Плевнелиев призна за „тежък проблем за сигурността на България"

Плевнелиев призна за „тежък проблем за сигурността на България"

КСНС предлага още Министерски съвет да организира и проведе „нов задълбочен анализ на динамиката за средата за сигурност за изясняване на причинно-следствените връзки между отделните фактори, събития и действия" при атаката в Бургас. Снимка: БГНЕС

Президентът Росен Плевнелиев призна наличието на „тежък проблем за сигурността на България" след терористичната атака срещу израелските туристи в Бургас.

„След 18 юли не можем да говорим само за рискове от терористични атаки. Имаме нова реалност и си даваме сметка, че е налице тежък проблем за сигурността на страната," подчерта държавният глава, цитиран от БГНЕС, след заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност.

Анализ и подобряване на работата на структурите и актуализиране на „концептуалния национален модел за противодействие на тероризма" са сред предложенията към правителството, които членовете на КСНСприеха след 5-часови разговори.

Според Росен Плевнелиев атаката в Бургас е била видимо добре планирана, в ресурсно отношение добре осигурена и е било трудно да се предвиди.

Според него атентатът е „дръзко и грубо предизвикателство върху националната сигурност на Република България".

След като обсъдиха „актуалното състояние на средата за сигурност и на системата за национална сигурноств контекста на терористичния акт на летище Бургас", членовете на КСНС са единодушни, че проведената на летище Бургас атака изисква нов анализ на динамиката на средата за сигурност.

Така според заключенията защитата на българските и на чуждите граждани на територията на България от терористични посегателства остава първостепенен приоритет на службите за сигурност.

В становището на КСНС е записано още, че след като бъде направен този задълбочен анализ е необходимо надграждане на концептуалния национален модел за противодействие на тероризма в съответствие с новите реалности.

Решено е, след като бъде изготвен този анализ, да се „актуализират краткосрочната и дългосрочната държавна програма за осигуряване и гарантиране на необходими организационни, човешки и финансови ресурси и развитието на нуждите организационни и системи за ефективно противодействие на тероризма".

КСНС предлага още Министерски съвет да организира и проведе „нов задълбочен анализ на динамиката за средата за сигурност за изясняване на причинно-следствените връзки между отделните фактори, събития и действия, довели и до терористичния акт на летище "Сарафово".

Този „нов и задълбочен анализ" трябва да направи и изводи и да оцени как въздействат комплексно върху националната сигурност.

Второто предложение е правителството да „актуализира концептуалния национален модел за противодействие на тероризма в съответствие с промените в средата на сигурност и разполагаемите ресурси и го предостави на вниманието на Народното събрание".

„Да се подобри работата на националния ситуационен център към Министерски съвет за управление при кризи" е третото предложение.

Четвъртото предложение е да се разработят „подробни процедурни правила за работа в условия на криза на Съвета по сигурност при Министерски съвет и осигуряващите го органи".

Росен Плевнелиев даде разузнаването на Министерски съвет 

Росен Плевнелиев

Националната разузнавателна служба (НРС) минава към Министерски съвет, а Национална служба „Охрана" остава на подчинение на президента. Това е решено на днешния Консултативния съвет за на национална сигурност, стана ясно след края на заседанието.

С пълен консенсус участниците в Консултативния съвет за на национална сигурност (КСНС) приеха да бъде изготвен общ устройствен закон, който да регламентира дейността на службите за сигурност.

На базата на този закон ще бъдат изработени проектозакони за Националната разузнавателна служба (НРС), за Военното разузнаване и за Националната служба за охрана (НСО).

Правителството да внесе в парламента анблок четирите законопроекта до края на декември 2012 г. и да бъдат приети до април 2013 г., съобщи президентът Росен Плевнелиев след заседанието на КСНС, продължило повече от четири часа.

Заседанията на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) ще се провеждат редовно -веднъж на три месеца, а не само при кризисни ситуации. Искам да споделя моята амбиция да засилим ролята му. Това каза президентът Росен Плевнелиев при откриване на първото заседание на Консултативния съвет по национална сигурност.

„За мен е учудващо, че толкова години президентската институция не е изготвила правила за работа на КСНС. В края на заседанието ще предложа правила за работа, които да бъдат обсъдени в рамките на един месец", посочи държавният глава.

Темите на заседанието бяха две. Първата е „Продължаване на реформите в сектор "Сигурност". По нея доклад изнесе вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов. Втората тема е "Енергийна сигурност". По нея доклад изнесе министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев.

„И двете теми са с голяма обществена значимост", посочи Плевнелиев.

ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА РЕФОРМИТЕ В СЕКТОР "СИГУРНОСТ"

„Успехът на нацията зависи от това да създадем сигурна и предвидима среда за обществото и за отделния гражданин", каза президентът.

