МВФ дава 1,5 млрд. евро на Португалия

МВФ дава 1,5 млрд. евро на Португалия

Страната е на път да съкрати фискалния си дефицит в следствие на мерките за строги икономии

Международният валутен фонд (МВФ) съобщи, че предоставя нови средства за Португалия в размер на 1,48 млрд. евро, след като Лисабон е представил отчет за хода на програмата за подпомагане.

МВФ посочва, че Лисабон е на път да съкрати фискалния си дефицит в следствие на мерките за строги икономии, които са част от спасителната програма на МВФ и ЕС, стартирала през май 2011 г.

„Строгото прилагане на програмата от страна на властите, независимо от трудната ситуация в еврозоната, е похвално. Също така има положителни сигнали за коригиране на фискалния и външния баланс”, съобщи заместник-генералният директор на МВФ Немат Шафик.

Париж увеличава социалния данък

Париж увеличава социалния данък

Франция има нужда от още 33 млрд. евро догодина за намаляване на дефицита

Увеличаване на данъка, чрез който се финансира социалното подпомагане обмисля френското правителство. Това заяви президентът на страната Франсоа Оланд в телевизионно интервю. Мярката би била част от стъпките към съкращаване на бюджетния дефицит, предаде бТВ.

„Увеличаване на социалния данък е едно от нещата, които се разглеждат в момента, освен другите мерки. Златното бюджетно правило не трябва да фигурира в конституцията, а само в „основен закон”, каза Оланд.

За да отговори на изискванията за дефицита на страните от ЕС, Франция се нуждае от още 33 млрд. евро през следващата година. Миналата седмица държавата обяви 7,2 милиарда евро в нови данъци.

Той определи като неприемливо съкращаването на работните места и планираното затваряне на завод на автомобилната компания „Пежо-Ситроен” в Париж. Преди дни фирмата хвърли вината за съкращенията върху намаляване на търсенето на автомобили в Европа и високите цени на труда във Франция.

Оланд обаче подчерта, че е прекалено лесно да се търси вина във високите разходи за заплати, като все пак призна, че Франция има проблем с конкурентоспособността и не е нормално данъците, с които се облага трудът, да бъдат единственият източник за финансиране на социалната система в страната.

Първи бюджетен излишък след 35 месеца на дефицити

Първи бюджетен излишък след 35 месеца на дефицити

Увеличението на приходите в най-голяма степен се дължи на постъпленията от косвени данъци

България е единствената страна в ЕС освен Швеция, която до май 2012 г. регистрира бюджетно превишение, похвали се финансовият министър през изминалата седмица. За Швеция това не е особена новина, тъй като през последните години бюджетен дефицит там имаше само през 2009 г. В България обаче натрупаните приходи надхвърлят натрупаните разходи за първи път през май от 35 месеца. Това обаче е малка радост, освен ако излишъкът до момента се запази и в останалите месеци, а не се превърне в дефицит, както е планирано, до края на годината.

По-доброто изпълнение в сравнение с предходната година се дължи на изпреварващ ръст при приходите - 10% спрямо този на разходите - 2,4%. Увеличението на приходите в най-голяма степен се дължи на постъпленията от косвени данъци, а това от своя страна е резултат от леко възстановяване на вътрешното търсене - потребление и инвестиции, както и от скока на цените на горивата в началото на годината. Положителен принос за по-високите постъпления може да имат и мерките за по-строг контрол като свързване на касовите апарати с НАП.

От четирите основни групи разходи - заплати, текуща издръжка, социални и капиталови разходи, на годишна база намалява единствено текущата издръжка, която включва основно разходи за горива, енергия, външни услуги, текущ ремонт, медикаменти, консумативи, други възнаграждения и плащания на персонала. Най-сериозен е ръстът при капиталовите разходи - 24,7% на годишна база, което може да се обясни с големият брой държавни инфраструктурни проекти както и с ниската база от 2011 г., която е под нивата дори от 2008 г.

