Марио Монти се опасява от разпадане на ЕС

Марио Монти се опасява от разпадане на ЕС

Натискът, обхванал еврозоната в последните години, вече носи белезите на психологическо разделяне на Европа

Италианският министър-председател Марио Монти се опасява, че напрежението от дълговата криза в еврозоната може да доведе до много по-тежки последици за целия европейски съюз. В интервю за германското издание "Шпигел" Монти коментира, че напрежение от дълговата криза в еврозоната вече е настроило страните-членски една срещу друга. Не трябва да се позволява това да разкъса Европа, апелира италианският премиер.

На въпрос за възмущението в Италия към Германия и оплакванията от германското високомерие към справянето на страната му с дълговата криза, Монти отговаря, че е обезпокоен и от това. Италианският премиер е разговарял с германския лидер за растящо негодувание в Италия не само към Германия и канцлера Ангела Меркел, но и към ЕС и еврото. Според Монти обаче проблемът е далеч отвъд германско-италианските отношения.

"Натискът, обхванал еврозоната в последните години, вече носи белезите на психологическо разпадане на Европа. Ние трябва да работил усилено за запазването й", казва премиерът. Монти предупреждава, че ако еврото стане причина за разпадането на Европа, то "основите на европейския проект" ще бъдат унищожени.

Финландия блокира покупката на държавни облигации

Финландия блокира покупката на държавни облигации

Двете страни поставят под въпрос споразумението за спасението на еврозоната от дълговата криза

Представителите на Финландия и Холандия заявиха, че ще блокира сделката за покупка на държавни облигации от страна на Фонда за спасяване на Еврозоната, съобщи BBC.

По този начин, двете страни поставят под въпрос споразумението, постигнато от лидерите на ЕС на срещата на върха миналата седмица, за спасението на еврозоната от дълговата криза.

Без съгласието на поне един от членовете на еврозоната фонда не може да купува държавни облигации на вторичния пазар.

Испания търси отговори за безработицата във Виена и Берлин

Испания търси отговори за безработицата във Виена и Берлин

В Испания повече от 50% от младежите между 16 и 24 години са безработни.

През целия си професионален живот Лола Сантияна се е опитвала да помогне на испанските безработни. Сега на 45 години тя може да стане една от тях. Бившият социален работник завежда правителствения департамент в Толедо и се занимава с проблемите на имигрантите в града и тяхната растяща група от безработни, разказва "Гардиън". Тя рядко е била по-заета.

"Никога не сме виждали нещо подобно. Работните места изчезват толкова бързо", казва Сантияна. "Обикновено по това време на годината пазарът на труда расте. Не и сега. За миналата година в района сме загубили 50 000 работни места".

Затънала в рецесия, с огромен частен дълг и затруднена банкова система, Испания е сочена за новата Гърция, а дясноцентристкото правителство на премиера Мариано Рахой е принудено да прилага сериозни мерки за съкращаване на разходите, за да запази мястото на страната в еврозоната.

Неотдавна обаче Испания беше пример за европейско спокойствие. От футбола до храната, от Билбао до Барселона, от модата до впечатляващата архитектура. Тези хубави времена са минало. "Живеехме във фантазия", казва Валериано Гомес, който до края на миналата година беше министър на труда в страната. "Беше абсурд. Сега трябва да се изправим пред действителността."

"Знам, че работата ми е приключила. Или ще трябва да сменя професията си, или да емигрирам", коментира Хесус Феликс, 33-годишен строителен инженер. "Всичко тук е спряло. Няма нищо. Имах свое място с ипотека, но банката ми го отне. Преместих се в дома на майка ми", допълва той.

В автономната област Кастиля ла Манча съкращенията засягат образованието и здравеопазването, както и департамента на Сантияна. "През юни 80 работни места ще бъдат закрити, през декември други 100. Ще ме уволнят", споделя тя и допълва, че обмисля да замине за Никарагуа.

Ситуацията в Толедо е пример за ефекта от икономиите в Европа. Наполовина построена болница е била изоставена. Румънски имигранти се прибират у дома. Някои местни строители се отправят към Балканите, за да търсят работа. ТридесетдГоишни мъже се връщат да живеят с родителите си.