„Устойчивото развитие е свързано с това да можем да планираме бъдещето. Българските граждани трябва да имат сигурност, да виждат справедливост. Инвеститорите трябва да са спокойни", отбеляза той.

По думите на държавния глава българската армия, българската полиция и службите за сигурност работят в динамично променяща се среда. „Те трябва да реагират бързо, да формулират правилно своите приоритети, трябва да насочват ресурсите си в съответствие с променящата се среда", подчерта Плевнелиев.

„В новите условия нито една институция или организация не може самостоятелно да противодейства ефективно на заплахите за национална сигурност. Необходими са целенасочени, координирани съвместни действия. Нужен е подход, при който разглеждаме армията, полицията, службите за сигурност като взаимосвързани и взаимозависими елементи от една система за национална сигурност, които работят съвместно за постигане на общи цели. Трябва да научим тези институции гъвкаво да управляват своите ресурси, прецизно да определят целите и да се фокусират върху тях. Колкото по-скоро звената за национална сигурност се научат да работят заедно, толкова по-бързо ще постигнат значим ефект за обществото", каза Росен Плевнелиев.

ЕНЕРГИЙНАТА СИГУРНОСТ

„Богатството на нацията изтича през неефективни машини и неизолирани жилища. Енергийната ефективност е безспорен фактор в националната ни сигурност".

„Енергийната сигурност е ключов фактор за устойчивото икономическо развитие на страната и просперитета на българските граждани. Чрез енергийната сигурност ние трябва да гарантираме, че никакви политически, икономически, социални или природни процеси няма да нарушат достъпа ни до енергийни ресурси. Интересът на българските граждани и на българската индустрия трябва да бъде водещ. Те не бива да стават заложници на корпоративни интереси. България може да засили енергийната си независимост като диверсифицира източниците, доставчиците и трасетата", посочи държавният глава.

По думите на Плевнелиев потребителите трябва да имат достъп до конкуриращи се доставчици. Трябва да се гарантира на българските граждани пазарни цени, които да са подвластни на пазарни механизми, каза президентът.

Бойко Борисов: Няма да има вицепремиер, отговарящ за службите

Има абсолютен консенсус по темата за национална сигурност. Това каза премиерът Бойко Борисов след първото заседание на Консултативния съвет по национална сигурност.

По думите му, е недопустимо след 22 години да няма закон за службите. Борисов заяви, че има консенсус с всички политически сили, че е нужен устройствен закон. Министър-председателят заяви, че очаква този закон да бъде внесен в парламента до края на годината и да бъде приет в този мандат.

"Цветанов оттегли предложенията в доклада. За вицепремиер никога не е говорено пред мен", каза Борисов във връзка с хипотези за вицепремиер, който да отговаря за службите.

"Благодаря на г-н Станишев за конструктивната позиция по темата за сектор "Сигурност", добави премиерът. По темата за енергийната сигурност премиерът заяви: "Най-евтината е спестената енергия". Ако имах договор за АЕЦ "Белене" с цени, разчети, срокове... Ние сега хипотетично си говорим за цени, пазари за нещо, което е трябвало да бъде подписано 2007 г. И към момента ние изнасяме огромно количество електроенергия. Площадката в "Козлодуй" дава възможност и за 8-ми реактор, ако ни потрябва", отбеляза Борисов.

Премиерът Борисов изтъкна, че по темата за продължаването на реформите в сектор „Сигурност" е постигнат пълен консенсус, което много рядко се случва.

Лидерът на БСП Сергей Станишев каза от своя страна, че след Стратегията за национална сигурност трябва да има рамков устройствен закон, да са ясни функциите и отговорностите на институциите и на базата на такъв закон да се напишат закони за НРС, за Военното разузнаване и НСО. Това е позитивно, подчерта Станишев.

По другата обсъждана тема в Съвета - за енергийната сигурност, не беше постигнат консенсус. Членовете на Съвета, с изключение на БСП се обединиха, че трябва да се приложи комплекс от мерки за енергийна диверсификация и енергийна сигурност, съобщи Плевнелиев. Той посочи като такива намаляване на зависимостта на България от внос на енергийни ресурси, включително чрез концесиониране на собствени находища; ускоряване на изграждането на междусистемни газови връзки.

Според обяснението на Сергей Станишев по темата за енергийната сигурност не се е стигнало до консенсус, защото нямало ясна концепция за бъдещето на атомната енергетика и за причините за отказа от проекта „Белене".

„Не видях ясна концепция как се гарантира енергийната сигурност, какви са цените на енергията за средносрочен период", добави Станишев.