Над 450 автрийски компании инвестирали в България

Над 450 автрийски компании инвестирали в България

Президентът Росен Плевнелиев се срещна с министър-председателя на провинция Долна Австрия д-р Ервин Прьол. Снимка: Президентство

България е стабилен и надежден партньор на чуждестранните инвеститори, демонстрира изключителна динамика на икономическото си развитие и от това австрийските компании печелят.

Това обявиха след срещата си президентът Росен Плевнелиев и министър-председателят на провинция Долна Австрия д-р Ервин Прьол, съобщиха от прессекретариата на президента.

Със срещата между двамата започна двудневното работно посещение на държавния глава в Австрия.

През последните години над 450 компании от Долна Австрия са развили дейност в България, от които 50 само през миналата година, заяви премиерът Ервин Прьол.

Президентът Росен Плевнелиев подчерта, че сътрудничеството между България и Долна Австрия се разширява с всяка следваща година.

Австрия е вторият най-голям инвеститор в България след Холандия, а стокообменът през последните 10 години се е увеличил пет пъти.

Австрийските инвестиции в България са умни и добре направени, коментира още президентът.

Той допълни, че бизнесклиматът в страната се подобрява, и открои България като добър пример за успешно договаряне на европейските средства.

България е с втория най-нисък държавен дълг в Европейския съюз и тази година ще приключи с бюджетен дефицит под 1 процент, каза още държавният глава.

Президентът Росен Плевнелиев и Ервин Прьол постигнаха договореност за задълбочаване на сътрудничеството между България и Долна Австрия за по-нататъшното развитие на Дунавското пространство.

В региона живеят над 100 млн. европейци и икономическият потенциал е огромен, подчерта премиерът на Долна Австрия.

През октомври т.г. България ще вземе участие в конференция на лидерите от Дунавския регион, на която ще бъде обсъдено сътрудничеството между страните от Дунавското пространство.

Форумът се организира от Работната общност „Дунавски страни“, председателствана от Долна Австрия.

През 2013 г. предстои да бъдат обсъдени и възможностите за разширяване на корабоплаването по Дунав във всички участъци на реката, както и взаимодействието между Черноморските и Дунавските пристанища.

Целта е транспортът по Дунав да се удвои през следващите години, посочи министър-председателят Ервин Прьол.

Според Росен Плевнелиев Дунавската стратегия не е само документ за подобряване на транспорта по реката, а е стратегия „за нашия общ дом“, който има огромен потенциал за развитие.

Допълнителни средства за подобряване на навигацията и на корабоплаването могат да бъдат инвестирани и чрез „Инструмента за свързване“ на ЕС, смята държавният глава.

Реализацията на важния и за двете страни проект „Горна Арда“ върви по график, стана ясно още след срещата.

Не по-късно от началото на 2014 г. всички необходими документи за старта на проекта ще бъдат напълно готови, като инвестицията ще възлезе на около 400 млн. евро.

Пред българския президент премиерът Прьол изрази благодарност за доброто сътрудничество на българската администрация.

В първия ден от посещението си в Австрия президентът Росен Плевнелиев ще има срещи с федералнияпрезидент д-р Хайнц Фишер и с канцлера Вернер Файман.

Президентът посети Института за наука и технологии във Виена, а по-късно през деня ще вземе участие в дискусия на тема „Перспективи пред Европа – предизвикателства и шансове“.

Участие във форума, който ще се проведе в Представителството на ЕК в австрийската столица, ще вземат европейският комисар по регионално развитие Йоханес Хаан и Евалд Новотни, гуверньор на Националната банка на Австрия.

Ръст от 10% на пътуванията на българи в чужбина през юни 2012 г.

Ръст от 10% на пътуванията на българи в чужбина през юни 2012 г.

В сравнение със същия месец на предходната година най-голямо увеличение има при пътуванията на българи в Испания (122%), Италия (113%), Македония (69%) и Австрия (42%). Снимка: M3 Communications Group,Inc

Пътуванията на български граждани в чужбина през юни 2012 г. бележат ръст от близо 10% в сравнение с регистрираните през юни 2011 г., съобщиха от Националния статистически институт (НСИ).

През юни общият брой на пътуванията на българи в чужбина е 361 300, което е с 3,7% повече, отколкото през май.

В сравнение със същия месец на предходната година най-голямо увеличение има при пътуванията на българи в Испания (122%), Италия (113%), Македония (69%) и Австрия (42%).

В същото време намаляват пътуванията към Сърбия (28%) и Гърция (16%).

Най-голям относителен дял (40%) от общия брой пътувания на български граждани в чужбина формират тези с други цели освен туризъм - гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия.

Следват пътуванията с цел почивка и екскурзия (35%) и със служебна цел (25%).

