Показват се публикациите с етикет фонд. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет фонд. Показване на всички публикации

вторник, 3 юли 2012 г.

Достатъчно ли ще е ЕЦБ да намали лихвата


Достатъчно ли ще е ЕЦБ да намали лихвата

По-ниската ставка не би помогнала на периферните икономики, за това са необходими нестандартни мерки




Президентът на ЕЦБ Марио Драги беше доволен от споразумението за трансграничния банков надзор, постигнато на срещата на върха миналата седмица.
Президентът на ЕЦБ Марио Драги беше доволен от споразумението за трансграничния банков надзор, постигнато на срещата на върха миналата седмица.


Европейската централна банка (ЕЦБ) да намали лихвените проценти до нови рекордно ниски нива - това предвиждат да се случи в четвъртък повечето анализатори. Но това може да се окаже крайно недостатъчно, за да се отговори на очакванията на финансовите пазари, които вече се вглеждат в изпълнението на мерките за справяне с дълговата криза в евроозоната, взети миналата седмица на срещата на върха, пише Reuters.
 
Слабите икономическите данни в комбинация със спадащата инфлация в региона, както и признаците на слабост, все по-ясно започващи да се усещат и в локомотива на еврозоната Германия, дават основание на ЕЦБ да се застраховат с нещо като резервен план за изпълнението на одобрените мерки от евролидерите. Така че е почти сигурно, че ЕЦБ ще свали основната лихва с четвърт процент до 0.75%, пише агенцията.

По време на срещата на върха президентът на ЕЦБ Марио Драги обяви задоволството си от споразумението за ускоряване на трансграничния банков надзор и решението да се позволи фондовете за спасяване на еврото да бъдат използвани директно за рекапитализиране на банките.

"Смятам, че задоволството, показано от Драги за резултатите от срещата, е ясен знак, че ЕЦБ е готова да направи нещо", каза Кристиан Шулц от Berenberg Bank, който също прогнозира сваляне на лихвата с четвърт процент.

Шулц, който между другото е бивш икономист на ЕЦБ, добави: "Колегите ми и аз обаче смятаме, че ако само бъде свалена лихвата, това ще разочарова пазарите, защото по-ниската ставка не би спомогнала с кой знае какво периферните икономики... затова е необходимо да се направи нещо друго".
 
Пазарите се съживиха след срещата на ЕС, на която също така упълномощи ЕЦБ да ръководи надзора на европейските банки и отвори пътя за това спасителния фонд да може да се намесва директно на дълговите пазари, за да подкрепи държавите членки в затруднение, въпреки че Финландия и Холандия поставиха под съмнение специално това решение за покупката на облигации.

Проблемът обаче е, че дори и да се намери достатъчна политическа подкрепа, капацитетът на спасителния фонд е малък, особено на фона на увеличаващите се разходи по заемите. Той има максимален обем от 500 млрд. евро, а 100 млрд. от тях вече са обещани на Испания за спасяване ан банковата система на страната.

Затова прожекторите се насочват към ЕЦБ и готовността й да предприеме "нестандартни" мерки - като например реактивиране на програмата си за изкупуване на облигациите или наливане на нова ликвидност в банките.

четвъртък, 14 юни 2012 г.

Край на лесните бонуси за администрацията


Край на лесните бонуси за администрацията

Kабинетът реши, че държавните служители няма да получават допълнителни възнаграждения за участие в комисии, съвети и групи





Служителите на всички нива на държавната администрация, участващи в съвети, комитети, комисии, работни или експертни групи, органи на управление или контрол на фондове и др., няма да получават допълнителни възнаграждения за този труд.

Това реши кабинетът в сряда, като одобри поправки в Закона за администрацията. Те въвеждат промени в няколко други секторни закона и премахват широко разпространената от години практика чиновниците да получават сериозни суми от участия в по няколко комисии или работни групи за сметка на сравнително ниските си заплати.

Това е поредната промяна, която цели да се въведе ред в заплащането на администрацията. Законодателните промени бяха инициирани от финансовия министър още през миналата година, но получиха по-широк интерес едва след скандалите с бонусите, раздавани сред висши държавни служители, разразил се в началото на годината. През месец май депутатите одобриха на второ четене в парламента и максимален размер на бонусите за добре свършена работа, както и нови правила за формиране на основната заплата. Те ще влязат в сила от първи юли.

Възнаграждения срещу резултати
Целта на последните промени, одобрени от Министерския съвет, е да се премахне възможността да се раздават възнаграждения, които не са обвързани с постигнати резултати. Според мотивите на законопроекта автоматичното заплащане на труда в работни групи и комисии не отчита реалния принос на служителите, а те така или иначе получават заплата за изпълнение на тези си задължения.
Така държавните служители ще могат да получават бонуси само въз основа на приетите преди месец от парламента промени в Закона за държавния служител, обясниха за "Капитал Daily" oт Съвета за административна реформа.

Спирачка с висок таван
През май депутатите решиха максимумът на бонусите в администрацията да бъде до 80% от годишната заплата, макар че първоначално разписаните от финансовото министерство промени предвиждаха таванът да бъде до 30% от нея. За сметка на това обаче общите разходи за допълнителни възнаграждения в дадено ведомство няма да могат да надхвърлят 30% от неговия фонд работна заплата. Така ресурсът за бонусите все пак ще бъде ограничен, а преценката кой да получи допълнителен стимул и кой не ще е след атестация, основана на критерии за добре свършена работа.

Заедно с това парламентът одобри и правилото брутната заплата да се състои 75% от основна заплата, която не може да се променя, и от допълнителни възнаграждения за нощен и извънреден труд, за работа през официалните празници, за времето на разположение и основната заплатата ще може да се повишава веднъж годишно също след атестация. Тези правила ще влязат в сила от първи юли т.г.

На финалната права
С последните промени реформата в заплащането на държавните служители е почти приключила. Очаква се на заседание следващата седмица правителството да гласува още няколко законови промени, свързани със заплащането на администрацията. Те се отнасят основно към новата система за атестации, по която ще се определя размерът на бонуса за всеки служител. Другите промени са свързани с приемане на класификатор на длъжностите, като те отново целят по-справедливо определяне на възнагражденията. Тепърва обаче управляващите ще разискват какви промени да бъдат направени в заплащането на заемащите висши държавни длъжности. Идеята е техните възнаграждения да се увеличат, но подобна реформа е непопулярна.

Началото

Промените в начина на заплащане в държавната администрация се форсираха в парламента едва след скандала в началото на годината, който започна с информацията за големите бонуси на освободения впоследствие директор на здравната каса Нели Нешева. Тогава премиерът Борисов нареди всички министри, зам.-министри, членове на политически кабинети, областни управители и заместниците им да върнат допълнителните възнаграждения за последните 2 години. Оказа се, че немалка част от тях съвсем законно според действащите правила са взели десетки хиляди левове за това време.

Общо показвания