Интересно е да се види какво се случва с двата компонента на консолидирания бюджет - национален бюджет и европейски средства. Докато националният бюджет започна годината с дефицит от 209 млн. лв., към края на май той бележи излишък от 334,5 млн. лв. Същевременно при европейските средства тенденцията е на влошаване - от дефицит от 88,7 млн. лв. през януари расте до 267 млн. лв. през май. Данните навеждат на мисълта, че управляващите работят успешно по една от 60-те мерки от антикризисната си програма от март 2010 г., а именно подобряване на усвояването на европейски средства, особено свързаните с капиталови разходи.

До тук обаче стигат добрите новини. Независимо от доброто представяне на бюджета към средата на годината, за цялата 2012 г. се очаква той да отбележи дефицит. Заради по-високите постъпления от ДДС той може да е по-нисък от заложеното в Закона за държавния бюджет за годината - близо 1,1 млрд. лв., но това е малка утеха. Както в годините на висок икономически растеж до 2008 г., така и сега доброто представяне на публичните финанси се дължи в голяма степен на икономически процеси, върху които управляващите не могат да влияят и в далеч по-малка степен - на управленски решения за ограничаване на сивата икономика или пък за намаляване на неефективни разходи.

Събираемостта на данъци се покачва, което може да се обясни с мерките за засилване на контрола, но също така може да се обясни и с ръста на доходите. През първото тримесечие компенсацията на наетите лица в икономиката се увеличава номинално с 3,3% на годишна база, докато хармонизираният индекс на потребителските цени за същия период е средно с 1,9% над нивото си от предходната година. От друга страна при натрупаните бюджетни разходи до май 2012 г. се наблюдава увеличение от 29% в сравнение с 2008 г. Т.е. управляващите харчат все повече, независимо че няма достатъчно приходи - за същия период те са се свили с 6%. А до края на годината може да се очаква традиционното увеличаване на разходите - за вече доставени стоки и услуги, за изпълнители на инвестиционни проекти и т.н.

Хубаво е, че натрупаните приходи най-накрая превишиха натрупаните разходи. Още по-хубаво би било, ако това не е моментно явление. А най-хубаво би било, ако излишъкът се задържи поне за няколко години и е резултат от управленски решения, а не страничен ефект от обективни икономически процеси.

Испания с мерки за съкращаване на дефицита

Испания с мерки за съкращаване на дефицита

Част от реформите започват през юли

В следващите дни Испания ще предприеме още мерки за съкращаване на своя бюджетен дефицит. Обещанието е дал лично премиерът на страната Мариано Рахой, след седмица на вълнения заради финансовата стабилност в държавата, съобщи АФП.

"В близките дни ще вземем решения за намаляване на публичния дефицит. Искаме да предприемем нови мерки", заяви Рахой в своя реч. "Ще вземем решения за структурни реформи, някои от които ще бъдат особено значителни. Част от решенията ще вземем през юли, някои по-късно", уточни испанският премиер.

Безпокойството около испанските финанси ескалира тази седмица, тласкайки лихвите на испанските държавни ценни книжа към опасно високи нива. Икономистите виждат това като предупреждение към останалата част от еврозоната на фона на опасенията, че дълговата криза може да се разпространи.

Последното изказване на Рахой показва смекчаване на позицията му. В края на юни Мариано Рахой каза, че Испания няма да изпълни препоръките на Международния валутен фонд (МВФ) за съкращаване на дефицита в държавния си бюджет.

Бюджетът е с излишък от 44 млн. лв. за полугодието

Бюджетът е с излишък от 44 млн. лв. за полугодието

Харченето ще се ускори през лятото и есента

Понижаването на рисковата премия при кредитирането на българското правителство води и до по-ниски лихви при кредитирането на частния сектор, обясни заместник-финансовият министър Владислав Горанов.

Бюджетен излишък от 44 млн. лв. за първото полугодие сочат предварителните данни на Министерство на финансите. Според източник на Капитал Daily през юни има минимален дефицит от 23 млн. лв., и с тази сума се намалява натрупаният до края на май излишък от 67.4 млн. лв.

Добрите данни, макар и временни, са сред причините България да изтегли заем от 950 млн. евро при цена на дълга 4.43%. Това бе определено от повечето икономисти като успех, защото страната ни явно бе поставена от инвеститорите в по-горна категория спрямо Румъния например, а фискалната дисциплина е сред малкото безспорни характеристики на това правителство.