В сравнение с юни 2011 г. увеличение се наблюдава при пътуванията с цел почивка и екскурзия, както и при тези с други цели - съответно с 65% и 23%, докато намаление е регистрирано при служебнитепътувания - с 33%.

През юни 2012 г. преобладаващият дял от пътуванията към Испания и Турция са били с цел почивка и екскурзия, докато към Сърбия, Великобритания и Италия – с други цели. Пътуванията в Русия и Германияса били предимно със служебни цели.

През юни 2012 г. посещенията на чужденци в България са 1 116 600, което е с 84,3% повече в сравнение с май 2012 г. и с 5,5% над нивото от юни 2011 г.

Най-голям относителен дял от общия брой чужденци, посетили България, формират гражданите от Европейския съюз - 57%, следвани от тези от другите европейски страни - 33%.

Нарастват посещенията на граждани от групата „Други европейски страни“, като най-голямо е увеличението на посещенията от граждани на Украйна и Русия - съответно с 60% и 34%.

Посещенията с цел почивка и екскурзия формират 81% от посещенията на граждани от Русия, 80% - отУкрайна, 79% - от Великобритания, 75% - от Република Македония, и 72% - от Гърция.

Служебните пътувания са 23% от всички посещения на граждани от Белгия и 20% - от Австрия, а с други цели са 82% от посещенията на граждани от Турция.

Испания търси отговори за безработицата във Виена и Берлин

Испания търси отговори за безработицата във Виена и Берлин

В Испания повече от 50% от младежите между 16 и 24 години са безработни.

През целия си професионален живот Лола Сантияна се е опитвала да помогне на испанските безработни. Сега на 45 години тя може да стане една от тях. Бившият социален работник завежда правителствения департамент в Толедо и се занимава с проблемите на имигрантите в града и тяхната растяща група от безработни, разказва "Гардиън". Тя рядко е била по-заета.

"Никога не сме виждали нещо подобно. Работните места изчезват толкова бързо", казва Сантияна. "Обикновено по това време на годината пазарът на труда расте. Не и сега. За миналата година в района сме загубили 50 000 работни места".

Затънала в рецесия, с огромен частен дълг и затруднена банкова система, Испания е сочена за новата Гърция, а дясноцентристкото правителство на премиера Мариано Рахой е принудено да прилага сериозни мерки за съкращаване на разходите, за да запази мястото на страната в еврозоната.

Неотдавна обаче Испания беше пример за европейско спокойствие. От футбола до храната, от Билбао до Барселона, от модата до впечатляващата архитектура. Тези хубави времена са минало. "Живеехме във фантазия", казва Валериано Гомес, който до края на миналата година беше министър на труда в страната. "Беше абсурд. Сега трябва да се изправим пред действителността."

"Знам, че работата ми е приключила. Или ще трябва да сменя професията си, или да емигрирам", коментира Хесус Феликс, 33-годишен строителен инженер. "Всичко тук е спряло. Няма нищо. Имах свое място с ипотека, но банката ми го отне. Преместих се в дома на майка ми", допълва той.

В автономната област Кастиля ла Манча съкращенията засягат образованието и здравеопазването, както и департамента на Сантияна. "През юни 80 работни места ще бъдат закрити, през декември други 100. Ще ме уволнят", споделя тя и допълва, че обмисля да замине за Никарагуа.

Ситуацията в Толедо е пример за ефекта от икономиите в Европа. Наполовина построена болница е била изоставена. Румънски имигранти се прибират у дома. Някои местни строители се отправят към Балканите, за да търсят работа. ТридесетдГоишни мъже се връщат да живеят с родителите си.

И докато в Испания има най-голям брой безработни в целия ЕС, повече от 24%, Австрия се радва на пълна заетост. Безработицата в еврозоната е на-високата от 1997 г., но в Германия тя е на най-ниското си равнище за същия период.

Виена се е превърнала в място за среща на политици, дипломати, академици и експерти по заетостта, търсещи тайната на спасението от масовата безработица. "Делегациите пристигат от цяла Европа, за да ни питат как го постигаме", казва Йоханес Копф от австрийската служба по заетостта AMS.

Обяснение може да бъде намерено в инициативи като Top-Lokal във Виена. Мястото прилича на ресторант и представлява публично финансиран социален проект, който има за цел да върне дългосрочно незаетите на работа.

Чакащи на маси, сервиращи напитки и почистващи съдове, 70-те души персонал в друга ситуация биха приличали на безнадеждни случаи - бивши затворници, пристрастени към наркотиците и скитници. Това е ресторант, но всъщност е благотворителност, казва Елизабет Шюгерл-Кинер, която е част от проекта. "Става въпрос основно за социална работа, но не ни е позволено да го казваме", уточнява тя.

