Спасяването на банките в еврозоната е струвало 4.5 трлн. евро на данъкоплатците
Брюксел настоява за правомощия на държавните власти, а оздравяването на банките да се поеме от акционерите и кредиторите, а не от данъкоплатците
Предстои предложенията да бъдат обсъждани и гласувани, като прогнозите са, че те могат да влязат в сила едва след 2014 г.
Общо 4.5 трлн. евро (37% от БВП на Европейския съюз) е размерът на държавните помощи за финансови институции, които е одобрила Европейската комисия (ЕК) в периода между октомври 2008 и октомври 2011 г. Това показва справка на институцията, предоставена днес на медиите. С тази сума са били предотвратени масови банкови фалити и икономически сътресения, но всичко това се случи за сметка на данъкоплатците. За да бъдат защитени интересите им и бъдеще, както и за да се подпомогне процесът на възстановяване и оздравяване на европейските икономики, Еврокомисията представи днес пакет от мерки.
Те гарантират, че в бъдеще властите ще могат да се намесват решително още преди възникването на финансовите проблеми, както и от самото начало при появата на трудности. Освен това в тях е заложено, ако финансовото състояние на банка се влоши непоправимо - основните функции на банките да могат да бъдат запазени, а разходите по преструктуриране и оздравяване да се поемат от собствениците на банките и кредиторите, а не от данъкоплатците.
ЕК предлага конкретни инструменти, които са разпределени в три групи правомощия — "предотвратяване", "ранна намеса" и "оздравяване". Има и някои конкретни идеи за осигуряване на финансирането на оздравителните действия като например създаването на мостова банка, фондове за оздравяване, както и да се използват схемите за гарантиране на депозитите (СГД) на държавите членки.
Предстои предложенията да бъдат обсъждани и гласувани, като прогнозите са, че ако се стигне до одобрението им, те могат да влязат в сила едва след 2014 г.
Подготовка и превенция
Банките трябва да разработят планове за възстановяване с мерките, които ще предприемат при влошаване на тяхното финансово състояние и с помощта, на които ще възстановят своята рентабилност, предлагат от ЕК.
От властите, отговорни за оздравяването на банки, също се изисква да подготвят планове за оздравяване с варианти за действия спрямо банки в критично състояние, които вече не са рентабилни.
В същото време, ако властите установят пречки пред вероятността банката да бъде успешно оздравена, те могат да изискват от нея да промени правните или оперативните си структури. Целта е да се гарантира, че може да бъде оздравена по начин, който не накърнява важните й дейности, не застрашава финансовата стабилност или не поражда разходи за данъкоплатците, предлагат експертите, посочват от ЕК.
Финансовите групи могат да сключат споразумения за вътрешногрупова подкрепа, за да ограничат разрастването на кризата и да окажат бърза подкрепа на финансовата стабилност на групата като цяло. С разрешение на надзорните органи и със съгласието на акционерите, работещите в група институции могат да предлагат финансова помощ (под формата на заеми, гаранции или активи за обезпечение при сделки) на други субекти в рамките на групата, които изпитват финансови затруднения.
Ранна намеса
Ранната намеса ще осигури действия в отговор на финансовите затруднения веднага щом възникнат. Правомощията за ранна намеса се задействат, когато дадена институция не удовлетворява или е вероятно да наруши регулаторните капиталови изисквания, казват от ЕК.
Властите могат да изискат от институцията да приложи набелязаните в плана за възстановяване мерки, да разработи програма за действие и график за нейното изпълнение, да изисква свикването на събрание на акционерите, на което да бъдат взети спешни решения, и да изиска от институцията да състави със своите кредитори план за преструктуриране на дълга.
Освен това надзорните органи ще имат правото да назначават в банките извънреден управител за определен период от време, когато е налице сериозно влошаване на тяхното финансово състояние, а посочените до тук инструменти не са достатъчни за подобряване на ситуацията. Основно задължение на извънредния управител ще бъде да подобри финансовото състояние на банката, както и разумното управление на нейната стопанска дейност.
Правомощия и инструменти за оздравяване
Оздравяване се извършва, ако превантивните мерки или ранната намеса не успеят да попречат на влошаването на състоянието на банката до такава степен, че фалира или е вероятно да фалира. Ако властите сметнат, че няма алтернативни мерки, които биха могли да предотвратят фалита на банката, и че обществените интереси (достъп до важни банкови услуги, финансова стабилност, доверие в публичните финанси и т.н.) са изложени на риск, те следва да поемат контрол над институцията и да пристъпят към решителни мерки за оздравяване, предлагат от Еврокомисията.
