1,7 млн. лв. за селски туризъм и ВЕИ

1,7 млн. лв. за селски туризъм и ВЕИ

Проектите предвиждат изграждане на къщи за гости, барбекю и басейн

1,7 млн. лв. от Държавен фонд „Земеделие” ще получат проекти за селски туриъм и фотоволтаична централа, съобщиха от фонда.

Одобрените днес предложения са по мерките „Разнообразяване към неземеделски дейности” и „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР).

Пет от кандидатите планират да построят или довършат къщи за гости. Един от тях ще изгради барбекю и басейн, а друг планира да инвестира в семеен хотел с три стаи.

Средствата от програмата ще се ползват и за преустройството и частичната надстройка на съществуваща административна сграда в дом за стари хора и хотел с 29 легла.

Фондът одобри и проект за изграждане на малка фотоволтаична централа в област Ямбол. Кандидатът ще получи 391 160 лв. Точният размер на помощта за предложенията е 1 732 267 млн. лв.

Само трохи за България от парите на ЕС за континентални проекти

Само трохи за България от парите на ЕС за континентални проекти

През последните години инфраструктурата на страната се превърна в основен приоритет на правителството. Насред еуфорията от откритите магистрали и ремонтирани пътища се появи още една положителна вест - създаденият от ЕС Механизъм за свързване на Европа, върху който се възложиха големи надежди да подпомогне начинанието ни от 2014 година нататък.

Според Васил Николров от Института за пазарна икономика (ИПИ), заложените в плана за този нов инструмент, показват, че очакванията за ефекта му върху България са силно надценени.

Какво е МСЕ? Това е инструмент, част от направлението за Интелигентен и включващ растеж в Многогодишната финансова рамка на ЕС за 2014-2020г., чиято единствена цел е да подпомага инфраструктурни проекти на континентално ниво. Ето защо за целия програмен период на европейския бюджет за МСЕ ще бъдат отделени 40 млрд. евро, които ще бъдат разпределени в 3 направления - за енергийна инфраструктура (9,1 млрд. евро), за транспортна инфраструктура (21,7 млрд. евро) и за информационни и комуникационни технологии (9,2 млрд. евро).

Към тях трябва да се прибавят и още 10 млрд. евро, заделени за инфраструктурни проекти от Кохезионния фонд (КФ). Дотук всичко звучи идеално - пари за приоритетите на правителството, и то много. Ала положението не е толкова розово, поне от гледна точка на интересите на България.

На първо място данните на ЕК показват, че за завършването на инфраструктурата в ЕС ще са необходими над 1,5 трилиона евро до 2030г. На този фон, планираните 40 млрд. евро са капка в океана от нужно финансиране. Затова са логични и определените максимални нива на европейско финансиране на проекти по механизма: до 50% за проучвания и до 20% за строителство. При особени случаи прагът може да бъде повишен - при железопътни или водни транспортни връзки с цел премахване на„пътни тапи" - до 30%, или при трансгранични проекти - до 50%. С други думи, основната тежест ще падне върху самите държави.

На второ място приложението към документа, където са изброени залегналите в МСЕ проекти, общо взето изключват България. Дори и с просто око е видимо едно - България е трудно забележима. От десет основни направления в сектора за транспортна инфрастуктура България присъства само  едно - Хамбург-Росток-Бургас/Турска граница - Пиреос - Лефкозия. По-детайлен преглед показва, че идеята е в страната ни да бъдат построени (модернизирани) две железопътни отсечки - Видин-София-Бургас/Турска граница и София-Солун-Атина/Пиреос.

В раздела „друга инфраструктура" пък фигурират и две магистрални отсечки - София-Македония и София-Сърбия, като и двете са на етап проучване. На фона на останалите над 110 други проекта, 4-те, в които присъстваме, очевидно бледнеят. Това наблюдение се потвърждава и от разчетите на комисията за цената на различните коридори. Сметките сочат, че за осъществяването на десетте коридора ще са необходими 237 млрд. евро, а за този, в който се включва страната ни - 8 млрд. евро (третият най-малък). Излиза, че нашият коридор не би получил повече от 1 млрд. евро (дори и след като прибавим средствата от КФ), а да не забравяме, че българските отсечки са едва 1/10 от заложените в плана за коридора. Но дори не това е най-лошото.

