Найденов: Без ориенталския тютюн – 200 000 души без поминък

Найденов: Без ориенталския тютюн – 200 000 души без поминък

Евродепутатът Илияна Йотова и министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов. Снимка: БГНЕС

Около 200 000 души могат да останат без поминък, ако Европейската комисия приеме решение да забрани производството на ориенталски тютюн, заяви министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов.

„Това, което се печели от 1 декар тютюн, около 400-500 лв., няма друга култура, която може да го компенсира, само марихуаната е с по-високи доходи, но знаете, че тя е забранена“, посочи Найденов след среща с евродепутати по темата за тютюна, предаде БГНЕС.

Земеделският министър подчерта, че България е на първо място по производство на ориенталски тютюнне само в Европа, но и в света.

Според него тютюнът остава без алтернатива от гледна точка на икономическото положение.

„От гледна точка на традициите, почвите не позволяват или трудно могат да бъдат приспособени за нещо, което е различно. Ако говорим за алтернатива, тя не е толкова до алтернатива на култура, а до алтернатива на заетост“, разясни министърът.

По думите му, когато Европейската комисия прави подобни предложения, тя трябва да е готова с предложения не само по повод на това, какво трябва да бъде забранено, а и какво ще се прави след това.

„Когато ЕК предложи във връзка с тютюневата реформа от 2009 г. да бъдат спрени субсидиите, тя компенсира някои от старите държави членки. Гърция и Италия получиха компенсации, и то огромни, а когато днес се предлага да се ограничи или забрани ориенталският тютюн, това не върви с предложение за компенсации“, разясни министърът.

Той подчерта, че българските тютюнопроизводители могат да станат жертва на двете големи лобита – „Американ бленд“ и „Вирджиния бленд“, като първите произвеждат цигарите си без ориенталски тютюн.

Ориенталският тютюн представлява около 16% от състава на цигарите и дава специфичния аромат на „Вирджиния бленд“, разясни министърът.

Той каза още, че първоначално Еврокомисията е поискала да се забранят различните ароматизатори за цигарите като ментата, но след това е решила да дефинира ориенталския тютюн не като вид тютюн, а като добавка, която също може да бъде забранена.

Интересът по тази директива е не толкова на комисията, която се занимава със селското стопанство в ЕС, а по-скоро на комисията, която се занимава със здравеопазването, допълни евродепутатът Илияна Йотова.

„Много са деликатни там нещата, затова наблягаме на факта, че дори да бъдат премахнати добавките и ориенталският тютюн от цигарите, тютюнопушенето няма да намалее. Надявам се, че този проект, това предложение на Комисията въобще няма да стигне до гласуване“, допълни тя.

„Надявам се с общо лобиране от страна на българското правителство, българските депутати и наевродепутатите да се опитаме да гласуваме и да спечелим мнозинството около този текст“, каза още Йотова.

Всички сме единни около позицията, че трябва да защитим българските тютюнопроизводители“, допълни министър Мирослав Найденов.

Костов: Докладът не дава никакъв шанс на това правителство

Костов: Докладът не дава никакъв шанс на това правителство

„Питам се заслужава ли ГЕРБ да се нарича все още Граждани за европейско развитие на България вместо Граждани за европейски провал на България“, посочи Костов с ирония. Снимка: Дарик

Според съпредседателя на „Синята коалиция“ Иван Костов обзорният петгодишен доклад за напредъка наБългария в областта на правосъдието и вътрешния ред „не дава никакъв шанс“ на правителството на Борисов.

„Представях си, че ще има мониторинг, че той ще продължи, че ще бъде редовен, че ще ни се даде шанс. На това правителство този доклад на ЕК не дава никакъв шанс“, заяви Костов в Народното събрание, предаде БГНЕС.

Лидерът на ДСБ подчерта една от тезите в края на доклада: България престава да бъде наблюдавана чак до края на 2013 г. Ако тя направи реформи, получи енергия от тези реформи да застане на правия път, тогава след 1,5 година ще има реакция на ЕС.

„България редовно ще бъде проверявана не само от комисия, съставена от експерти на ЕК, а и от заинтересовани страни членки, което означава, че всяка страна, която е критично настроена към България, може на тези периодични и прецизни, внимателни проверки да изпрати свои наблюдатели," коментира Костов.