"Обичам го", споделя румънката Николета Керошевич, която е част от проекта във Виена и е имала работа допреди година, когато я уволняват. "Позволено ми е да остана тук за шест месеца, тогава се надявам да намеря работа в кетъринга. Обожавам да работя в кухни", допълва тя.

Има десетки подобни проекти в Австрия, където 4-процентната безработица е най-ниската в Европа. Едва 2.5% от завършилите университет не работят, според AMS. Средно всеки останал без работа, отново започва да работи до три месеца в сравнение с около две години в Испания. "Австрия все още е благословен остров. Всеки, който иска работа, може да намери", смята Шюгерл-Кинер.


Много са обясненията за успеха на Австрия и провала на Испания - географията, културата, икономическата сила, възможностите за съкращaване и наемане на персонал, разходите за единица труд, политиките за заплатите и образованието. Списъкът е дълъг. Най-сериозната причина за испанските проблеми обаче е сривът в строителния сектор.


Икономиката ни беше напълно зависима от строителния сектор, който беше двойно по-голям от средното за ЕС, коментира Игнасио Тохо, ръководител на една от двете най-големи испански федерации на синдикатите ССОО. "Имаме пет милиона безработни. Тази година те ще станат шест милиона. Корените на кризата са испански, това е наша грешка. Но двете години политики на икономии в Европа тласкат Испания твърде далече, твърде бързо, за да намали дефицита си до 3% (от БВП) до следващата година (от почти 8% тази година). Това е невъзможно", подчертава той.


Обратното се случва в Германия, която засега е най-голямата европейска икономика и често е сочена за модел за успешна политика по заетостта и ниска безработица от около 5.7%. Наскоро най-големият индустриален профсъюз IG Metall спечели увеличение от 4.3% на заплатите на членовете му - най-голямото за последните 20 години.


Според експерти по европейска икономика германските работници печелят девет десети от това, което би трябвало, докато испанците и португалците получават до 20% повече, а гърците и италианците - до 30% и 10% съответно.

Радикалните съкращения и реформи на пазара на труда преди почти десет години при управлението на канцлера Герхард Шрьодер запазиха заплащането относително ниско и заетостта висока.

Според служители от Европейската комисия обаче има и негативни страни в германския успех. Няма установена минимална заплата, участието на жените на пазара на труда е относително ниско и има много "работещи бедни" заради бума на зле платени работни места, които изискват ниска квалификация на служителите.


Скорошно проучване показва, че 50% от работещите жени в Германия са на половин работно време и са ниско платени, една трета са доволни от това, друга една трета не може да намери нещо по-добро, а останалите се надяват на издигане в кариерата.


Правителствената политика обаче има голямо значение. По време на финансовата криза през 2008-2009 г. Германия, Австрия и Белгия използваха част от фискалните си стимули, за да спрат увеличаването на опашките за помощи за безработни. Те плащаха на фирми, за да съкратят работното време, вместо да уволняват персонала, и увеличиха заплатите, за да компенсират част от намалените доходи. Когато положението се подобри, служителите се завърнаха към пълното работно време.


Дори и по време на най-тежката рецесия през 2008 г. и 2009 г., когато германската и австрийската икономика се свиха с 5% и 4%, имаше минимално увеличение на безработицата (0.3% и 1%). За същия период безработицата в Испания и Ирландия скочи с около 7% и 6%.


"Вижте какво се случи в Гърция и Ирландия и сега ще се случи и тук", казва 15-годишния Раян по време на протест в Мадрид. "Винаги спорим за това, докато вечеряме. Все повече деца питат родителите си дали могат да заминат да учат в чужбина. Няма бъдеще тук."

В Испания и Гърция повече от 50% от младежите между 16 и 24 години са безработни, в Португалия те са 35%, в Италия и Ирландия - 32%. В Германия младежката безработица е около 8%."

В скорошно проучване на Международната организация на труда (МОТ) се казва, че Европа е изправена пред "загубено поколение". Други говорят за "обречено поколение". Според МОТ поне до 2016 г. ситуацията няма да се подобри.


"Казвам на младите хора, че е много трудно. Дори не можете да навлезете на пазара на труда. А това е най-добре образованото поколение, което Испания е имала", споделя Франсиско Утрера Мора от управляващата Народна партия. "Условията са толкова строги, че компаниите дори няма да наемат млади хора, когато се нуждаят от тях."


Въпреки постоянните оплаквания на политици и работодатели за липсата на достатъчно умения изследване сред 500 компании от април сочи, че 86% от компаниите в Европа са намалили или замразили инвестициите в обучения през последната година.


