Moody's: Повишава се риска от повторен фалит

Moody's: Повишава се риска от повторен фалит

Загубите за инвеститорите при преструктуриране на дългове варират между 5 и 95%

Държавите, които имат затруднения с изплащането на дълговете си и искат преструктуриране на задълженията си, не след дълго отново могат да поискат "подстригване" на дълга. За растящия риск от повторно неизпълнение на плащанията по дъжавните дългове предупреждава в свой доклад рейтинговата агенция Moody's Investors Service.

"При 37% от 30 преструктурирани емисии държавен дълг, от 1997 г. насам, отново се стигаше до провал", обяснява Елена Дугър, автор на доклада. По думите й ако първоначалните преобразувания на облигации са предимно малки в сравнение с общия размер на дълга, то те са последвани от ново "подстригване" на дълга с участието на частните и публични кредитори.

"Това се случва дори ако първоначалното преобразуване е в голям обем. Това е причината, заради която рейтингите често остават по-скоро ниски, в границите на "Caa" до "C", след успешно преструктуриране на дълга", добавя Дугър.
От 1997 г. насам в затруднено положение са били 30 емисии държавни облигации на 22 емитента, припомнят от Moody's.

Един от изводите на доклада е, че средната загуба за инвеститорите от "подстригването" е 47%, като варират от 5 до 95%. Неизпълнението на задълженията по емисиите съкровищни бонове обикновено започва с пропускане на дадено плащане, но след започват редица събития по неизпълнение на задълженията, се казва още в доклада.

Гърция спасена от фалит благодарение на ЕЦБ

Гърция спасена от фалит благодарение на ЕЦБ

Южната ни съседка получи спешен заем от 4 млрд. евро

Гърция засега е спасена от фалит, след като Европейската централна банка (ЕЦБ) гарантира, че ще отпусне 4 млрд. евро спешен допълнителен заем за гръцката централна банка. Решението на Управителният съвет на ЕЦБ гарантира финансовото оцеляване на Гърция поне до септември, съобщи БНР.

В последния момент ЕЦБ реши да спаси Гърция от очерталия се остър недостиг на пари в наличност, заради което изплащането на заплатите и пенсиите през август беше под въпрос. Решението е било взето от Управителния съвет на ЕЦБ на заседание във Франкфурт. Отпуснатият допълнителен кредит не е свързан със следващия транш от пакета финансова помощ за Гърция, който възлиза на 31,5 млрд. евро.

Решението за неговото отпускане ще бъде взето през септември след публикуването на доклада на експертната комисия на т.нар. тройка кредитори. Ако докладът установи, че страната сериозно изостава с прилагането на договорените вече реформи, септемврийският транш може и да не бъде отпуснат и да се стигне до фалит на Гърция.

С решението си за спешен кредит, ЕЦБ дава шанс на Атина да избегне задълбочаване на финансовата криза поне до септември. Тогава ще се реши окончателно и въпроса за оставането на Гърция в еврозоната.

Ципрас: Гърция фалира през септември

Ципрас: Гърция фалира през септември

Лидерът на радикалната партия СИРИЗА пронозира, че мерките на кредиторите ще доведат до социален колапс

Социална катастрофа и банкрут през септември. Това прогнозира лидерът на радикалната лява партия СИРИЗА на Гърция Алексис Ципрас, цитиран от АФП.

Мерките за строги икономии, наложени от гръцките чуждестранни кредитори ще доведат до социален и икономически колапс до края на лятото, предупреди той. „Новите мерки ще доведат до социална катастрофа и банкрут през септември”, заяви Ципрас на събрание на своята партия, която остана в опозиция след последните избори в Гърция през юни.

Ципрас призова да бъде свикана кризисна среща на ЕС на високо равнище, за да бъде обсъдена дълговата криза на Гърция.

В ГЕРБ обмислят: При фалит, първо се плащат заплати

В ГЕРБ обмислят: При фалит, първо се плащат заплати

При обявяването на дадено предприятие в несъстоятелност, работниците и служителите, а не банките кредиторки, ще получават първи вземанията си. Такава промяна в Търговския закон обмислят депутати от ГЕРБ. 

