Журналистка стана проститутка, за половин час трима поискаха секс

"Миличка, днес полицаите прибират и няма да се работи. Така че направо си тръгвай", с майчински загрижен тон в гласа ме известява 56-годишната проститутка Рени Иванова.
Изрусената жрица на любовта е изминала пеша почти цялата дъга на Околовръстното шосе от разклона за столичния квартал Лозен до кръстовището на Горубляне, където днес е моето работно място. 
В уникален експеримент като репортер на "168 часа" ще вляза в ролята на проститутка, за да проверя 
дали в бранша е възможно да се работи на свободна практика,
или пазарът отдавна е разпределен и не търпи независими електрони, каквито се хвалят, че са някои от дамите, продаващи плът и ласки на прашните шосета около българските градове. 
Точно в 12.55 часа колата ме оставя на едно от най-"оборотните" разширения на софийското Околовръстно и паркира десетина метра по-надолу. 
Съботното слънце напича разголените ми крака и разгорещява мераците на профучаващите край изложеното ми за продан тяло шофьори. Докато жените ме подминават с безразличие, 
любопитните мъжки очи зад воланите опипват плътта ми,
а главите им се извъртат по посока на изложената стръв като лакоми мечоци, надушили каца с мед. 
Винаги съм се чудела дали някой забелязва труженичките по магистралите и дали изобщо им спира? Отговорът не закъснява. Три минути след като безмълвно съм извадила на уличния тезгях тялото си, край него намалява тъмен раздрънкан голф с пернишка регистрация.

Отвътре като лалугер наднича прошарен мъж с изпито мургаво лице. Уморените очи на шофьора с прошарена коса и беззъба физиономия пощипват бедрата ми и ги преценяват, сящаш мъжът не е спрял на пътя, за да си вземе проститутка, а току-що е влязъл в кварталната баничарница, за да закуси. И му е все едно какво ще си купи. Просто иска да засити глада си срещу шепата стотинки, които все още дрънкат в поизкъсания му джоб. Провокирам динамика с кокетно помахване с ръка и свивам очи в очакване на първата оферта за деня.
Няколко дни по-рано
Преди да изложа плътта си на пътя, се срещам с представител на бранша. Едър, симпатичен, млад мъж от провинцията, който твърди, че се е отказал от занаята, след като е излежал присъдата си за сводничество. 
"Ще си сложиш къса пола, мрежест чорапогащник и ботуши на висок ток задължително. Не забравяй и презарвативите, все пак отиваш на работа", разтапя се в ехидна усмивка здравенякът, докато ми дава указания как трябва да изглеждам, за да се влея в армията от над 8000 официално оповестени жрици на любовта, без да предизвиквам съмнение.
Осъденият за сводничество мъж ми предлага схема, която да ме вкара в най-печелившия незаконен бизнес у нас, като минимализира рисковете.

Бившият сутеньор обяснява, че за да видя истинското лице на професията или поне част от нея, да се запозная с играчите и да се срещна с конкуренцията, е необходимо да убедя "магистралното обществото", че мога да работя и да се превърна в пружинка от този порочен, но изключително печеливш механизъм, превръщаш плътта и ласките в банкноти. За целта трябва да организирам поне четирима клиенти, които да ме "наемат" по предварително уточнен график, да симулират поток от купувачи на ласки и така да легитимират статута ми на автентична проститутка.

Подготовката на "мероприятието" изисква и проучване на терена

За да преценя къде е най-вървежната и безопасна позиция за работа, оглеждам в движение няколко пъти района на Околовръстното от Камбаните до разклона за Лозен. Наблюдавам внимателно "работничките", облеклото, мимиките и поведението им и дори спирам при някои от тях. 

"Ебавате ли се с мен", реагира спонтанно труженичката, опакована в черни къси гащета и дебел ластичен колан, и отстъпва крачка назад. Не само тя, но и повечето от момичетата на пътя притежават перфектно функциониращ инстинкт за самосъхранение и имат качества на първокласни психолози, които им помагат да преценят дали клиентът е благонадежден, опасен или платежоспособен.

"15-30, но сте много... Чакам моя", съобщава информативно тарифата си жрицата на любовта и с ловки движения изважда мобилния телефон от чантичката си. В този момент нямам никаква представа колко полезни по-късно ще се окажат тези нейни реплики.

Акцията

Ръката ми потрепва, докато несигурно очертава контура на околоочната линия. Прокарвам плътен слой агресивен червен руж и нахлупвам къса червеникава перука.

Не...

Поклащам глава срещу образа в огледалото - никога не съм си представяла, че някога бих изглеждала толкова абсурдно и смешно. Няма как. На Околовръстното дрескодът е категорично клиширан и няма никакво значение дали ми харесва. Трябва да продавам плът, а мъжете, търсещи ласки на пътя, искат клише. Плащат за клише и затова ще съм клише. И колкото и да не ми се иска да призная, с демодирания мрежест чорапогащник, препоръчан ми от пенсионирания сутеньор, докарвам сносна визия за работа на магистралата. Чувствам се като парче нискокачествен салам, изложен на долните рафтове с по-евтини продукти в хладилната витрина на масовите супермаркети. Идеална съм за столичното Околовръстно! Съседките моментално биха ме линчували с убийствен поглед, а мъжете им по свой първичен начин биха оценили опакованата в черна мрежа плът.