И докато в Испания има най-голям брой безработни в целия ЕС, повече от 24%, Австрия се радва на пълна заетост. Безработицата в еврозоната е на-високата от 1997 г., но в Германия тя е на най-ниското си равнище за същия период.

Виена се е превърнала в място за среща на политици, дипломати, академици и експерти по заетостта, търсещи тайната на спасението от масовата безработица. "Делегациите пристигат от цяла Европа, за да ни питат как го постигаме", казва Йоханес Копф от австрийската служба по заетостта AMS.

Обяснение може да бъде намерено в инициативи като Top-Lokal във Виена. Мястото прилича на ресторант и представлява публично финансиран социален проект, който има за цел да върне дългосрочно незаетите на работа.

Чакащи на маси, сервиращи напитки и почистващи съдове, 70-те души персонал в друга ситуация биха приличали на безнадеждни случаи - бивши затворници, пристрастени към наркотиците и скитници. Това е ресторант, но всъщност е благотворителност, казва Елизабет Шюгерл-Кинер, която е част от проекта. "Става въпрос основно за социална работа, но не ни е позволено да го казваме", уточнява тя.

"Обичам го", споделя румънката Николета Керошевич, която е част от проекта във Виена и е имала работа допреди година, когато я уволняват. "Позволено ми е да остана тук за шест месеца, тогава се надявам да намеря работа в кетъринга. Обожавам да работя в кухни", допълва тя.

Има десетки подобни проекти в Австрия, където 4-процентната безработица е най-ниската в Европа. Едва 2.5% от завършилите университет не работят, според AMS. Средно всеки останал без работа, отново започва да работи до три месеца в сравнение с около две години в Испания. "Австрия все още е благословен остров. Всеки, който иска работа, може да намери", смята Шюгерл-Кинер.


Много са обясненията за успеха на Австрия и провала на Испания - географията, културата, икономическата сила, възможностите за съкращaване и наемане на персонал, разходите за единица труд, политиките за заплатите и образованието. Списъкът е дълъг. Най-сериозната причина за испанските проблеми обаче е сривът в строителния сектор.


Икономиката ни беше напълно зависима от строителния сектор, който беше двойно по-голям от средното за ЕС, коментира Игнасио Тохо, ръководител на една от двете най-големи испански федерации на синдикатите ССОО. "Имаме пет милиона безработни. Тази година те ще станат шест милиона. Корените на кризата са испански, това е наша грешка. Но двете години политики на икономии в Европа тласкат Испания твърде далече, твърде бързо, за да намали дефицита си до 3% (от БВП) до следващата година (от почти 8% тази година). Това е невъзможно", подчертава той.


Обратното се случва в Германия, която засега е най-голямата европейска икономика и често е сочена за модел за успешна политика по заетостта и ниска безработица от около 5.7%. Наскоро най-големият индустриален профсъюз IG Metall спечели увеличение от 4.3% на заплатите на членовете му - най-голямото за последните 20 години.


Според експерти по европейска икономика германските работници печелят девет десети от това, което би трябвало, докато испанците и португалците получават до 20% повече, а гърците и италианците - до 30% и 10% съответно.

Радикалните съкращения и реформи на пазара на труда преди почти десет години при управлението на канцлера Герхард Шрьодер запазиха заплащането относително ниско и заетостта висока.

Според служители от Европейската комисия обаче има и негативни страни в германския успех. Няма установена минимална заплата, участието на жените на пазара на труда е относително ниско и има много "работещи бедни" заради бума на зле платени работни места, които изискват ниска квалификация на служителите.


Скорошно проучване показва, че 50% от работещите жени в Германия са на половин работно време и са ниско платени, една трета са доволни от това, друга една трета не може да намери нещо по-добро, а останалите се надяват на издигане в кариерата.


Правителствената политика обаче има голямо значение. По време на финансовата криза през 2008-2009 г. Германия, Австрия и Белгия използваха част от фискалните си стимули, за да спрат увеличаването на опашките за помощи за безработни. Те плащаха на фирми, за да съкратят работното време, вместо да уволняват персонала, и увеличиха заплатите, за да компенсират част от намалените доходи. Когато положението се подобри, служителите се завърнаха към пълното работно време.


