България избегна свиване на БВП
Растежът на годишна база е 0.5%, а на тримесечна 0%
Експресните оценки за брутния вътрешен продукт, публикувани миналия месец, бяха потвърдени с предварителните данни, които Националният статистически институт (НСИ) публикува вчера. Българската икономика е отчела 0% растеж през първото тримесечие на годината спрямо четвъртото на миналата. На годишна база пък БВП нараства с 0.5%.
На косъм от рецесията
България продължава да избягва икономическия спад и връщането към рецесията (свиване в две последователни тримесечия), което се наблюдава в някои държави от еврозоната (виж втория материал). Несигурността на пазарите потиска и без това свитото търсене в основни външнотърговски партньори на страната, което удря продажбите на компаниите износители и услугите, които ги съпровождат. Като цяло обаче за България всички институции прогнозират растеж на икономиката между 0 и 1% за тази година, а Министерството на финансите се придържа към прогноза за растеж от 1.4%.
Разбивката по компоненти на БВП (виж графиката) показва, че първото тримесечие традиционно е най-слабото в годината. Тогава е най-краткият месец с най-малко работни дни - февруари, транспортът и търговията са затруднени заради лоши пътни условия, а потреблението през януари традиционно спада след празниците, което на следващия месец се компенсира със спестяване.
Така в номинално изражение брутният вътрешен продукт е 15.07 млрд. лв., а за четвъртото тримесечие на миналата година бе 19.46 млрд. лв. Фактът, че номиналният размер на БВП е под равнището и на първото тримесечие на миналата година, предизвика анализаторите да разкритикуват методологията на НСИ за сезонно изглаждане на данните. Според националната статистика обаче методологията и прилагането й са по стандартите на европейската статистическа служба Евростат.
Делът на индустрията намалява
Заради свиването на износа и индустриалното производство делът на индустриалния сектор в брутната добавена стойност (реалното производство, без да се отчитат субсидиите и косвените данъци) намалява от 33.2% на 31.9%. Загубата на дял се компенсира главно от земеделието, чието тегло се увеличава от 2.9% на 3.7%. По отделни дейности подем има при търговските предприятия, туристическия бранш, сделките с недвижими имоти, както и в добивната промишленост. Свиване НСИ отчита в дейността на домакинствата и самонаетите лица и в активността на държавния сектор.
На косъм от рецесията
България продължава да избягва икономическия спад и връщането към рецесията (свиване в две последователни тримесечия), което се наблюдава в някои държави от еврозоната (виж втория материал). Несигурността на пазарите потиска и без това свитото търсене в основни външнотърговски партньори на страната, което удря продажбите на компаниите износители и услугите, които ги съпровождат. Като цяло обаче за България всички институции прогнозират растеж на икономиката между 0 и 1% за тази година, а Министерството на финансите се придържа към прогноза за растеж от 1.4%.
Разбивката по компоненти на БВП (виж графиката) показва, че първото тримесечие традиционно е най-слабото в годината. Тогава е най-краткият месец с най-малко работни дни - февруари, транспортът и търговията са затруднени заради лоши пътни условия, а потреблението през януари традиционно спада след празниците, което на следващия месец се компенсира със спестяване.
Така в номинално изражение брутният вътрешен продукт е 15.07 млрд. лв., а за четвъртото тримесечие на миналата година бе 19.46 млрд. лв. Фактът, че номиналният размер на БВП е под равнището и на първото тримесечие на миналата година, предизвика анализаторите да разкритикуват методологията на НСИ за сезонно изглаждане на данните. Според националната статистика обаче методологията и прилагането й са по стандартите на европейската статистическа служба Евростат.
Делът на индустрията намалява
Заради свиването на износа и индустриалното производство делът на индустриалния сектор в брутната добавена стойност (реалното производство, без да се отчитат субсидиите и косвените данъци) намалява от 33.2% на 31.9%. Загубата на дял се компенсира главно от земеделието, чието тегло се увеличава от 2.9% на 3.7%. По отделни дейности подем има при търговските предприятия, туристическия бранш, сделките с недвижими имоти, както и в добивната промишленост. Свиване НСИ отчита в дейността на домакинствата и самонаетите лица и в активността на държавния сектор.