Телефонното позвъняване, което очаквам от наетата охрана и ангажирания за деня шофьор, разсейва сценичната ми треска. 

Дали ще дойдат сводници? 

Дали ще ме подгонят други по-опитни проститутки? Или ще ме арестуват полицаи? Нямам никаква представа... Шоуто започва! Дали на жриците, накацали около тясната асфалтова линия като прелетни птици, им харесва всички тези мъжки, млади, стари, хищни, безизразни, настървени или просто гладни очи да засмукват обявените им за продан тела... или просто им е все едно, приемайки работата си като магазинерки в бакалията - и да не им е кеф, трябва да стоят зад щанда, защото иначе няма кой да им плати тока. Докато в главата ми прескачат подобни мисли, лъчите на жаркото съботно слънце постепенно изпаряват притеснението и желанието да ударя едно малко за храброст. Единственото нещо, което сериозно ме вълнува в момента, е вятърът да не отвее перуката ми!

Дрехите и чуждата коса, които биха ме накарали да се срамувам на централна градска улица, ми дават защита и сигурност на Околовръстното. Удобно ми е да съм анонимна и неразпознаваема тук. 

В 12,58 ч. намалява тъмен раздрънкан голф с пернишка регистрация. Отвътре като лалугер наднича изпит мургав мъж. Клиентът се протяга и бавно навива ръчката, за да свали стъклото на далечната врата.

"Колко", сухо пита притежателят на пернишкия голф и едва доловимо повдига дясната си вежда.

"Колко плащаш обикновено? Първи ден ми е..."

- отвръщам на въпросителния му поглед.  "10 лв. за свирка", неуверено отговоря клиентът.

"Аз съм малко по-скъпичка. 20", казвам делово, докато оглеждам мръсното табло и смъкнатото в разочарована усмивка лице над волана.

"Много ми е...", отпуска се на седалката възрастнитя мъж и поклаща глава неодобрително.

Повдигам рамене разочаровано, а цялото ми същество тържествува. Дори и в най-смелите си предположения не съм очаквала, че всичко става толкова бързо и че към най-старата, но най-заклеймявана професия и в тази криза има такъв силен интерес. Още съм сама на шосето, когато веднага след истинския клиент пристига и първият от "уредените".

Макар че наблизо няма никой, двамата се придържаме към уточнения сценарий и след кратък разговор се качвам при него. Прикрепената към мен кола с охрана потегля, а друга, в която е колегата фотограф, остава на позиция в редицата с паркирали в района автомобили. Докато въртим около Драгалевци и губим време в мним "сеанс", телефонът ми позвънява. "Малко след като тръгнахте, пристигна патрулка. Питаха ни какви сме, какво правим и провериха документите ни. Същото може да се случи и с вас", информира ме фотографът, който заедно с шофьора е на пост в синя кола, подобна на тази, с която за деня се движи и наетата от мен охрана.
Въпреки предупреждението за обикалящи куки, 
"клиентът" ме оставя на работния терен под паркиралата на петдесетина метра полицейска кола
Докато пресичам пътя, вперила любопитен поглед към патрулката, от служебен тур се завръща млада мургава проститутка, а друга по-възрастна крачи наперено по прашния асфалт, все едно е на разходка в софийски мол.
Завъртам се с гръб към тях и се правя на приятно разсеяна домакиня, която разхожда кучето си в столична градинка.
"Миличка, днес полицаите прибират и няма да се работи. Така че направо си тръгвай", с майчински загрижен тон ме известява 56-годишната проститутка Рени.
"За какво ще ме приберат? Чакам да ме вземе един приятел", повдигам рамене неразбиращо. 
"Да...

бе. Тия двете момчета с теб ли са? Много се набиват на очи. Просто да знаеш, че се набиват на очи. Тук всички се знаят. И проститутки, и сутеньори. И много си личат", поглежда над бялата рамка на очилата опитната жрица на любовта.
"Трябва да ме изчакат за малко. Нищо не правят", опитвам се да звуча максимално правдоподобно и невинно.
"Казвам ти, че всичко се знае. Хубаво ще те пазят, но помисли, че и ти трябва да ги пазиш.

А и днес просто няма да се работи. 
Нас вече ни предупредиха ченгетата
Ще прибират и ще пишат актове", развява няколко сгънати намачкани хартиики доайенката на проститутките на столичното Околовръстно.
"Мен никой не ме е предупредил. За 2-3 часа съм тук. Искам да изкарам малко кинти и да си ходя", оправдавам се с бързоскалъпена версия.
"Да бе и ние сме за същото", разтръсва със смях бялото си бюстие по-младата колежка и махва с ръка.
"Не правя такива неща обикновено", продължавам да настоявам и свалям старите си слъчеви очила.
"Какво не правиш бе, миличка? Свирки и секс ли?", забавлява се от сърце отраканата Рени и размахва сгънат на ролка вестник. - Прочети защо не трябва да си тук. Това интервю съм го дала аз, а в неделя ме гледай по телевизията - усмихва се дружелюбно опитната жрица и присвива очи. - Виж, ако искаш, се качвай в колата. Нека те закарат по-надолу към Лозен.