Дори и по време на най-тежката рецесия през 2008 г. и 2009 г., когато германската и австрийската икономика се свиха с 5% и 4%, имаше минимално увеличение на безработицата (0.3% и 1%). За същия период безработицата в Испания и Ирландия скочи с около 7% и 6%.


"Вижте какво се случи в Гърция и Ирландия и сега ще се случи и тук", казва 15-годишния Раян по време на протест в Мадрид. "Винаги спорим за това, докато вечеряме. Все повече деца питат родителите си дали могат да заминат да учат в чужбина. Няма бъдеще тук."

В Испания и Гърция повече от 50% от младежите между 16 и 24 години са безработни, в Португалия те са 35%, в Италия и Ирландия - 32%. В Германия младежката безработица е около 8%."

В скорошно проучване на Международната организация на труда (МОТ) се казва, че Европа е изправена пред "загубено поколение". Други говорят за "обречено поколение". Според МОТ поне до 2016 г. ситуацията няма да се подобри.


"Казвам на младите хора, че е много трудно. Дори не можете да навлезете на пазара на труда. А това е най-добре образованото поколение, което Испания е имала", споделя Франсиско Утрера Мора от управляващата Народна партия. "Условията са толкова строги, че компаниите дори няма да наемат млади хора, когато се нуждаят от тях."


Въпреки постоянните оплаквания на политици и работодатели за липсата на достатъчно умения изследване сред 500 компании от април сочи, че 86% от компаниите в Европа са намалили или замразили инвестициите в обучения през последната година.


За разлика от Гърция в Испания и Ирландия няма големи размирици. "Хората тук винаги са мислили, че Испания е проблемът и Европа е решението", казва Гомес. По думите му обаче това се променя. "Навлизаме в период на политически риск. Хората започват да се разочароват. Омръзнало им е от Европа", допълва той.

Тройката ще надзирава Испания

Тройката ще надзирава Испания

Уверенията на Мариано Рахой, че помощта идва без тежки условия, все повече се пропукват

В събота испанският премиер обяви, че условията по заема ще засягат само банките

Испания ще бъде поставена под надзора на международните кредитори след отпускането на спасителен заем за банковата й система, съобщава Reuters, позовавайки се на официални източници от Европейския съюз (ЕС) и Германия. Това е в противоречие с изказванията на испанския министър-председател Марионо Рахой, който настояваше, че средствата ще бъдат отпуснати без подобни ангажименти. Решението на еврозоната да отпусне до 100 млрд. евро за испанските банки доведе до силен ръст на европейските акции и единната валута, а лихвите по испанските и италианските облигации започнаха да спадат на вторичния пазар.

Официалните изявления относно спасителния пакет оставят редица открити въпроси, включително точната сума на помощта и начините на разпространението й. След обявяването на споразумението в събота Мариоано Рахой обяви, че то ще включва само условия за банковия сектор и "няма да има нищо общо" с процедурите, съпътстващи спасителните пакети за Гърция, Ирландия и Португалия.

В последствие обаче европейският комисар Хоакин Алмуния и германския финансов министър Вофганг Шойбле коментираха, че както и при другите спасителни пакети, т. нар. "тройка" трябва да наблюдава процеса. Тройката включва Европейската комисия, Международният валутен фонд и Европейската централна банка. "Разбира се, че ще има условия. Който и да дава парите, няма да ги даде просто така", коментира Алмуния пред испанското радио Cadena Ser.

Той също така заявява, че МВФ ще бъде напълно ангажиран с надзора на испанската програма, въпреки, че няма да отпуска средства. Банките, които ще се възползват от помощта, трябва да представят планове за преструктуриране. От своя страна Шойбле е коментирал пред германска радиостанция, че "щом испанската държава взема заемите, тя трябва да е отговорна за тях. По всяка вероятност и в този случай ще има "тройка". Естествено е да има надзор, за да е сигурно, че програмата се изпълнява, но това се отнася само за преструктурирането на банките".