Правомощията и инстирументите за оздравяване ще бъдат хармонизирани, което ще гарантира, че националните власти във всички държави членки разполагат с един и същ набор от инструменти и подход за управление на банковите фалити. Използването на инструментите води до намеса в правата на акционерите и кредиторите, която е оправдана, поради крайната необходимост от защита на финансовата стабилност, на вложителите и данъкоплатците, но въпреки това са предвидени защитни мерки, които гарантират, че инструментите за оздравяване няма да бъдат използвани неправомерно, коментират от ЕК.
Основните инструменти за оздравяване са следните:
- Инструмент за продажба на стопанска дейност, чрез който властите продават цялата фалирала банка или част от нея на друга банка;
- Инструментът "мостова институция", който се състои в определяне на качествените активи или важните дейности на банката и отделянето им в нова банка (мостова банка), която да бъде продадена на друг субект. Старата банка с лошите или второстепенни функции се ликвидира съгласно обичайното производство по несъстоятелност;
- Инструментът за отделяне на активи, чрез който лошите активи на банката се заделят в дружество за управление на активи и по този начин се изчиства балансът на банката. С цел този инструмент да не се използва единствено като мярка за държавна помощ, рамката предвижда той да се прилага само във връзка с друг инструмент (мостова банка, продажба на стопанска дейност или обезценяване). Това гарантира, че едновременно с получаването на помощ банката се преструктурира.
- Инструмент за спасяване на банката чрез рекапитализация чрез частен капитал посредством отмяна на акции или намаляване на дяловото участие, а исковете на кредиторите се намаляват или преобразуват в акции. Институция, за която не може да бъде намерен частен купувач или чието разделяне е твърде сложно, може да продължи да предоставя основни услуги без да е необходимо да бъде спасявана с публични средства. Банката ще трябва да държи минимален процент от общите си пасиви под формата на инструменти, които могат да бъдат използвани за спасяване чрез рекапитализация. Ако това се случи, те се обезценяват по предварително определен ред в зависимост от ранга на вземанията, за да може институцията да възстанови рентабилността си.
Сътрудничество между националните органи
По отношение на банки от ЕС или групи, които имат трансгранична дейност, рамката насърчава сътрудничеството между националните власти на всички етапи от подготовката, намесата и оздравяването. Създават се колегиуми за оздравяване, ръководени от органа за оздравяване на групата и с участието на Европейския банков орган (ЕБО). ЕБО ще улесни съвместните действия и при необходимост ще играе ролята на медиатор. С това се поставят основите на все по-тясно обвързан надзор на равнище ЕС върху трансграничните субекти, който ще бъде допълнително разгледан през следващите години в контекста на прегледа на европейските надзорни структури.
Мостова банка и фондове за оздравяване
За да бъдат наистина ефективни, инструментите за оздравяване се нуждаят от известни финансови средства. Така например, ако властите създадат мостова банка, за нейното функциониране ще бъде необходим капитал или краткосрочни заеми. Ако не може да се разчита на пазарно финансиране и за да не се налага оздравяването да бъде финансирано от държавата, ще бъде осигурено допълнително финансиране посредством фондове за оздравяване, които събират от банките вноски, съобразени с техните задължения и рискови операции, съобщават от ЕК.
Във фондовете трябва да се натрупат достатъчно средства, които за десет години да достигнат 1% от обезпечените депозити. Те ще бъдат използвани единствено за постепенно преструктуриране и оздравяване, а не за спасяване на банка с публични средства. Националните фондове за оздравяване ще си взаимодействат най-вече с оглед осигуряване на финансиране за оздравяване на трансгранични банки.
Директивата за оздравяванията предвижда също да се използват схемите за гарантиране на депозитите (СГД) на държавите членки. СГД ще предоставят финансиране успоредно с фонда за оздравяване, за да се постигне защита на вложителите на дребно. Държавите членки дори ще имат право да обединяват СГД и фонда за оздравяване, при условие че съществуват гаранции, че схемата разполага с достатъчно средства, за да обезщети вложителите в случай на фалит.