В приемните на народните представители от управляващата партия имало истински бум от жалби срещу фалирали собственици на дружества, които дължат на работниците си заплати за месеци назад. 

Работниците да се наредят по-напред в регламентирания от Закона за задълженията и договорите ред на привилегированите вземания препоръчва и Върховната административна прокуратура (ВАП). 

Препоръката е въз основа на проверка на ВАП за периода от януари миналата година до март тази година, свързана със зачестилите случаи на неизплащането на дължимо трудово възнаграждение.
Фирмите не внасяли и осигурителни и здравноосигурителни вноски.

 Още през февруари т.г. идеята бе лансирана от социалния министър Тотю Младенов, но пет месеца по-късно по нея нямаше никакво раздвижване. Според запознати, причината бе, че юристите в управляващата партия вдигнаха “червен картон”  на подобна поправка.

 “В тази ситуация работниците могат да се възползват от фонд “Гарантирани вземания” до 1 000 лева”, коментира пред “Труд” Емил Радев от ГЕРБ. Юристът обаче призна, че проблемът е сериозен и дискусията по него ще има. Крачка в тази посока била поправката на Радев в Граждански процесуалния кодекс, с която работниците се освобождават от авансови такси, когато завеждат изпълнителни производства срещу работодатели за неизплатени заплати. 

В доклада на Върховната административна прокуратура (ВАП) до социалната комисия в парламента, с който “Труд” разполага се препоръчва още и промяна в законодателството, с която при неизплатени заплати за повече от три месеца работникът да има право да изиска обявяване на работодателя в несъстоятелност.
От ГЕРБ обаче са категорични, че няма да я подкрепят. “Това ще стимулира закриването на предприятия - като “убием” по-бързо и лесно собствениците им”, коментираха юристи.
От ВАП препоръчват също неизплащането на трудови възнаграждения да се криминализира, като деянието следва да се счита за престъпление след достигане на определен размер на задължения. 

В доклада на ВАП за посочения период се отчитат 24 809 проверки, съставени 7 854 административни акта, издадени са 7 669 наказателни постановления. При по-голямата част от случаите забавянето на изплащането на заплатите е от 1 до 3 месеца. В резултат на намесата на инспекторите по труда за проверявания период са били изплатени 21 215 978 лв. забавени възнаграждения. Статистиката сочи, че между 500 и 700 фирми всеки месец бавят заплатите на работниците си.

автор: Емилия Караабова в. труд

20% от строителите фалират

20% от строителите фалират

100 000 души от бранша са останали без работа

15-20% от строителните компании ще прекратят дейността си през тази година. Очаква се те да отпаднат от регистъра на Камарата на строителите. Именно вписването в този регистър е единствената възможност за компаниите от бранша да работят легално, съобщи агенция Стандарт нюз.

Близо 500 малки фирми обаче няма да продължат дейността си. Причината е в липсата на поръчки, в които те да имат реален шанс да участват. Те рядко покриват изискванията на обществените поръчки, а именно процедурите по ЗОП са единственият шанс на бранша в кризата през тази година, смятат от организацията. Финансовата стабилност на компаниите от гилдията е силно разклатена.

Голяма част от компаниите изплащат кредити и са се принудили да преструктурират отново заемите си, гласи доклад на камарата, който беше разпространен вчера.

Гилдията се е върнала 6 години назад и произведеното от строителите през 2012 г. се очаква да е на нивата от 2006 г. Прогнозите са спадът на продукцията от началото на кризата да достигне 60%. В резултат 100 000 строители са останали без работа, се казва в анализа на браншовата асоциация.

В доклада на камарата липсва оптимизъм, защото от гилдията прогнозират до края на годината още хора да останат без препитание. 17,5% е ръстът на безработицата в сектора за последното тримесечие на 2011 г. спрямо предходното. Намалели са драстично и инвестициите в строителството. През първите три месеца на годината се отчита спад на вложенията в сектора от 87% спрямо началото на кризата.

Сърбия била заплашена от тотален фалит

Правителството на кандидат-премиера Ивица Дачич ще бъде изправено пред огромни трудности как да убеди чуждите инвеститори да вложат парите си в Сърбия. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Тотален фалит заплашва Сърбия, ако бъдещото правителство не успее да осигури поне по 4 млрд. евро чуждестранни инвестиции годишно, пише в неделя белградското списание „Пресмагазин".

