от по-високи приходи на дружеството". От "Булгаргаз" посочват и нуждата от нагнетяването на 148.5 млн. куб. метра природен газ в хранилището в "Чирен", които да гарантират доставките през зимния период. Те обаче допълват, че ако това съхранение бъде отложено, което би било рисково за доставките на газ през зимата на 2013 г., исканата от тях цена би била 766.73 лв. за кубичен метър без акциз и без ДДС.

Исканото увеличение от "Булгаргаз" за третото тримесечие все пак е значително по-скромно от исканите 26% през предходното (въпреки че ДКЕВР одобри 12.7% по-висока цена). Причината е, че през последните месеци цената на петрола започна да пада и този път не е сред причините за поскъпването на газа. Освен това от "Булгаргаз" посочват, че не отчитат необходимостта от покриване на недовзетия приход на "Булгаргаз" от предходни периоди.

Загуби без край

В своето съобщение "Булгаргаз" посочва, че компанията се намира в изключително затруднено финансово състояние и паричен поток на дружеството. За 2011 г. "Булгаргаз" отчита загуба от 73.2 млн. лева. И допълва още черни числа: загубата за 2010 г. от 37.4 млн. лв., както и оперативната загуба към април 2012 г. от 101.8 млн. лв.

Причина за това лошо финансово състояние обаче са и натрупаните дългове към дружеството от неплащания на негови клиенти, които достигат 500 млн. лв. Над 200 млн. лева са текущите задължения към "Булгаргаз" на четирите топлофикации - София, Бургас, Враца и Плевен, и на няколко промишлени клиента. В тази връзка през миналата седмица от "Булгаргаз" поискаха да спрат подаването на природен газ към "Топлофикация София ". Оттам обаче обещаха да изплатят всичките си задължения до края на седмицата. В понеделник столичното дружество съобщи, че е платило всичките си текущи задължения към газовия доставчик - общо 330 млн. лв., като така е изчистила всичките си текущи задължения. Крайната мярка за спирането на газа обаче не беше избегната от топлофикационните дружества в Бургас и Враца (свързани с Христо Ковачки). Тя обаче беше отменена още в сряда вечерта, след като фирмите са погасили част от задълженията си към "Булгаргаз" за доставени през миналата зима количества природен газ. Те също така са поели ангажимент да платят останалите суми до края юни.

Въпреки че отстъпката от 11% в цената на газа не беше окончателно договорена, енергийният регулатор вече я калкулира в разчетите си за цените на топлофикациите от началото на юли. Така според сметките на ДКЕВР цената в повечето топлофикации ще намалее, като за "Топлофикация Пловдив" корекцията достига 30%. В същото време обаче топлофикациите ще получат по-висока цена за високоефективното комбинирано производство, което традиционно съпровожда намалението в цената на топлоенергията. По този начин всички потребители плащат поевтиняването на топлоенергията и топлата вода през сметките си за ток.

"В Русия газът се търгува за 120 долара за 1000 куб. метра, в САЩ – за 77 долара. Ние трябва да плащаме 520 долара. От това ще пострадат отрасли като металургията, която осигурява 20% от износа на България. Комбинацията с поскъпването на тока и увеличаването на взаимната задлъжнялост между фирмите е опасна. Силно се притеснявам, че България няма да реализира икономически растеж, а спад през 2012 г. Най-належащото нещо, което страната трябва да свърши, е да изгради газовите интерконектори със съседните страни, по които да има достъп до алтернативни газови източници."

Константин Стаменов, председател на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори

Как се отрази кризата на някои страни

Как се отрази кризата на някои страни

Графиката показва как се отрази кризата на някои от най-развитите държави в сравнение с развиващите се такива. С няколко думи печеливши от последните 5 години излизат страните от BRIC - най-вече Китай, която ще отбележи над 50% ръст за този период. С този си растеж, средният доход на един китаец ще се изравни почти със средния доход на един българин. 

Жалко, че в тази таблица не са включени и страните от Централна и Източна Европа, където също има интересни неща за проследяване. Например Румъния, Гърция, Унгария -  тези държави  облякоха живото - спасителните жилетки, наложени от МВФ, което се отрази негативно на растежа на икономиките им и ще са необходими години преди те отново да отбележат стабилен ръст. Това пък е шанса на България да изпъкне - чрез продължаване на разумната фискална политика и осъществяване на започнатите реформи, след 10 години страната ни вече може да е  задминала споменатите държави.

Едно е сигурно - сегашната криза ще е създала възможности за бедните, но дисциплинирани икономики да наваксат изгубеното и да настигнат по-богатите. През 2022 г. българският джип, произведен край Ловеч, едва ли ще настигне италианският Алфа Ромео или испанският Сеат, но сериозно ще е скъсил дистанцията между тях.