Тази сутрин пред bТV заместник-министърът на финансите Владислав Горанов обясни, че успехът на облигационната емисия може да доведе до вдигане на кредитния рейтинг на България и да се понижат лихвите по новоотпусканите банкови кредити. Той също прогнозира, че салдото на бюджета ще е положително към полугодието, но не даде повече подробности.

Първата половина на миналата година приключи с дефицит в размер на 649 млн. лв., или 0.9% от БВП. На годишна база излиза, че изпълнението на бюджета се подобрява с 693 млн. лв.

Излишъкът ще прерасне в дефицит

В Министерство на финансите вече се прогнозира, че през втората половина на годината ще започнат традиционните разплащания с изпълнителите по държавни инвестиционни проекти и разходите отново ще превишават приходите. Годината обаче ще приключи с дефицит в рамките на предвидения в закона за бюджета - 1.1 млрд. лв. Последните месеци са повишили оптимизма на министерството, че заради по-високи от очакваните приходи от Данък добавена стойност, бюджетният дефицит ще може да се ограничи до 900 млн. лв.

По традиция Министерството оповестява резултатите от изпълнението на бюджета до 30 дни след приключване на месеца, за който се изготвя отчета. За това и подробности още не са известни, но експерт от ведомството обясни, че събирането на различните приходи върви по план, и дори има леко преизпълнение в постъпленията от здравни осигуровки.

По-високи приходи от ДДС

От данните към края на май се вижда, че ДДС, който е основният приходоизточник в хазната, е осигурил на държавата 2.71 млрд. лв., което е с 15% повече, отколкото през същия период на миналата година.

От Министерство на финансите и НАП няколко пъти посочиха, че повишаването на тези приходи се дължи и на мерките за затегнат контрол над търговията, чрез фискални устройства и тяхното свързване с Националната агенция за приходите.

Неофициално обаче се признава, че основна причина за добрите резултати е забавеният ръст на износа, при който държавата възстановява по-малко ДДС на експортноориентираните компании и нетните резултати (разликата между приходите и възстановяването) се оказват по-добри.

Осигуровките по план
Социалните и здравните осигуровки се събират по план, обясни източникът на "Капитал Daily". Той добавии, че няма да се повтори миналогодишната ситуация, при която планът не бе изпълнен с близо 280 млн. лв.

Тогава се отвори извънреден дефицит в бюджета на осигурителната система, който трябваше да се покрие с допълнителна субсидия от републиканския бюджет, а управителят на Националния осигурителен институт Христина Митрева бе сменена с Бисер Петков.

Без дефицит в здравната система
Здравната система няма да остане без финансиране, обяви вчера депутатът от ГЕРБ и председател на бюджетна комисия в парламента Менда Стоянова. Причина за изказването й бе новината, че Конституционният съд е обявил като противоконституционен трансфера от здравната каса към Министерството на здравеопазването, с което се финансират част от разходите му.

Основанието за отменения трансфер е, че здравната каса плаща лечението на осигурените лица, докато министерството плаща за здравни дейности, при които няма пряка връзка между услугата и осигуреното лице.

ЕС отменя санкцията за свръхдефицит на България

ЕС отменя санкцията за свръхдефицит на България

На първо място, България изпълнява критерия за ценова стабилност за първи път от присъединяването си към Европейския съюз през 2007 г. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Съветът на Европейския съюз ще отмени санкцията за свръхдефицит на България на заседанието си на 22 юни, съобщи Министерство на финансите.

Препоръката да отпадне санкцията за свърхдефицит беше направена от Европейската комисия на 31 май 2012 г., защото според доклад на ЕК финансовите показатели на България се доближават до четири от критериите за сближаване с нормативните стойности.

На първо място, България изпълнява критерия за ценова стабилност за първи път от присъединяването си към Европейския съюз през 2007 г.

За последните 12 месеца до март 2012 г. нивото на инфлация в България е 2,7%, т. е. под референтната стойност от 3,1%.

Освен това, през 2010 г. бюджетният дефицит на България спадна до 3,1%, а през 2011 г. достигна до ниво 2,1%. В допълнение, държавният дълг през 2011 г. възлиза на 16,3% от БВП.

ЕК отбелязва също, че поради наличието на система на паричен съвет, българският лев се запазва напълно стабилен спрямо еврото.