Правителството на кандидат-премиера Ивица Дачич ще бъде изправено пред огромни трудности как да убеди чуждите инвеститори да вложат парите си, които са жизненоважни за сръбската икономика, пише още изданието, цитирано от БГНЕС.

„Според експертните преценки на страната са необходими 4 млрд. евро всяка година, за да закърпим всички финансови дупки, с една дума „да прескочим" още година, без да обявим банкрут," подчертава „Пресмагазин".

Къде ще намери Сърбия тези така необходими средства - от ЕС или от Русия? Ще успее ли въобще правителството да подсигури тази сума и при какви условия - това е ключовото предизвикателство пред новото коалиционно управление на Сръбската социалистическа партия и Сръбската прогресивна партия, коментира още списанието.

В противен случай, според преценките на експертите, новият кабинет няма да може да изпълнява финансовите си ангажименти и ще бъде принуден да обяви банкрут, се казва още в анализа на седмичното издание.

Някои от по-интересните държавни фалити през вековете

Някои от по-интересните държавни фалити през вековете

Макар подреден и очакван, фалитът на гръцката държава предизвика не само множество полемики и страсти, но и извади от историята също толкова интересни истории на държавни фалити през вековете. Ето няколко позабравени истории.

От историческа гледна точка световният шампион с най-много фалити е Испания – цели 18 пъти страната е обявявала фалит или не е изплащала част от задълженията си. До 1800 г. кралството обявява фалит 6 пъти, а само през 19-и и 20 век страната изпада в неплатежоспособност 12 пъти. Основната причина за този печален рекорд е финансирането на скъпи войни (вкл. граждански такива), които много често имат пагубен край за страната. Испанският крал Фелипе Втори поставя печален рекорд - по време на управлението си довежда страната до банкрут цели три пъти ­ през 1557, 1575 и 1596 г. именно поради участието на страната във военни действия.  Всъщност от всички 18 фалита на Испания, 16 са били предизвикани от военни начинания, а само 2 (през 1851 г. и 1882 г.) от други фактори.

Любопитна история е и фалита на Османската империя през 1875 г., малко преди избухването на Априлското въстание. В средата на 70-те години на 19 век Голямата порта изпитва сериозни икономически затруднения. Приходите в хазната спадат, а дълговете към западните банки се увеличават и стават все по- трудни за обслужване. За да позакрепи финансите си, Османската империя решава да вдигне данъците и дори да въведе нови (например военният данък, плащан от немюсюлманите, започва да се събира и от новородените момчета). Това предизвиква сериозно недоволство сред хората, с което започват и редица въстания в Босна и Херцеговина, България (Старозагорското) и др. Голямата порта е изправена през избор - да плаща лихви по външните си заеми или да отдели средства за потушаване на въстанията. На 6 октомври 1875г. тя обявява, че преустановява пащанията на лихвите по издадените от нея ценни книжа, с което де факто обявява частичен фалит.    

Аржентинския фалит от 2001 г. е най-големият държавен фалит до момента, а според някои анализатори положението в латинската страна много наподобява на това в Гърция през 2010 г. През  90-те години на 20 век  Аржентина изпитва сериозни икономически трудности – годишна инфлация от 5 000%, високи дефицити и икономическа стагнация. Въведена е нова валута, която правителството фиксира за щатския долар. Валутният борд проработва – правителството стабилизира своите финанси, инфлацията спада, а чуждестранните инвеститори започват да идват в страната. В края на 90-те години обаче ситуацията вече не е толкова розова. Основните партньори на Аржентина – Мексико и Бразилия изпитват сериозни икономически кризи. Бразилия девалвира своята валута, а доларът се покачва, което прави аржентинското песо неконкурентоспособно. Никой не иска вече да купува скъпите аржентински стоки. В същото време публичният дълг нараства, а приходите в хазната намаляват главоломно. През 2001 г. хората започват панически да теглят своите спеставяния от банките, да ги конвертират в долари и да ги изпращат извън страната, което от своя страна предизвиква банкова криза и фалити. Правителството реагира чрез замразяване на всички банкови сметки в страната. Позволено е да се теглят суми само до 250 долара на седмица. Това предизвиква още по-големи социални напрежения, които водят и до политическа криза. Новото правителство обявява спиране на плащанията по външния дълг (в размер на над 100 млрд. долара) и слага край на фиксирания валутен курс.  

