Показват се публикациите с етикет Конкурентоспособност. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Конкурентоспособност. Показване на всички публикации

неделя, 9 септември 2012 г.

България „по-конкурентоспособна" заради обществена поръчка?

България „по-конкурентоспособна" заради обществена поръчка?

България „по-конкурентоспособна" заради обществена поръчка?
На 5 септември 2012 г. екипът на Световния икономически форум представи поредния доклад за конкурентоспособност на икономиките на 144 страни. Снимка: архив
Обществена поръчка, спечелена от фирма на Центъра за икономическо развитие, партньор на Световния икономически форум (СИФ), поставя под съмнение изкачването на България в годишната класация за конкурентноспособност на СИФ.
Това пише в неделя сайта за разследваща журналистика „Биволъ", като припомня, че по-рано тази седмица стана ясно, че България се е изкачила от 74-то до 62-ро място в годишната класация за конкурентоспособност на Световния икономически форум (СИФ), пише в редовния доклад на СИФ за конкурентоспособност на икономиките на 144 страни (The Global Competitiveness Report 2012-2013).
Подобен скок България не е правила през целия период на участие в това престижно издание, подчертават експертите на Центъра за икономическо развитие (ЦИР), който е партньор на Форума за България при изготвянето на доклада.
"Една Румъния е с 20 места в инфраструктурата назад след България и усвоява четири пъти по-малко средства от фондовете на ЕС" - коментира и премиерът Бойко Борисов.
Според него България е постигнала най-големите, най-добрите резултати в конкурентоспособността за всички времена според излезлите данни.
„Биволъ" обаче пише за „други данни, които не бяха оповестени" -
на 11.05.2012 г. фирмата "Естат" е получила 440 724 лева без ДДС за „Социологически проучвания за изпълнение, мониторинг и оценка на Комуникационния план на Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" 2007 – 2013", според проверка в Агенцията за обществени поръчки.
В поръчката има две обособени позици "Провеждане на социологически проучвания и изготвяне на изследователски доклади" за 259624 лв. и "Извършване на медиен мониторинг и изработване и предоставяне на контент анализ на публикациите и излъчванията в печатните и електронни медии по теми, свързани с Оперативна програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" 2007-2013". за 181100 лв.
Поръчката е възложена от МИЕТ без предварително публикуване на обявление в официалния вестник на Европейския съюз.
"Естат" е собственост 50/50 на Иво Желев Желев и на Фондация "Център за икономическо развитие" (ЦИР) - партньор на Световния икономически форум при изготвянето на доклада за България, който тази година се оказа толкова благоприятен.
"От 1998 година ЦИР изследва и анализира националната конкурентоспособност на България /през тази първа година експерти на ЦИР идентифицираха факторите за икономически растеж и разработиха показатели за конкурентоспособност в съвместна работа с Харвардския институт за международно развитие/. ЦИР спомогна България да бъде включена за първи път /1999 г./ в годишните доклади за глобалната конкурентоспособност на Световния икономически форум, Давос /СИФ/. Оттогава досега ЦИР е официалният партньор на СИФ, който събира, обработва и предоставя информация за България за всички досегашни издания на Доклада за глобалната конкурентоспособност." - пише във визитката на организацията.

неделя, 15 юли 2012 г.

Защо малкият и средният бизнес не се възстановяват


Защо малкият и средният бизнес не се възстановяват

Ограниченият достъп до финансиране и високата междуфирмена задлъжнялост са сред основните причини




Малките и средните предприятия (МСП) в България не са достатъчно конкурентоспособни, за да преодолеят негативните ефекти от кризата, като това се отнася в особено голяма степен за по-малките. Това показват резултатите от анализ на агенция Noema, изготвен по поръчка на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия.


Като основни заплахи пред малкия и средния бизнес в страната изследването очертава отлагането на инвестиционните планове на компаниите, затруднения им достъп до финансиране, оставащата висока междуфирмена задлъжнялост. Като заплахи са посочени още слабата устойчивост на сектора в средносрочен и дългосрочен план по отношение на унаследяването на семейния бизнес, както и относително ниското ниво на предприемачество сред младите.


Фактори за конкурентоспособност

Проучването показва необходимост от подобряване на представянето на бизнеса по отношение на всеки от петте фактора за конкурентоспособност, които според авторите са ключови за успешното икономическо представяне на компаниите – достъп до финансиране, иновативност, интелектуална собственост, интернационализация и прилагането на добри практики. За измерването на ролята и динамиката на факторите за конкурентоспособност анализът използва индекси, които показват движението на всеки от тях в последните две години.

Сред отделните фактори достъпът до финансиране има водеща роля за цялостното икономическо представяне на фирмите. Ликвидността заедно с наличния човешки капитал бяха и водещите фактори за оцеляването на бизнеса в периода на икономическата криза от 2010 г. и началото на 2011 г., отчетени от аналогично изследване на сектора през миналата година. Резултатите от тазгодишното проучване вече показват засилваща се роля и на всички останали фактори благодарение на подобрението в икономическата среда и на адаптирането на предприемачите към причинените от кризата пазарни промени, отчитат от Noema.