За разлика от Гърция в Испания и Ирландия няма големи размирици. "Хората тук винаги са мислили, че Испания е проблемът и Европа е решението", казва Гомес. По думите му обаче това се променя. "Навлизаме в период на политически риск. Хората започват да се разочароват. Омръзнало им е от Европа", допълва той.

Последните 15 години – най-топлите от век и половина

Проекциите за 2100 година говорят за увеличение на температурата в Европа от 2°С до 6.3°С над нивата от 1990 година. Снимка: Sofia Photo Agency

Повишението на средногодишните температури на въздуха през 20-ти век е най-голямо за последните 1000 години, а 10 от последните 15 години са измежду най-топлите години от 160 години насам.

Това показват данните за климата на Сметната палата, която извърши одит на изпълнението на адаптационните мерки на правителството във връзка с изменението в климата за периода от 1 януари 2006 година до 31 декември 2010 година в Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и храните и Министерството на вътрешните работи, съобщиха от палатата.

Данните за глобалните промени в климата показват, че повишението на средногодишните температури на въздуха през 20-ти век е най-голямо за последните 1000 години, а 10 от последните 15 години са измежду най-топлите години от 160 години насам.

Проекциите за 2100 година говорят за увеличение на температурата в Европа от 2°С до 6.3°С над нивата от 1990 година, както и за покачване на морското равнище, за повишена опасност от приливни вълни, за зачестяване на силните природни бедствия, за уязвимост от засушаване, горски пожари; намаляване на снежната покривка, проблеми за туризма и изчезване на някои животински и растителни видове.

Тези тенденции определят необходимостта от обединяване на усилията на страните за предприемане на мерки от една страна за ограничаване на вредните последствия от климатичните условия и от друга – за адаптиране към тези условия, смятат от Сметната палата.

От края на 1970-те в България тенденцията е към затопляне, увеличаване на екстремните метеорологични и климатични явления. Дебелината на снежната покривка намалява, широколистните гори се изместват към по-голяма надморска височина.

Има тенденция за увеличаване на недостига на вода в почвата. Средната годишна температура през 2009 година е с 1.2°C над климатичната норма, и това е поредната 12-та година с температури, по-високи от обичайните за страната.

Десетилетието 2000-2009 година е по-топло от предходното 1990 – 1999 година, а то от своя страна, е по-топло от десетгодишния период преди него (1980-1989 г.). След 1989 година 18 от последните 21 години са с положителни аномалии на средната годишна температура на въздуха.

За България са симулирани различни сценарии, по-голямата част от които прогнозират общо затопляне и засушаване до края на 21 век.

Прогнозите за климатичните промени в България за следващите 100 години са: меки зими и намаляване на броя на дните с пикови ниски температури; нарастване на летните дни с 18-20% в повечето равнинни места в Южна България и увеличаване на горещите дни до 30% до края на века; повишение на средната температура между 2°C и 5°C до края на века.

В изводите на доклада е посочено, че през периода от 01.01.2006 г. до 31.12.2010 г. в България не е извършена оценка на уязвимостта на всички обществено-икономически сектори от измененията в климата, за да се определи адаптивния капацитет на секторите и се планират необходимите мерки и дейности за тяхната адаптация към очакваните климатични промени.

До края на 2010 г. не е разработена и утвърдена национална стратегия за адаптация на уязвимите сектори на икономиката към измененията в климата. Това поражда риск от неизпълнение на поетите от страната международни ангажименти.

Най-съществените дейности за адаптиране на земеделието към повишаването на температурите и намаляването на валежите, са дейностите по напояване на земеделските площи, но те не са постигнали очакваните резултати.

През последните 20 години намаляват годните за напояване площи, неефективно се използват, което препятства извършването на инвестиции в сектора. Към 31 декември 2010 година след преброяването, извършено през 1999 година, годните за напояване площи са намалели повече от два пъти за период от 10 години и възлизат на 542 000 ха. Това е 17 на сто от обработваемата земеделска земя и 11 на сто от използваната земеделска земя. До 2010 година не е извършвано ново преброяване на годните за напояване/отводняване площи в България.

Одитът е в рамките на работна група към ЕВРОСАЙ – Европейска организация на върховните одитни институции на страните от Европа, на която Сметната палата на Република България е член от 2001 година.

Одитът е координиран като цели, срокове, методология с Европейската сметна палата и върховните одитни институции на Австрия, Норвегия, Унгария, Холандия, Русия, България, Кипър, Малта,Украйна, които също извършиха такъв одит в своите страни.

България е поела редица международни ангажименти за предприемане на мерки за смекчаване и адаптиране на изменението на климата, включително произтичащи от европейското законодателство. Целта на национално ниво е да се направи независима и обективна оценка за резултатите от изпълнението на мерките и действията за адаптиране към измененията в климата в част от уязвимите сектори – управление на водите, селското и горското стопанство.