„Питам се заслужава ли ГЕРБ да се нарича все още Граждани за европейско развитие на България вместо Граждани за европейски провал на България“, посочи Костов с ирония.

20 години Черноморско икономическо сътрудничество

20 години Черноморско икономическо сътрудничество

Преди 20 г. – на 25 юни 1992 г., по инициатива на Турция държавните и правителствените ръководители на 11 държави от Черноморския регион, сред които България, подписват Истанбулска декларация, с която се учредява Черноморското икономическо сътрудничество.

В Истанбул започва среща на върха на Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество(ОЧИС) по случай 20-годишнината от основаването й.

България ще бъде представена от министър-председателя Бойко Борисов, който ще произнесе слово на юбилейната сесия, предаде Дарик радио.

Премиерът Борисов е придружен от министъра на културата Вежди Рашидов и посланика на България вАнкара Красимир Тулечки, допълва БТА.

Държавни и правителствени ръководители на 12-те страни членки и представители на 13-те страни-наблюдатели в организацията и на партньорите й участват във форума.

Румъния, Молдова, Сърбия, Грузия и Азербайджан ще бъдат представени на ниво президенти.

Албания е представена на ниво министър-председател, Руската федерация и Украйна на ниво вицепремиер, Гърция – от външния си министър, а Армения от заместник външен министър.

Срещата на върха ще бъде ръководена от турския президент Абдуллах Гюл и президента на РепубликаСърбия Томислав Николич. Сърбия ще предаде мандатното председателство на ОЧИС на Турция, която ще го поеме от 1 юли т.г.

Президентите на Турция и на Сърбия ще дадат пресконференция за журналистите.

На форума се предвижда да бъде обсъден икономическият дневен ред на организацията през следващото десетилетие. Участниците ще приемат Декларация на срещата на високо равнище.

Ръководителите на делегациите ще присъстват на откриването на изложба в двореца Долмабахче сарайъ на художници от страните от Черноморския регион, а турският президент Абдуллах Гюл ще даде официална вечеря.

Преди 20 г. – на 25 юни 1992 г., по инициатива на Турция държавните и правителствените ръководители на 11 държави от Черноморския регион, сред които България, подписват Истанбулска декларация, с която се учредява Черноморското икономическо сътрудничество.

Сърбия се присъедини през 2004 г., а 13 държави от Европа, Азия, Африка и Европейската комисия са със статут на наблюдатели.

Сътрудничеството в ОЧИС обхваща широк спектър от дейности – търговия, транспорт, енергетика, комуникации, банково дело, опазване на околната среда, борба с организираната престъпност.

Според турски дипломатически източници по време на мандатното си председателство Турция ще представи програма за укрепване на ОЧИС и активизиране на сътрудничеството във всички сфери, както и за нова визия на организацията.

Меркел иска надзорен орган на големите евро банки

Позицията на Берлин е, че трябва да има по-строг контрол над големите финансови институции. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Канцлерът на Германия Ангела Меркел призова за създаване на надзорен орган на най-големите европейски банки.

Германският канцлер направи предложението преди срещата си с председателя на Европейската комисияЖозе Мануел Барозу, предаде bTV.

Меркел изрази също надежди всички страни от Евросъюза да ратифицират фискалния пакт предиЕвропейският парламент да излезе във ваканция.

Двамата обсъдиха още идеята на Брюксел за изграждане на банков съюз. Това предложение обаче не среща единодушна подкрепа сред всички страни от Евросъюза.

Позицията на Берлин е, че трябва да има по-строг контрол над големите финансови институции.

Финансовите министри и ръководителите на централните банки на седемте най-богати страни ще имат във вторник извънредна телеконференция, за да обсъдят влошаващата се дългова криза на Европа.

Канадският министър Джеймс Флахърти каза в понеделник, че ще постави въпроса за проблемите на Европа във видеоконферентен разговор с колегите си от Групата на седемте, в която влизат САЩ, Япония,Германия, Франция, Великобритания, Италия и Канада.

Държавите от еврозоната се опитват да помогнат финансово на Гърция, Ирландия и Португалия, за да не допуснат там фалити, както и на Испания, чиито банки имат недостиг на наличност.

Мнозина се тревожат и от резултатите на новите парламентарни избори в Гърция, които са на 17 юни.

