Юнкер против изваждането на Гърция от Еврозоната

Юнкер против изваждането на Гърция от Еврозоната

Възможно е кредиторите да се съгласят с удължаването на срока за бюджетни съкращения

Председателят на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер е категорично против излизане на Гърция от Еврозоната и изрази пълно си несъгласие с тази възможност. Това е заявил самият Юнкер, цитиран от световните агенции, по време на срещата си в Атина с гръцкия премиер Андонис Самарас.

Срещата между двамата е първата от серията, която предстои на министър-председателя на Южната ни съседка с високопоставени европейски представители за обсъждане на прилагането на спасителното споразумение за затъналата в дългове Гърция.

Жан-Клод Юнкер допусна и възможността за удължаване на срока за изпълнение на плана за строги бюджетни икономии. Това обаче зависи от доклада на инспекторите на "тройката". В интервю в днешния брой на германския ежедневник "Билд" Андонис Самарас поиска повече време за изпълнение на плана и заяви, че страната му се нуждае от "глътка въздух".

Според Юнкер приоритет номер едно за гръцкото правителство трябва да бъде консолидирането на публичните финанси заедно с ясна и достоверна стратегия за намаляване на дълга в средносрочен план. Председателят на Еврогрупата посочи, че това е последният шанс на Гърция да избегне фалита. Юнкер отбеляза, че гръцкият премиер приема много сериозно проблемите на страната.

Докато Юнкер е против излизането на Гърция от еврозоната , telegraph.co.uk  съобщи,  че  Финладния вече се готви за разпад на еврозоната.

Според електронното издание The Economist излизането на една страна от еврозоната не е позволено според правилата приети при основаването на ЕС, защото страни които са се присъединили към еврото, е трябвало неотменно да изоставят собствената си валута. Правното становище , което е публикувано от ЕЦБ през 2009г. , твърди, че, в европейските договори не са обмислили варианти за възможността за излизане на страни от еврозоната, за изход от еврозоната ще се изисква да напуснат и Европейският Съюз (ЕС). Това ще засили икономическата криза в дадена страна, защото държавата ще загуби достъп до единния пазар и ценни регионални фондове за помощи и подкрепа от ЕС.

Германия, заедно с другите европейски народни кредитори, ще бъдат изправени пред тежки загуби (Виж графика 1) , произтичащи от излизането на Гърция от ЕЗ. 

Първо там са парите които вече са изплатени почти 130 млр.€ . Второ , ЕЦБ все още притежава гръцки държавни облигации на стойност около 40 млр.€. Трето, банката на Гърция дължи на ЕЦБ около 100 млр.€ в така наречените TARGET2 задължения, които са възникнали чрез системата TARGET2 плащания, тъй като местните банки са източвали депозити на Гърция със заеми от централната банка. Това добавя експозиция над 270 млр.€ или 3% от БВП на ЕЗ. 

 Четете още в The Economist за външният дълг на 5-те страни от ЕЗ и  за план "Б" на Ангела Меркел, ще излезе ли Гърция от ЕЗ и какви са последиците за целия ЕС.

Пак режат дълговете на Гърция

Пак режат дълговете на Гърция

Перспективата на нова „подстрижка" на гръцкия дълг, която този път ще засегне облигациите и заемите, притежавани от държавния сектор, изглежда все по-вероятна.

Това съобщава в неделя гръцкият вестник „Катимерини", цитиран от БТА.

Гръцкото финансово министерство е изготвило анализ за държавния дълг до 2020 г., който включва и сценария за двугодишно продължение на усилията за намаляване на бюджетния дефицит след 2014 г.

Ако удължаването на срока бъде разрешено от международните кредитори на страната, исканият от кредиторите пакет с икономии на стойност 11,5 млрд. евро ще бъде осъществен в рамките на четири години, а не на две.

По този начин рецесията ще бъде ограничена до 1,5% през 2013 г., а страната ще се върне към растеж от 2% през 2014 г. В противен случай брутният вътрешен продукт (БВП) ще се свие с с около 3% следващата година и с около 0,6% през 2014 г.

За тази година се прогнозира рецесия от 7%, но данните от първото шестмесечие показват, че тя може да се ограничи до 6 процента, отбелязва изданието.