Излизане на Гърция от еврозоната ще струва на ЕЦБ един трилион евро

Прогнозата е на директор на Иститута за международни финанси Чарлз Далара

  Евентуално излизане на Гърция от еврозоната ще нанесе огромен удар на Европейската централна банка (ЕЦБ) и ще й струва един трилион евро, твърди директорът на Института за международни финанси Чарлз Далара, цитиран от гръцките медии. Той също така изтъква, че ефектът за останалата част от Европа при този сценарий "ще бъде някъде между катастрофа и Армагедон". Далара представляваше и частните кредитори на Гърция при преговорите за отписване на част от дълга й.

Опасност за ЕЦБ

В интервю за Bloomberg Далара предупреждава, че онези, които си мислят, че Европа и като цяло световната икономика са подготвени за излизане на Гърция от еврозоната, трябва да помислят пак, тъй като според него това ще постави в безизходица Европейската централна банка. Експозицията на ЕЦБ към гръцки дълг е над два пъти размера на капитала на ЕЦБ, коментира Далара, който представлява банките в техните преговори с гръцкото правителство по преструктурирането на дълга.

Като последствие според него централната банка няма да може да окаже ликвидна подкрепа и да стабилизира финансовия сектор на еврозоната. ЕЦБ ще е неплатежоспособна, ако Гърция напусне еврозоната, казва Далара и допълва, че Европа ще трябва да рекапитализира централната си банка.

Вероятно, но не неизбежно

"Смятам, че излизането на Гърция от еврозоната е възможно, но не и неизбежно. Дори не бих го нарекъл вероятно, тъй като цената за Европа и за световната икономика ще бъде огромна. Натискът върху Испания, Португалия, дори Италия и евентуално Ирландия ще бъде огромен и необходимостта Европа да окаже много по-голяма подкрепа на банковите системи ще нарасне значително", отбелязва Далара.

Председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой заяви през уикенда, че планирането на вероятността Гърция да напусне еврозоната "не е приоритет", докато икономистът на Morgan Stanley Елга Барш определя вероятността за излизане на Гърция от еврозоната на 33 процента.

Според Далара няма как да се изготви план за плавно излизане на Атина от еврозоната и затова сегашната спасителна програма трябва да се "адаптира към новите реалности" и фискалните цели да се отложат с година или 18 месеца. Според неговите изчисления това ще струва на еврозоната още шест до десет милиарда евро.

Той също така препоръчва облекчаване на икономиите в други страни, особено в Испания и Португалия, с аргумента, че Европа трябва да се съсредоточи по-малко към краткосрочните съкращения и повече към прилагане на трудните реформи като тези на пазара на труда. Далара също така предлага спасителните фондове да инвестират директно в слабите финансови институции, особено в Испания.

Гръцки професор: Ако Гърция фалира, ще стане като България

Автор: Ивайло Дончeв

"Ако Гърция обяви фалит, ще стане като България". Това са думи на съветника на премиера и професор от Пирейския икономически университет Гикас Хардувелис пред радио "Скай".

Икономистът от южната ни съседка отправи остри критики към всички, които твърдят, че Гърция трябва да обяви фалит. Той подчерта, че единственото, което може да бъде направено, е да се промени икономическата програма, но не и Гърция да се откаже от ангажиментите си към кредиторите за структурни реформи.

"Със задълбочаването на кризата в Гърция заплахите с България и стандарта на живот на българите започнаха да стават все по-чести. Терминът "български заплати" се превърна в синоним на мизерни доходи".

В коментари на читатели под статията на електронното издание на гръцкото радио се срещат различни позиции - от подигравателно отношение и недоверие към страшните прогнози, през песимистичното мнение, че "българските заплати" вече така или иначе ги получават, а предстои да паднат и до индийски и африкански, до шеговити коментари от типа, че ако и гъркините станат като българки, са навити да стигнат нашия хал.