Отава и Вашингтон смятат, че европейските страни биха могли да предприемат по-активни мерки за преодоляване на дълговата и банковата криза на Стария континент.

Брюксел: България не прави важните реформи

Европейската комисия предложи страната да бъде извадена от процедура по свръхдефицит, но бюджетната стабилност е сред малкото положителни нотки в доклада

Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу обяви прекратяване на наказателната процедурата по свръхдефицит срещу България, но според екипа му, липсата на реформи създава много рискове за икономиката ни в дългосрочен план.

© Sebastien Pirlet [REUTERS]

Българите са заплашени с бедност заради лошото качество на управлението и липсата на реформи в най-проблемните сектори. Това предупреждение отправя Eвропейската комисия в коментарите си по конвергентната програма на България до 2015 г.

Подобен документ Брюксел публикува за втори път. Миналия юни комисията отчете трудностите, през които България минава, и констатациите бяха фокусирани много повече върху бюджетния дефицит и нуждата публичните финанси да се стабилизират.

Затова и останалите проблеми бяха само посочени като източник на спънки за икономическото развитие в бъдеще. Сега експертите констатират стабилизиране на публичните финанси, но пък липса на напредък по всеки от останалите проблеми. Малкото области, където има прогрес, той се определя като недостатъчен.

Заплахите за икономическия растеж и жизнения стандарт на българите остават, а в някои сектори дори се задълбочават. Единствените области с положителна оценка са макрорамката на бюджета и банковият сектор.

Източник на "Капитал Daily" с контакти в Брюксел коментира, че наскоро председателят на европейската комисия Жозе Мануел Барозу е изразил загриженост за България, Унгария и Испания. Причината била, че докато в Гърция проблемите са ясни и за решаването им се обсъждат различни варианти, страната ни отказвала да се реформира, което създава риск в бъдеще да изникнат проблеми, които в момента трудно могат да се оценят.

Добрата новина
На специална пресконференция в сряда председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу обяви, че комисията ще предложи процедурата по прекомерен дефицит срещу България и Германия отпреди две години да се прекрати. Това трябва да се реши на следващия Европейски съвет в края на юни, като ако бъде гласувано, ще останат 21 страни в процедура по свръхдефицит.

Докладът ясно посочва, че правителството е било право да ограничи бюджетния дефицит, но това е станало в голяма степен за сметка на капиталови инвестиции. В същия документ обаче се критикува качеството на публичните разходи, чието компрометиране заличава ефекта от похарчените средства.

Според оценката на Брюксел пък банковият сектор остава стабилен, с висока капиталова адекватност и като цяло с печалба, въпреки че към края на миналата година необслужваните кредити са достигнали близо 15% от портфейла на банките.

Защо не е достатъчно
"Неефективността на публичните разходи рискува дългосрочната устойчивост на публичните финанси, особено в областта на пенсионната и здравната система, където предвидимостта и стабилността се подкопават. В здравната система има голямо забавяне на реформата и в резултат болниците трудно изплащат задълженията си. Преодоляването на дефицита в пенсионната система пък остава основна трудност в средносрочен план", твърдят експертите.

Частична похвала управляващите получават за провежданата мащабна реформа в пенсионната система, която залага повишаване на пенсионната възраст за мъже и жени. Въпреки това развитие обаче усилията остават ограничени, особено в областта на трудовия пазар, образованието и енергийния сектор.

Затова и предизвикателствата, споменати в доклада от юли 2011 г., остават налице и днес.
Проблем за пазара на труда е липсата на квалифицирана работна ръка, както и дълготрайната безработица. Хората, загубили работата си заради кризата, са предимно с ниска квалификация и поради това остават безработни дори при последвалото възстановяване.

"Българите са изложени на двойно по-висок риск от бедност и изолация, отколкото гражданите на другите държави от Европейския съюз. В България на този риск са изложени 46% от населението, което е почти двойно над средното равнище за ЕС - 23.4%. Възрастните хора, децата и ромите са най-силно изложени на тези рискове", се казва в доклада.

Ръст на икономиката от 1.3% очакват от БАН

Според експерта вторият проблем на банковата система е високата ликвидност. Снимка: БГНЕС

Част от банките в България може да се сблъскат с трудности при покриването на критериите за капиталова адекватност, прогнозира Григор Сарийски от икономическия институт в БАН.