Заемът за Испания зарадва пазарите

Заемът за Испания зарадва пазарите

Анализаторите не очакват позитивните тенденции да се окажат устойчиви, предвид оставащите неясноти около бъдещето на еврозоната

Новината за отпускането на 100-те милиарда евро помощ за испанските банки оцвети борсовите индекси по света в зелено.

Световните пазари започнаха седмицата със силен ръст, след като инвеститорите приветстваха решението на европейските политици да се отпусне помощ от 100 млрд. евро за стабилизиране на испанските банки. Индустриалните суровини също отчитат стабилно търсене, след като последните статистики за Китай показаха по-силен от очакваното износ и по-слаба от очакваното инфлация. Това увеличи надеждите, че Пекин ще продължи да разхлабва паричната политика при нужда.

Световният индекс FTSE отчита ръст от 1.2%, след като акциите в Азиатско-тихоокенаския регион напреднаха с 1.8%, а FTSE Eurofirst 300 отвори с ръст от 1.5 на сто. Японският индекс Nikkei се повиши с 2%, хонгконгският Hang Seng - с 2.1 процента, южнокорейският Kospi - с 1.6%, а в Китай Shanghai Composite нарасна с 0.3 на сто.

Основният испански индекс Ibex 35 е нагоре с 4.6%, а акциите на европейските банки са поскъпнали с 3.3%. Британският индекс FTSE 100 е нараснал с 1.7%, а германският DAX и френският основен индекс CAC-40 с по 2%. Американските фючърси в рамките на S&P 500 също са поскъпнали с 1.3% и явно ще продължат ръста си с от миналата седмица.

Златото поскъпна с 0.4 на сто до 1601 долара за тройунция, суровият петрол напредна с 1.79 долара до 86.13 долара за барел, а сорта Брент – с 2.12 долара до 101.6 за барел.

Скачени съдове

Притокът на пари към по-рискови активи става за сметка на отлив от "сигурните убежища" на инвеститорите, отбелязва Financial times. Доходността по щатските 10-годишни облигации, които преди седмица отбелязаха рекордно дъно под 1.5%, се покачиха с 5 базисни точки до 1.68%, а лихвите по еквивалентните германски бундове скочиха със 7 базисни точни до 1.38%. Испанските 10-годишни облигации също започнаха да привличат купувачи и лихвите по тях спаднаха с 14 базисни точки до 6.07%.

Доларът, който доскоро печелеше от тревогите около еврозоната и растежа на световната икономика, също започва да спада и засега е поевтинял с 0.7%. Същевременно еврото поскъпна до 1.2634 долара, като в петък затвори на 1.2516 долара.

Вълна от оптимизъм

Апетитът към рискови активи се върна на пазара, след като през почивните дни финансовите министри на еврозоната се съгласиха да бъдат отпуснати до 100 млрд. евро на Испания, за да може четвъртата по големина икономика в региона да рекапитализира затруднения си банков сектор. Окончателният размер на спасителния заем ще бъде определен, след като по-късно този месец бъде публикуван независимият одит на испанските банки.

Друг фактор бяха изненадващо добрите данни от Китай. Изненадващият ход на Китайската народна банка да намали основния лихвен процент миналата седмица създаде опасения, че статистическите данни за икономиката ще бъдат слаби. Цифрите обаче се оказаха положителна изненада, макар че все още сочат за отслабване на икономиката. През май китайският износ се е увеличил с 15.3% спрямо миналата година, а инфлацията е спаднала до двегодишно дъно от 3%.

"Фактът, че Испания ще получи помощ при по-леки условия от спасителните планове за Гърция, Португалия и Ирландия също дойде като добра новина. Заедно със смесените, но по-добри от очакваното китайски данни, това предразполага пазарите да растат в началото на седмицата", коментират анализаторите на Crеdit Agricole Corporate & Investment Bank, цитирани от Wall Street Journal. Спасителният пакет за Испания няма да включва допълнителни изисквания за бюджетни икономии, каквито бяха наложени на другите затруднени държави.

Едно наум

Въпреки ръста при отварянето на търговията, някои участници на пазара остават скептични за шансовете тази тенденция да се окаже трайна, тъй като е въпрос на време първоначалната еуфория да бъде заместена от въпроси за това откъде точно ще дойдат парите и дали това не е стъпка към спасяване на самата Испания, а не само на банките й. Наближаващите избори в Гърция също привнасят усещане за несигурност.

