Окончателно: Симеон Сакскобурготски не е собственик по давност на двореца "Кричим"

Окончателно: Симеон Сакскобурготски не е собственик по давност на двореца "Кричим"

Бившият премиер Симеон Сакскобурготски и сестра му Мария Луиза Хробок загубиха делото за двореца "Кричим", който окончателно бе присъден на държавата от Върховния касационен съд. Това става ясно от решение, публикувано на сайта на съда в петък.

Така ВКС потвърди решението на другите две съдебни инстанции, с които беше отхвърлен искът на Сакскобургготски и Хробок да им бъдат върнати двореца "Кричим" и земите около него.

В имота има дворец, масивна двуетажна сграда, още една едноетажна постройка, Австрийска къща, Къща на управителя, конюшня с баня, кухня, Къща на Келерер, цветарник, бункер и няколко ниви.

ВКС приема, че Интендантството на Цивилната листа на Н.В.Царя е държавно учреждение, а не частна канцелария на царя, както изтъкна защитата. "Като върховен представител и държавен глава следователно, царят не може да завладява и придобива по давност имотите на своите поданици, които съгласно Конституцията той трябва да гарантира и защитава. Царете Ф. и Б. са могли да придобиват имоти само чрез правни сделки, при които е налице праводаване и правоприемство. Придобиването чрез завладяване и по давност означава, в нарушение на своите конституционни задължения монархът – държавен глава, да установява фактическа власт върху имотите на своите поданици, които след изтичането на срока на придобивната давност да придобива в своя собственост", аргументират се върховните съдии.

Дворецът "Кричим" е един от 17-те царски имота, национализирани през 1947 г. След решението на Конституционния съд, с което беше отменен указът за одържавяването им, Симеон Сакскобургготски е поискал реституиране на седем имота, върнати са му шест - Врана, Царска Бистрица, Ситняково, две планински хижи в Рила и 16 хил. дка гора.

Съдят бивши шефове на НЕК за нанесени 200 млн. евро щети по АЕЦ "Белене"

Констатациите на финансовата инспекция потвърдиха тезата на Борисов за нарушения още със започването на проекта за АЕЦ "Белене". Снимка: БГНЕС

Двама бивши шефове на НЕК ще отговарят за умишлена безстопанственост в размер на 200 млн. евро.

Софийска градска прокуратура е образувала ново досъдебно производство за умишлена безстопанственост в особено големи размери на базата на доклада за АЕЦ „Белене" на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), съобщиха от пресцентъра на прокуратурата.

Делото е заради сключения договор между Националната електрическа компания (НЕК) и "Атомстройекспорт".

Градският прокурор на София съобщи пред bTV, че делото се води срещу бившите изпълнителни директори на НЕК Любомир Велков и Мадрик Папазян за безстопанственост в особено големи размери. Той уточни, че щетата е за 200 милиона евро.

Противно на досегашната си практика в подобни случаи първоначално разследванията да се образуват срещу "неизвестен извършител", сега държавното обвинение образува делото срещу конкретни хора.

Делото е разпределено на специалното звено за борба с корупцията по високите етажи на властта и ще се води от прокуратурата приоритетно.

Докладът на АДФИ, който стана известен преди два дни, констатира редица нарушения около обявяването на конкурса за строежа на АЕЦ "Белене" през 2005 г. при подписването на договора между избрания руски изпълнител (АСЕ), възлагането на дейности по проекта без обществени поръчки и сключване на допълнителни споразумения без одобрението на Съвета на директорите на НЕК.

Извънредната проверка на АДФИ бе направена след като София се отказа от ядрения проект.

Констатациите на финансовата инспекция потвърдиха тезата на Борисов за нарушения още със започването на проекта за АЕЦ "Белене".

Дали случайно или не, докладът бе обнародван, в деня в които бе насрочен и парламентарен дебат по искането на БСП за вот на недоверие срещу правителството заради стопирането на строежа на втората атомна електроцентрала.

Тогава самият Борисов обяви, че данните от проверката са дадени на прокуратурата. Иначе той многократно е заявявал, че прокуратурата трябва да повдигне обвинения за далавери, извършени около проекта.