Недостатъчен достъп до финансиране

И към 2012 г. обаче достъпът до финансиране запазва ключовото си значение за икономическото представяне на предприятията – от него пряко зависят показатели като редовните плащания на задълженията на компаниите, заетостта в тях и нивата на заплащане на служителите, увеличаването или запазването на пазарния им дял, както и запазването или увеличаването на печалбата на предприятията. Анализът обаче показва, че към 2011 г. над две трети от българските МСП (69%) отчитат, че достъпът им до финансиране е затруднен, а 86% от компаниите посочват, че не разполагат с достатъчен ресурс за финансирането на инвестициите си. Близо 45% от българските предприемачи смятат, че достъпът им до финансиране е недостатъчен, а над половината от тях (54%) се страхуват от фалит, отчита докладът. Изследване на Европейската комисия от 2011 г., цитирано от авторите на доклада, също показва, че достъпът до финансиране е сред основните трудности пред малкия и средния бизнес в ЕС, като един на всеки седем мениджъри в европейски мащаб го посочва като проблем.


Ограниченият достъп до външно финансиране обуславя и структурата на източниците на средства, които ползват българските компании. Според резултатите от проучването през 2011 г. най-използваните източници на финансиране са били средствата на собственика (62% спрямо 42% за 2010 г.), заеми от близки и приятели (24% при 17% за 2010 г.) и банкови кредити (15% инвестиционни кредити и 20% кредити за оборотни средства – съответно по 14% за предходната година). Междувременно, въпреки че 26% от МСП посочват, че имат информация за европейски програми и фондове, които подпомагат предприемачеството, едва 6% от компаниите ползват финансовите инструменти на ЕС. Сред най-съществените пречки за увеличаването на дела им са тежките административни процедури и големият обем от необходима документация, съпътстващи кандидатстването и отчитането на европейските проекти – според проучване на Българската стопанска камара 80% от компаниите посочват това като проблем. Забавянето на плащанията по проекти (около 70%) и необходимостта от осигуряване на собствен финансов ресурс за целите на проекта (около 30%) също са сред проблемите пред усвояването на средствата от европейските фондове.

Положително развитие

Въпреки негативната картина обаче анализът отбелязва известно положително движение по отношение на достъпа до финансиране на малките и средните предприятия. Ако към 2010 г. 93% от тях са посочили, че достъпът им до финансиране е силно затруднен, то към 2011 г. делът им намалява до 69%. Макар и минимален брой, вече има и компании (2%), които отбелязват, че имат облекчен достъп до финансиране. Всъщност като цяло резултатите от анализа показват известно подобрение във всеки от петте фактори за конкурентоспособност през 2011 г. в сравнение с отчетеното през 2010 г. Двукратно е например увеличението в дела на компаниите, които отчитат умерена до висока иновационна активност – от 9% през 2011 г. до 18% през 2012 г. Съществено расте и делът на компаниите, прилагащи добри практики в дейността си – ако през 2011 г. общо 11% от предприятията са отчели умерена до висока степен на приложение на добри практики, то към 2012 г. те вече са 34% (виж графиките).

Препоръки

Авторите на проучването обаче отбелязват, че е необходимо тенденцията да се запази, като за целта икономическите политики също трябва да бъдат насочени в посока успешното развиване по отношение на всеки от петте фактора. Показателен е например фактът, че и към 2012 г. най-разпространената иновационна дейност сред МСП е въвеждането на промени в бизнес процесите с цел оптимизация (38%). Междувременно едва 9% от компаниите посочват, че са провеждали съвместни инициативи в сферата на образованието с академичните институции. По отношение на интернационализацията на малкия и средния бизнес пък при 78% от компаниите степента на интернационализация на дейността им остава ниска. Освен традиционните внос и износ в понятието се включват още дейности като партньорство с чуждестранни предприятия, привличане на чуждестранни инвестиции или създаване на представителства в чужбина, участие в международни клъстъри и мрежи и т.н. През 2011 г. обаче едва 12% от българските МСП са участвали в изложения или панаири (12%), като делът им намалява съществено спрямо предходната година, когато са били 18%. Участие в клъстърни дейности пък са взели още по-малко от компаниите – едва 10.6%, но тенденцията е за увеличаване спрямо отчетените преди година 4%. Общо 10% от микро-, 15% от малките и 19% от средните предприятия участват в такива дейности, отчита докладът.

сряда, 4 юли 2012 г.


Дават 145 млн. евро на наши фирми

Средствата са по програма „Конкурентоспособност”


Първите договори със 121 фирми , спечелили проекти за технологична модернизация в малки и средни предприятия по програма „Конкурентоспособност”, ще бъдат сключени утре. На церемонията ще присъства и министъра на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев.
По тази процедура са одобрени за финансиране 204 проектни предложения с обща стойност на безвъзмездната финансова помощ близо 145 млн. лв.
По-рано през деня министър Добрев ще открие регионален бизнес форум Франция-Югоизточна Европа. 