"Сумата от 100 млрд. евро далеч надхвърля 40-те милиарда, които се очаква да са нужни за испанските банки. Това ще увеличи държавния дълг с около 20%. Размерът на спасителния пакет е значителен, което само по себе си също е притеснително и в бъдеще това може да се обърне срещу еврото", отбелязват още от Crеdit Agricole.

Спасяването на банките в еврозоната е струвало 4.5 трлн. евро на данъкоплатците

Спасяването на банките в еврозоната е струвало 4.5 трлн. евро на данъкоплатците

Брюксел настоява за правомощия на държавните власти, а оздравяването на банките да се поеме от акционерите и кредиторите, а не от данъкоплатците

Предстои предложенията да бъдат обсъждани и гласувани, като прогнозите са, че те могат да влязат в сила едва след 2014 г.

Общо 4.5 трлн. евро (37% от БВП на Европейския съюз) е размерът на държавните помощи за финансови институции, които е одобрила Европейската комисия (ЕК) в периода между октомври 2008 и октомври 2011 г. Това показва справка на институцията, предоставена днес на медиите. С тази сума са били предотвратени масови банкови фалити и икономически сътресения, но всичко това се случи за сметка на данъкоплатците. За да бъдат защитени интересите им и бъдеще, както и за да се подпомогне процесът на възстановяване и оздравяване на европейските икономики, Еврокомисията представи днес пакет от мерки.

Те гарантират, че в бъдеще властите ще могат да се намесват решително още преди възникването на финансовите проблеми, както и от самото начало при появата на трудности. Освен това в тях е заложено, ако финансовото състояние на банка се влоши непоправимо - основните функции на банките да могат да бъдат запазени, а разходите по преструктуриране и оздравяване да се поемат от собствениците на банките и кредиторите, а не от данъкоплатците.

ЕК предлага конкретни инструменти, които са разпределени в три групи правомощия — "предотвратяване", "ранна намеса" и "оздравяване". Има и някои конкретни идеи за осигуряване на финансирането на оздравителните действия като например създаването на мостова банка, фондове за оздравяване, както и да се използват схемите за гарантиране на депозитите (СГД) на държавите членки. 

Предстои предложенията да бъдат обсъждани и гласувани, като прогнозите са, че ако се стигне до одобрението им, те могат да влязат в сила едва след 2014 г.

Подготовка и превенция

Банките трябва да разработят планове за възстановяване с мерките, които ще предприемат при влошаване на тяхното финансово състояние и с помощта, на които ще възстановят своята рентабилност, предлагат от ЕК.

От властите, отговорни за оздравяването на банки, също се изисква да подготвят планове за оздравяване с варианти за действия спрямо банки в критично състояние, които вече не са рентабилни. 

В същото време, ако властите установят пречки пред вероятността банката да бъде успешно оздравена, те могат да изискват от нея да промени правните или оперативните си структури. Целта е да се гарантира, че може да бъде оздравена по начин, който не накърнява важните й дейности, не застрашава финансовата стабилност или не поражда разходи за данъкоплатците, предлагат експертите, посочват от ЕК.

Финансовите групи могат да сключат споразумения за вътрешногрупова подкрепа, за да ограничат разрастването на кризата и да окажат бърза подкрепа на финансовата стабилност на групата като цяло. С разрешение на надзорните органи и със съгласието на акционерите, работещите в група институции могат да предлагат финансова помощ (под формата на заеми, гаранции или активи за обезпечение при сделки) на други субекти в рамките на групата, които изпитват финансови затруднения.

Ранна намеса

Ранната намеса ще осигури действия в отговор на финансовите затруднения веднага щом възникнат. Правомощията за ранна намеса се задействат, когато дадена институция не удовлетворява или е вероятно да наруши регулаторните капиталови изисквания, казват от ЕК. 

Властите могат да изискат от институцията да приложи набелязаните в плана за възстановяване мерки, да разработи програма за действие и график за нейното изпълнение, да изисква свикването на събрание на акционерите, на което да бъдат взети спешни решения, и да изиска от институцията да състави със своите кредитори план за преструктуриране на дълга.