Последният удар за България идва от условията, според които ще бъдат отпускани средствата от този инструмент. Според записано в регламента на МСЕ правило, става ясно, че средства ще бъдат раздавани по ред на получаване („first come, first served") и качество на заявлението. Тъй като вече се разбра, че тези средства са крайно ограничени, конкуренцията за тях би била сериозна. А българската администрация със сигурност не се слави като най-бързата и ефективна машина в рамките на ЕС. Българските управляващи са пределно запознати с този проблем, както става ясно от рамковата позиция на страната ни по въпроса, където се изразяват опасения и по още една ключова точка - парите от КФ.

Докато досега средствата от КФ бяха заделени за определени държави (което елиминира конкуренцията), то сега 10 млрд. евро (близо 20% от КФ) могат да бъдат прехвърлени в състезателната среда на МСЕ, където ще са на разположение на всеки. А да не говорим и че процентът на европейско финансиране от КФ е в пъти по-висок от този в МСЕ.

3,7 млн. евро за три български проекта по Life+

3,7 млн. евро за три български проекта по Life+

Общо 202 европейски екологични проекта ще получат финансиране от ЕС

202 нови проекта ще получат финансиране по фонда на ЕС за околна среда - Life+. Проектите вече са били одобрени от Европейската комисия.

Всеки един от тях е в сферата на опазването на околната среда, борба с изменението на климата и комуникационни програми. Общата стойност на проектите е 516,5 млн. евро, като 268,4 млн. от тях са европейско финансиране.

Три от одобрените заявления са от България. Те ще получат общо 3,7 млн. евро за реализацията си. Ето и кои са те - организацията "Зелени Балкани" от Стара Загора получава финансиране по проекта за опазване на белошопата ветрушка (птица от семейство Соколови).

Работим с Гърция и Румъния за растеж

Работим с Гърция и Румъния за растеж

Страните ще изготвят заедно проекти по европейския пакт

България, Гърция и Румъния ще подготвят заедно проекти по новия европейски пакт за растеж, договорен преди няколко дни. За това са се разбрали президентът Росен Плевнелиев и гръцкия му колега Каролос Папуляс. Българският държавен глава е на двудневно посещение в Атина.

„Защо да не започнем да готвим заедно проекти по Европейския пакт за растеж? Там ще се отделят 120 милиарда евро. Никой не е казал, че парите трябва да отидат само за скоростните влакове от Париж и Лион до Будапеща или - за разширяване на водните връзки през Рейн и Майн”, посочи Плевнелиев.

Според него обаче трябва да се подготвят общи регионални проекти от европейска значимост. 

Дават 145 млн. евро на наши фирми

Средствата са по програма „Конкурентоспособност”

Първите договори със 121 фирми , спечелили проекти за технологична модернизация в малки и средни предприятия по програма „Конкурентоспособност”, ще бъдат сключени утре. На церемонията ще присъства и министъра на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев.

По тази процедура са одобрени за финансиране 204 проектни предложения с обща стойност на безвъзмездната финансова помощ близо 145 млн. лв.

По-рано през деня министър Добрев ще открие регионален бизнес форум Франция-Югоизточна Европа. 

Поредна ВЕИ поправка с лобистки привкус

Поредна ВЕИ поправка с лобистки привкус

Депутат от ДПС предлага отсрочка за проекти за екоцентрали, за да не изпуснат високите тарифи

От 1 юли цените за соларния ток вероятно ще спаднат с между 45 и 54% заради значителното поевтиняване на фотоволтаичните компонент

Депутат от опозицията се включи в поредицата съмнителни законодателни предложения, с които да се защитят част от инвестициите в екоенергия. На 7 юни Гюнер Сербест от ДПС е внесъл в деловодството на парламента проект за изменение на закона за възобновяемите източници (ВЕИ). Целта е да се даде отсрочка на собствениците на централи, които са започнали изграждането им, но няма да успеят да ги довършат преди рязкото намаляване на преференциалните цени, което ще стане факт от 1 юли. Ако идеята бъде одобрена, поне част от заварените проекти ще могат да продават зелен ток по сегашните тарифи, които са до 54% по-високи от новите.

В промеждутъка

Централите от възобновяеми източници, които се строят в момента, трябва да бъдат въведени в експлоатация с разрешение от строителния контрол (акт 16) до три месеца от влизането в сила на поправката, но не по-късно от края на септември, става ясно от предложението на народния представител. "В тези случаи изкупуването на енергията, произведена от тези обекти, да се осъществи при условията, действали към момента на изграждането им", гласят мотивите към предложената поправка. Така енергията ще се изкупува от електроразпределителните дружества и НЕК по тарифите, действащи преди Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) да ореже цените.