четвъртък, 7 юни 2012 г.

България сред 3-те най-неатрактивни икономики


България сред 3-те най-неатрактивни икономики


България сред 3-те най-неатрактивни икономики
България е сред трите най-неатрактивни икономики и по състоянието на трудовия си пазар, според доклад за световната конкурентоспособност на института IMD.
Лошото качество на образованието и липсата на иновации и инвестиции спъват българската конкурентоспособност. Те нареждат България на едно от последните места в доклада на швейцарското бизнес училище, съобщи „Дойче веле“.
Инвестиционната привлекателност на една държава се крепи на четири стълба – това са икономиката, качеството на бизнеса, инфраструктурата и правителствената политика.
На общия фон на тези показатели в тазгодишната класация на швейцарския институт IMD България застава доста след Турция и непосредствено след Румъния - на 54-о място от общо 59 изследвани икономики. В челото на класацията са Хонконг и САЩ, а Германия заема 9-о място.
Бизнесът според изследването е безспорно най-слабото място в оценката за България. Неговите характеристики го отпращат на последното 59-о място.
Особено зле страната се представя в графите „подготовка“ и „мениджърски умения“ на българските бизнесмени.
По показатели като „ценности“ и „етика“ на бизнесмените, както и умения за ефективно управление страната се нарежда на предпоследно място.
Именно тези показатели са от особено голямо значение за инвеститорите. В това отношение българите би трябвало да обърнат повече внимание на образованието и квалификацията на мениджърите, се изтъква в доклада на швейцарския институт.
България е сред трите най-неатрактивни икономики и по състоянието на трудовия си пазар. Заетостта заедно с предоставяните публични услуги като образование и медицинско обслужване са оценени от швейцарските експерти като „много лоши“.
Проблемите в заетостта идват най-вече от тежкото състояние на дългосрочната и младежката безработица.
От доклада става още ясно, че износът продължава да се базира на евтини суровини, енергия и полуфабрикати с ниска придадена стойност и с нищожен дял на вложен интелектуален продукт и иновации.
По показателите за наличието и поддържането на общата и технологичната инфраструктура пък България е отпратена отново в дъното на класацията на световната конкурентоспособност – на 56-о място.
Страната се представя сравнително добре по показателите, по които се оценяват ролята на правителството и състоянието на финансите като привлекателен фактор за нови инвестиции.
Този успех обаче се дължи изцяло на обвързването на България с контролирани отвън механизми за стабилността на лева и финансовата система, посочва докладът на института IMD.
Подобна роля играят и възприетите по силата на европейското членство регулации в стопанската област и търговското право.

сряда, 25 април 2012 г.

Борисов: Колкото повече енергия харчим, толкова повече реактори правим


Борисов: Колкото повече енергия харчим, толкова повече реактори правим


Борисов: Колкото повече енергия харчим, толкова повече реактори правим
„Евтини сме на брашното и скъпи на триците, а няма по-евтино от спестеното”, изтъкна премиерът. Снимка: БГНЕС
Колкото повече енергия харчим, толкова повече реактори правим, заяви премиерът Бойко Борисов.
Това той направи по време на официалното представяне на новата схема за финансиране по Оперативна програма „Конкурентоспособност" – „Енергийна ефективност и зелена икономика", предаде БГНЕС.
Премиерът цитира данните, според които енергийният интензитет на България е пет пъти по-висок от средния за ЕС и обясни този факт с хубавата българска поговорка за наливането в кацата без дъно.
„Евтини сме на брашното и скъпи на триците, а няма по-евтино от спестеното”, изтъкна премиерът.
„Надали има държава, която си е позволила такова разхищение на пари, каквото България. За 80 мегавата за „Цанков камък" сме платили 1 милиард лева. За АЕЦ „Белене" трябваше да дадем 22-23 милиарда лева, за да осигурим още 2000 мегавата. България харчи около 5000 мегавата, произвеждаме близо 10 000 мегавата. В същото време един реактор на АЕЦ „Козлодуй" работи само за загубите”, посочи Борисов.
„За милиарди говорим как се харчат, изчезват, а като седнем и говорим за ремонта на паметниците във връзка със 100-годишнината от войната се чудим откъде да съберем 300 000 лева ", каза още той.
Премиерът е убеден, че България ще може да изнася ток и в следващите 20 години.
По повод това, че в сряда, заедно с председателя на Европейския съвет Херман Ван Ромпой, ще открият новоизграден участък от софийското метропремиерът подчерта ефекта за екологията от използването наметрото.
По отношение на подобряване на енергийната ефективност на жилищните сгради, премиерът призна, че залага много на завистта на българите към съседа.
„Всеки съсед ще иска да си направи и той такъв блок (от санираните със средства от ЕС – бел.ред.), каза Борисов.

Общо показвания