Освен това надзорните органи ще имат правото да назначават в банките извънреден управител за определен период от време, когато е налице сериозно влошаване на тяхното финансово състояние, а посочените до тук инструменти не са достатъчни за подобряване на ситуацията. Основно задължение на извънредния управител ще бъде да подобри финансовото състояние на банката, както и разумното управление на нейната стопанска дейност.

Правомощия и инструменти за оздравяване

Оздравяване се извършва, ако превантивните мерки или ранната намеса не успеят да попречат на влошаването на състоянието на банката до такава степен, че фалира или е вероятно да фалира. Ако властите сметнат, че няма алтернативни мерки, които биха могли да предотвратят фалита на банката, и че обществените интереси (достъп до важни банкови услуги, финансова стабилност, доверие в публичните финанси и т.н.) са изложени на риск, те следва да поемат контрол над институцията и да пристъпят към решителни мерки за оздравяване, предлагат от Еврокомисията.

Правомощията и инстирументите за оздравяване ще бъдат хармонизирани, което ще гарантира, че националните власти във всички държави членки разполагат с един и същ набор от инструменти и подход за управление на банковите фалити. Използването на инструментите води до намеса в правата на акционерите и кредиторите, която е оправдана, поради крайната необходимост от защита на финансовата стабилност, на вложителите и данъкоплатците, но въпреки това са предвидени защитни мерки, които гарантират, че инструментите за оздравяване няма да бъдат използвани неправомерно, коментират от ЕК.

Основните инструменти за оздравяване са следните:

- Инструмент за продажба на стопанска дейност, чрез който властите продават цялата фалирала банка или част от нея на друга банка;

- Инструментът "мостова институция", който се състои в определяне на качествените активи или важните дейности на банката и отделянето им в нова банка (мостова банка), която да бъде продадена на друг субект. Старата банка с лошите или второстепенни функции се ликвидира съгласно обичайното производство по несъстоятелност;

- Инструментът за отделяне на активи, чрез който лошите активи на банката се заделят в дружество за управление на активи и по този начин се изчиства балансът на банката. С цел този инструмент да не се използва единствено като мярка за държавна помощ, рамката предвижда той да се прилага само във връзка с друг инструмент (мостова банка, продажба на стопанска дейност или обезценяване). Това гарантира, че едновременно с получаването на помощ банката се преструктурира.

- Инструмент за спасяване на банката чрез рекапитализация чрез частен капитал посредством отмяна на акции или намаляване на дяловото участие, а исковете на кредиторите се намаляват или преобразуват в акции. Институция, за която не може да бъде намерен частен купувач или чието разделяне е твърде сложно, може да продължи да предоставя основни услуги без да е необходимо да бъде спасявана с публични средства. Банката ще трябва да държи минимален процент от общите си пасиви под формата на инструменти, които могат да бъдат използвани за спасяване чрез рекапитализация. Ако това се случи, те се обезценяват по предварително определен ред в зависимост от ранга на вземанията, за да може институцията да възстанови рентабилността си.

Сътрудничество между националните органи

По отношение на банки от ЕС или групи, които имат трансгранична дейност, рамката насърчава сътрудничеството между националните власти на всички етапи от подготовката, намесата и оздравяването. Създават се колегиуми за оздравяване, ръководени от органа за оздравяване на групата и с участието на Европейския банков орган (ЕБО). ЕБО ще улесни съвместните действия и при необходимост ще играе ролята на медиатор. С това се поставят основите на все по-тясно обвързан надзор на равнище ЕС върху трансграничните субекти, който ще бъде допълнително разгледан през следващите години в контекста на прегледа на европейските надзорни структури.

Мостова банка и фондове за оздравяване

За да бъдат наистина ефективни, инструментите за оздравяване се нуждаят от известни финансови средства. Така например, ако властите създадат мостова банка, за нейното функциониране ще бъде необходим капитал или краткосрочни заеми. Ако не може да се разчита на пазарно финансиране и за да не се налага оздравяването да бъде финансирано от държавата, ще бъде осигурено допълнително финансиране посредством фондове за оздравяване, които събират от банките вноски, съобразени с техните задължения и рискови операции, съобщават от ЕК.