Пред "Капитал Daily" Гюнер Сербест отказа да аргументира предложението и да каже кои са засегнатите предприемачи, чиито инвестиции могат да бъдат защитени от поправката. На практика тя е насочена към фотоволтаичните паркове, защото те се изграждат бързо (т.е. могат да се вместят в 3-месечния срок), а и в момента не се работи по големи проекти за вятърни централи, които потенциално биха могли да се облагодетелстват.

ДКЕВР планира да намали цените за соларния ток с между 45 и 54% заради значителното поевтиняване на фотоволтаичните компоненти през последната година. Затова повечето инвеститори във фотоволтаични проекти ще бързат да получат акт 16 до края на юни. Само за периода март-април в регулаторната комисия са постъпили искания за лицензиране на 240 "слънчеви" мегавата. За сравнение - до края на миналата година в страната са инсталирани общо 130 мегавата.

Експерти от бранша коментираха пред "Капитал Daily", че поправката е недомислица, защото обвързването на сроковете с преференциалната цена не е направено в самия текст на поправката. Единственото, което се предлага с нея, е крайният срок за пускане на стартиралите проекти да се удължи. Продажбите на енергия по старите по-изгодни условия са споменати само в мотивите към предложението.

Deja vu

Законопроектът на депутата от ДПС не е първият в този дух. В началото на май петима независими депутати, напуснали "Атака", и един отцепник от РЗС внесоха предложение със съдържание и мотиви, които са почти идентични на текстовете на Сербест. Тогава исканата отсрочка обаче беше шест месеца. От сайта на парламента става ясно, че законопроектът е оттеглен на 31 май. От шестимата народни представители само Димитър Карбов членува в парламентарната икономическа комисия, в която въпросите, свързани с енергийното законодателство, се обсъждат по същество.

Авторът на най-новото предложение също не е част от тази комисия, а от комисията по земеделието и горите. Преди да бъде избран за народен представител, Гюнер Сербест е кмет на хасковската община Стамболово. Като депутат освен ВЕИ поправките той е внесъл и законопроект за изменение на Закона за горите.

Готови ли са китайските фирми да строят по европейски

Изграждането на малка магистрала в Полша се оказа трудна задача за китайска компания

Китайските компании впечатляват света с магистрали, високоскоростни влакове и модерни летища, построени сякаш за една нощ. Една скромна магистрала през картофените ниви в Полша обаче се оказа трудна задача за една от най-големите строителни компании в Китай, разказва Wall Street Journal.

Международна изява

Магистралата А2 между Варшава и Берлин трябваше да бъде възможност за изява на китайците на международна сцена след години наред проекти в развиващия се свят. Полша искала проектът да бъде приключен преди началото на европейското първенство по футбол на 8 юни, на което е домакин заедно с Украйна. 50-километровата отсечка обаче стана жертва на лошото планиране, строгите регулации, по-големите от очакваното разходи. Магистралата остава недовършена вече почти три години след сключването на договора, а полското правителство предупреждава, че ще има заобиколни пътища около китайските отсечки, когато започне първенството. "По мое мнение китайската компания не беше добре подготвена да изпълни договора", каза Лешек Шчепаняк, инженер от строителния надзор.

Тунели за жаби

Когато китайски компании строят в Африка, проектите им са по-мащабни, но са обект на по-малко регулации. При проектите в САЩ пък те действат съвместно с американските си партньори и имат по-ограничена роля. За полската магистрала обаче China Overseas Engineering Group Co. (Covec) е била наета да управлява сложен проект открай докрай в ЕС - проектиране, финансиране и изграждане по строги регулации. Резултатът е провал. В Covec липсвали умения за управление, включително и на пари, и не разбирали важността на регулациите и на воденето на протокол при обществените поръчки. "Те мислеха, че са дошли в Африка", заяви Марек Фридрих, съветник на китайската фирма. Представителите на компанията, изглежда, са сметнали за ненужно да се съобразяват с някои ключови изисквания, като например изграждането на тунели под магистралата, за да могат жаби и други малки животни да прекосяват от едната на другата страна. Тези тунели обаче не били единственият пропуск, целият проект е бил погрешно бюджетиран от самото начало.