Видимото нежелание на страните от еврозоната да се съгласят на допълнителни заеми за Гърция предизвика нарастващи призиви за втора „подстрижка" на гръцкия дълг, посочва изданието.

Тя ще се отнася до облигациите, притежавани от Европейската централна банка и националните централни банки на страните от еврозоната, както и до държавните заеми, отпуснати основно чрез Европейския стабилизационен механизъм.

Европейски представители заявиха за „Катимерини", че ако двугодишното удължаване на срока бъде прието, някаква форма на намеса на държавния сектор в намаляването на гръцкия дълг ще бъде неизбежна, посочва БТА.

Междувременно вестник „Велт ам зонтаг" съобщи, че френският президент Франсоа Оланд и германският канцлер Ангела Меркел, които се срещат в четвъртък в Берлин, имат разногласия за финансовите помощи за Гърция, като Германия отказва нов спасителен план.

Германското правителство отказва трети спасителен план за Атина, както и да се дава отсрочка на Гърция да оздрави финансите си с аргумента, че повече време значи повече пари, пише изданието, позовавайки се на европейски източници, уточнява АФП.

В сряда говорителят на Меркел заяви, че тя се придържа към действащото споразумение за задълженията на Гърция, в което й се дава срок до 2014 г. да оздрави финансите си и да извърши структурни реформи, които Атина обеща в замяна на финансовото си спасяване. Според източник на вестника тази позиция се защитава и от други европейски страни като Финландия, Естония и Словакия.

На обратната позиция са Франсоа Оланд и някои южни европейски страни, които са готови да отпуснат нови помощи на Гърция, за да се избегне нейно излизане от еврозоната.

В. „Файненшъл таймс" писа в сряда, че Гърция ще поиска разсрочване на плана си за строги бюджетни мерки и удължаването на срока на изпълнението му с две години до 2016 г. В същото време германският вестник „Шпигел" информира, че Гърция трябва да спести до 14 млрд. евро в следващите две години вместо предвижданите досега 11,5 млрд. евро.

Тази преоценка на необходимите икономии е направена от тройката на кредиторите на Гърция (Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд), отбелязва АФП. През септември тройката ще поднови надзора си върху гръцката финансова ситуация. От инспекцията на тройката през септември ще зависи и отпускането на поредния транш от заемите за Атина на стойност от 31,5 млрд. евро.

Налага се Атина да спести повече пари от предвиденото заради проблемите с приватизацията и по-ниските постъпления от данъците, твърди изданието.

МВФ не иска да отпусне още пари на Гърция

МВФ не иска да отпусне още пари на Гърция

Това твърди германският вестник "Шпигел", позовавайки се на високопоставени дипломати от Европейския съюз

Международният валутен фонд (МВФ) не иска да предоставя допълнителна финансова помощ на Гърция, съобщава германският вестник "Шпигел", позовавайки се на високопоставени дипломати от Европейския съюз. 

Кредиторите на Гърция - Европейският съюз, Европейската централна банка (ЕЦБ) и МВФ в момента правят оценка дали държавата изпълнява поетите ангажименти за реформи. Представители на т.нар. тройка се връщат в Атина във вторник. 

Гърция се надява да получи допълнителен заем в размер на 12,5 млрд. евро през август и септември. При последното си посещение на 9 юли в Атина обаче международните кредитори казаха, че Гърция не е изпълнила целитеза икономии и трябва да усили процеса на реформи.

Неназован европейски дипломат е отрекъл обаче информацията на "Шпигел", заявявайки че като част от тройката кредитори, МВФ не би си правил предварителни заключения. "Това не може да е истина, тъй като МВФ също чака доклада на тройката преди да вземе решение. Така че в този момент още има много "ако" и "но", заявява дипломатът.

Жан-Клод Юнкер: Гърция не приложи договорената с кредиторите програма

Жан-Клод Юнкер: Гърция не приложи договорената с кредиторите програма 

© Снимка:   ЕПА / БГНЕС

Гърция не е приложила програмата, договорена с международните кредитори. Това заяви премиерът на Люксембург Жан-Клод Юнкер, който председателства групата на страните, въвели еврото. Очевидно е, че ще струва повече пари, ако дадем на Гърция повече време за реализиране на целите, каза Юнкер в интервю за германското списание "Шпигел".

Според изданието, председателят на Еврогрупата смята, че през септември ще проличи дали Гърция може да остане в еврозоната.