По думите му банковата система в страната е стабилна, а тези банки, които срещнат проблеми, ще прибегнат до сливане или до продажба, за да може да се справят със ситуацията.

„Знаете, че вече има банка, която е под прага за капиталова адекватност и „Банков надзор“ предписа на тази банка незабавно да увеличи капиталовата си база. Кога ще стане това, засега не знаем. Важното е, че по всяка вероятност в близко бъдеще ще видим още такива банки, които ще се доближават до този праг и за тях единственият изход ще остане или да се обединят с други големи банки, или просто да продадат капитала си на друг инвеститор. Когато имате много лоши кредити, голяма част от кредитния ви портфейл, от активите, които имате, де факто не носят никакъв доход, тоест води се, че ги имате, но не носят приход“, каза Сарийски, цитиран от Дарик.

Според експерта вторият проблем на банковата система е високата ликвидност.

„Когато влагате парите си кеш, знаете, че за 2011 година високоликвидните средства се увеличиха от порядъка на 4-5 процента или ги влагате в ДЦК, те се увеличиха с 1.5 процента за 2011 година, значи тогава вие от активите си печелите доста по-малко, отколкото ако ги раздавате на кредит. Така че нормата на рентабилност в банковата система постепенно пада и естествено най-много пада в онези банки, които бяха с по-широко пръсти при раздаването на кредити през 2006-2008 г., защото при тях делът на лошите кредити е по-голям и съответно при тях трябва да има по-висок дял провизиране, по-големи разходи за провизии. Какъв ще бъде ефектът върху банковата система можем да коментираме много надълго и нашироко“, каза още Сарийски.

Той смята, че банковата система е стабилна, но по-всяка вероятност „ще станем свидетели на разместване на пластове“.

„Сами видяхте, че така наречените гръцки банки вече свиха дела си осезаемо през 2011 година и това е първият ефект, който наблюдаваме“, допълни специалистът.

Икономистите от БАН прогнозираха, че тази година икономиката на България ще отбележи ръст от 1.3 на сто. В следващите две години ще има по-голям темп на растеж.

Прогнозата на БАН се приближава до споделените от зам.-финансовия министър Боряна Пенчева очаквания за ръст от 1.4 на сто тази година.

БНБ и МВФ обаче бяха доста по-предпазливи в предвижданията си за българската икономика – съответно 0.7 и 0.8 на сто.

Европейската комисия пък ревизира наскоро прогнозата си до едва 0.5 процента.

ЕК и ЕЦБ се готвят да посрещнат евентуално излизане на Гърция от еврозоната

Това е първият път, когато представител на Европейския съюз потвърждава наличието на извънредни мерки, които да се приложат при евентуално напускане на Гърция на зоната с единна валута. Снимка: БГНЕС

Европейската комисия и Европейската централна банка подготвят план за действие, в случай чеГърция излезе от еврозоната.

„Европейската комисия и Европейската централна банка работят по извънреден план, в случай чеГърция трябва да напусне еврозоната“, заяви еврокомисарят по търговията Карел де Гухт пред белгийския вестник „Де Щандаард“, предаде БНР.

„Преди година и половина може и да имаше опасност от ефекта на доминото. Но днес има служби и в рамките на Европейската централна банка, и в Европейската комисия, които работят по сценарии за спешни ситуации, в случай че Гърция не успее“, обясни Де Гухт.

Това е първият път, когато представител на Европейския съюз потвърждава наличието на извънредни мерки, които да се приложат при евентуално напускане на Гърция на зоната с единна валута, коментира агенция „Ройтерс“.

Досега имаше слухове за подобни планове, но съществуването им не беше потвърдено.

ЕС: България и Македония да се оправят с нападението над българския посланик

В началото на май българската делегация, водена от новоназначения посланик Иван Петков, се опита да поднесе цветя пред саркофага, в който са положени костите на революционера. Снимка: boinaslava.net

От Европейската комисия призоваха България и Македония да изяснят случая с нападението над българския посланик в Скопие, докато поднасял цветя на гроба на Гоце Делчев.

