Москва предупреждава САЩ за санкциите срещу Иран

Москва предупреждава САЩ за санкциите срещу Иран

Русия определи мерките на Вашингтон като "открито изнудване" и "грубо противоречие на международното право"

Руският президент Владимир Путин. Снимка: Ройтерс

Русия днес остро разкритикува новите санкции на САЩ срещу Иран, като заяви, че наказателните мерки срещу банките, застрахователни компании и търговците, с помощта на които Иран продава петрола си, ще навредят на отношенията на Москва с Вашингтон, ако руски фирми бъдат засегнати, съобщава Ройтерс.

Русия, която отдавна се противопоставя на всякакви санкции, включително на одобрените от Съвета за сигурност на ООН, за оказване на натиск върху Техеран във връзка с ядрената му програма, определи мерките като "открито изнудване" и "грубо противоречие с международното право".

САЩ спря по-голямата част от търговията с Иран преди много години и засили натиска върху други страни да ограничат бизнеса си с Ислямската република.

Мерките, одобрени от Конгреса на 1 август, се базират на санкциите върху търговията с петрол, подписани от Обама през декември, поради които Япония, Южна Корея, Индия и други страни намалиха драстично доставките на ирански петрол.

"Говорим за рестриктивни мерки, не само срещу Иран, но и спрямо чужди компании и отделни лица, които работят със страната, включително за добив на петрол и газ,
транспортирането на суровините, нефтохимията, финансите и застраховането", гласи изявление на руското външно министерство.

ЕС отменя санкцията за свръхдефицит на България

ЕС отменя санкцията за свръхдефицит на България

На първо място, България изпълнява критерия за ценова стабилност за първи път от присъединяването си към Европейския съюз през 2007 г. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Съветът на Европейския съюз ще отмени санкцията за свръхдефицит на България на заседанието си на 22 юни, съобщи Министерство на финансите.

Препоръката да отпадне санкцията за свърхдефицит беше направена от Европейската комисия на 31 май 2012 г., защото според доклад на ЕК финансовите показатели на България се доближават до четири от критериите за сближаване с нормативните стойности.

На първо място, България изпълнява критерия за ценова стабилност за първи път от присъединяването си към Европейския съюз през 2007 г.

За последните 12 месеца до март 2012 г. нивото на инфлация в България е 2,7%, т. е. под референтната стойност от 3,1%.

Освен това, през 2010 г. бюджетният дефицит на България спадна до 3,1%, а през 2011 г. достигна до ниво 2,1%. В допълнение, държавният дълг през 2011 г. възлиза на 16,3% от БВП.

ЕК отбелязва също, че поради наличието на система на паричен съвет, българският лев се запазва напълно стабилен спрямо еврото.

Въпреки това, поради неучастието на България в т.нар. „чакалня на еврозоната" - Валутен механизъм 2, докладите формално заключават, че България не изпълнява този критерий.

Дългосрочният лихвен процент, базиран на доходността на 10 г. ДЦК за едногодишен период (до март 2012 г.) е 5,3% или с 50 базисни точки под референтната стойност от 5,8%, следователно, България изпълнява този критерий.

В сравнение с оценката от предходния доклад от 2010 г., дългосрочният лихвен процент в България чувствително е понижен, като в началото на 2010 г. той е бил 7%.