Показват се публикациите с етикет заем. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет заем. Показване на всички публикации

събота, 4 август 2012 г.

Полша поиска Испания да й върне заем отпреди 500 години


Полша поиска Испания да й върне заем отпреди 500 години

Исканите пари са близо 60 млн. евро



Полша поиска Испания да й изплати заем взет през... XVI век! В свое изказване полският депутат Марек Познански от дясното движение на Паликот е поискал Испания да изплати на страната му 235 млн. полски злоти, които се равняват на 57,4 млн. евро по въпросния заем, съобщи АФП.
Кредитът е в размер на 430 хиляди златни дуката, които испанският крал Филип II (1527 - 1598 г.) получил от тогавашната полска кралица - италианката по произход Бона Сфорца (1494 - 1557 г.). Заемът бил за покриване на разходите от войната между Испания и Франция за контрол на кралство Неапол.
Полша прави опити да си върне парите още от XVIII век, но досега е успяла да възстанови едва 10% от този заем, отбелязва АФП. Юристи, цитирани в полските медии, обаче изразяват скептицизъм спрямо шансовете Полша да си върне парите. Причините са давността на заема и промените, които са настъпили в двете страни през изминалите векове.

Гърция спасена от фалит благодарение на ЕЦБ


Гърция спасена от фалит благодарение на ЕЦБ

Южната ни съседка получи спешен заем от 4 млрд. евро



Гърция засега е спасена от фалит, след като Европейската централна банка (ЕЦБ) гарантира, че ще отпусне 4 млрд. евро спешен допълнителен заем за гръцката централна банка. Решението на Управителният съвет на ЕЦБ гарантира финансовото оцеляване на Гърция поне до септември, съобщи БНР.
В последния момент ЕЦБ реши да спаси Гърция от очерталия се остър недостиг на пари в наличност, заради което изплащането на заплатите и пенсиите през август беше под въпрос. Решението е било взето от Управителния съвет на ЕЦБ на заседание във Франкфурт. Отпуснатият допълнителен кредит не е свързан със следващия транш от пакета финансова помощ за Гърция, който възлиза на 31,5 млрд. евро.
Решението за неговото отпускане ще бъде взето през септември след публикуването на доклада на експертната комисия на т.нар. тройка кредитори. Ако докладът установи, че страната сериозно изостава с прилагането на договорените вече реформи, септемврийският транш може и да не бъде отпуснат и да се стигне до фалит на Гърция.
С решението си за спешен кредит, ЕЦБ дава шанс на Атина да избегне задълбочаване на финансовата криза поне до септември. Тогава ще се реши окончателно и въпроса за оставането на Гърция в еврозоната.

четвъртък, 5 юли 2012 г.

Драги оправда свалянето на основната лихва


Драги оправда свалянето на основната лихва

Според президента на ЕЦБ еврозоната е изправена пред много рискове


Инфлационният натиск е намалял. В същото време икономическият ръст в еврозоната продължава да е слаб, с продължаваща несигурност, която тежи на доверието и настроенията. Така президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги обясни решението си да се намалят до рекордно ниски нива основната лихва и лихвата по овърнайт депозитите. 

От думите му стана ясно още, че има изобилие от паричен ресурси и това е причината ЕЦБ да се нуждае от по-малки обезпечения, когато отпуска заеми.

Според него икономиката на еврозоната е изложена пред много рискове. "Основният сценарий на ЕЦБ не се е променил, въпреки, че рисковете пред сбъдването на този сценарий сега се материализират", призна Драги.

Преди месец Драги обяви, че свалянето на лихвата не би помогнало по никакъв начин. За сметка на това повечето европейски лидери настояваха именно за такива мерки, с които да се помогне допълнително на европейските банки.

По време на днешното заседание на борда на директорите беше взето решение основната лихва да бъде намалена с 0.25% до 0.75%, а лихвата по овърнайт депозитите (еднодневни депозити) беше свалена от 0.25% на 0%.

понеделник, 2 юли 2012 г.

Гърция получи 1 млрд. евро


Гърция получи 1 млрд. евро

Парите са от Европейския фонд за финансова стабилност


Гърция е получила кредити за 1 млрд. евро от Европейския фонд за финансова стабилност, съобщи държавната телевизия на страната, цитирана от Фокус.
Южната ни съседка трябваше да получи парите като част от предишния транш от кредитна помощ, отпуснат преди изборите през май и юни. Кредиторите обаче задържаха средствата, за да запазят натиска над правителството в страната. На повторните избори на 17 юни победиха дясноцентристите, които, с известни уговорки, подкрепят кредитното споразумение с ЕС и МВФ. След това и парите бяха отпуснати.
Приблизително половината от получените средства са за обслужване на текущи финансови задължения на страната. Останалите пари трябва да облекчат малко ситуацията на гръцката хазна, която практически е останала без средства.

