11 милиарда долара за тайни

11 милиарда долара за тайни

11 милиарда долара, и то само за една година - толкова е струвало на американския данъкоплатец опазването на държавните тайни през 2011 година. Тази сума се равнява на - кажи-речи - половината годишен бюджет на България.

Държавите имат склонността да натежават с напредването на възрастта. Например заради бремето на дълговете - или на тайните. Понякога има пряка връзка между тези две неща, защото опазването на тайните става все по-скъпо начинание.

Само през 2011 година американското правителство е похарчило 11,36 млрд. долара, за да опази тайните на държавата. Това е почти колкото целия бюджет на германското образователно министерство и почти колкото половината годишен бюджет на България. С това Вашингтон потвърждава едновременно две от опасенията на много американци - а именно, че правителството харчи прекалено много пари, и че крие прекалено много неща от обикновените граждани. За опазването на всички тези тайни отговаря специалната служба "Информационна сигурност" (ISOO). Всяко лято тя представя финансов отчет за разходите си, които от година на година стават все по-големи. Така например ако през 1995 г. бюджетът на службата е бил 2,7 млрд. долара, то днес той се е учетворил.

Най-големите "производители" на тайни

Най-големите "производители" на тайни са военните и Министерството на външните работи, съответно с 62 000 и 49 000 нови акта. На другия полюс са Министерството на вътрешната сигурност с едва 69 казуса и Министерството на екологията с един-единствен случай на засекретяване на информация. Важно е да направим уточнението, че в тази класация не фигурира Централното разузнавателно управление на САЩ (ЦРУ), чиято дейност явно е толкова засекретена, че дори и в сводките на ISOO липсва всякаква информация. И понеже в случая с ЦРУ са тайна самите разходи за засекретяването на информациите, то можем да допуснем, че опазването на тази тайна също струва пари.

Пентагонът - сред най-потайните

След края на Студената война обемът на засекретяваната информация постоянно намалява. Така например ако в годината на падането на Берлинската стена (1989) е имало засекретяване на данни в общо половин милион отделни случая, то през 2011 г. те са били едва 127 000. Тяхното опазване обаче е поскъпнало значително, защото тайните вече не се държат само в папки в държавните архиви, а и в компютри, компактни дискове или смартфони. Затова и в огромната си част разходите за опазването на тази информация са предимно за технически средства, но така също и за създаването на сложна организация, която да регламентира кой и какво може да чете от засекретените данни.

Пари на вятъра?

Колко важна е дейността по опазването на тайните, показа случаят Брадли Манинг. През 2010 г. ефрейторът от американската армия копира в Ирак десетки хиляди файлове с тайни депеши до американското външно министерство, които по-късно бяха публикувани от сайта Уикилийкс. В момента Манинг излежава присъда за деянието си. Много американци обаче обвиняват за скандала не войника, а правителството - защото не е успяло да опази засекретената информация. Въпреки милиардите, които харчи всяка година за тази си дейност.

Защо Русия подкрепя режима в Сирия?

Защо Русия подкрепя режима в Сирия?

Какви са интересите на Москва в близкоизточната страна, разказва Business Insider

Сирийският президент Башар Асад няма по-добър приятел от Владимир Путин, отбелязва списание Foreign Policy в статия за руските оръжия в близкоизточната страна.

Позицията на руския президент е, че единствено сирийският народ има право да реши дали Башар Асад да се оттегли от властта. Въпреки призивите на международната общност Москва остава твърдо против външната намеса в Сирия.

Тази седмица Русия дори прати кораб с хеликоптери към Сирия, който малко по-късно беше спрян от британското правителство и принуден да се върне обратно. Русия запазва военно-техническото си сътрудничество със Сирия, но не доставя оръжие, което би могло да се използва срещу демонстранти, коментра говорителят на руското външно министерство Александър Лукашевич.

На този фон силите на Асад продължават с насилието срещу опозицията. Жертвите вече са над 15 000 души.

Логичният въпрос е защо въпреки зверствата Русия продължава да подкрепя Сирия. Американското издание Business Insider прави опит да обясни мотивите зад руската позиция.

От стратегическа гледна точка Сирия игаре същата роля за Русия, каквато Израел за САЩ, отбелязва Business Insider. Изданието формулира няколко основни фактора, които оказват влияние на политиката на Москва спрямо Асад.

Военна база
Русия има военноморска база в пристанищния сирийски град Тартус. Това е единствената средиземноморска база на Москва. Тя е и единствената извън територията на страните от бившия Съветски съюз.

Бизнес
Руският износ за Сирия само през 2012 възлиза на над 1 милиард долара, посочва Business Insider. Руските инвестиции в страната достигат почти 20 милиарда долара през 2009. Руската компания за строителство на газопроводи Stroitransgaz е инвестирала 1.1 милиарда долара в Сирия и има екип от над 80 руснаци, работещи там.

Оръжие
Русия е един от основните износители на оръжие за Сирия. Настоящите договори за доставка на въоръжение възлизат на над 4 милиарда долара. Почти всички сирийски бойни самолети, хеликоптери и ракетни системи са руско или съветско производство, подчертава Business Insider.

Политика
Москва е близък съюзник на Сирия от арабско-израелската война през 1973, припомня вестник New York Times. В момента Русия разглежда Сирия като единствен съюзник в Средиземноморието и Близкия изток. Освен това Москва не вижда реална алтернатива на Башар Асад. Русия се страхува, че при евентуална смяна на режима на власт ще дойде ислямистко и враждебно настроено към руските интереси правителство.

Дали в крайна сметка Москва ще склони да бъдат наложени санкции на режима на Асад и под каква форма предстои да видим.