Искат коледни надбавки за пенсионерите

Искат коледни надбавки за пенсионерите

За това ще са необходими между 50 и 60 млн. лв., показват изчисленията на КНСБ

От КНСБ настояват пенсионерите да получат допълнително пари в края на годината, които да компенсират нарастващата инфлация. "Изчисленията им показват, че за това ще са необходими между 50 и 60 млн. лв.", уточниха от синдиката.

Предложението е възрастните с най-ниски доходи да получат компенсация от 50 лв., а тези които взимат по-големи пенсии да получат 20 лв. еднократно. „Това няма да компенсира инфлацията, но поне ще компенсира ценовия удар от увеличението на електроенергията", са на мнение от КНСБ.

Втората стъпка според синдикатите трябва да е увеличение на всички пенсии с 10% от началото на следващата година. Тогава трябва да се увеличат и бюджетните заплати, но определен процент повишаване трябва да има още през тази есен.

От КНСБ са категорични, че трябва да се вдигне и размерът на гарантирания минимален доход, на базата на който се изчисляват социалните помощи в България. Той не е повишаван от 2008 г., а тогава е изчислен на пренебрежимо ниските 65 лв.

„Това според нашите разчети показва, че този минимален доход трябва да стане поне 75 лв. и това ще доведе до 10-13% увеличение на отделните социални помощи", обясни пред Нова телевизия президентът на КНСБ Пламен Димитров. 

Япония е изправена пред икономически проблеми

Япония е изправена пред икономически проблеми

Коренът на проблемите на азиатската страна се крие в застаряващото ѝ население

Традиционният излишък по текущата сметка на Япония напоследък се превърна в дефицит. В резултат страната ще бъде принудена да търси средства отвън, за да финансира държавния си дълг, коментира Bloomberg.

Коренът на проблемите на азиатската страна се крие в застаряващото ѝ население, поради което паричната политика не е достатъчно средство за стабилизиране на държавата. Демографската ситуация в Япония постепенно ще доведе до ограничаване потреблението на населението и до увеличаването на разходите по обслужването на държавния ѝ дълг като процент от БВП на страната.

Засега е намерено временно решение на проблема чрез емитирането на огромно количество облигации от страна на Централната банка на Япония. Това обаче само ще отложи влизането в смъртоносната дългова спирала, но няма да го предотврати, информира iNews.bg.

И все пак... Уникалното в японския случай е, че тя разполага със средства за реагиране на тази криза. Десетилетията на излишъци в бюджета на страната и изнасянето на капитал от нея са ѝ формирали огромно количество запас от чуждестранни активи.

Японското министерство на финансите изчислява, че чуждестранните резерви и инвестиционните активи на страната, включително 890 млрд. долара, вложени в американски ценни книжа, възлизат общо на 3,19 трилиона долара. Тази сума надхвърля дори чуждестранните инвестиции в Страната на изгряващото слънце.  Това е най-големият капиталов излишък на която и да е страна по света.

Сега обаче ще се наложи Япония постепенно да ликвидира тези чуждестранни активи, както и да използва текущите си приходи за закупуването на все повече вносни стоки и услуги, за да се "справи" с все по-големия брой пенсионери.

Застаряващите европейци да работят повече и да очакват по-малко

Финансовите министри на Европейския съюз днес ще подкрепят доклад за ефекта от застаряването на населението върху публичните финанси, настоявайки за повече бюджетни съкращения и по-дълъг период на заетост, съобщи EUobserver.

Докладът от 470 страници, изготвен от Европейската комисия и служители от финансовите министерства прави мрачни прогнози за перспективите пред пенсионерите в ЕС през следващите десетилетия.

Заради очакваната динамика в раждаемостта, продължителността на живота и миграцията възрастовата структура на европейското население се очаква рязко да се промени през следващите десетилетия, се казва в доклада. Прогнозите са, че населението ще бъде малко по-многобройно през следващите 50 години, но много по-застаряващо от сега.

С увеличаване от около 5% населението на ЕС ще достигне 526 милиона души през 2040 г.

Най-голям дял от населението ще продължи да бъде между 15 и 64 години, но ще спадне от 67% през 2010 г. до 56 на сто през 2060 г. Хората на възраст 65 г. и повече ще станат от 17% до 30%, а тези на и над 80 години ще се увеличат от 5% до 12% и ще бъдат почти толкова, колкото младите хора през 2060 г.

Работната ръка ще се увеличи леко до 2020 г., но след това се очаква спад от около 12% до 2060 г. Статистиките са различни в отделните държави членки - от 25% увеличение в Ирландия до 38.5% спад в Румъния за същия период.

Съотношението между пенсионери и работници ще достигне 71% през 2060 г. от 39 на сто през 2010 г. Най-ниският дял се очаква да бъде в Дания, Великобритания и Ирландия (55%), а най-високият - в Унгария, Словакия, Полша и Румъния (90%) през 2060 г.

Застаряващото население е голямо предизвикателство за публичните финанси. Въпреки че някои държави членки, например Гърция, Италия, Испания, Франция и Чехия, прилагат пенсионни реформи, мерките са били недостатъчни за стабилизиране на тенденциите в публичните финанси и трябва да продължат да се прилагат за справянето с увеличаващия се дял на възрастни хора в Европа.

Такива реформи трябва да са увеличаване на пенсионната възраст, както и допълнителни мерки, които да позволят по-висока заетост сред възрастните работници.