понеделник, 11 юни 2012 г.

Заемът за Испания зарадва пазарите


Заемът за Испания зарадва пазарите

Анализаторите не очакват позитивните тенденции да се окажат устойчиви, предвид оставащите неясноти около бъдещето на еврозоната





Новината за отпускането на 100-те милиарда евро помощ за испанските банки оцвети борсовите индекси по света в зелено.

Новината за отпускането на 100-те милиарда евро помощ за испанските банки оцвети борсовите индекси по света в зелено.

Световните пазари започнаха седмицата със силен ръст, след като инвеститорите приветстваха решението на европейските политици да се отпусне помощ от 100 млрд. евро за стабилизиране на испанските банки. Индустриалните суровини също отчитат стабилно търсене, след като последните статистики за Китай показаха по-силен от очакваното износ и по-слаба от очакваното инфлация. Това увеличи надеждите, че Пекин ще продължи да разхлабва паричната политика при нужда.

Световният индекс FTSE отчита ръст от 1.2%, след като акциите в Азиатско-тихоокенаския регион напреднаха с 1.8%, а FTSE Eurofirst 300 отвори с ръст от 1.5 на сто. Японският индекс Nikkei се повиши с 2%, хонгконгският Hang Seng - с 2.1 процента, южнокорейският Kospi - с 1.6%, а в Китай Shanghai Composite нарасна с 0.3 на сто.

Основният испански индекс Ibex 35 е нагоре с 4.6%, а акциите на европейските банки са поскъпнали с 3.3%. Британският индекс FTSE 100 е нараснал с 1.7%, а германският DAX и френският основен индекс CAC-40 с по 2%. Американските фючърси в рамките на S&P 500 също са поскъпнали с 1.3% и явно ще продължат ръста си с от миналата седмица.

Златото поскъпна с 0.4 на сто до 1601 долара за тройунция, суровият петрол напредна с 1.79 долара до 86.13 долара за барел, а сорта Брент – с 2.12 долара до 101.6 за барел.

Скачени съдове

Притокът на пари към по-рискови активи става за сметка на отлив от "сигурните убежища" на инвеститорите, отбелязва Financial times. Доходността по щатските 10-годишни облигации, които преди седмица отбелязаха рекордно дъно под 1.5%, се покачиха с 5 базисни точки до 1.68%, а лихвите по еквивалентните германски бундове скочиха със 7 базисни точни до 1.38%. Испанските 10-годишни облигации също започнаха да привличат купувачи и лихвите по тях спаднаха с 14 базисни точки до 6.07%.

Доларът, който доскоро печелеше от тревогите около еврозоната и растежа на световната икономика, също започва да спада и засега е поевтинял с 0.7%. Същевременно еврото поскъпна до 1.2634 долара, като в петък затвори на 1.2516 долара.

Вълна от оптимизъм

Апетитът към рискови активи се върна на пазара, след като през почивните дни финансовите министри на еврозоната се съгласиха да бъдат отпуснати до 100 млрд. евро на Испания, за да може четвъртата по големина икономика в региона да рекапитализира затруднения си банков сектор. Окончателният размер на спасителния заем ще бъде определен, след като по-късно този месец бъде публикуван независимият одит на испанските банки.

Друг фактор бяха изненадващо добрите данни от Китай. Изненадващият ход на Китайската народна банка да намали основния лихвен процент миналата седмица създаде опасения, че статистическите данни за икономиката ще бъдат слаби. Цифрите обаче се оказаха положителна изненада, макар че все още сочат за отслабване на икономиката. През май китайският износ се е увеличил с 15.3% спрямо миналата година, а инфлацията е спаднала до двегодишно дъно от 3%.

"Фактът, че Испания ще получи помощ при по-леки условия от спасителните планове за Гърция, Португалия и Ирландия също дойде като добра новина. Заедно със смесените, но по-добри от очакваното китайски данни, това предразполага пазарите да растат в началото на седмицата", коментират анализаторите на Crеdit Agricole Corporate & Investment Bank, цитирани от Wall Street Journal. Спасителният пакет за Испания няма да включва допълнителни изисквания за бюджетни икономии, каквито бяха наложени на другите затруднени държави.

