Достатъчно ли ще е ЕЦБ да намали лихвата
По-ниската ставка не би помогнала на периферните икономики, за това са необходими нестандартни мерки
Президентът на ЕЦБ Марио Драги беше доволен от споразумението за трансграничния банков надзор, постигнато на срещата на върха миналата седмица.
Европейската централна банка (ЕЦБ) да намали лихвените проценти до нови рекордно ниски нива - това предвиждат да се случи в четвъртък повечето анализатори. Но това може да се окаже крайно недостатъчно, за да се отговори на очакванията на финансовите пазари, които вече се вглеждат в изпълнението на мерките за справяне с дълговата криза в евроозоната, взети миналата седмица на срещата на върха, пише Reuters.
Слабите икономическите данни в комбинация със спадащата инфлация в региона, както и признаците на слабост, все по-ясно започващи да се усещат и в локомотива на еврозоната Германия, дават основание на ЕЦБ да се застраховат с нещо като резервен план за изпълнението на одобрените мерки от евролидерите. Така че е почти сигурно, че ЕЦБ ще свали основната лихва с четвърт процент до 0.75%, пише агенцията.
По време на срещата на върха президентът на ЕЦБ Марио Драги обяви задоволството си от споразумението за ускоряване на трансграничния банков надзор и решението да се позволи фондовете за спасяване на еврото да бъдат използвани директно за рекапитализиране на банките.
"Смятам, че задоволството, показано от Драги за резултатите от срещата, е ясен знак, че ЕЦБ е готова да направи нещо", каза Кристиан Шулц от Berenberg Bank, който също прогнозира сваляне на лихвата с четвърт процент.
Шулц, който между другото е бивш икономист на ЕЦБ, добави: "Колегите ми и аз обаче смятаме, че ако само бъде свалена лихвата, това ще разочарова пазарите, защото по-ниската ставка не би спомогнала с кой знае какво периферните икономики... затова е необходимо да се направи нещо друго".
Пазарите се съживиха след срещата на ЕС, на която също така упълномощи ЕЦБ да ръководи надзора на европейските банки и отвори пътя за това спасителния фонд да може да се намесва директно на дълговите пазари, за да подкрепи държавите членки в затруднение, въпреки че Финландия и Холандия поставиха под съмнение специално това решение за покупката на облигации.
Проблемът обаче е, че дори и да се намери достатъчна политическа подкрепа, капацитетът на спасителния фонд е малък, особено на фона на увеличаващите се разходи по заемите. Той има максимален обем от 500 млрд. евро, а 100 млрд. от тях вече са обещани на Испания за спасяване ан банковата система на страната.
Затова прожекторите се насочват към ЕЦБ и готовността й да предприеме "нестандартни" мерки - като например реактивиране на програмата си за изкупуване на облигациите или наливане на нова ликвидност в банките.
Слабите икономическите данни в комбинация със спадащата инфлация в региона, както и признаците на слабост, все по-ясно започващи да се усещат и в локомотива на еврозоната Германия, дават основание на ЕЦБ да се застраховат с нещо като резервен план за изпълнението на одобрените мерки от евролидерите. Така че е почти сигурно, че ЕЦБ ще свали основната лихва с четвърт процент до 0.75%, пише агенцията.
По време на срещата на върха президентът на ЕЦБ Марио Драги обяви задоволството си от споразумението за ускоряване на трансграничния банков надзор и решението да се позволи фондовете за спасяване на еврото да бъдат използвани директно за рекапитализиране на банките.
"Смятам, че задоволството, показано от Драги за резултатите от срещата, е ясен знак, че ЕЦБ е готова да направи нещо", каза Кристиан Шулц от Berenberg Bank, който също прогнозира сваляне на лихвата с четвърт процент.
Шулц, който между другото е бивш икономист на ЕЦБ, добави: "Колегите ми и аз обаче смятаме, че ако само бъде свалена лихвата, това ще разочарова пазарите, защото по-ниската ставка не би спомогнала с кой знае какво периферните икономики... затова е необходимо да се направи нещо друго".
Пазарите се съживиха след срещата на ЕС, на която също така упълномощи ЕЦБ да ръководи надзора на европейските банки и отвори пътя за това спасителния фонд да може да се намесва директно на дълговите пазари, за да подкрепи държавите членки в затруднение, въпреки че Финландия и Холандия поставиха под съмнение специално това решение за покупката на облигации.
Проблемът обаче е, че дори и да се намери достатъчна политическа подкрепа, капацитетът на спасителния фонд е малък, особено на фона на увеличаващите се разходи по заемите. Той има максимален обем от 500 млрд. евро, а 100 млрд. от тях вече са обещани на Испания за спасяване ан банковата система на страната.
Затова прожекторите се насочват към ЕЦБ и готовността й да предприеме "нестандартни" мерки - като например реактивиране на програмата си за изкупуване на облигациите или наливане на нова ликвидност в банките.
