КНСБ иска по-високи заплати от 2013 г.

КНСБ иска по-високи заплати от 2013 г.

Синдикатът иска хората с минимална заплата да не бъдат облагани с данъци

Синдикатът КНСБ настоява за увеличение с 10% на заплатите в бюджетната сфера, както и на пенсиите от 2013 г. Това е съобщил президентът на синдиката Пламен Димитров, цитиран от БНР.

Минималната работна заплата да се повиши от 290 на 330 лв. при това още от 1 януари следващата година. И всички пенсии да бъдат актуализирани и увеличени, но не по швейцарското или по някакво друго правило, както е записано в момента в Кодекса за социално осигуряване с 10%. При това отново от 1 януари, иска синдикалистът.

За повишението на пенсиите, минималната заплата и доходите в бюджетната сфера ще са необходими 1,2 млрд. лв. КНСБ настоява още хората, които получават минимална заплата от 290 лв. да не бъдат облагани с данъци. Синдикатът иска от следващата година максималната сума, върху която хората се осигуряват за пенсия, да се увеличи на 2 500 лв.

КНСБ ще създаде Фонд за изплащане на обезщетение за синдикалните членове, които ще останат без работа. Това подпомагане ще бъде на принципа на застраховането за риск. Събирането на средства за фонда ще започне от средата на следващата година.

КНСБ иска увеличение на заплати според скока в цената на тока

КНСБ иска увеличение на заплати според скока в цената на тока

Поскъпването на тока трябва да бъде компенсирано с целево увеличение на заплатите, заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров. Снимка: БГНЕС

КНСБ поиска индексиране на заплатите до 350 лв. според увеличението на цената на тока, както и финансова компенсация за пенсионерите и хората, получаващи обезщетение.

Поскъпването на тока трябва да бъде компенсирано с целево увеличение на заплатите, заяви президентът наКНСБ Пламен Димитров по време на работна среща в Кавала, Гърция, предаде „Дарик".

Цената на тока се увеличи с 13% от 1 юли, вместо с предвидените 10%, а аргументът на ДКЕВР бе повишеното изкупуване на количества електроенергия от ВЕИ, които се плащат от НЕК на преференциални цени.

При последвалите протести от опозиция, синдикати и работодателски организации се чуха мнения, че тази цена не само ще удари пряко семейните и фирмени бюджети, но и ще доведе до повишение на цените на стоките.

В петък Божидар Данев от Българската стопанска камара обяви, че токът за населението може да поскъпне с още 25% още догодина и със 113% до 2020 г.

Изчисления на КНСБ показват, че с новата цена на тока от 1 юли потреблението на лампа, печка и хладилник в едно домакинство поскъпва с 10 лева месечно.

„Това трябва да бъде минималната компенсация за домакинствата с ниски доходи," обясни Пламен Димитров.

От КНСБ ще преговарят с работодателите за вдигане на ниските заплати с около 10-15 % през второто полугодие, с цел да се компенсира шоковото поскъпване на енергоносителите.

КНСБ ще поиска от правителството пълна компенсация за домакинствата с ниски доходи, а в същото време ще договаря вдигане на заплатите, които са до 350 лева, по предприятия.

„Искаме поне с 10% и 15% да бъдат компенсирани тези доходи там, където можем да го направим и вече сме започнали да договаряме бюджетни системи; социално подпомагане, спешната помощ, които са наистина с много ниски доходи, в някои сфери на културата. Това става още по-актуално заради цената на енергоносителите," каза още шефът на КНСБ.

От синдиката настояват за създаване на парламентарна комисия, която да контролира дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.

Ръководството на КНСБ обмисля да сезира Европейската комисия във връзка с държавните договори с двете топлоцентрали на Марица-Изток, сключени по времето на правителството на Иван Костов.

Според Пламен Димитров в договорите е заложена фиксирана цена за изкупуване на електроенергия, което при анализ може да покаже нерегламентирана държавна помощ.

КНСБ се захваща със справедливостта в цените на труда

Лидерът на КНСБ Пламен Димитров (вляво) и социалният министър Тотю Младенов бяха единодушни, че цената на труда е основополагаща за икономиката. Снимка: БГНЕС

Справедливото заплащане на труда ще бъде основен приоритет на КНСБ през следващите години, заяви президентът на конфедерацията Пламен Димитров на конференция по случай Деня на труда.

Според синдикалния лидер цената на труда в България се е определяла погрешно през последните 20 години и нетният размер на минималната работна заплата остава под линията на бедност, въпреки увеличението й до 290 лв. от 1 май 2012 г., предаде БГНЕС.

„Цената на труда е показател с висока социална значимост," подчерта Пламен Димитров и добави, че всички работници в България очакват да разберат как се разпределя произведеното благо и как се гарантира получаването на заплатите навреме, а не след протести.

„България е сред страните с най-нисък дял на работодателските осигуровки в Европа. Това съотношение в повечето страни е 2:1 в полза на работника," посочи още Пламен Димитров.

По думите му, европейският социален модел е подложен на натиск, а глобалните икономически процеси влияят и на заплащането в България.

„Основните предизвикателства произлизат от строгите политики на страните членки на ЕС, те намират реално отражение и в политиките на българското правителство," продължи Пламен Димитров.

Лидерът на КНСБ определи като основни направления в работата на синдикатите разработването на начин на определяне на цената на труда и откриването на приоритетните елементите, които я формират.

„Без достойно заплащане не може да функционира икономиката на нашата страна," каза министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов.

Той посочи, че за по-малко от 8 месеца минималната работна заплата е увеличена с 21%, а в програмната политика е заложено ежегодно увеличение.

„През 2011 г. производителността се е увеличила с 6%, надявам се, че ръстът ще продължи, това ще помогне за по-бързото увеличаване на заплатите," допълни социалният министър.

Той изрази надежда до края на 2012 г. да бъде подписано национално споразумение за първа работа на младите хора като част от усилията за намаляване на младежката безработица.

„Цената на труда е съвкупност от всички разходи на работодателя, свързани с наемането и освобождаването, използването и функционирането, поддържането и развитието на работната сила, инвестиционен разход на работодателя. Създаването на материална база за работа не се включва в разходите за труд," обобщи Любен Томев, директор на Института за синдикални и социални изследвания (ИССИ) към КНСБ.

ИССИ провежда изследване на цената на труд, в което са включени 40 фирми от цяла България, представители на 10 различни бранша – химия, металургия, транспорт, преработвателна и производителна промишленост и други.

„Цената на труда и пазара на труда трябва да бъдат верифицирани в едно представително изследване, за да могат да се дадат правилните предложения за предстояща политика на КНСБ," каза още Любен Томев.