„Европейската комисия очаква София и Скопие да уредят на двустранна основа въпроса с нападението над българския посланик в Македония в началото на този месец“, заяви Петер Станов, говорител на еврокомисаря по разширяването и европейска политика за съседство Щефан Фюле, предаде БТА

„Ако случаят е криминален, очакваме местните власти да го разследват при спазването на върховенството на закона“, каза още Станов.

„Очакваме двете страни да уредят отношенията си като европейски съседи“, добави той.

„Напълно сме уверени, че ако двете държави имат проблем, те следва да го уредят на двустранна основа и властите е редно да вземат мерки“, каза говорителят и допълни, че комисията е запозната със случая, при който българският посланик в Скопие и местни българи опитаха да поднесат цветя на гроба на Гоце Делчев, но бяха възпрепятствани от хулигани.

В началото на май българската делегация, водена от новоназначения посланик Иван Петков, се опита да поднесе цветя пред саркофага, в който са положени костите на революционера. Пред църквата „Свети Спас“ обаче българската група е била нападната от организирана група хулигани.

„Случилото се в Скопие по време на възпоменателната церемония в памет на Гоце Делчев e недопустимо“, коментира тогава министърът на външните работи Николай Младенов по повод инцидента.

Македонският посланик Благой Ханджийски пък беше призован да даде обяснения и пред него беше изразен остър протест по повод случилото се.

ЕК против Франция и Германия да възстановят граничния си контрол

Гърция е страната, която провокира исканите от Париж и Берлин промени. Карта: Уикипедия

Европейската комисия се противопостави на исканията на Франция и Германия да могат да възстановяват едностранно граничния контрол за 30 дни.

Преди ден вътрешните министри на двете страни изпратиха съвместно писмо до датското председателство наЕС, с което настояват да им се предостави суверенно право да вземат решения за „временно преустановяване" на свободното движение в случай, че някоя страна от Шенгенското пространство не е в състояние да контролира масовия поток на имигранти, а също и в случай на опасност за сигурността и обществения ред, припомня „Медиапул".

Еврокомисията остава на позициите си, че подобни едностранни мерки могат да се налагат само за 5 дни при екстремни ситуации, а за по-дълъг срок решенията трябва да се вземат на европейско ниво, заяви в петък говорителят на ЕК за вътрешните работи Микеле Черконе.

„Ние искаме Шенгенска зона, в която е гарантирано, че хората могат да се придвижват свободно – без никакви проверки, без да се налага да показват документи, и без да бъдат спирани по границите. Това е смисълът на Шенгенското споразумение, и това е, което искаме да защитим. Това може да стане с повече, а не с по-малко Европа", заяви говорителят.

Черкони припомни, че ЕК е внесла конкретни предложения за укрепване на Шенгенското споразумение и засилване на доверието между страните в него.

Министрите на вътрешните работи на Франция и Германия твърдят, че техните страни са в правото си да възстановяват граничния контрол, ако някоя от страните-членки на ЕС не успява да контролира нелегалната имиграция.

Сегашните правила позволяват на страните от Шенген да възстановяват за кратко граничния контрол, при събития като футболни мачове и международни срещи на високо ниво, за да бъдат предотвратени футболно хулиганство или масови безредици.

Гърция е страната, която провокира исканите от Париж и Берлин промени.

Френският президент Никола Саркози, който се бори ожесточено за спечелване на втори мандат, обеща да изкара Франция от Шенгенската зона, ако правилата на споразумението не бъдат променени, така че решенията да бъдат вземани на национално ниво, а не от „технократи и съдилища".

Саркози нееднократно повтори, че гръцко-турската граница е „едро решето" и гръцките власти не са в състояние да я контролират, поради което Гърция трябва да бъда изключена от Шенген.

Гръцко-турската граница е дълга 130 км и е добре охранявана с изключение на 20-километровата зона на река Марица, отбелязва EurActiv.

Европейската комисия не вижда сериозен проблем и посочва, че броят на имигрантите, пресичащи гръцко-турската граница е намалял от 2000 на 500 седмично.

Не е ясно дали последното френско-германско предложение има само предизборен характер с цел да засили позициите на Саркози преди вота.

Легално няма възможност някоя страна член на Шенген да бъде изключена. Ако се стигне до възстановяване на граничния контрол с Гърция обаче, това ще засегне България и Румъния, които безуспешно се опитват да влязат в Шенгенското пространство.