Въпреки това, поради неучастието на България в т.нар. „чакалня на еврозоната" - Валутен механизъм 2, докладите формално заключават, че България не изпълнява този критерий.

Дългосрочният лихвен процент, базиран на доходността на 10 г. ДЦК за едногодишен период (до март 2012 г.) е 5,3% или с 50 базисни точки под референтната стойност от 5,8%, следователно, България изпълнява този критерий.

В сравнение с оценката от предходния доклад от 2010 г., дългосрочният лихвен процент в България чувствително е понижен, като в началото на 2010 г. той е бил 7%.

Министърът на финансите с повече власт при управлението на бюджета

Министърът на финансите с повече власт при управлението на бюджета

Той ще има право и сам да намалява средствата за едно ведомство за сметка на друго

Симеон Дянков ще е първият министър, който управлява бюджета по правилата на новия устройствен закон и ще получи повече власт да упражнява функциите си.

Министърът на финансите ще увеличи властта си при текущото управление на бюджета. Това се предвижда в новия устройствен закон, който  подготвя ведомството.
Промените ще дадат власт на финансовия министър сам да пресява исканията на отделните министерства за допълнителни средства. Той ще има право и сам да намалява отпусканите средства за едно ведомство, за да увеличи със същия размер финансирането на друго, стига двете операции взаимно да се компенсират. Тази форма на ръчно управление на бюджета се позволява и от сега действащия закон за устройството на бюджета, но сега промените може да се правят с решение на Министерския съвет, докато занапред това ще е във възможностите само на министъра.

Повече публичност
Занапред Министерството на финансите ще трябва да дава обосновка, ако прогнозите му за икономическото развитие на страната се отличават значително от тези на Българска народна банка, на Европейската централна банка и Европейската комисия. В момента официалната прогноза на правителството е за икономически растеж от 1.4%, или почти двойно по-висока от тази на Европейската комисия (0.8%). Това разминаване обаче не предизвика дебат и критики срещу управляващите, защото още миналата есен бе обявено, че бюджетът е така разписан, че да се изпълни при растеж от 1%.

В тази част проектозаконът още е незавършен, като се обсъжда дали прогнозата да се подлага на външна оценка и резултатът от нея да се оповестява публично.

Облекчения за общините
Общините ще могат да теглят нови заеми при облекчени условия, предвижда устройственият проектозакон, който с влизането си ще отмени Закона за общинските бюджети. Сега местните власти могат да теглят заеми само ако лихвите, които плащат по тях, не надхвърлят 15% от собствените им приходи за съответната година. В момента лимитът е 15%, а финансовият министър Симеон Дянков спомена миналата седмица, че този праг може да се вдигне до 20%.

2,1% от БВП е бюджетният дефицит на България за 2011 г.

Всяка страна членка на ЕС предоставя на Евростат предварителни данни за дефицита/излишъка и дълга за отчетната година към 31.03. на следващата година и окончателни данни за дефицита/излишъка. Снимка: europarl.europa.eu

1 млрд. 576 млн. лв., или 2,1% от БВП, е бюджетниятдефицит на България през 2011 г.

Това сочат предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ), потвърдени от Евростат без резерви, съобщиха от НСИ.

По подсектори на сектор „Държавно управление“дефицитът в подсектор „Централно управление“ е в размер на 1 млрд. 744 млн. лв., което се равнява на 2,3% от БВП.

В подсектор „Местно управление“ дефицитът е 18 млн. лв., а подсектор „Социалноосигурителни фондове“ реализира излишък от 186 млн. лв., или 0.2% от БВП.

Дългът на България за 2011 г. е в размер на 12 млрд. 293 млн. лв., или 16,3% от БВП.

Статистическата информация за дейността на сектор „Държавно управление“, включително за дълга,дефицита и излишъка, се изготвя по хармонизирана методология на ЕС.

В изпълнение на Регламент на Съвета № 479/2009 за прилагане на Протокола за процедурата при прекомерен дефицит всяка страна членка предоставя на Евростат предварителни данни задефицита/излишъка и дълга за отчетната година към 31.03. на следващата година и окончателни данни задефицита/излишъка и дълга за отчетната година към 30.09. на следващата година.