Едно наум

Въпреки ръста при отварянето на търговията, някои участници на пазара остават скептични за шансовете тази тенденция да се окаже трайна, тъй като е въпрос на време първоначалната еуфория да бъде заместена от въпроси за това откъде точно ще дойдат парите и дали това не е стъпка към спасяване на самата Испания, а не само на банките й. Наближаващите избори в Гърция също привнасят усещане за несигурност.

"Сумата от 100 млрд. евро далеч надхвърля 40-те милиарда, които се очаква да са нужни за испанските банки. Това ще увеличи държавния дълг с около 20%. Размерът на спасителния пакет е значителен, което само по себе си също е притеснително и в бъдеще това може да се обърне срещу еврото", отбелязват още от Crеdit Agricole.

събота, 5 май 2012 г.

БЕХ спасява НЕК от заема за АЕЦ „Белене"


БЕХ спасява НЕК от заема за АЕЦ „Белене"


БЕХ спасява НЕК от заема за АЕЦ „Белене"
Заемът от 195 млн. евро беше взет за финансирането на проекта АЕЦ „Белене" преди пет години, а падежът му е на 21 май. Снимка: БГНЕС
Български енергиен холдинг (БЕХ) ще покрие дела от 55 млн. евро (107 млн. лв.) в синдикирания заем, който дъщерното му дружество Национална електрическа компания (НЕК) има към консорциума от банки, ръководен от БНП Париба.
Така компанията ще успее да разсрочи с една година оставащата част от заема от 195 млн. евро, който беше взет за финансирането на проекта АЕЦ „Белене" преди пет години, а падежът му е на 21 май, съобщи изпълнителният директор на НЕК Иво Лефтеров, цитиран от „Капитал Дейли".
Споразумението за това ще бъде подписано в понеделник.
Въпреки че НЕК е една от най-задлъжнелите държавни компании и трудно ще осигури средствата за покриване на задължението, тя ще плати сама част от дължимата сума, посочо Иво Лефтеров.
Единият от вариантите е погасяването на дълга да стане със собствени средства на БЕХ - според последния му отчет към септември 2011 г. той има парични средства и депозити за 134 млн. лв.
Според справка за парите на държавните дружества, към края на октомври 2011 г. БЕХ има на депозити почти 114 млн. лв., като 79 млн. лв. от тях са били в Корпоративна търговска банка.
Другият вариант за осигуряване на средствата е изтегляне на заем, като компанията има изключително ниска задлъжнялост - пасивите й са едва 30 млн. лв. при активи за над 3 млрд. лв.
Все още официално да не са посочени вариантите, с които БЕХ да финансира част от разсрочването.
Министърът на икономиката и енергетиката Делян Добрев пък беше коментирал, че е възможно холдингът да емитира облигации, с които да покрие сумата по кредита, което обаче няма как да стане, тъй като падежът на задължението е на 21 май.
Разсрочването на заема досега беше под въпрос, тъй като две от банките в синдикирания заем - белгийската Dexia и японската Mizuho, отказаха да продължат участието си в него, с което се отвори и финансовият прозорец от 55 млн. евро.
В същото време останалите шест банки в синдиката не пожелаха да увеличат своите дялове, с което да покрият сумата.
Според министъра на енергетиката Делян Добрев новите условия, при които кредитът ще бъде преструктуриран, ще бъдат по-добри от настоящите.
В момента лихвата, която НЕК плаща, e 4,5%, тъй като заради лошите финансови резултати на компанията за полугодието на 2009 г. кредитът стана изискуем.
В тази връзка през септември 2009 г. ДКЕВР разреши на електрическата компания да сключи допълнително споразумение с БНП Париба.
Заради нарасналия риск за кредиторите обаче лихвената надбавка стана многократно по-висока, съответно от 0,425 на 4%, и от 0,5 на 4.5%.
Финансовите резултати на НЕК в момента също не са особено добри. Въпреки че дружеството завърши 2011 г. с печалба от 68 млн., очакванията са първото тримесечие на 2012 г. да отчете загуба от 16 млн. лв., която до юли може да се удвои.
Все пак от дружеството се надяват да завършат и 2012 г. отново с печалба, която обаче зависи от цените на електроенергията, които енергийният регулатор ще определи от началото на юли.
В същото време задълженията на НЕК са внушителни и възлизат на 1 млрд. лв., които обаче компанията покрива редовно.

Общо показвания