Във фондовете трябва да се натрупат достатъчно средства, които за десет години да достигнат 1% от обезпечените депозити. Те ще бъдат използвани единствено за постепенно преструктуриране и оздравяване, а не за спасяване на банка с публични средства. Националните фондове за оздравяване ще си взаимодействат най-вече с оглед осигуряване на финансиране за оздравяване на трансгранични банки.

Директивата за оздравяванията предвижда също да се използват схемите за гарантиране на депозитите (СГД) на държавите членки. СГД ще предоставят финансиране успоредно с фонда за оздравяване, за да се постигне защита на вложителите на дребно. Държавите членки дори ще имат право да обединяват СГД и фонда за оздравяване, при условие че съществуват гаранции, че схемата разполага с достатъчно средства, за да обезщети вложителите в случай на фалит.

Инвеститорите търсят убежище заради проблемите в еврозоната

Инвеститорите търсят убежище заради проблемите в еврозоната

Страховете за бъдещето на еврозоната понижиха до рекордни нива разходите за финансиране на САЩ, Германия и Великобритания, чиито ДЦК са считани за сигурни убежища при кризи.

© Brendan Mcdermid

Доходността по десетгодишните американски облигации спадна до нива, които са виждани последно през 1946 г., а тези на Германия и Великобритания удариха рекордни дъна, тъй като инвеститорите се стремят да намерят сигурно убежище за активите си на фона на кризата в еврозоната, съобщава Financial times. Притеснените инвеститори дори започнаха да дават заеми на Берлин безплатно, като лихвите по двегодишните германски облигации спаднаха почти до нула за пръв път.

Доходността по държавните ценни книжа на САЩ с десетгодишен падеж достигна 1.62% - ниво, което за последно е било достигано през март 1946 г. Лихвите по базовите германски облигации спаднаха до 1.26%, а тези на Дания до 1.09%. Във Великобритания лихвите по държавните облигации спаднаха до 1.64% - рекордно дъно, откакто е започната да се води статистика през 1703 г.

"До тези екстремни нива се стигна, защото сме в екстремно опасна ситуация. Хората просто искат да вложат парите си някъде, където ще са сигурни, че ще могат да си ги вземат обратно. В скоро време може би дори ще плащат на САЩ и Германия, за да се грижат за парите им", коментира Гари Дженкинс, ръководител на кредитния анализатор Swordfish Research.

Търсенето на убежища от инвеститорите настъпи заради допълнително влошаващата се ситуация в Италия и Испания – третата и четвъртата най-големи икономики в еврозоната. Рим проведе разочароващ търг на ДЦК в сряда, при който лихвите по десетгодишните облигации надминаха 6% за пръв път от януари. Еврото също задълбочи спада си спрямо долара и започна да се разменя за по-малко от 1.24 долара за пръв път от две години.

Объркването около това как испанското правителство ще осигури 19 млрд. евро, нужни за спасяването на затруднената банка Bankia, доведе до повишаване на разходите по дълговете на Мадрид близо до нивата, при които Португалия, Ирландия и Гърция прибегнаха до международна финансова помощ. Разликата в доходността на испанските и германските десетгодишни облигации достигна 540 базисни точки, което е най-високото ниво от въвеждането на еврото.

Икономистите прогнозират, че разходите по задълженията на САЩ, Великобритания и Германия вероятно ще продължат да спадат заради влошаващата се икономическа ситуация и опасността от още намеси на централните банки. През последните месеци много мениджъри на активи насочват парите на клиентите си и към валути, считани за сигурни като швейцарския франк и американския долар.

"Стремежът за отбягване на риска, бързо влошаващата се световна икономика и необичайно ниските лихвени проценти ще задържат за доста време ниската доходност по средносрочния и дългосрочен дълг на тези държави", коментира Мохамед Ел-Ейран, главен изпълнителен директор на фонда Pimco.

От своя страна Ник Гартсайд от JPMorgan Asset Management прогнозира, че лихвите по германските облигации лесно могат да паднат под 1% - нещо, постигано сред развитите икономики само от Япония и Швейцария. Според него лихвите по щатските и британските облигации може да спаднат под 1.5%.