Да те оставят там и да свият. Ще ти дам номера си. Когато ченгетата тръгнат към теб, ще ти клипна да бягаш и да се криеш", ръкомаха с телефон в ръката ветеранката Рени.
Не успявам да схвана идеята й. 
Къде ще се скрия от ченгетата на Околовръстното?
Въпросът така и не стига до езика ми, изпреварен от чевръстата мисъл на 56-годишната проститутка. 
"Хайде, тръгвай сега, ако не искаш проблеми, и ми се обади, ако искаш да работиш - смигва ми съзаклятнически опитната дама и продължава похода си по пепеливото шосе. Още няколко минути ми трябват, за да се убедя, че на Околовръстното действително всички се познават... На пътя в покрайнините на града не е позволено да разкриваш единствено тялото си. Трябва да се разголиш изцяло.

Откъде идваш? С кого си? Кой те пази? Въпрос на време е всичко да бъде разкрито. Повдигам късата пола и съжалявам, че нямам цигара, за да разкарам тези дразнещи съзнанието ми мисли. 
"Ще работим ли?", прогонва меракът ми за никотин подканващ мъжки глас. 
"Много сте...", поклащам глава и плъзгам поглед по трите мургави лица, надничащи от тъмносин автомобил със софийска регистрация. 
"Няма ли да се качиш?", настоява пътникът на предната седалка, докато въздухът, нахлуващ в гърдите му, разтваря крилете на щампования върху тениската му орел.
"Вие ебавате ли се с мен", преповтарям думите на тъмнокосата жрица, с която съм се запознала ден по-рано. 
В главата ми кънти аларма! Работният език и цветно татуираните ръце на пътника от предната седалка издават професията и намеренията му. Сводник. В този занаят се рабират с кодове, многозначни думи и изрази.

За да имаш вратичка и да може да се измъкнеш. 
"Колко ти е тарифата?", пренебрегва отказа ми мъжът с орел на гърдите. 
"Колко плащаш обикновено? Днес ми е първи ден?", придържам се към предварително нахвърляния сценарий.
"15-30", делово ми връща реплика мускулестият набитак, докато заедно с двамата си по-млади спътници опипва с поглед тялото ми. Червена светлина. Със сигурност е сводник! 
Обикновените клиенти не използват схематични изрази. Опитват да смъкнат цената и винаги уточняват за какво искат да платят. Този е професионалист. Докато компютърът под червеникаворусата ми перука пиука без звук, от външната страна на спрелия автомобил намалява втори. Други трима мъже, които извъртат глави като жирафи и леко се надигат от запарените от жегата седалки. "Тия двете момчета с теб ли са?", вкарва ми ребром въпрос приказливецът с нашарени ръце, визирайки шофьора и охранителя, ангажирани от мен за деня. 

Няма как да знам, че вече е задал същия въпрос и на тях, но умело заплитам в историята новопристигналите.

"Кои две момчета? Тези са трима. Виждам ги за първи път", посочвам с пръст новаците от втория автомобил, които любопитно надничат през отворените си прозорци. "Добре, ще се качваш ли", губи търпение събеседникът ми Нееее! В съзнанието ми изплува мехурче с нащракани като в комикс реплики. "Чакам моят да дойде" - преповтарям на глас репликите на "колежката" от предишната вечер, които вървят в главата ми като мелодия на известен евъргрийн, и отстъпвам назад. Минути по-късно, докато разопаковам тялото си, си мисля колко права е ветеранката Рени. На Околовръстното действително всички се познават... Прахолякът, бездомните кучета и търкалящите се празни пластмасови бутилки не умеят да пазят тайни. Проститутки и сводници се познават 

като дългогодишни съседи в образцов квартал. Нов елемент веднага бива забелязан и проверен. Като в онази шарлатанска игра от зората на демокрацията.

Мислиш се, че виждаш всичко и знаеш къде е скрито топчето, но се оказва, че нещо не си разбрал и са те прецакали.
P.S. Няколко дни след експеримента звъня на доайенката Рени Иванова. 56-годишната жрица, с която ме срещна пътя край столицата, вече не е щедра на съвети. Пита ме какъв е проблемът и започва да ми обяснява как ченгетата постоянно пречат на момичетата да работят.
"Гонят всички и дори на мен не ми дават да ходя да ги събирам за пролетното почистване", навива като стара латерна опитната Рени. Беше разбрала, че сме журналисти. Как, откъде...? Наистина, на Околовръстното всичко се знае. Проститутките в столицата са преместили спирките си за стопиране на клиенти през последната годниа. Промените са се наложили заради ремонтите на Околовръстното, строежите и новите сгради, които са се появили в дъгата около София.

Докато преди един от основните пунктове, където се струпваха проститутки, беше около Камбаните, днес основният поток е концентриран в отсечката между отбивката за столичните квартали Лозен и Горубляне.

автор: Вероника Лазарова

Още по темата четете в 168 часа...