Докладът на финансовата инспекция констатира, че нарушенията са правени основно при управлението на Тройната коалиция и именно от шефовете на НЕК по това време Любомир Велков и Мадрик Папазян.

Брайвик: Искат да ме изкарат луд

Брайвик настоява, че заключенията за неговата нормалност са „измислица на 80%“. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Норвежецът Андерш Беринг Брайвик, обвинен в извършването на двойния терористичен акт от юли 2011, смята, че заключенията на психиатрите за неговата вменяемост са на 80% измислица.

Групата психиатри е стигнала до извода, че той страда от параноидна шизофрения и вследствие на това не може да носи съдебна отговорност и трябва да се лекува.

Но изводите на първата група експерти бяха опровергани от повторната експертиза, която призна подсъдимия за вменяем.

Самият Брайвик настоява, че заключенията за неговата нормалност са „измислица на 80%“, предаде БГНЕС, позовавайки се на руски медии.

„Това е чудовищно недоразумение. Ако бях прочел това, което е написано в доклада на психиатрите за този човек, бих решил, че неговото място е в лудницата и че той се нуждае от лечение. В доклада не съм аз“, категоричен е масовият убиец.

Той заяви, че прекрасно си спомня разговорите с психиатрите, а това, което е написано в доклада, е измислица. „Те преднамерено искат да ма изкарат луд“, подчерта Брайвик.

Подсъдимият заяви, че е научил за заключенията на експертите от друг затворник, който му е съобщил за изводите на психиатрите по време на разходка в двора на затвора. И едва след това Брайвик е бил информиран официално за съдържанието на доклада.

Процесът срещу убиеца от Ютьоя се гледа от 16 април в Окръжния съд на Осло. Брайвик е обвинен за убийството на 77 души, основно младежи.

Бащата на Велчеви лобирал за хотелите на Златни пясъци

Бащата на Велчеви лобирал за хотелите на Златни пясъци

Владимир Атанасов влиза в съдебната зала. СНИМКА: ТОНИ ПЕЛТЕКОВА - 24chasa.bg

Бащата на бизнесмена Георги Велчев - Емил, и съпругата му лобирали за събарянето на два хотела в Златни пясъци, на мястото на които синът им искал да построи нов комплекс.
Това стана ясно вчера по време на първото заседание по делото срещу бившия министър на образованието от правителството на НДСВ Владимир Атанасов. Той е подсъдим за това, че ощетил държавата с 454 166 лв., като сключил сделка през 2002 г. с фирмата на Георги Велчев, брат на бившия финансов министър Милен Велчев, за събарянето на хотелите "Ехо" и "Мургаш".
Те били държавни, но ги стопанисвал колежът по туризъм във Варна. Фирмата на Велчев била собственик на земята под тях. По-късно върху нея той построи нов хотел. Вчера Георги Велчев, който е основен свидетел, не се яви в съда. Той е напуснал страната на 5 януари и оттогава не се е връщал, сочи справка.
Според обвинението, без да има право, Атанасов се е съгласил хотелите да бъдат съборени. В замяна фирмата на Велчев трябвало да построи сграда за нуждите на колежа. "На това място сега има хотели на г-н Велчев, а ние до ден-днешен не сме получили нищо", каза свидетелят Марин Нешков, бивш директор на колежа. По думите му бутнатите сгради били в окаяно състояние.
"Пратихте ли ми писмо с договора между университета и фирмата на Велчев с молба за помощ?" обърна се към свидетеля подсъдимият. Нешков потвърди, че управата на икономическия университет, към който се числи колежът, се е съгласила Велчев да строи на мястото на старите сгради, но с уговорката да предоставя новата база за учебна практика на студентите.
"Велчев многократно ни убеждаваше, че така ще спестим средства", спомни си още Нешков и допълни, че на една от срещите присъствал и бащата на бизнесмена, който е бивш шеф на БГА "Балкан", както и областният управител на Варна Яни Янев.
Янев призна пред съда, че е канил на разговор ректора на ВУЗ-а по молба на Велчев, за да обсъдят проблема.
"Не съм издавал акт за собственост на фирмата. Бях делегирал права на заместника си", заяви Янев. Той потвърди, че с решение на Министерския съвет от 25 ноември 2002 г. сградите от публична държавна собственост станали частна държавна собствeност.